№ 1421
гр. Варна, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря И.а Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20233110108051 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД срещу И. Г. Н., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сума в
общ размер на 4561,98 лв. (четири хиляди петстотин шестдесет и един лева и
98 ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К
услуги за периода от 28.10.2021 г. до 10.02.2023 г. на адрес ***; сума в общ
размер на 281,27 лв. (двеста осемдесет и един лева и 27 ст.), представляваща
сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 08.06.2022 г.
до 18.04.2023 г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 25.04.2023 г. до окончателното им
плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 2337/26.04.2023 г., поправена по реда на чл. 247 от ГПК с
Разпореждане № 9278/05.03.2024 г. по ЧГД № 4267/2023 г. по описа на ВРС.
Твърди в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал
възражение.
Сочи се, че ищецът като оператор на В и К услуги реално е доставил на
ответника в качеството му на потребител, имайки предвид, че е собственик на
процесния водоснабден недвижим имот, такива в посоченото отчетено
количество. Излага, че претендираната сума за главница в размер на 4561,98
лв., представлява цена на общо количество от 1862 м³ фактурирани В и К
1
услуги по партида с номер на платец 54377, в това число 1015 м³ В и К услуги
за периода 28.10.2021 г. – 28.04.2022 г., отчетени въз основа на корекционна
процедура, и 847 м³, припадаща се част за периода 28.04.2022 г. – 10.02.2023 г.
въз основа на реален отчет.
Моли за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи.
Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в
който исковете се оспорват като недопустими и се излагат съображения за
тяхната неоснователност както по основание, така и по размер. Сочи се, че в
заповедното производство се претендира заплащането на ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода 28.10.2021 г. – 10.02.2023 г., за които са
издадени фактури, а в исковото производство съгласно уточнението на иска се
претендира заплащане на суми, част от които са начислени въз основа на
корекционна процедура за периода 28.10.2021 г. – 28.04.2022 г., и част въз
основа на реален отчет за периода 28.04.2022 г. – 10.02.2023 г.
В проведеното на 25.10.2024 г. открито съдебно заседание по делото
процесуалният представител на ищеца, с оглед предоставената му възможност
по чл. 145, ал. 2 от ГПК да конкретизира твърденията, на които основава
исковата си претенция, заявява, че поддържа същата, така, както е предявена,
като уточнява, че първата по ред претендирана фактура е издадена за цена на
ВиК услуги за периода от 28.10.2021 г. до 28.04.2022 г. за главница в размер на
2247,22 лева, формирана въз основа на корекционна процедура, поради
извършени нарушения от страна на ответника, а останалите вземания по
останалите процесни фактури са въз основа на реален отчет, извършен въз
основа на водомер с модул за дистанционен отчет за периода на потребление
общо от 28.04.2022 г. до 10.02.2023 г.
В пледоарията си по същество процесуалният му представител поддържа
исковата претенция и моли за нейното уважаване.
Ответникът, представляван от упълномощен адвокат, оспорва предявения
иск, поддържа писмения отговор и моли за прекратяване на производството
поради процесуална недопустимост.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Обективно кумулативно съединените положителни установителни
искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск,
както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422,
ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело. Налице е пълен
обективен и субективен идентитет между издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК и формулираното към съда искане, уточнено от ищеца с молба
от 18.04.2024 г. Последващото разяснение относно основанието за
2
възникване на на част от претендираното вземане не влияе на идентичността
в търсената съдебна защита за установяване на съществуването на паричното
притезание. Освен това наведените фактически твърдения за извършено
служебно начисляване на количества вода на първо място са преклудирани, а
освен това и не променят предмета на исковата претенция, конкретното
определен с уточнения петитум на иска, съответстващ на поправения по реда
на чл. 247 от ГПК петитум на издадената на основание чл. 410 от ГПК заповед
за изпълнение, и многократно потвърден от ищеца в хода на производството.
Предявеното искане за установяване със сила на присъдено нещо
съществуването на обективираните в издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК вземания за главници за незаплатена консумирана вода по издадени
от ВиК оператора фактури, както и начислени лихви за забава върху тях.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото
дружество е да установи, че ответникът е потребител на В и К услуги, с който
е учредена облигационна връзка с предмет покупко-продажба на ВиК услуги;
изправността си по възникналото правоотношение по доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен
номер, а именно доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги
в отчетените количества – по корекционна процедура и реален отчет;
изискуемостта на вземанията за главница и размера на претендираните суми.
Във всички случаи потребители на ВиК услуги ще бъдат ФЛ или ЮЛ,
които са собственици, ползватели съответно наематели на имота в хипотезата
на чл. 2, ал.3 от ОУ, като това им качество се удостоверява с документ за
собственост или вещно право на ползване, съответно писмена декларация за
собственика и наемателите по чл. 2, ал.3 от ОУ.
Между страните не е налице спор, а и от представените писмени
доказателства НА от 19.07.2022 г. и справка от АВп се установява, че
водоснабденият имот, находящ се на адрес ***, е бил собственост на
ответника И. Н. до 19.07.2022 г. Последният не е ангажирал доказателства за
изпълнение на процедура по чл. 2, ал. 3 от ОУ спрямо „Александър Велики“
ЕООД, което видно от общодостъпните и служебно известни данни от партида
на дружеството в ТРРЮЛНЦ е прекратено с Решение № 135 от 07.08.2018 г. на
Добричкия окръжен съд, респективно е изгубило своята правосубектност
преди началото на процесния период.
Въз основа на изложеното следва извода, че между ищецът и ответника е
съществувало облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба на
ВиК услуги, респективно същите са били обвързани от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.
Видно от Констативен протокол № ********** от 28.04.2022 г. за
извършена проверка на водомерен възел, находящ се на адрес ***, аб. №
1185426, е, че при проверка на водомер с № 69697257 е констатирана счупена
пломба на входящия холендър, липсваща метрологична пломба между
3
фланеца и корпуса на водомера и повредено покритие на боята по фланеца на
водомера. Посочено е, че това е предпоставка за нерегламентирано
въздействие над целостта на измервателното устройство, с цел забавяне или
напълно спиране на отчитането на водните количества, преминаващи през
водомера. Констативният протокол е съставен в присъствието на представител
на потребителя.
Видно от констативен двустранен протокол № ********** от 28.04.2022
г. е, че е извършен демонтаж на водомер с № 69697257 и монтаж на нов
водомер.
Установява се от докладна записка от 28.04.2022 г., че на база
констатираните нарушения по водомера е извършено служебно начисляване за
периода 28.10.2021 г. – 28.04.2022 г. в размер на 1015 м³, изчислено по
максималната проводимост на водопроводната инсталация (Du 25 mm) при 6
часа потребление дневно със скорост 1 м/с, или 5,64 м³/ден за 180 дни.
Установява се от справка за облога и плащанията по партида № 1185426,
че титуляр е И. Г. Н., а платец е „Александър Велики“ ЕООД, като няма данни
за промяна на потребителя към ВиК оператора.
Установява се от констативен двустранен протокол № 063760 от
30.11.2023 г., че е извършена подмяна на водомера, обслужващ процесния
имот.
По делото са изготвени две съдебно-счетоводни експертизи,
заключенията на които съдът кредитира като обективни и компетентно
дадени. От първоначалната ССчЕ се установява, че са начислени суми за ВиК
услуги по фактури за процесните периоди в общ размер на 4561,98 лв. за 1862
м³, както следва: за фактура № ********** от 09.05.2022 г. – 2247,22 лв. за
1015 м³ за периода 28.10.2021 г. – 28.04.2022 г.; за фактура № ********** от
05.12.2022 г. – 2274,80 лв. за 834 м³ за периода 28.04.2022 г. – 01.12.2022 г.; за
фактура № ********** от 12.12.2022 г. – 2,94 лв. за 1 м³ за периода 01.12.2022
г. – 09.12.2022 г.; за фактура № ********** от 16.01.2023 г. – 27,35 лв. за 9 м³ за
периода 09.12.2022 г. – 13.01.2023 г.; за фактура № ********** от 13.02.2023 г.
– 9,67 лв. за 3 м³ за периода 13.01.2023 г. – 10.02.2023 г. Изчислени са лихви за
забава за периода от съответния падеж до 18.04.2023 г. в размер на 281,39 лв.
Не е извършен оглед на водомера поради невъзможност за контакт със
собствениците. Няма данни за плащания по фактурите след 25.04.2023 г.
От заключението на допълнителната ССчЕ се установява, че
количеството вода за периода 28.10.2021 г. – 28.04.2022 г., изчислено по
методиката на чл. 49 от Общите условия (6 часа потребление дневно, скорост 1
м/с, водопровод Du 25 mm), е 1233,96 м³ (182 дни × 6,78 м³/ден). За периода
20.04.2020 г. – 20.04.2023 г. са начислени общо 3408 м³ на стойност 7903,82
лв., от които 1546 м³ (3341,85 лв.) за „Александър Велики“ ЕООД за периода
16.01.2020 г. – 19.09.2021 г. и 1862 м³ (4561,97 лв.) за ответника за периода
28.10.2021 г. – 10.02.2023 г. Интервенциите върху водомера са описани като
счупена пломба на входящия холендър, липсваща метрологична пломба и
повредено покритие на боята по фланеца.
4
По отношение на претенцията за 2247,22 лв. по фактура № **********,
въз основа на корекционна процедура за периода 28.10.2021 г. – 28.04.2022 г.,
съдът намира, че в тази част искът е неоснователен.
На първо място следва да се посочи, че нито в исковата си молба обаче,
нито в уточнението, или при предоставената възможност по чл. 145, ал. 2 от
ГПК да конкретизира твърденията, на които основава исковата си претенция,
ищецът не е заявявал твърдения за наличие на конкретни предпоставки за
служебно начисляване на количества вода. Още по-малко е твърдял това да е
осъществено поради констатирано физическо въздействие върху водомера, а
единствено е препратил към съдържанието на визирания констативен
протокол.
Само за пълнота на обосновката следва да се посочи, че дори и да се
приеме, че е налице надлежно извършено и своевременно конкретно
твърдение в посочения смисъл, същото остава напълно недоказано, като за
установяването му не са ангажирани годни доказателствени средства.
Констатация в този смисъл се съдържа единствено в Констативен протокол №
********** от 28.04.2022 г., който по същността си представлява частен
свидетелстващ документ, изготвен от служител на ищцовото дружество, който
не се ползва с материална доказателствена сила относно изявленията, от които
последното черпи изгодни правни последици. Същите са надлежно оспорени
от ответника и не са доказани с други доказателствени средства, поради което
следва да се приеме, че твърдените факти не са осъществени в обективната
действителност.
От друга страна, уговорката на чл. 51, т. 2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., предвиждат единствено възможност за
служебно начисляване на количества изразходвана вода, когато се установи
физическо въздействие на конкретния потребител, довело до повреда или
неточност в показанията. Доколкото в настоящия случай не се касае за
индивидуално потребление, а за служебно начисляване на база корекционна
процедура, следва да се приеме, че липсват дори твърдения, че именно
ответникът, в качеството му на потребител, е въздействал на процесния
водомер. Още повече, че в събраната доказателствена съвкупност по делото
липсват доказателства, които дори само да индикират за съществуването на
такава обоснована възможност. Предвид всичко гореизложено, се достига до
категоричния и безпротиворечив извод, че ищецът не е навел в рамките на
преклузивните срокове, още по-малко е доказал, свои твърдения за
съществуването на годно правно основание за служебно начисляване на
ответника на количеството 1015 м³ за периода 28.10.2021 г. – 28.04.2022 г.
От друга страна, от заключенията на първоначалната ССчЕ се установява
отчитането по водомера на 847 м³ изразходвана вода за процесния период
28.04.2022 г. – 10.02.2023 г., за които не са релевирани правопогасителни
възражения и не са ангажирани доказателства за заплащане на тяхната цена.
След извършени математически изчисления съобразно приложимите цени за
5
процесния период се установява, че стойността на същата възлиза на 2314,76
лева, за която сума искът следва да бъде уважен. Съдът намира, че посоченото
количество е установено в резултат от реален отчет, извършен чрез водомер с
модул за дистанционен отчет, което е потвърдено от представените фактури и
справката за облога. Ответникът, като собственик на имота, респективно
потребител, е материално легитимиран да отговаря за посоченото задължение.
Отчетените количества са надлежно установени по размер и не са оспорени с
доказателства за неправилност или заплащане, което обосновава уважаването
на иска за тази част.
От основателността на главния иск следва и основателност на
акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва в размер на
законната, която за периода на забава от 04.01.2023 г. до 18.04.2023 г. е на
стойност 75,79 лева.
За разликата над посочените суми исковете следва да бъдат отхвърлени,
като неоснователни.
Предвид изхода на спора на страните се следват сторените съдебно-
деловодни разноски, предвид уважената, респективно отхвърлената част на
претенциите. От общия размер на разноските на ищеца в исковото
производство от 735,61 лева, по правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в негова
полза следва да бъдат присъдени 373,31 лева. Пропорционално изчислени
подлежащите на присъждане в негова полза разноски за заповедното
производство възлизат на 74,52 лева. Възражението за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът на
същото се определя от съда, съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Предвид изхода на спора на страните се следват сторените съдебно-
деловодни разноски, предвид уважената, респективно отхвърлената част на
претенциите. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника подлежат
на присъждане съдебно-деловодни разноски за заповедното производство в
размер на пропорционалната част от минималното адвокатско възнаграждение
за осъществена безплатна правна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 73,88 лева, дължимо в полза на
адв. С. В..
За исковото производство в полза на ответника подлежат на присъждане
съдебно-деловодни разноски в размер на пропорционалната част от
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 246,25 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. Г.
Н., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД,
ЕИК ***, следните суми: 2314,76 лева, представляваща сбор от главници за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 28.04.2022 г. до 10.02.2023
г. на адрес ***, както и сумата от размер на 75,79 лева, представляваща
6
обезщетения за забава върху главниците за периода от 04.01.2023 г. до
18.04.2023 г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.04.2023 г. до окончателното им плащане,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
2337/26.04.2023 г., поправена по реда на чл. 247 от ГПК с Разпореждане №
9278/05.03.2024 г. по ЧГД № 4267/2023 г. по описа на ВРС, на основание чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация – Варна”
ООД, ЕИК ***, срещу И. Г. Н., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД в следните части: за разликата над присъдената сума от 2314,76 лева
до общия претендиран размер от 4561,98 лв., представляваща сбор от
главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 28.10.2021 г.
до 10.02.2023 г. на адрес ***, както и за разликата над присъдената лихва в
размер на 75,79 лева до пълния претендиран размер от общо 281,27 лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода
от 08.06.2022 г. до 18.04.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 2337/26.04.2023 г., поправена по реда на чл. 247 от
ГПК с Разпореждане № 9278/05.03.2024 г. по ЧГД № 4267/2023 г. по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА И. Г. Н., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК ***, сумата от 373,31 лева, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски в исковото производство по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Г. Н., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК ***, сумата от 74,52 лева, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК ***, да
заплати на адв. С. В., Варненска адвокатска колегия, с адрес на кантора в ***,
сумата от 73,88 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски
за осъществена безплатна правна защита в заповедното производство по
делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК ***, да
заплати на И. Г. Н., ЕГН **********, сумата от 246,25 лева, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски в исковото производство по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
7
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8