Решение по дело №1457/2023 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 154
Дата: 17 април 2025 г.
Съдия: Асима Костова Вангелова-Петрова
Дело: 20235320101457
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. К., 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-П.
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-П. Гражданско дело №
20235320101457 по описа за 2023 година
Производството е по реда на 32, ал. 2 от ЗС.
Делото е образувано по искова молба, депозирани от М. Р. К. и М. И. Р.
против Н. Х. Р., Х. И. И., И. И. И., Г. П. В., В. Р. В. и Н. Р. В..
Ищците твърдят, че с ответниците били съсобственици на следния
недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - дворно място, находящо се в
с. Б., област П., община К., с административен адрес на имота: с. Б., ул. „*** и
№10, поради наличието на два отделни входа, който имот по плана на селото,
одобрен със Заповед №673/1991г., съставлява урегулиран поземлен имот УПИ
XIV-331, в квартал 42, с площ от 1240 кв.м., ведно с построените върху имота -
къща с приземен и първи етаж, с два самостоятелни входа за източната и
западната половина, паянтова сграда и навес за дърва, кладенец, паянтова
сграда с навес, външна баня, и стопанска постройка - двуетажна плевня с два
входа от изток и запад и вътрешна преградна стена, при граници и съседи на
имота: улица, УПИ XV-332; УПИ II-321 и УПИ XIII - 329.
Твърдят, че 1/2 ид.ч. от процесния имот притежава по наследство от Р. И.
Р., бивш жител на село Б., роден на 23.05.1938г., починал на 08.07.2006г.,
наследодател на ищците и от И. И. Р., бивш жител на село Б., родена на
1
23.12.1933г., починал на 15.09.1987г., наследодател на ответниците - по силата
на нотариален акт №161, том I, дело №326/1955г. на Левскиградски народен
съдия.
Останалата 1/2 ид.ч. от имота притежават по наследство от общия им
наследодател, техният дядо Р. И. Х., бивш жител на село Б., роден на
18.04.1890г., починал на 27.04.1970г., съгласно акт за смърт ***г., по силата на
нотариален акт №49, том I, регистър №111, дело №37/1930г. на Карловски
мирови съдия.
Твърдят, че от 1955г. до настоящия момент имотът се ползвал само и
единствено от наследодателя на ищците - Р. И. Р. и семейството му, и от
наследодателя на ответниците - И. И. Р. и семейството му, а към настоящия
момент се ползва само от двамата ищците и от двамата ответници - Н. Х. Р. и
Х. И. И.. Този имот никога не се е ползвал от който и да е било от другите
наследници на общия наследодател Р. И. Х..
Твърдят, че ищците ползват източната половина от къщата, която била
със самостоятелен вход, източната половина от дворното място, ведно с
паянтова сграда и навес за дърва, и кладенец, находящи се в тази част, както и
източната половина от двуетажна плевня. Съответно ответниците - Н. Х. Р. и
Х. И. И. ползвали западната половина от къщата със самостоятелен вход,
западната половина от дворното място, ведно с находящите се в тази половина
външна баня, паянтово жилище с навес, както и западната половина от
двуетажна плевня. Този начин на ползване на съсобствения им имот било по
разбирателство между техните преки наследодатели – техните бащи,
съответно Р. И. Р. и И. И. Р..
Твърдят, че с ответниците - Н. Х. Р. и Х. И. И. не можели да се разберат
по отношение на ползване на дворното място, което било с площ от 1240 кв.м.
Ищците желаели дворното място да се ползва по-равно, така, както било
определено по силата на разбирателството между техните родители.
Посочените ответниците ползвали по-голяма част от съсобствения им имот и
не желаели да се разберат доброволно. Независимо от многократните опити за
уреждане на въпроса по взаимно разбирателство до такова не се стигнало.
Посочват, че закона не въвеждал ограничение кои съсобственици могат да
сезират съда с искане за разпределение ползването на съсобствена вещ,
поради което мотивират правен интерес от предявяване на настоящият иск по
2
чл.32, ал.2 от ЗС.
С допълнителна молба, депозирана във връзка с отстраняване на
нередовностите, ищците посочват идеалните части от дворното място,
притежавани от всяко едно лице, конституирани като страни по делото, а
именно - М. Р. К. с ЕГН ********** и М. И. Р. с ЕГН********** притежават
общо 3/8 ид.ч. от процесния недвижим имот, като всеки един притежава по
3/16 ид.ч.; И. И. И. с ЕГН**********, Н. Х. Р. с ЕГН ********** и Х. И. И. с
ЕГН ********** притежават общо 3/8 ид.ч. от процесния недвижим имот,
като всеки един в дела си притежава по 3/24 ид.ч.; Г. П. В. с ЕГН**********,
В. Р. В. с ЕГН ********** и Н. Р. В., роден на **********г. притежават общо
2/8 ид.ч. от процесния недвижим имот, като всеки един в дела си притежава
2/24 ид.ч.
МОЛЯТ съда, да постанови решение, с което да разпредели ползването
на съсобствения им недвижим имот, представляващ дворно място, находящо
се в село Б., община К., с административен адрес на имота: село Б., ул. „*** и
№10, който имот по плана на селото, одобрен със Заповед №673/1991г.,
съставлява урегулиран поземлен имот УПИ XIV-331, в квартал 42 с площ от
1240 кв.м., при граници и съседи на имота: улица, УПИ XV-332; УПИ ІІ-321 и
УПИ XIIІ-329, като разпределението е по отношение на дворното място, което
да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в
съсобствеността, а именно по 1/2 ид.ч. за ищци и ответници и което да дава
възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на
дворното място, съобразно ползването на жилищната сграда и другите
постройки върху дворното място, както и ползването му към настоящия
момент като източна и западна половина.
В срока по чл. 131 от ГПК, отговори на исковата молба са постъпили,
както следва:
Ответниците - Н. Х. Р. и Х. И. И. намират предявеният иск за допустим и
частично основателен. Те също желаят да се извърши разпределение на
ползването на дворното място, като се изготвят по възможност поне два
варианта, като вещото лице се съобрази с квотите на всеки един в
съсобствеността, с ползваните от страните части от двуетажната жилищна
сграда и входовете за тези части, с входовете от улицата, с досегашното
ползване на частите от дворното място и на сградите от допълващото
3
застрояване, като разпределението се извърши по такъв начин, който ще
осигури общо ползване на кладенеца в двора. Посочват правата в
съсобствеността, както следва: М. И. Р. - 9/48 ид.ч., М. Р. К. - 9/48 ид.ч., Н. Х.
Р. - 6/48 ид.ч., И. И. И. - 6/48 ид.ч., Х. И. И. - 6/48 ид.ч., Г. П. В. - 4/48 ид.ч., В.
Р. В. - 4/48 ид.ч. и Н. Р. В. - 4/48 ид.ч. В тази връзка не оспорват посочените от
ищците идеални части на страните в съсобствения недвижим имот. Твърдят,
че имат предварителна договорка с ответника Г. П. В., нейната част от имота,
разпределена за ползване, да бъде прилежаща към тяхната част, като заявяват
съгласието си на тях двамата да се определи дворно място за общо ползване, с
площ, отговаряща на нашите идеални части от правото на собственост.
Ответникът - Н. Р. В., представляван по реда на чл. 48 от ГПК от
назначения му особен представител – адвокат Р. И. намира предявеният иск е
допустим. Не оспорва обстоятелството, че страните са съсобственици на
описаните в исковата молба имоти, както и че същите са придобити по
наследство от Р. И. Н., И. И. Р. и Р. И. Р.. Не оспорва обстоятелството, че по
силата на нотариален акт № 161, том 1, дело № 326/1955г. на Левскиградски
народен съвет, 1/2 ид.ч. от процесния имот страните притежават по наследство
от Р. И. Р. и от И. И. Р.. Не оспорва обстоятелството, че останалата 1/2 ид.ч. от
процесния имот страните притежават по наследство от общия наследодател Р.
И. Н. по силата на нотариален акт № 49, том 1, дело № 37/1930г. на Карловски
мирови съдия. Не оспорва обстоятелството, че към момента между страните
не е извършено разпределение на правото на ползване на дворното място.
Моли съда да извърши разпределение на ползването на дворното място, като
начинът на ползване следва да е съобразен с обема на правата на страните в
съсобствеността.
Ответниците - И. И. И., Г. П. В. и В. Р. В. не депозират отговор на
исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК. В хода на делото не взимат
становище по предявения иск.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт № 49, том I, регистър №111, дело №37/1930г.
на Карловски мирови съдия, по силата на обстоятелствена проверка, Р. Х. И.
Н. е признат за собственик на недвижими имоти, един от който е къща и двор
от 220 кв.м. в с. Б., съставляващ парцел ІV, пл. 286, кв. 2
Видно от представения нотариален акт № 161, том I, дело №326/1955г.
4
на Левскиградски народен съдия, И. И. Р. и Р. И. И. са придобили от Р. Х. И. Н.
по силата на покупко-продажба - 1/2 ид.ч. от къща и двор от 220 кв.м., а по
скица 1088 кв.м. – неорегулиран имот в с. Б., съставляващ парцел ІV, пл. 286,
кв. 2.
Съгласно представената скица № 505/04.08.2009г, презаверена
23.01.2023г. и Удостоверение № 94-Н-229/1.08.2009г., двете на Община К.,
имотът представлява УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. Б.,
област П., община К., одобрен със Заповед №673/1991г., съставляващ УПИ
XIV-331, в квартал 42, с площ от 1240 кв.м. (неприложена регулация), записан
на наследниците на И. И. Р. и на наследниците на Р. И. И., при граници и
съседи на имота: улица, УПИ XV-332; УПИ II-321 и УПИ XIII-329.
Удостоверението към скицата на имота удостоверява, че УПИ XIV-331, в
квартал 42 по подробния устройствен план на селото е идентичен с УПИ ІV-
286, кв. 2 по обезсиления план на с. Б., описан в нотариален акт № 161, том I,
дело №326/1955г.
Видно от представеното удостоверение за наследници, изх. №
74/27.06.2023г. на Кметство с. Б., Община К., Р. И. Х. е починал на 27.04.1970г.
и е оставил за законни наследници един син И. Р. Х.И. и три дъщери – С. Р. В.,
М.Р. М. и П. Р. П.. Видно от данните по документа, преките му наследници са
починали, като последните две дъщери (М.Р. М. и П. Р. П.) нямат преки
наследници.
Наследниците на И. Р. Х.И. са двамата му синове - И. И. Р. и Р. И. Р. (или
Р. И. И., съгласно удостоверение за идентичност на имена, изх. №
3/09.01.2023г. на Кметство с. Б., Община К.). Двамата са починали, като
наследници на същите са:
- за И. И. Р. - Н. Х. Р. (преживяла съпруга), И. И. И. (син) и Х. И. И.
(син);
- за Р. И. И. - М. И. Р. (преживяла съпруга) и М. Р. К. (дъщеря).
Наследниците на С. Р. В. са двамата й синове – Х. Н. В. и Р. Н. В..
Двамата са починали, като първият няма преки наследници, а вторият е
оставил като наследници - Г. П. В. (преживяла съпруга), В. Р. В. (син) и Н. Р.
В. (син).
С оглед описаното наследствено правоприемство, страните не спорят и
съдът приема, че квотите в съсобствеността са както следва:
5
М. И. Р. - 9/48 ид.ч., М. Р. К. - 9/48 ид.ч., Н. Х. Р. - 6/48 ид.ч., И. И. И. -
6/48 ид.ч., Х. И. И. - 6/48 ид.ч., Г. П. В. - 4/48 ид.ч., В. Р. В. - 4/48 ид.ч. и Н. Р.
В. - 4/48 ид.ч.
В открито съдебно заседание, проведено на 09.10.2024г., съдът е приел
за безспорно, ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че източната
полИ.а от дворното място се полза от ищците М. Р. и М. К., а западната
половина от имота се ползва от ответниците, а към настоящия момент само от
ответниците Х. И. и Н. Р..
Прието е също така за безспорното обстоятелство, ненуждаещо се от
доказване, че ответниците Х. И. И. и Н. Х. Р. ползват всички сгради на
допълващото застрояване, които попадат в източната част на процесния имот,
а ищците ползват всички сгради на допълващото застрояване, които попадат в
западната част на процесния имот.
По делото е назначена и приета като обективно изготвена съдебно-
техническа експертиза с вх. № 11804/07.11.2024г., допълнена със заключение
вх. № 1184/29.01.2025г. от вещото лице А. Г. П., към която е представя общо
четири варианта, като начин на разпределение на ползването на съсобствения
имот.
Съдът възприе горната фактическа обстановка на база приетите по
делото писмени доказателства и заключенията от съдебно-техническата
експертиза.
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от
правна страна следното:
В нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗС законодателят е предвидил възможност
ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е
вредно за общата вещ (общите вещи), районният съд, по искане на който и да
е от съсобствениците, да реши въпроса за ползването на общото имущество,
да взема необходимите мерки и ако е нужно да назначи управител на общата
вещ.
Искането се разглежда в спорно производство за съдебна администрация
на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод
ползването и управлението на общата вещ, чиято цел е именно да замести
решението на мнозинството (липсващо такова или вредно за общата вещ),
6
чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в
най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността, и
което да дава възможност на съсобствениците за най-целесъобразно
използване на вещта. За уважаване на предявената претенция следва да се
установи, че страните са съсобственици (задължителни другари) на процесния
имот и не могат да образуват мнозинство за определяне на ползването му или
решението на мнозинство е вредно за вещта.
По допустимостта:
Съгласно трайната съдебна практика, претенцията с посоченото правно
основание е допустима, единствено когато липсва споразумение между
съсобствениците относно ползването на общата вещ или когато това
споразумение е вредно за вещта. По настоящото дело се установи, от една
страна, липсата на съгласие за ползването на общата вещ, а от друга – липсата
на съдебен акт, с който тази липса на съгласие да е заменена с решение на
съда, поради което съдът приема искът за допустим.
По основателността:
Според задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №
13/10.04.2013г. по т.д. № 13/2012г. ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да изследва
дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в
съсобствеността и да постанови целесъобразното разпределяне на ползването,
съобразено във възможно най-пълна степен с действителните права на
страните в съсобствеността. От цитираните по делото писмени доказателства,
обективиращо първични и деривативни придобивни способи се установява, че
действително е налице съсобственост между страните в спора по отношение
на дворното място. Между страните няма спор по този въпрос, както и по
отношение на притежаваните от всеки от тях идеални части от поземления
имот.
При изслушването на вещото лице във връзка с приемането на съдебно-
техническата експертиза в съдебно заседание, същото заяви, че предложените
от него варианти за разпределение ползването на дворното място не
предвижда някакви преустройства. От предложените общо четири варианта,
страните единодушно приемат, че най-подходящ е четвъртият вариант,
представен с допълнителното заключение на вещото лице, който вариант в
най-пълна степен съответства на правата и интересите на страните и
7
облагодетелства всяка една от тях.
Основната цел на това производство е не само да бъде разпределено
ползването на съответния имот, а и неговото безконфликтно ползване от
всички съсобственици и за в бъдеще. Наред с това, съдът следва да държи
сметка да утвърди вариант за разпределение ползването на вещта, при който
да настъпят най-малко или никакви преустройства. Именно до такъв извод е
стигнало и вещото лице при даване на четвъртия вариант за разпределение, по
приетата допълнителна съдебно-техническа експертиза, поради което съдът
ще постанови решението си в този смисъл.
По разноските:
Страните не поддържат искания за присъждане на разноски.
По отношение на назначения особен представител на ответника Н. Р. В.,
следва да се разпореди да се издаде РКО за определеното му възнаграждение
за представителство на ответника в производството, по реда на чл. 47 от ГПК,
в размер на 500.00 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - дворно място,
находящо се в с. Б., област П., община К., с административен адрес на имота:
с. Б., ул. „*** и №10, поради наличието на два отделни входа, който имот по
плана на селото, одобрен със Заповед №673/1991г., съставлява урегулиран
поземлен имот УПИ XIV-331, в квартал 42, с площ от 1240 кв.м., ведно с
построените върху имота - къща с приземен и първи етаж, с два
самостоятелни входа за източната и западната половина, паянтова сграда и
навес за дърва, кладенец, паянтова сграда с навес, външна баня, и стопанска
постройка - двуетажна плевня с два входа от изток и запад и вътрешна
преградна стена, при граници и съседи на имота: улица, УПИ XV-332; УПИ II-
321 и УПИ XIII-329, между М. Р. К. с ЕГН ********** и М. И. Р. с ЕГН
**********, двете от с. Б., община К., ***; Н. Х. Р. с ЕГН ********** и Х. И.
И. с ЕГН **********, двамата от с. Б., община К., ***; И. И. И. от гр. С., ж.к.
„*** с ЕГН **********; Г. П. В. от с. Б., община К., *** с ЕГН **********; В.
Р. В. от с. Б., община К., *** с ЕГН ********** и Н. Р. В., роден на
8
**********г., с адрес: с. Б., област П., община К., *** в границите, отразени в
Проект за разпределение на реално ползване на поземления имот,
съответстващ на Вариант 4, находящ се на л. 182 от делото, към експертното
заключение – допълнителна задача по съдебно-техническа експертиза на
вещото лице инж. А. Г. П., за което е изготвена скица по заключението на
приетата допълнителна съдебно-техническа експертиза с вх. №
1184/29.01.2025г., както следва:
- за Н. Х. Р. с ЕГН ********** и Х. И. И. с ЕГН **********, двамата от
с. Б., община К., ***; И. И. И. от гр. С., ж.к. „*** с ЕГН ********** за общо
ползване се предоставя – ДЯЛ I-ви, оцветен със защрихован син цвят от
заключението на вещото лице, с площ от 355.12 кв.м.
- за М. Р. К. с ЕГН ********** и М. И. Р. с ЕГН **********, двете от с.
Б., община К., *** за общо ползване се предоставя – ДЯЛ II-ри, оцветен със
защрихован червен цвят от заключението на вето лице, с площ от 355.12 кв.м.
- за Г. П. В. от с. Б., община К., *** с ЕГН **********; В. Р. В. от с. Б.,
община К., *** с ЕГН ********** и Н. Р. В., роден на **********г., с адрес: с.
Б., област П., община К., *** за общо ползване – ДЯЛ ІІI-ти, оцветен със
защрихован лилав цвят от заключението на вещото лице, с площ от 236.78
кв.м.
ОПРЕДЕЛЯ за общо ползване между страните – Н. Х. Р. с ЕГН
********** и Х. И. И. с ЕГН **********, двамата от с. Б., община К., ***; И.
И. И. от гр. С., ж.к. „*** с ЕГН **********; М. Р. К. с ЕГН ********** и М. И.
Р. с ЕГН **********, последните двете от с. Б., община К., *** две площи,
оцветени със защрихован зелен цвят от заключението на вещото лице, а
именно - площ с гранични точки 17,11,19,18,17 с площ от 46.24 кв.м. и площ с
гранични точки 24,25,26,27,24 с площ от 4.84 кв.м.
ОПРЕДЕЛЯ за общо ползване между всички страни, а именно – М. Р. К.
с ЕГН ********** и М. И. Р. с ЕГН **********, двете от с. Б., община К., ***;
Н. Х. Р. с ЕГН ********** и Х. И. И. с ЕГН **********, двамата от с. Б.,
община К., ***; И. И. И. от гр. С., ж.к. „*** с ЕГН **********; Г. П. В. от с. Б.,
община К., *** с ЕГН **********; В. Р. В. от с. Б., община К., *** с ЕГН
********** и Н. Р. В., роден на **********г., с адрес: с. Б., област П., община
К., *** – кладенец, оцветен с плътен син цвят.
ОБЯВЯВА скицата – Вариант 4 за разпределяне на ползването на
9
поземления имот, даден с допълнителна съдебно-техническа експертиза на
вещото лице, вх. № 1184/29.01.2025г., съдържаща се на л. 182 от гр.д. №
1457/2023 г. по описа на КрлРС, ЗА НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ от настоящото
решение.
ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на
настоящото решение в Служба по вписванията - гр. К. на основание чл. 115,
ал. 2 от ЗС.
РАЗПОРЕЖДА, на адвокат Р. С. И. да се издаде РКО за сумата от 500.00
лева, представляваща възнаграждение за представителство на ответника
в производство, предварително внесен от ищците по депозитната сметка на
съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му чрез Районен съд – К. пред Окръжен съд -
П..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
АГ.

10