№ 498
гр. Плевен, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430104993 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД
Производството по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление
г***, представлявана от изпълнителния *** Й. ***, чрез юрк.***, против Д. Б. И., ЕГН
**********, от ***, и С. Б. З., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено спрямо
ответниците на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същите дължат на ищеца при разделна
отговорност всеки от тях следните суми: Д. Б. И. – 266,55 лева главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,02,2021 г. – 30,04,2022 г., 14,68
лева лихва за забава за периода 02,04,2021 г. – 07,06,2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
22,06,2022 г., до окончателното изплащане на сумите, и С. Б. З. – 266,55 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,02,2021 г. –
30,04,2022 г., 14,68 лева лихва за забава за периода 02,04,2021 г. – 07,06,2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда – 22,06,2022 г., до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.
№3443/2022 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжниците Д. Б. И. и С. Б. З. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че имотът, находящ
се в ***, е с абонатен №6371. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи
исковете, като съобрази събраните доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират писмен отговор чрез нацначения им
1
особен представител – адв.В. П. от ПАК, в който се сочи, че няма доказателства, от които да
е видно, че ответниците са собственици или ползватели на ТЕ в процесния имот. Посочва се,
че няма и сключен валиден договор за доставка на ТЕ между ищеца и ответниците, а
договора между ЕС и топлинния счетоводител и бил със срок 5 години и понастоящем е
изтекъл. Твърди се, че ищецът не е представил доказателства за реално отчитане на ИРУ на
абоната. В с.з. особ.представител на ответниците моли съда да отхвърли исковете, тъй като
няма данни отв.С. З. да е собственик, респ.ползвател на имота.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след
връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№3443/2022 г. по описа на
ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
От представените копия от нот.актове от 08,03,2002 г., 23,10,2006 г., 01,10,2007 г. и
01,10,2007 г. се установява, че отв.Д. И. е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот, а
лицето Венера Загорева – на 4/6 ид.ч. от процесния имот.
Установява се получената справка от ***, изх.№МДТ-660/20,02,2023 г., че за процесния
недвижим имот като собственици са регистрирани ***, Д. Б. И. и С. Б. З..
От представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от
претендираната сума за главница, 1179,29 лева са начислени за отопление с ИРУ, 158,10
лева са начислени за отопление без ИРУ, 218,92 лева са начислени за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, 42,98 лева са за услуга дялово разпределение.
Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №6371 с титуляр
ответниците и Венера З.а, че през процесния период е била начислена сума в общ размер на
1599,29 лева главница и 88,09 лева лихва за забава.
От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за
отделните месеци.
От представеното копие на Споразумителен протокол №2/359 от 26,08,2002 г. се установява
сключването на споразумение между ищеца и дружество-топлинен счетоводител.
От представеното копие от Договор №44/26,08,2002 г. /за индивидуално отчитане и
топлоразпределение/ се установява сключването на договор между топлинния счетоводител
*** и собствениците на етажната собственост на адрес гр.***, като е приложено копие и от
протокол от проведено ОС на ЕС на същия адрес от 07,08,2002 г.
От заключението на ВЛ по назначената по делото съдебно - икономическа експертиза е
видно, че при ищеца адреса на ответниците е регистриран с абонатен №6371, като от
дружеството-ищец са издавали съответните данъчни фактури. Сочи се, че за процесния
период стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия е в размер на 1599,29
лева, а лихвата за забава от изискуемостта на отделното плащане е в размер на 94,72 лева.
Съдът кредитира заключението на ВЛ като вярно, обективно и компетентно.
2
От заключението на ВЛ по изготвената СТЕ се установява, че до сградата, в която се намира
процесния имот, е доставяна ТЕ, като абонатната станция е работила, а отопляемия обем на
процесния имот е 127,93 куб.м. Посочено е, че извършеното разпределение на ТЕ в сградата
е направено в съответствие с Методиката за разпределение на ТЕ в сгради-ЕС, Приложение
към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването. Посочено е, че начислените суми са в
съответствие с Наредбата за топлоснабядването. ВЛ по СТЕ не е установило разминаване в
изчисленията на фирмата за дялово разпределение. ВЛ изрично сочи в заключението си, че в
абонатната станция е монтиран топломер съгласно техн.изисквания на производителя, който
е преминал съответните държавни проверки – видно от свидетелствата за проверка от
специализирани фирми, които са му предоставени.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
§1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ определя понятието „битов клиент“ като лице,
което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на дружеството. От
обсъдените по-горе копия на нот.акт и справка от ***, изх.№МДТ-660/20,02,2023 г., може да
се направи извода, че собственици на процесния имот са ответниците и лицето Венера
Загорева. Ето защо съдът приема, че ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по
иска.
Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. До колкото
ответниците са собственици на имота, то следва да се приеме, че същите се явява клиенти на
топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за
наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между
ищеца и етажните собственици, в това число и ответниците. Безспорно е между страните, а
и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била
топлофицирана. Ответниците са собственици на апартамент №15 във вх.Б на сградата и
поради това имат качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на
основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за
битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна
по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване. Обстоятелството дали ответниците реално са ползвали топлинна енергия е
ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да са
собственици или титуляри на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана
сграда, за да се считат за потребители.
Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона и в частност чл.153,
3
ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на собственика/носителя на ВП на ползване на жилище
в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация.
Съдът приема, че искът е доказан по основание и размер, тъй като ответниците са
потребители на топлинна енергия на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ и като такива дължат
заплащане на потребената топлоенергия, в размер на предявената претенция по чл.422, ал.1
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД в размер на 533,10 лева съгласно заключението
на ВЛ и съобразявайки съответните на ответниците ид.ч. от имота. При осъществяването на
дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се
съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003
г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка
възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне
качеството потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ,
според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените
разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде
уважен като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответниците следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски,
които са в размер на 25,00 лева за държавна такса /или по 12,50 лева за всеки от
ответниците/, 100,00 лева за юрк.възнаграждение /или по 50,00 лева за всеки от
ответниците/, 220,00 лева депозит за ВЛ /или по 110,00 лева за всеки от ответниците/, 400,00
лева разноски за особен представител /или по 200,00 лева за всеки от ответниците/ и 5,00
лева разноски за съдебно удостоверение /или по 2,50 лева за всеки от ответниците/.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил
4
разноски в размер на 11,24 лева за държавна такса /или по 5,62 лева за всеки от ответниците/
и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 16,66 лева /или по 8,33 лева за всеки от
ответниците/. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и
сторените разноски /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ от заповедното производство,
или всеки от ответниците следва да заплати на ищеца сумата от 13,95 лева – деловодни
разноски от заповедното производство.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД, че Д. Б. И., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на
управление г***, представлявана от изпълнителния *** Й. ***, сумата от 266,55 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,02,2021
г. – 30,04,2022 г., 14,68 лева лихва за забава за периода 02,04,2021 г. – 07,06,2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда – 22,06,2022 г., до окончателното изплащане на сумите, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3443/2022 г. по описа на РС Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД, че С. Б. З., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на
управление г***, представлявана от изпълнителния *** Й. ***, сумата от 266,55 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,02,2021
г. – 30,04,2022 г., 14,68 лева лихва за забава за периода 02,04,2021 г. – 07,06,2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда – 22,06,2022 г., до окончателното изплащане на сумите, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3443/2022 г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. Б. И., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление г***, представлявана от
изпълнителния *** Й. ***, направените разноски в исковото производство в общ размер на
375,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Б. З., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление г***, представлявана от
изпълнителния *** Й. ***, направените разноски в исковото производство в общ размер на
375,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. Б. И., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление г***, представлявана от
изпълнителния *** Й. ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 13,95 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Б. З., ЕГН **********, от ***, ДА
5
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление г***, представлявана от
изпълнителния *** Й. ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 13,95 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6