№ 536
гр. Плевен, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кристиан Д. Колев
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Гражданско дело №
20244430104345 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 21013/26.07.2024
г. на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В., срещу
И. Т. И., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати сумата от
497,09 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2024 г., и 50,60 лв. лихва за забава
за периода от 04.04.2022 г. до 04.07.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на „Топлофикация
Плевен“ АД и дължи суми за консумиране и незаплатена ТЕ за негов собствен
топлоснабден имот, находящ се в гр. ***. Формулират се доводи, че
ответникът като собственик на топлоснабден имот, е клиент на топлинна
енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това
за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на
енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявало при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Те, съгласно ал.2
от ЗЕ, влезли в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и
един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
1
изрично писмено приемане от клиентите. Ищецът твърди, че в случая ОУ от
2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник
„Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. и с тях се регламентирали търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в
това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ сочи, че е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Според ищеца задължението на ответника за заплащане на
дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е
най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответникът
изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимата сума
Ищецът твърди, че от приложеното извлечение от сметка за абонатен
номер № 28372, се установявало, че ответникът е използвал доставяната
топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Иска от съда да приеме
приложените към исковата молба приложения от които се установявало кои
компоненти формират главницата, а именно: сума за отопление без ИРУ
114,94 лв.; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на
324,79 лв. и сума за услуга дялово разпределение в размер на 87,60 лева. В
имота на ответника имало монтирани 1 бр. уреди за БГВ, 3бр. ИРУ и щранг-
лира в баня. До завеждане на исковата молба нямало постъпили плащания от
клиента, поради което иска от съда да уважи предявените искове. Посочва се и
банкова сметка за заплащане на вземането при желание на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор, като препис от
исковата молба е връчен на посочения адрес лично
В с. з. ищецът, претендира уважаване на предявените искове и
сторените по делото разноски, както и постановяване на неприсъствено
решение.
В с. з. ответникът, редовно призован, не се явява и представлява.
Съдът констатира, че ответникът е получил редовно препис от исковата
молба, както и препис от Разпореждане № 10423/12.09.2025 г. съдържаща
разяснение и предупреждение за последиците от неподаване на отговор на
исковата молба, неявяване в съдебно заседание и липсата искане за гледане на
делото в негово отсъствие. Макар редовно призован ответникът не се е явил,
не е изпратил упълномощен представител и не е направил искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си,
изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице, регламентирани в чл. 238, ал. 1 от ГПК. От
писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
2
основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се
постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни
искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски
има ищецът. В исковото производство се претендират разноски в общ размер
на 200 лв., от които 100 лв държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Т. И., ЕГН ********** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” АД следните суми: 497,09 лв. - главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2022 г. до
30.04.2024 г., 50,60 лв. - лихва за забава за периода от 04.04.2022 г. до
04.07.2024 г., както и законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите
ОСЪЖДА И. Т. И., ЕГН ********** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” АД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 200 лв. ,
представляваща сторени от ищеца в хода на производството разноски, от които
100 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Плевен в едномесечен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3