№ 3074
гр. Варна, 16.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Галина Чавдарова
Диана К. С.
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501515 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на АЙКАРТ АД /с предишно
наименование ИНТЕРКАРТ ФАЙНАНС АД/, ЕИК *********, Варна, чрез адв.В.Я. от САК,
с посочен адрес за призоваване в гр.София, срещу определение 5118/13.05.2022г.,
постановено по ГД №15020/2021г. на 30 състав на ГО на ВРС, с което съдът е изменил
решението си в частта за разноските и осъдил дружеството да заплати сторените в
съдебното производство разноски.
Жалбоподателят АЙКАРТ АД твърди чрез пълномощника си, че не е съгласен с
постановеното от първата инстанция изменение на решението на съда в частта за
разноските, тъй като дружеството не е дало повод с поведението си за образуването на ГД
№15020/2021г. на ВРС. Излага се, че съдът не е съобразил процесуалното и
извънпроцесуално поведение на ответното дружество като е обсъдил единствено
хипопетичната възможност за образуване срещу ищеца на ново изпълнително производство.
Твърди се, че постановеното противоречи на задължителна съдебна практика, обективирана
в решение по ГД №3448/2017г. на Трето г.о. на ВКС. Прави се довод, че самият ищец не
твърди след прекратяване на изпълнителното дело с постановление от 21.04.2020г. да са
предприемани каквито и да са действия срещу длъжника. Не се установява образуване на
ново изп.дело за вземането на ответника както и ответникът физически да разполага с
издадения му изпълнителен лист. По отношение на длъжника не са предприемани никакви
принудителни действия след изтичане на давностния срок. Напротив, ответникът изрично е
признал погасяване по давност на вземането му от ищеца. Не е налице и отказ на ответното
дружество да зачете изтеклата погасителна давност, съотв.ищецът да се е позовал на това
ново обстоятелство пред него. Твърди се, че поведението на самия ищец не е добросъвестно,
тъй като той не се е възползвал от възможността преди да води съдебен процес, да уведоми
кредитора си. Срещу това кредитора е заплатил разноските в изпълнителното производство
след прекратяване на последното през април 2020г., не е поискал обратно изпълнителния
лист и не е образувал ново изп.дело срещу ищеца, изрично е признал основателността на
1
иска. /цит.съдебна практика на ВКС/
Прави се довод, че съществуването на изпълнителен лист в полза на ответното
дружество, който физически е останал по архивираното прекратено изп.дело, не се
припокрива с активно негово поведение, с което е дал повод за образуване на настоящото
исково производство. Нещо повече, твърди се, че кредиторът е заплатил и таксата за вдигане
на наложената за обезпечаване на вземането му възбрана по изп.дело. Допустимостта на
процеса по чл.439 ГПК не влече автоматично и отговорност за разноските на ответника.
Считат, че отговорността за съдебните разноски не следва да води до неоснователно
обогатяване на ищеца, а именно това е последицата от един ненужен процес за установяване
погасяване по давност на вземането на кредитора. Твърди се, че в случая са налице
предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, поради което не следва да бъдат възлагани в тежест на
ответното дружество разноските на ищеца. Моли за отмяна на определението по чл.248 ГПК
като разноски не бъдат възлагани на жалбоподателя.
В срока за отговор на частната жалба е постъпило становище на насрещната страна Г.
МЛ. ИВ., чрез адв.И.А. от ВАК, за неоснователност. Поддържат, че възможността за
принудително изпълнение срещу длъжника не е отпаднала с прекратяване на конкретното
изп.дело, а длъжникът не може да се позовава на давност пред съдебния изпълнител. Не са
налице основанията на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като не са налице предпоставките, визирани от
правната норма. След като ответникът е оспорил исковата претенция, то същият се счита, че
е дал повод за образуване на делото и не е налице основание за прилагане на чл.78, ал.2
ГПК. Таксите за вдигане на възбраните в изп.производство са били заплатени от ответника
едва след връчване препис от исковата молба, поради което не може да се приеме признание
на иска.
Съдът, при преценка допустимостта на производството констатира, че жалбата
изхожда от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт като е подадена в
преклузивния срок, съобразно изискванията на ГПК.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна поради следното:
Производството е било образувано по иска на Г. МЛ. ИВ. срещу АЙКАРТ АД, за
приемане за установено в отношенията на страните, че в полза на ответното дружество не
съществува вземане от ищеца в размер на 3458.42 лева, дължими на основание Договор за
издаване и ползване на международна кредитна карта iCARD MASTERCARD ОТ
24.03.2008Г., ведно с договорни лихви върху сумата за период до 16.07.2009г., мораторни
лихви до 28.09.2009г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, на 29.09.2009г. до изплащане на задължението както и за
разноските в производството, поради погасяването му по давност – след 2012г. не се
предприемани никакви изпълнителни действия, поради което вземането е било перемирано,
а по отношение на него е изтекла и давността към датата на предявяване на иска. С исковата
молба е било поискано присъждане на разноските за производството на пълномощника
адв.А. на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 и чл.36, ал.2 ЗАдв.
С отговор на исковата молба ответното дружество АЙКАРТ АД чрез пълномощник
адв.Я. е посочило, че искът е недопустим, тъй като към датата на завеждането му не
съществува висащо изп.дело между страните по повод на заявеното вземане. Твърди се, че
изп.дело е било прекратено с постановление на 21.04.2020г. Посочено е, че поради липсата
на висящо изп.дело, не е установен интереса на ищеца от провежданото производство по
чл.439 ГПК.Твърди се, че ответникът не е предприемал действия спрямо длъжника след
2012г., вкл. след прекратяване на изп.дело; не оспорва изложените от ищеца факти. Изрично
в отговора на исковата молба ответникът признава основателността на иска като е
направило и искане по чл.78, ал.2 ГПК да не му бъдат възлагани сторените от ищеца
разноски, тъй като не е дало повод за образуване на делото. Не оспорва и признава
погасяване на вземането по давност. Излага, че не е обжалвало прекратяването на изп.дело
2
през 2020г. и е заплатило таксите за вдигане на изпълнителните възбрани. Изявления в този
смисъл за признание на иска са депозирани и впоследствие по делото.
С решението си по спора, постановено на 20.03.2022г. съдът е разгледал иска и
уважил същия на изложените от двете страни обстоятелства и правния извод за погасяване
на вземането по давност, вкл. след перемирането му по изп.производство. С решението си
съдът е приел, че разноските за производството не следва да бъдат възлагани на ответника
съгласно чл.78, ал.2 ГПК, а последният не е представил доказателства за сторените от него
разноски.
С молба по чл.248 ГПК ищецът е поискал произнасяне на съда относно поисканите
разноски за адв.възнаграждение по реда на чл.38 ЗАвдв. като същото бъде възложено на
ответното дружество. С отговор, депозиран в срок, ответникът е оспорил основателността на
молбата с изложените и в жалбата правни основания. Моли за оставане на същата без
уважение.
С определение №5118/13.05.2022г. съдът е постановил по реда на чл.248 ГПК
изменение на решението си в частта за разноските като определил възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на пълномощника на ищеца и присъдил същото в тежест
на ответното дружество, тъй като не били налице основанията на чл.78, ал.2 ГПК. Изложил е
по същество, че ответникът е дал повод за образуване на делото, поради което и дължи
разноските на насрещната страна. Съобразно мотивите на съда, единственото основание е
съществуването на изпълнителен лист, издаден в полза на взискателя /кредитор, въпреки
пасивното поведение на последния, съотв.хипотетичната възможност за образуване на ново
изпълнително дело срещу длъжника.
Настоящият състав намира постановеното определение за неправилно.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за образуване на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Разпоредбата визира отклонение от общия принцип на чл.78, ал.1 ГПК за разпределяне
отговорността за разноските в исковия процес.
Съдът намира, че в случая са налице и двете предпоставки, които сочат на отпадане
отговорността на ответника за разноските в производството. Ясно и неколкократно
ответното дружество е заявило в исковия процес по чл.439 ГПК, че признава иска –
признава настъпилия нов факт с правно значение - изтичане на погасителната давност
спрямо вземането като кредиторът не е предприемал никакви принудителни действия
спрямо ищеца – длъжник по издадения по реда на чл.410 ГПК изпълнителен лист. Въпреки
формалното прекратяване на изп.дело много по-късно от перемирането му съгласно чл.433,
т.8 ГПК, това не променя обстоятелството, че още след 2012г. ответникът се е
дезинтересирал от изпълнението, а след прекратяването през 2020г. не е предприел действия
за продължаване на взискането. Нещо повече, към датата на образуване на настоящото дело
е било ясно, че изп.дело е прекратено още през 2020г. /исковата молба е подадена през
м.10.2021г./ като ответникът не е образувал друго изп.дело, не е искал възобновяване на
действията с посочване на друг изп.способ, не е искал връщане на изп.лист и последният е
архивиран заедно с изп.дело. С оглед на горното и предвид изричната разпоредба на чл.78,
ал.2 ГПК, която изисква поведение на ответника, самото издаване на изп.лист по чл.410 ГПК
в едно производство даващо гаранции за защита и на двете страни, не може да послужи като
основание за настоящата претенция, основана именно на настъпилия нов юр.факт. Друг би
бил извода на съда ако бе установено, че към датата на завеждане на иска по чл.439 ГПК е
налице висящо изп.производство за вземането на ответника и/или от последния са
извършени други действия – напр.посочване на изп.способ пред съдебния изпълнител, които
предполагат активно поведение на кредитора по изп.титул. Напротив, в случая не е налице
висящо изп.дело към датата назавеждане на иска и е налице своевременно и пълно
признание на сочените от ищеца правопогасяващи факти, т.е. пълно припокриване на
3
твърденията на страните. Не са налице спорни обстоятелства. Липсват доказателства и
доводи, че погасителната давност е била предявена на ответника от длъжника и той с
процесуално или извънпроцесуално поведение не е съобразил същата като е оспорвал
възраженията за погасителна давност. С оглед на горното, съдът намира, че са осъществени
кумулативно и двете предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК и разноските за производството не
следва да бъдат възложени на ответника. /в този смисъл са и други произнасяния на
настоящия състав по ВЧГД №2921/2021г. на ВОС, Трети състав и опр. По ЧГД №722/2022г.
на Трето г.о. на ВКС. С оглед на тези изводи, определението по чл.248 ГПК следва да бъде
отменено изцяло.
Следва да бъде съобразено, че ищецът е освободен от такси и разноски за
производството, а спрямо пълномощника му е осигурена безплатна правна помощ съгласно
чл.38, ал.1 ЗАдв. Същевременно, само при осъждане на насрещната страна за разноските, т.е.
при уважаване на иска в общата хипотеза на чл.78, ал.1 ГПК, осъдената страна следва да
заплати /овъзмезди/ адвоката за оказаната от него безплатна услуга съобразно размерите по
НМРАВ. В случая, предвид повдигнатия спор, са налице основанията на чл.78, ал.2 ГПК,
поради което независимо от уважаване на иска, ответникът не носи отговорност за
разноските, следователно по арг. от чл.38, ал.2 ЗАдв. и за възнаграждението на адвоката на
ищеца.
Съобразно изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение №5118/13.05.2022г., постановено по ГД
№15020/2021г. на 30 състав на ВРС, по реда на чл.248 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 ГПК за изменение на решението по ГД
15020/21г. на ВРС с присъждане сторените от ищеца разноски в тежест на ответното
дружество съгласно чл.78, ал.2 ГПК вр.чл.38, ал.2 ЗАдв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на осн.чл.280, ал.3 и чл.274, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4