Решение по дело №119/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. А. А., гражданин на Сирия, с посочен в жалбата съдебен адрес (и настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец): РПЦ – Харманли, [жк], срещу Решение №12649/03.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението било незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че административният акт бил издаден в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, при което бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбоподателят бил изложил подробно своята история пред административния орган, но последният не я бил възприел правилно. Твърди се, че в частта на административния акт, в който били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт бил преценил, че не му е заявено за жалбоподателя да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск бил налице за жалбоподателя, и той не можел да се завърне в Сирия поради изложените по време на интервюто обстоятелства.

За да приеме, че по отношение на жалбоподателя не са настъпили никакви последствия, свързани с живота и сигурността му, органът бил цитирал справки, които вече не били актуални към момента, а твърдените от жалбоподателя в интервюто факти се потвърждавали с новото положение в Сирия, което било ноторно обстоятелство.

Твърди се, че в практиката си ЕСПЧ приемал, че чл.3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл.3 държавата носела отговорност, когато било извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато – делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл.5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Всички изложени факти сочели повърхностно провеждане на административната процедура, която водела до издаването на един незаконосъобразен акт, касаещ живота и сигурността на жалбоподателя.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, със законните последици от това.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си ст.юрк.Л. Г., в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез РУ Харманли към ОДМВР Хасково с вх.№271000-7303/16.08.2024 г. (с имена А. А. А.) и молба, подадена чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ при МС под вх.№2524/19.08.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-33984/19.08.2024 г., А. А. А., гражданин на Сирия, е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-33984/19.08.2024 г. като А. (собствено име) А. (бащино име) А. (фамилно име), гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, обл.Х., [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност –***, религия – ***професия автомонтьор, с начално образование, неженен, без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за родителите, братята и сестрите на чужденеца.

С писмо рег.№УП-33984/21.08.2024 г. Началникът на отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли към ДАБ, е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от А. А. А. молба за закрила.

В писмо с рег.№М-16370/04.10.2024 г. (рег.№УП-33984/07.10.2024 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Под рег.№УП-33984/24.09.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с А. А. А., [ЛНЧ].

В хода на интервюто чужденецът заявява, че бил роден в [населено място], обл.Х., намиращо се на 30 км. от Х. в посока Камишли. Работел като автомонтьор. Не бил служил в армията, не бил търсен. Сочи, че се намирали в област, управлявана от кюрдите. На въпроса за конкретния повод да напусне страната си отговаря, че напуснал Сирия, защото трябвало да ходи в казармата на кюрдите, за да се бие срещу турците. Един месец преди да тръгне от Сирия баща му му казал, че бил получил призовка, с която го канели да отиде при тях и ако не отидел щели да го пратят в затвора. Интервюираният не бил чел призовката, но тогава баща му казал да напусне. Сочи, че през 2020 г. в тяхното село имало самолетни бомбардировки, тяхната къща била разрушена и отишли да живеят в Х.. Нямал близки познати или роднини, които да са пострадали в следствие на военните действия. Сочи също, че през месец май 2024 г. в селото им кюрдите били в училището, и Свободната армия стреляла по тях. Тогава кюрдите избягали от селото и сега управлението било в ръцете на Свободната армия.

Разказва, че напуснал Сирия на 29.07.2024 г. нелегално, сам за Турция. През Турция минал почти транзит, в България пристигнал на 17.08.2024 г. Семейството му останало в Х., Сирия.

Интервюираният декларира, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност – арабин, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия мюсюлманин-сунит, и никога не е участвал в религиозна организация, общност или секта. Заявява, че не е членувал в политическа партия или организация, никога не е бил член на въоръжена групировка или паравоенно формирование, към него конкретно не е имало отправени заплахи, не му е било оказвано насилие, не е било заплашвано и семейството му. Искал да получи статут от България, за да може да живее на спокойно.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№УП-33984/03.12.2024 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С Решение №12649/03.12.2024 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. А., поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 09.01.2025 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 16.01.2025 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход Сирия. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Изложените от последния твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход Сирия. Административният орган е изяснил фактите от значение за спора и обосновано е възприел относими към личното положение на молителя в страната му по произход факти. Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на чужденеца с Регистрационен лист рег.№УП-33984/19.08.2024 г. същият е регистриран като сирийски гражданин, с постоянен адрес в Сирия, [населено място], обл.Х., а в проведеното с него интервю чужденецът потвърждава тази информация.

Въз основа на тези твърдения правилно относимите към личното положение на жалбоподателя факти са преценени по отношение на Сирия, като държавата му на произход по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Самият заявител сочи в интервюто, че е напуснал Сирия заради войната и липсата на сигурност.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че в изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход същият не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по причините, изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, изявленията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.2 - 5 от ЗУБ, и не заявява дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Заявителят не е твърдял да е бил заплашван лично в страната си на произход, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Не са заявени никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че изповядваната от него религия – мюсюлманин, сунит, или етническата му принадлежност – арабин, са достатъчно основание за опасения от преследване. Не са заявени и конкретни отправени към кандидата за статут целенасочени действия от страна на някоя въоръжена групировка, от които да може да се приеме, че същият е подложен на преследване.

Отделно от това административният орган е обсъдил заявеното от жалбоподателя в интервюто опасение от насилствено присъединяване към кюрдите, като въз основа на цитираната информация в Справка с вх.№МД-02-3/15.10.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ е достигнал до извода, че привличането на същия към кюрдската армия в Сирия не е неизбежно обстоятелство, и представлява субективно опасение, а не обективен факт, и не следва да се приема за преследване.

Обсъдените от административния орган данни, обективирани в т.3 на цитираната Справка, относно това съществува ли насилствено присъединяване към кюрдските сили и какви методи и средства се използват за това, следва да бъдат преценени и съобразно противоречивите твърдения на жалбоподателя в неговото интервю, доколкото последният сочи, че през месец май 2024 г. кюрдите избягали от селото им и управлението там било в ръцете на Свободната армия. В тази връзка следва да се приемат за правилни изводите, че заявителят не е бил подложен на преследване и с цел присъединяването му към кюрдската армия.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

От страна на жалбоподателя не се твърди също така в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

С Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, е прието, че: член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; - съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В т.39 от мотивите на решението е посочено, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Според изложеното в т.40, при предвиденото оценяване на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като споменатия в член 4, параграф 4 от Директивата (фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили), по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да може да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско.

Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква „в“ от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело №С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх.№ЦУ-1852/27.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ информация относно С. А. Р., съдържаща данни относно състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Халеб, Х., Камишли, Латакия и Тартус и какви въоръжени групировки действат в тези райони.

В решението са цитирани съдържащите се в справката данни относно сигурността в провинция Х.. Посочено е, че според същата, ситуацията със сигурността в провинция Х. е описвана като „нестабилна“, с продължаващи доклади за инциденти със сигурността в близост до зоните, контролирани от Сирийската национална армия (SNA), или сирийско-турската граница, като са посочени броя и вида на свързаните със сигурността инциденти в периода 1 август 2022 г. – 28 юли 2023 г., за който период Сирийската мрежа за човешки права регистрира 52 смъртни случая на цивилни в провинцията, а през периода август – ноември 2023 г. същата организация документира 4 смъртни случая на цивилни лица, което статистически е определено като пет смъртни случая на цивилни лица на 100 000 жители за целия референтен период.

От съдържанието на цитирана справка административният орган е приел, че в провинция Х., където е живял жалбоподателят, интензитетът на конфликтите се различава в различните части на територията на този район, като анализът на информацията сочи тенденция на намаляване броя на смъртните случаи в цялата провинция. Преценил е, че в голяма част от провинция Х. няма разумна вероятност насилието срещу цивилни лица да достига нива, при които да съществува реален риск лицата, пребиваващи на територията, да понесат „тежки посегателства“, релевантни за визираните в чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ такива.

Направено е заключение, че доколкото А. А. А. е работил като автомонтьор, нямал е взаимоотношения с армията или полицията и е нямал политическа дейност, то личното му и обществено положение не предполага включването му в рискова група, чиято дейност би го поставила в неблагоприятна позиция на фона на развиващия се там конфликт и на фона на степента на насилието, което последният създава. Така въз основа на пълзящата скала, посочена в т.39 от цитираното решение на СЕС, органът е преценил, че в конкретния случай от страна на заявителя няма добре обоснован страх от преследване, и за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в цялата провинция Х. в Сирия следва да е изключително, каквото то не е. Достигнал е до извода, че не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Административният орган е разгледал случая и във връзка с прилагане на принципа „non refoulment“ (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ, като е изложил съображенията си, че от анализа на събраните по административната преписка доказателства не се констатира наличието на визираните в нормата предпоставки, а след преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидата за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че завръщане му в Сирия, и по-точно в окръзите Х. или Малакия, е разумно и релевантно, тъй като е законно, физически достъпно, и не съществува достатъчна степен на вероятност той да бъде изложен на сериозни посегателства, нарушаващи личностния и физическия му интегритет.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства, като преценката на органа се подкрепя напълно от представените по делото справки и не намира опровержение от други доказателства.

Предвид така установеното в цитираната справка, настоящият съдебен състав приема за правилен изводът на административния орган, че към момента на постановяване на оспореното решение в Сирия като цяло, и конкретно на територията на цялата провинция Х., не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на тази територия. Макар обстановката в страната по произход на молителя да е сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В проведеното с него интервю заявителят не посочва да е имал взаимоотношения с армията, полицията, или въоръжени групировки, а заявява, че е работил като автомонтьор. Следователно не може да се направи и извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да спада към рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т.39 от решението по дело C-465/07 на СЕС, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в Сирия да е изключително, каквото то не се установява да е. Ето защо обоснован се явява извода на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Нещо повече, от цитираната справка на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за пътуване и вътрешно разселване.

Следва да се посочи също, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

В настоящото производство допълнително са представени изготвените от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка вх.№МД-02-12 от 10.01.01.2025 г.; Справка вх.№МД-04-39/31.01.2025 г. относно отношението на Турция към Сирия след падането на режима на Б. А., и Справка вх.№МД-02-20/14.01.2025 г., в която се съдържат данни относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия.

В последната справка е посочено, че на 27 ноември 2024 г. ислямистката група „Хаят Тахрир ал Шам“ (Hayat Tahrir al-Sham, HTS), чийто контрол преди това е ограничен до части от провинциите Алепо (Халеб) и Идлиб, започва голяма офанзива в Северозападна Сирия, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции. Първоначално бунтовниците превземат Алепо (Халеб), втория по големина град в страната, на 5 декември пада [населено място], а два дни по-късно е превзет и третия по големина град в Сирия – Хомс. На 8 декември 2024 г. бунтовниците, водени от HTS, навлизат в Дамаск, а същия ден президентът Б. А. напуска страната. Представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто „Хаят Тахрир ал Шам“ обявява обща амнистия. Към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в Сирия възобновяват своята дейност.

В справката е изложено също, че на 7 януари 2025 г. са възобновени след падането на режима на Б. А. международните полети от летището в Дамаск. Посочено е, че преобладаващата несигурност, включително въоръжени сблъсъци, повишена престъпна дейност и остатъчни боеприпаси, продължава да представлява предизвикателство за цивилните лица. Същевременно според справката, в бюлетин на ВКБООН от 2 януари 2025 г. се посочва, че според оценки на Комисариата, от 8 декември 2024 г. насам 115 000 сирийци са се завърнали обратно в Сирия. Същевременно около 486 000 вътрешно разселени лица вече са се завърнали в районите си на произход.

Въз основа съдържанието на така представените справки не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент на страната Б. А. да променя положението в Сирия в негативен аспект. Видно е, че смяната на властта в Сирия настъпва в кратък времеви период и при ниско ниво на оказвана от проправителствените сили съпротива.

От изложените в справките данни, както и от информацията от общодостъпни медийни източни става ясно, че смяната на властта в Сирия не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Наличните данни за териториално ограничени въоръжени сблъсъци и безредици не очертават нивото на насилие като безогледно. Същото не може да се приеме за достигащо толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че само поради факта на присъствието си на територията на страната жалбоподателят би се изложил на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността си като цивилно лице.

Въпреки че административният орган е формирал заключенията си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл.142, ал.2 от АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на същия за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно, поради липса на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. А., гражданин на Сирия, срещу Решение №12649/03.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.