№ 1459
гр. Сливен, 30.09.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242230102581 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът – Щ. В. К., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Т. Р.
от АК – Сливен, редовно упълномощена с пълномощно от 27.05.2024 г.
Ответното дружество ****, редовно призован, не изпираща представител.
Вещото лице Х. Л. Х., редовно призовано, се явява лично.
Вещото лице Х. В. У., редовно призовано, се явява лично.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът пристъпи към изясняване на фактическа обстановка по делото.
АДВ. Р.: Поддържам исковата молба. Нямам възражения по проекто-доклада и
разпределението на доказателствената тежест. Поддържам направените искания за
разпит на свидетели, като съм ги осигурила за разпит в днешното с.з., запозната съм с
експертизите. Нямам други искания.
Съдът
1
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА изготвения проекто-доклад за ОКОНЧАТЕЛЕН.
По доказателствата и на основание чл. 148 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите с определение от 15.07.2024 г. писмени
доказателства.
Съдът пристъпи към разпит на вещото лице Х. Л. Х. като сне самоличността му.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
Х. Л. Х. – 73 г., бълг. гражданин, не осъждан, с висше образование, работи, без
родство със страните по делото.
Предупреден за наказателната отговорност, която носи обещава да даде
заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам изготвеното заключение.
АДВ. Р. Нямаме въпроси към вещото лице. Считам, че експертизата е
отговорила на въпросите.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допусната и изготвена от вещото лице съдебно-
медицинска експертиза.
На вещото лице да се издаде РКО в размер на 400 лева от Бюджетните
средства на съда.
Съдът установи, че заключеното по изготвената съдебно - автотехническата
експертиза е депозирано в съда на 24.09.2024 г., поради което към момента на
провеждане на с.з. не е изтекъл едноседмичния срок по чл. 199 от ГПК. Вещото лице
следва да бъде изслушвано в следващо с.з.
На основание чл. 164 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
2
ДОПУСКА до разпит водените в днешното с.з. свидетели, като сне
самоличността им:
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
Е.Н.К. с ЕГН **********, бълг. гражданка, не осъждана, омъжена, със средно
образование, пенсионерка, съпруга на ищеца.
В.Щ.К.. с ЕГН **********, бълг. гражданин, не осъждан, разведен, със средно
образование, работи, син на ищеца.
Предупредени за наказателната отговорност, която носят обещават да говорят
истината без лъжесвидетелстване.
Съдът отстрани от залата свид. К..
СВИД. Е.К., РАЗПИТАНА КАЗА: Съпруга съм на ищеца, желая да
свидетелствам. Моят съпруг претърпя ПТП на 23.07.2023 г., миналата година. Вечерта
дойде една моя племенница и ми каза, че са блъснали съпруга ми и той е в болница.
Дъщеря ми беше в къщи, отидохме в окръжна болница, съпругът ми беше в
неврохирургията. Когато отидох и го видях, той не позна нито мен, нито дъщеря ми.
Попита ни какво е станало. Обясних му кой сме, но не си спомняше нищо само
момента, когато колата го е блъснала. Имаше силно главоболие и всичко го болеше.
След известно време дойде на себе си, позна ни. Три дена беше в болницата. Дясната
страна на лицето беше синя, не можеше да си отвори около, главата му, ръката и
крака, цялата дясната страна беше синя и много го болеше. Не си спомняше нищо. Не
знае какво се е случило и как е попаднал там. Мъжът ми беше неадекватен. Пресичал
да хвърля трева и така го блъснала колата. Не знам къде е пресичал. Станало е на
работа в района на мелницата. След като го изписаха от болницата ми се оплакваше от
силно главоболие и тревожност. Не можеше да спи, давахме му постоянно
болкоуспокояващи. Понеже не се оправяше и постоянно имаше болки, залиташе като
стане, почти не спеше, решихме да отидем при личната лекарка д-р Ж., която ни
насочи към невролог. Отидохме във военна болница и там ни казаха, че има
кръвоизлив в главата. Психически беше много тревожен. Направиха скенер и се
установи, че има кръвоизлив. Лекарите казаха, че е в следствие на претърпяното ПТП
и му изписаха лекарства. Една седмица беше в болницата. После месец и половина,
дори два пиеше хапчета. Ходихме на профилактични прегледи, но нямаше подобрение.
Отидохме пак при личната и тя ни насочи към психиатрията, понеже преди 10 години
той е имал „паник атака“ и се лекува, но 4-5 години преди ПТП не е приемал хапчета,
беше се оправил. В следствие на това произшествие започна отново тревожност,
безпокойство и страх. Назначиха терапия и го лекувахме, но няма подобрение.
Предложиха ни да бъде освидетелстван, да лежи в психиатричното, но ние решихме,
че да го лекуваме в домашни условия, за да няма по-голяма тревожност. Още му
даваме болкоуспокояващи. След травмата той не работи. Много се промени. Опита се
3
да роботи, но го махнаха от работата му. Не може да се справя. Той беше пазач.
Инцидента стана по пътя, извън района на мелницата, но в него район. Вече нищо не
може да прави, не може да ми помага. Ние постоянно го контролираме. Главата го
боли постоянно. Той не е в състоянието си, както преди травмата. Има тревожност и
силно главоболи. В ръката има сложена шина, още го болят вратните жили и рамото.
Все още го боли. Притеснен е. След травмата в началото го обличахме и събличахме,
придружавах го до банята, понеже често залиташе. До банята го придружавах може би
три месеца постоянно. След това по-рядко, докато отиде на психиатъра. Там му дадоха
хапчета. В началото лекарствата му бяха със зелена рецепта, а сега е с антидепресанти,
които купува синът ми. Искаха да го приемат в болница и да го освидетелстват. Преди
това не е лежал в психиатрия, само в къщи е бил, но е имал такива състояния. Сега
състоянието му е по-усилено. Казаха, че е вследствие на ПТП, на среса преживян от
ПТП.
АДВ. Р.: Нямаме въпроси към свидетеля.
СВИД. В.К., РАЗПИТАН КАЗА: Син съм на ищеца и желая да свидетелствам.
Баща ми претърпя ПТП миналата година, юли месец. Обади ми се сестра ми, аз в този
момент бях извън града и ми каза, че баща ми е претърпял ПТП и ме чакат в
болницата. Баща ми беше настанен в неврохирургията. Той лежеше, целия беше син.
Дясната му страна беше цялата синя. Попитах го как е, той беше разсеян, неадекватен.
Нищо не ми каза. Случило се е след бензиностанция „Лукоил“, до „Мелком“. Аз нямах
никаква информация, нито са ми се обаждали от полицията, след като видях баща ми
как е ходих да търся информация. Той е бил пешеходец, пресичал е и е бил ударен от
кола. Не знам дали е има пешеходна пътека там. Баща ми не си спомняше нищо за
инцидента. Попитах баща ми „как е“, той не помнеше нищо дори ме попита защо съм
там. В болницата остана няколко дни в неврохирургията. С него не остана никой.
Попитахме дали трябва някой да остане, но казаха, че има санитари и не е необходимо.
Купихме системи, допълнително взехме шина за ръката заради контузията на пръста.
След като го изписаха той продължаваше да има главоболие и залиташе. Дори беше
паднал от леглото и се наложи майка ми да ме събуди през нощта, за да го вдигнем.
Главоболието не спираше и го заведохме при личната, тя ни насочи към неврохирург.
Заведохме го във военна болница и там остана седмица. След направените
изследвания докторите казаха, че след претърпяното ПТП има мозъчен кръвоизлив.
Преди травмата, преди 10 години, той имаше паник атаки, психично разстройство, но
последните години беше затихнало. След изписването от военна болница продължиха
оплакванията. Болеше го главата, беше разсеят, все не разбираше. Отидохме при
личната и тя ни насочи към психиатър. Предписаха му антидепресанти. Нямаше
подобрение и го заведохме на втори преглед, увеличиха му дозите и лекарят предложи
да бъде хоспитализиран и освидетелстван. Ние отказахме, искахме и се надяваме да се
4
възстанови в домашни условия. Мисля, че там ще се усложни състоянието му. Преди
10 години е лекуван от психиатър. Мисля, че не е лежал в болница тогава. Не мога да
кажа какво беше лечението му. Баща ми взима болкоуспокояващи, антидепресанти,
успокоителни, за да спи. Той не е добре с психичното здраве. Не е същия човек. Като
неадекватен е. Не можем да разчитаме на него, майка ми постоянно е с него. Сега той
не работи, не помага в къщи, тя не може да разчита на него, защото той не разбира
достатъчно. Не й помага нито за домакинствато, нито за двора, не шофира. Преди я
караше до магазина, сега се налага аз да я водя. Преди 10 години състоянието му не
беше чак такова. Тогава имаше тревожност, като паник атаки. Тогава беше адекватен
ходеше си на работа, беше пълноценен. Искаха да го освидетелстват с ТЕЛК.
Трябваше да го приемат в психиатрично заведение, ние отказахме с надеждата да се
нормализират нещата в домашни условия.
АДВ. Р.: Нямаме въпроси към свидетеля.
Съдът следва да отложи делото за друга дата за изслушване на изготвената от
вещото лице Х. В. У. съдебно - автотехническа експертиза, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 11.11.2024 г. от 10:00 часа, за която дата и
час ищеца да се счита редовно призован, чрез процесуалният си представител.
Ответното дружество да се счита редовно призовано при условията на чл. 56 ал. 2 от
ГПК. Вещото лице Х. В. У. да се счита редовно призовано от днешното с.з.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10:05 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
5