Р Е Ш Е Н И
Е
№………./…..03.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 2389 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 91726/10.12.2019г. на „Енерго
- Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ****, чрез
пълномощника адв. М.Л., срещу
решение № 5006 от 19.11.2019г., постановено по гр.дело № 12095/2019г. на
Районен съд - ****, с което е прието за установено, че **** **.,
ЕГН ********** *** не дължи на въззивника сумата от 4855,36 лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
03.07.2017г. - 02.07.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. *****, втори
етаж на къща, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което
вземане е издадена фактура № **********/11.07.2019г., на основание чл. 124,
ал.1 ГПК.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на
вземането му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия
количество ел. енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД.
При извършена проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано
количество електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и
съответно не е заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени
изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни
разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в
който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция
съдебно –деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от
***** срещу „Енерго – Про
Продажби” да бъде установено между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 4855,36 лева, представляваща стойност на служебно
начислена ел. енергия за минал период 03.07.2017г. - 02.07.2018г. за обект на
потребление, находящ се в гр. *****, втори етаж на къща, с абонатен №
********** и клиентски № **********.
Ищецът излага, че е собственик на имот, представляващ втори етаж от
къща, находяща се в гр. ***** и като такъв има качество на потребител на
доставяна от ответника ел. енергия в него, независимо че понастоящем партидата
се водела на името на дядо му ******, който е починал. При проверка на текущите
си задължения през м. юли, установил наличието на процесното задължение по партидата
на имота му. Сумата била начислена като корекция за периода 03.07.2017г. до
02.07.2018г. Оспорва да е консумирал така начисленото количество ел. енергия,
както и основанието за нейното начисляване. Счита, че сумата не е определена
правилно и по размер. Твърди, че към датата на извършване на проверката -
02.07.2018г. липсва основание ЕРП да извършва корекции, тъй като с влязло в
сила на 14.02.2017г. решение № 1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС
са били отменени ПИКЕЕ с изключение на чл. 48, 49, 50 и чл. 51. Счита, че
останалите действащи разпоредби на ПИКЕЕ не покриват изискването за наличие на
действащи правила съгласно изискването на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С влезли в
сила решения на ВАС по адм.д. № 3068/2016г. и адм.д. № 2719/2016г. е било
отменено и решение № ОУ-06/21.07.2014г. на КЕВР, с което са били одобрени ОУ на
дружеството ответник, както и тези на електроразпределителното дружество. Т.е
действащи към проверката са били ОУ на дружеството от 2007г., които обаче не
били съобразени с изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и поради това като
неравноправни се явяват нищожни. Сочи да е налице неизпълнение от ЕРП на
задължението му да извършва периодични проверки на СТИ съгласно чл. 43, ал. 4
ЗИ, поради което и липсва основание да се приеме, че неизправността му се дължи
на поведение на потребителя. Искането отправено до съда е за уважаване на
претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът
се оспорва като недопустим, евентуално неоснователен. Счита, че за ищеца не е
налице правен интерес от заявения иск, доколкото ответникът не търси плащане на
процесната сума от него, а от ползвателя на имота *****, явяващ се и титуляр на
партидата. На следващо място, твърди, че процесната сума представлява стойност
на реално доставено и потребено количество ел. енергия по отчетени показания на
електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на
основание чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД. Предвид наличието на договорни
отношения с *****, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ. Оспорва да липсва
основание за извършване на корекцията след отмяната на ПИКЕЕ, като твърди че
съгласно пар. 2 от ПЗР на ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 35/30.04.2019г./ процедурите по
преизчисляване, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с
клиентите започнали до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда
действал към датата на съставяне на КП. Или в конкретния случай към датата на
КП са били действащи чл. 48-51 ПИКЕЕ /2013г./. На 02.07.2018г., в присъствието
на двама свидетели е била извършена проверка на обекта на потребление, за което
е бил съставен констативен протокол с № 1202262. При проверката е извършено
замерване с еталонен уред и са отчетени показанията по регистри, както следва:
регистър 1.8.1- 2204кВтч, 1.8.2- 5776кВтч, 1.8.3- скрит регистър- 26090кВтч.
Електромерът е бил демонтиран и изпратен на БИМ, РО ***** за експертиза. Такава
е била извършена и е изготвен протокол № 1588/28.06.2019г., в който е
документирано, че при софтуерно четене е установена налице намеса в тарифната
схема на СТИ, което трябва да е двутарифно, но действителното потребление се разпределя
по трета невизуализирана тарифа. На 09.07.2019г. е изготвено становище за
начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното количество по скрития
регистър е било конкретизирано по размер и период, и е издадена фактурата
остойностяваща така допълнително начисленото количество енергия. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
С обжалваното решение е уважен
предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
От констативен
протокол № 1202262/02.07.2018г. се установява, че на посочената дата е
извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на ищеца. Записани
са показанията в регистри 1.8.1- 002204, 1.8.2- 005776, 1.8.3- 026090. Отразено
е, че СТИ се демонтира, изпраща се за експертиза в БИМ. Подменено е с ново при
нулеви показания по дневна и нощна тарифи. Протоколът е подписан от служителите,
извършили проверката и двама свидетели.
Изготвена е
метрологична експертиза на СТИ от БИМ, РО - ****, за която е съставен
констативен протокол № 1588/28.06.2019г. В него е документирано, че при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера- наличие
на преминала ел. енергия по невизуализирана тарифа- 1.8.3- 026090,4кВтч.
Електромерът не съответства на техническите характеристики, но съответства на
метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето. При
направените замервания не е констатирано измерване с грешка над допустимата,
нито пък наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на
СТИ, като липсва и осъществен достъп до вътрешността на СТИ.
Със становище от
09.07.2019г. е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в
размер на 26090квтч. за периода 03.07.2017- 02.07.2018г. Корекцията е извършена
на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на
абоната е било начислено допълнително количество ел. енергия за периода
03.07.2017- 02.07.2018г. в размер на
26090квтч. за остойностяване, на която е издадена фактура с № **********/11.07.2019г.
за сумата от 4855,36лева.
По делото е
представена процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че
начисленото количество ел. енергия е с посочено основание - служебно.
Процесното СТИ е било
монтирано за отчита потреблението в имота на ищеца на 25.07.2016г., съгласно
изготвения КП № 1166263 при вписани нулеви показания единствено по първа и
втора тарифа.
От заключението на
в.л. инж. **** по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. при
изслушването му се установява, че СТИ е в метрологична годност, без
дистанционен отчет. Отчитането на консумираната ел. енергия в битов обект се
извършва по две тарифи и при нормална работа, преминалата ел.енергия се
визуализира на дисплея през различните часови зони и се записва в съответните
регистри. Констатациите на БИМ са, че е установило наличие на ел. енергия по
тарифа Т 3, която е върхова, не се ползва за отчитане потребление на битови
абоната и въпросният електромер не е параметризиран да я отчита. Въпросното СТИ
е било монтирано в обекта на 29.07.2016г. при вписани нулеви показания по първа
и втора тарифа. Наличието на данни по третата тарифа, според вещото лице, се
дължи на промяна в тарифната му схема в следствие на неправомерно софтуерно
вмешателство в програмата за параметризация, каквито е възможно да се извършат
след монтажа му в обекта. Така, измерена е била от СТИ цялата потребена ел.
енергия от абоната, но част от нея е записвана във въпросния невизуализиран
регистър, съответно не е отчитана и фактурирана.
Гореизложената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения
отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че
ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани
от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.
енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50
от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е предвидена
възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че
начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел.
енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се
снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е установено при
извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на
специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е
каква електроенергия се отчита по скрития регистър 1.8.3., доколкото липсват
данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и
нощна тарифа. Липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата
на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се направи
извод за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи.
На следващо място
следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова,
са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по адм.
д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48 - чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния
случай, проверката е извършена на 02.07.2018г., а служебното начисляване на ел.
енергия е въз основа на становище от 09.07.2019г. Следователно липсва
нормативна уредба, регламентираща както процедура по извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното
документиране, така и извършването на корекционни процедури.
С оглед изложеното съдът намира, че
ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му
дължи сумата в общ размер от 4855,36 лева, претендирана
като стойността
на начислена без правно основание електроенергия за периода от 03.07.2017г.
до 02.07.2018г. което обуславя извод за основателност на предявената
претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв.
Срещу последното процесуалният представител на въззивника е релевирал
възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно, доколкото
заплатеното възнаграждение е в размер, близък до минималния такъв /569,87 лв./,
определен по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г.
Воден от горното
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5006 от 19.11.2019г., постановено по
гр.дело № 12095/2019г. на Районен съд - ****, с което е прието за установено,
че ****., ЕГН **********
*** не дължи на „Енерго-про
продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.****** сумата от
4855,36 лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за
минал период 03.07.2017г. - 02.07.2018г. за обект на потребление, находящ се в
гр. *****, втори етаж на къща, с абонатен № ********** и клиентски №
**********, за което вземане е издадена фактура № **********/11.07.2019г., на
основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***** да заплати на *****., ЕГН **********
*** сумата от 580 лв. /петстотин и осемдесет лева/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: