Р
Е Ш Е Н И Е №260080
гр.Р., 02.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Р.нският окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
при секретаря Мариета Цонева, като разгледа докладваното от съдията
Черкезова т. д. № 364 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава 32 от ГПК.
Постъпила е искова молба от И.С.Т. – постоянен синдик на
Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“
(в несъстоятелност), ЕИК *********, срещу КСК „Р.нска
популярна каса“ (в несъстоятелност), ЕИК *********, Р.К.Н. и Д.К.Н.,***, с
която са предявени субективно и обективно съединени искове, квалифицирани като
такива с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ и в условията на
евентуалност – чл. 135 от ЗЗД, за обявяване за недействителен по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на КСК „РПК“, сключеният между КСК „РПК“,
представлявана от Ю.Г.Д. – председател и Р.К.Н. ***, договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 196, том IІ,
рег. № 4364, дело 239 от 10.10.2016 г. на нотариус П.Т.,
район на действие РРС, вписан в СВ Р., вх. рег. № 14503/10.10.2016
г., акт № 174, том 37, дело № 7533, за сумата от 79 000 лв., която сума е
прихваната с вземането на приобретателя срещу прехвърлителя за изплащане на допълнителни парични вноски и
осъждане на ответника Р.К.Н. да върне на КСК „РПК“ гр. Р. недвижимия имот за
попълване на масата на несъстоятелността.
Ищецът твърди, че с решение № 162/15.10.2018 г.,
постановено по т. д. № 132/2018 г. по описа на РОС е обявена неплатежоспособността
на КСК „Р.нска популярна каса“, ЕИК *********, с
начална дата 30.04.2018 г., а с определение № 440/16.11.2018 г., по същото дело
е назначен за постоянен синдик. Счита, че процесният договор е относително
недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като
сделката е сключена на 10.10.2016 г. и попада в
двугодишния период преди подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност – 30.04.2016 г. – 30.04.2018 г., извършена е от несъстоятелния
длъжник и уврежда кредиторите на несъстоятелността поради това, че с отчуждаването
на имуществото се намалява съдържанието на масата на несъстоятелността и респ.
същото не може да бъде осребрено в производството и получената от реализацията
му сума да бъде разпределена между кредиторите на несъстоятелността по реда на
чл. 722 от ТЗ. Излага подробни доводи за това, че с извършването на тази
разпоредителна сделка несъстоятелният длъжник осуетява целта на производството по
несъстоятелност за справедливо удовлетворяване на кредиторите като намалява
възможността останалите неговите кредитори, различни от купувача по сделката,
да получат удовлетворяване на вземанията си към длъжника.
Признава обстоятелството, че вторият ответник Р.К.Н. ***
е имал ликвидно и изискуемо вземане от първия ответник КСК „Р.нска популярна каса“ за изплащане на срочни допълнителни
парични вноски, които Н. е направил в кооперацията, като вместо изплащане на
дължимата парична сума, КСК „РПК“ му е прехвърлила правото на собственост върху
процесния недвижим имот, подробно описан в нотариален акт № 196, том IІ, рег. №
4364, дело 239 от 10.10.2016 г. на нотариус П.Т.,
район на действие РРС, вписан в СВ Р., вх. рег. № 14503/10.10.2016
г., акт № 174, том 37, дело № 7533. Прехвърлянето на правото на собственост
върху недвижимия имот е осъществено в резултат на взето решение на извънредно Общо
събрание на кооперацията, проведено на 23.07.2016г. в гр. Р., по силата на
което, поради липса на ликвидни парични средства в кооперацията и невъзможност да
погасява задълженията си, е дадена възможност на всички член – кооператори,
които писмено заявят, че желаят да приемат вместо плащане недвижим имот,
притежаван от кооперацията, по пазарна цена, съгласно оценка, изготвена от
независим лицензиран оценител, да извършат това чрез прихващане на вземането от
кооперацията.
В подкрепа на тезата си за осъществен състав, покриващ
нормата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, ищецът излага доводи за това, че
атакуваната сделка е извършена между свързани лица, каквито приема, че са
първият и вторият ответник в качеството му на член – кооператор, прилагайки по
аналогия § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ТЗ, касаеща съдружниците в дружество с
ограничена отговорност. Сочи, че свързаност между тях е налице и по см. § 1,
ал. 2 от ДР на ТЗ, с оглед участието на втория ответник пряко в капитала на първия
ответник, както и че свързано лице предвид нормата на чл. 37 от Устава е всяко
лице, което може да има информация за търговеца, извън обичайната.
По отношение на предявения в условията на евентуалност
иск по чл. 135 от ЗЗД счита, че са налице всички елементи от фактическия състав
на правната норма – сделката е увреждаща кредиторите, като за увреждането важи
изложеното за иска по чл. 647 от ТЗ. Намира, че при извършването на сделката
длъжникът е знаел за увреждането, което се презюмира от направеното изявление
на представляващия кооперацията неин председател Ю.Д. на проведеното извънредно
Общо събрание, във връзка с невъзможността да се погасяват задълженията поради
липса на ликвидни парични средства, че погасяването на задълженията може да се
осъществи посредством закупуване от желаещите на притежавани от кооперацията
жилища срещу прихващане на вземането от кооперацията. Счита, че е налице знание
за увреждането и у приобретателя по сделката – втория
ответник, тъй като приема, че същият като член – кооператор в КСК „РПК“ се
явява свързано лице и по презумпция е запознат с делата на търговеца. Знанието
следва и от изявленията, които се съдържат по ч. гр. д. № 502/2016 г. по описа
на РОС, образувано по молба с правно основание чл. 390 от ГПК, депозирана от
втория ответник срещу пърния, в която е посочил, че е
знаел за тежкото финансово положение на КСК „РПК“ към 2014 г. и 2015 г.
Знанието за увреждане следва да се презюмира, на осн.
чл. 649, ал. 4 от ТЗ за всички свързани лица.
Ответникът КСК „Р.нска
популярна каса“ (в несъстоятелност), представлявана от десезирания
орган на управление – председателя Ю.Д., чрез адв. Ф.М. ***, е подал отговор на
исковата молба. Счита, че исковете са процесуално допустими, но неоснователни. Излага доводи за
това, че сделката е резултат от спогодба, постигната по гр. д. № 610/2016г. по
описа на РОС. В този смисъл не е налице една чисто гражданско-правна сделка, а
е налице смесен фактически състав, включващ и съдебни актове, вкл. наложени
обезпечителни мерки – възбрана на имота. Твърди, че процесната сделка е
сключена на пазарната цена към датата на изповядването ѝ и е налице
еквивалентна имуществена размяна от гледна точка на имуществото на длъжника,
което образува масата на несъстоятелността, тъй като от масата на
несъстоятелността е излязло имущество, но също така са намалели и задълженията
на кооперацията в резултат на извършеното прихващане. За да е налице увреждане
на масата на несъстоятелността, сделката е следвало да се сключи на цена,
по-ниска от пазарната. Оспорва твърдението, че страните по сделката са свързани
лица, доколкото в нито един нормативен акт не се съдържа такова определение за
свързаност, което да касае отношенията между кооперация и член – кооператор.
Заявява, че решението от проведеното извънредно ОС на КСК
„РПК“ гр. Р., въз основа на което е извършена процесната
сделка, е взето почти единодушно, не е обжалвано, и като такова е влязло в
сила. Категорично твърди, че не е имало член – кооператор, който да е поискал
да прихване вземането си с имот на кооперацията и това да му е отказано.
Проведени са вътрешни търгове с наддаване кой член-кооператор ще закупи имота,
като в много случаи член-кооператорите са се обединили и закупили имоти в режим
на съсобственост. Представя нотариални актове на други член-кооператори като
доказателство, че дори и тези с малки вземания не са увредени, тъй като и те са
имали възможност и са сключили сделка, въпреки малкия размер на вземанията си. Моли
претенциите да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
Ответникът Р.К.Н. ***, чрез адв.
Д.Х. ***, е депозирал писмен отговор, като счита, че исковете са процесуално
допустими, но неоснователни, за което развива подробни съображения. Сочи, че е
невярно твърдението в исковата молба, че на проведеното извънредно Общо
събрание на КСК „РПК“ на 23.07.2016 г. е направен анализ, според който
кооперацията е била в невъзможност да погасява задълженията си поради липса на
ликвидни парични средства. Твърди, че към този момент – 23.07.2016г.,
невъзможност за плащане е била налице, но само що се отнася до изплащане на
всички задължения наведнъж. Счита за невярно, че кооперацията е била спряла плащанията
въобще. Твърди, че в исковата молба се прави анализ на изказванията в хода на
проведеното събрание, както и относно взетите решения, който анализ е изцяло
погрешен, като са цитирани взетите решения, чието съдържание е видно и от
приложения към исковата молба препис от протокол от проведено събрание. Твърди,
че действително е сключена сделка, материализирана в нотариален акт № 196, том II, рег. № 4364, дело 239 от 10.10.2016 г. на нотариус П.Т., район на действие РРС, вписан
в СВ – Р., вх. рег. № 14503/10.10.2016 г., акт № 174,
том 37, дело № 7533, като уговорената продажна цена от 79 000 лв. е заплатена чрез прихващане на задължението за
плащане на цената по сделката с насрещни задължения на продавача (първия
ответник) към купувача (втория ответник), по вземания на член-кооператора от
срочни допълнителни вноски до размера на продажната цена по нотариалния акт. Не
се оспорва, че сделката е извършена от несъстоятелен длъжник по т. д. № 132/2018
г. на РОС, датата на извършване на сделката – 10.10.2016
г. и че същата попада в двугодишния период преди подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност. По отношение на твърдението в
исковата молба, че сделката уврежда кредиторите, тъй като с отчуждаване на
имуществото се намалявала масата на несъстоятелността, счита, че същото е
невярно, тъй като едновременно с напускане на активи от масата, са напуснали и
равностойно количество от пасивите, т.е. не е налице неравностойност на
престациите, не е намалено съдържанието на масата на несъстоятелността. По
отношение на описания от ищеца увреждащ механизъм на удовлетворяване на
вземанията твърди, че в текста на решенията на ОС никъде не е видно кредиторите
да биват разделяни на такива с по-големи и по-малки по размер вземания, а е предоставяно
право на всички член-кооператори да придобиват чрез прихващане имущество.
Твърди, че не е видно от решенията на ОС да е налице воля за създаване на
увреждащ механизъм, а е видно намерението и изразената воля за стабилизиране
дейността на кооперацията. Съгласно т. 3 от протокола на ОС на кооперацията
всеки член-кооператор може да заяви желание да закупи имот чрез прихващане,
като за целта се изготвят оценки на имуществото от независими експерт-оценители
именно, за да се гарантира еквивалентността на престациите. Решенията на
кооперацията са неоспорени и са влезли в сила. Твърди, че член-кооператори с
малък размер вземания също са участвали в провежданите търгове и по този ред са
закупували (плащайки чрез прихващания) имущество на първия ответник. Твърди, че
ръководството на кооперацията се „престарало“ в намерението си да защити
интереса на кооперацията и членовете ѝ, като е предлагало имущество за
продажба на доста по-високи от продажните цени. Приложено представя писмо вх. №
17/16.08.2016г., видно от което се възразява срещу тези действия на ръководните
органи на кооперацията, като се сочат действия на ръководството по изкуствено
всяване на страх у член-кооператорите с оглед да бъдат мотивирани да закупуват
имущество дори и на прекомерно висока цена. Оспорват се твърденията в исковата
молба, че сделката е извършена между свързани лица. Счита, че сделката с
процесния имот е извършена след проведен и спечелен търг, на който всеки
член-кооператор е имал право да участва съгласно взетите решения от ОС на
кооперацията. Твърди, че вторият ответник не е имал намерение да придобива
имоти, а е имал нужда от възстановяване на личните си средства. Имотът е продал
на 27.04.2017 г. за сумата от 50 000 лв., което доказва факта, че е закупил
имота на завишена цена, в сравнение с действителната пазарна стойност. По
отношение на предявения в условията на евентуалност иск, счита, че ищецът
следва да уточни по коя алинея на чл. 135 от ЗЗД предявява претенцията си. В
обобщение счита, че не е налице нито знание, нито намерение за увреждане у
която и да е от двете страни по сделката, не е налице увреждане и не е налице
свързаност между страните по сделката. Претендира направените в производството
разноски.
Ответникът Д.К.Н. не е депозирала отговор на исковата
молба и не е взела становище по предявените искове.
В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова
молба, с която се поддържат предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ и
чл. 135 от ЗЗД по изложените преди това доводи. Признава се обстоятелството, че
чрез продажбата на недвижимия имот първият ответник – несъстоятелен длъжник е
изпълнил свои парични задължения към член – кооператор, т. е. изпълнението е
извършено чрез даване вместо изпълнение, като способ за погасяване на парични
задължения.
Допълнителен отговор на допълнителната искова молба е
постъпил от ответника Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска
популярна каса“ (в несъстоятелност), представлявана от десезирания
орган на управление – председателя Ю.Д., чрез адв. Ф.М., с който поддържа
възраженията за неоснователност на предявените искове, изложени в първоначалния
отговор.
Допълнителен отговор на допълнителната искова молба е
постъпил и от ответника Р.К.Н. ***, чрез адв. Д.Х., с
който се поддържа изложеното в отговора на първоначалната искова молба и представя
доказателства в подкрепа на твърденията си.
Допълнителен отговор на допълнителната искова молба от
ответника Д.К.Н. няма депозиран.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
По делото няма спор, че с влязло в сила решение №
162/15.10.2018г. по т. д. № 132/2018 г. на РОС на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност
на Кредитно – спестовна кооперация „Р.нска популярна
каса“ с начална дата на неплатежоспособността – 30.04.2018г. С определение №
440/16.11.2018 г. по т. д. № 132/2018 г. по описа на РОС И. С.Т. е назначен за
постоянен синдик на КСК „РПК“. Посочените обстоятелства се установяват и от
обявените в ТР актове по партидата на дружеството.
По делото е приложен Протокол № 32/23.07.2016 г. от
извънредно Общо събрание на КСК „РПК“, на което е взето решение след постъпване
на определена сума от реализация на активи, в т. ч. продажба на недвижими имоти,
представляваща 10 % от общия размер на задълженията по допълнителните вноски,
да се осъществи съразмерно плащане на допълнителните вноски във ВСК на всички
членове на части по 10 %. Общото събрание е приело още решение член-кооператори,
които писмено заявят в офиса на кооперацията, че желаят да приемат вместо
плащане недвижим имот, притежаван от кооперацията по пазарна цена, съгласно
оценка на независим лицензиран оценител, да извършат това чрез прихващане на
вземането си от кооперацията. С цел пълна прозрачност на процеса по връщане на
допълнителните вноски ОС да избере 5-членна комисия, която да извършва мониторнг на решенията на УС при осъществяване на двата
способа за удовлетворяване на вземанията на член- кооператорите. Правомощията
на комисията включват участие в заседанията на УС със съвещателен глас.
Видно от протокол от заседание на тръжната комисия към
КСК „РПК“, формирана въз основа на решение на ОС и УС на кооперацията, на 05.10.2016г.
е проведено заседание, удостоверяващо проведено наддаване и класиране за
закупуване на недвижим имот – апартамент № ** в гр. Р., бул. „**“ № **, вх. *, ет.
*, със застроена площ 73,52 кв. м, заедно с изба с площ 4.29 кв. м,
представляващ по схема сграда с идентификатор 63427.2.2220.5.21, с обявена
начална цена, съгласно списък с имоти на кооперацията и доклад на лицензиран
оценител в размер на 79 000 лв. Вторият ответник е предложил за имота сумата 79
000 лв., като липсват други наддавателни предложения. С протокол № 777/10.10.2016г. (л. 29) е взето решение КСК „РПК“ да продаде на Р.К.Н.
процесния недвижим имот, за което е сключена и спогодба между страните от
същата дата.
Видно от приложен по делото, неоспорен нотариален акт №
196, том II, рег. № 4364, дело 239 от 10.10.2016 г. на нотариус П.Т., район на действие РРС, вписан
в СВ – Р., вх. рег. № 14503/10.10.2016 г., акт № 174,
том 37, дело № 7533, ответникът КСК „РПК“ е продал на ответника Н., по време на
брака му с третия ответник Д.К.Н., своя недвижим имот, находящ се в гр. Р.,
бул. „**“ № 86 и представляващ апартамент № ** на осмия етаж, вх. * в ж. бл. „***“,
със застроена площ 73,52 кв. м, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 63427.2.2220.5.21 в сграда № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.2.2220, заедно с избено помещение № 13 с площ 4.29 кв. м и заедно с 0,815 % ид. ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена от 86.39 кв. м, за
сумата 79 000 лв. Данъчната оценка на имота е 49 413 лв. В нотариалния акт е
договорено, че вместо заплащане на дължимата продажна цена страните се
съгласяват да се прихване задължението за плащане на цената по сделката с
насрещните задължения на продавача към купувача по вземания на член-кооператора
от срочни допълнителни вноски до размера на продажната цена.
От приложеното удостоверение, издадено от Община Р. се
установява, че ответникът Р.К.Н. е бил със семейно положение - женен към датата
на сключване на процесната покупко-продажба, поради което по делото е
конституирана като страна и съпругата – третият ответник Д.К.Н..
Видно от счетоводна справка № 28/24.06.2020 г. (л. 198),
към 10.10.2016г. ответникът Р.К.Н. е имал дялови
вноски в размер на 5 лв. и допълнителни вноски в размер на 185 801.91 лв. и
след извършеното прихващане остава да получава сумата 106 801.91 лв.
допълнителни вноски.
Към доказателствата са приобщени протокол №
33/11.03.2017г. и протокол № 34/10.03.2018г. от проведени годишни отчетни ОС на
КСК „РПК“.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран с обективно
и субективно съединени искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ и евентуален по чл.
135 от ЗЗД. Исковете са предявени от синдика в преклузивния
едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, поради
което са допустими.
По иска с правно основание чл.
647, ал. 1, т. 6 от ТЗ
За успешното провеждане на иска за обявяване на
процесната сделка за недействителна, ищецът следва да установи наличието на всички
елементи от фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ в кумулативна
даденост, а именно: сключена от длъжника сделка в двугодишен срок преди
подаване на молбата за откриване производство по несъстоятелност, тази сделка
да уврежда кредиторите и страна по нея да е свързано с длъжника лице.
Първото
изискване на закона е налице, доколкото молбата по чл. 625 от ТЗ е подадена на
30.04.2018 г., а атакуваната сделка е извършена на 10.10.2016г.,
т. е. в двугодишния срок 30.04.2016 г. - 30.04.2018 г. преди подаване на
молбата по чл. 625 от ТЗ.
За да е налице осъществена хипотезата на т. 6 от
цитираната разпоредба, следва да се установи още, че извършената сделка уврежда
кредиторите и страна по нея е свързано лице с длъжника.
В конкретния случай съдът намира, че ищецът не е
успял да докаже наличието на тези елементи от фактическият състав на
разпоредбата на чл. 647, ал. 1 т. 6 от ТЗ. Съобразно правната теория и
константна съдебна практика, увреждаща кредиторите сделка ще е налице тогава,
когато със сделката се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. Такова увреждане е налице,
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворяването на кредитора, в т. ч. извършено чрез
опрощаване на дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес, сключването на
договор за наем за относително дълъг период от време и вписването на договора
на основание чл. 237, ал. 1 от ЗЗД и др. Като резултат се постига ефект на
затрудняване на осребряването на това имущество от синдика на несъстоятелния
длъжник, а оттук и до намаляване на възможността за удовлетворение на всички
негови кредитори в производството по несъстоятелност. Особеното в случая е, че
синдикът не се позовава и не твърди осъществено увреждане на масата на
несъстоятелността, както и категорично отрича извършването на нееквивалентна
имуществена размяна при атакуваната сделка. Доводите се свеждат до това, че
чрез осъщественото изпълнение на изискуемо негово задължение е намаляла
възможността останалите кредитори, различни от купувача по сделката, да получат
удовлетворяване на вземанията си към длъжника.
В настоящия случай ищецът признава обстоятелството,
че вторият ответник Р.К.Н. *** е имал ликвидно и изискуемо вземане от първия
ответник Кредитно – спестовна кооперация „Р.нска
популярна каса“ за изплащане на срочни допълнителни парични вноски, които Н. е
направил в кооперацията в размер на 185 801.91 лв., като
вместо изплащане на дължимата парична сума в посочения размер, КСК „Р.нска популярна каса“ му е прехвърлила правото на
собственост върху притежаван от нея недвижим имот за сумата от 79 000.00 лв.,
като след прихващането ответникът Н. остава да получава сумата 106 801.91 лв.
допълнителни вноски.
С така осъществената сделка не е накърнена масата
на несъстоятелността. Сделката е осъществена на цена, съответна на част от задължението
на кооперацията. Налице е еквивалентна имуществена размяна от гледна точка на
имуществото на длъжника, което образува масата на несъстоятелността, тъй като
от масата на несъстоятелността е излязло имущество, но също така са намалели и
задълженията на кооперацията в резултат на извършеното прихващане.
С даването вместо изпълнение длъжникът КСК „Р.нска популярна каса“ е погасил един изискуем дълг, като е
отстъпил права срещу погасените задължения. Налице е еквивалентност – едновременно
с намаляването на актива е намалял и пасивът. По тези съображения не може да се
счита, че е накърнено общото удовлетворяване на кредиторите и следователно в
случая липсва увреждане по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ. Р.Н., по
време на брака си с Д.Н., е придобил имот за цена от 79 000 лв., който размер частично
покрива и вземането му за допълнителни вноски, което е видно от представената
от синдика счетоводна справка (л. 198).
Предвид липсата на увреждаща сделка, ирелевантен остава въпросът за това дали страните по нея са
свързани лица, още повече, че в нито един нормативен акт не се съдържа такова
определение за свързаност, което да касае отношенията между кооперация и член-кооператор,
а прилагането по аналогия на отношенията между съдружник и дружество, е
недопустимо. За пълнота обаче, следва да
се отбележи, че искът е неоснователен и не може да се уважи поради това, че лицата
по сделката не са от категорията на „свързаните лица“ по смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на ТЗ. В цитираната
разпоредба точно и изчерпателно са уредени хипотезите, с които законодателят
дефинира понятието „свързани лица“. Нормата е императивна и разширителното
ѝ тълкуване е недопустимо.
По иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД
Евентуалната
претенция по общия ред на защита по чл. 135 от ЗЗД също остана недоказана. От
една страна не се установява твърдяното увреждане на масата, доколкото с
даването вместо изпълнение длъжникът е погасил вече изискуем дълг. Действително,
в практиката по Павловия иск принципно се приема, че самото отчуждаване на известни
активи винаги е увреждащо. Доколкото обаче искът се води за попълване на масата
на несъстоятелността, следва да се отчита универсалният характер на
производството. В конкретния случай, едновременно с намаляването на актива е
намалял и пасивът, с което общото удовлетворяване на кредиторите не може да се
счита накърнено. При уважаване на такъв иск активът ще служи задължително за
общо удовлетворяване, съответно и в полза на кредитора, чието плащане ще
отпадне при отмяната на сделката. Поради този ефект, застрашаващи масата са преферентните погасявания, но само тези, извършени след
спиране на плащанията – чл. 646, ал. 2, т. 3 от ТЗ. В настоящия случай масата е
намаляла, но насрещната престация е известна и реституцията с цел попълване на
масата ще породи и нова конкурираща претенция – тази на втория ответник. С наведените
от синдика фактически твърдения в исковата молба увреждащият характер на
процесната сделка е очертан като предварителна преференция в полза на получилия
плащане кредитор преди да е възникнало основанието за универсалната
конкуренция. Договарящите се следва да са целели именно преферентен
ефект на даването вместо изпълнение. По делото не се събраха такива данни. В
случая не се доказа категорично намерение и на двете страни да увредят бъдещите
кредитори на несъстоятелния прехвърлител, каквото е
изискването по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Напротив, установи се наличие на
типичната за този вид договаряне цел – погасяване на дълг с цел ограничаване на
неблагоприятните последици от евентуално принудително изпълнение. Това се
установява от приложения протокол на ОС на кооперацията, проведено на
23.07.2016 г. Само доказаното намерение за увреждане и у двете страни е
основание за уважаване на иск, предявен от синдик, доколкото общността на
кредиторите, чиито права той защитава, не може да се счита възникнала преди
сделката, съответно и единствено приложимата хипотеза е по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
На това основание евентуално заявената претенция по чл. 135 от ЗЗД е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид гореизложеното, заявените субективно и обективно
съединени искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ и в условията на
евентуалност иск по чл. 135 от ЗЗД, се явяват неоснователни и като такива
следва да бъдат оставени без уважение.
На основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ в тежест на масата
на несъстоятелността следва да се възложи държавната такса за разглеждане на
неоснователните претенции в размер, съобразен с цената на иска 46 812.30 лв.,
на колкото възлиза данъчната оценка на процесния имот. Дължимата държавна такса
следва да се събере по правилото на чл. 71, ал. 2 от ГПК в размер на 468.12 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 620, ал. 7
от ТЗ и чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца са направените от втория
ответник разноски, за което е представена справка по чл. 80 от ГПК в размер на 1 900 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от И.С.Т. с ЕГН **********, в качеството му на постоянен
синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска
популярна каса“ (в несъстоятелност) срещу Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ (в несъстоятелност), чрез законния ѝ
представител Ю.Г.Д. – управител, Р.К.Н. с ЕГН ********** и Д.К.Н. с ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ за
обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелен
длъжник, на увреждаща кредиторите сделка със свързано с несъстоятелния длъжник
лице, сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, обективирана в нотариален акт № 196, том II,
рег. № 4364, дело 239 от 10.10.2016 г. на нотариус П.Т.,
район на действие РРС, вписан в СВ – Р., вх. рег. № 14503/10.10.2016 г., акт № 174, том 37, дело № 7533, с която първият
ответник Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска
популярна каса“ (в несъстоятелност) е прехвърлил на втория ответник Р.К.Н. с
ЕГН ********** по време на брака му с третия ответник Д.К.Н. с ЕГН **********, правото
на собственост върху апартамент № 14, на осмия етаж, вх. 6 в ж. бл. „***“ по бул.
„**“ № ** в гр. Р., със застроена площ 73.52 кв. м, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 63427.2.2220.5.21 в сграда № 5, разположена в поземлен
имот с идентификатор 63427.2.2220, при граници: на същия етаж
63427.2.2220.5.20, под обекта – 63427.2.2220.5.18, над обекта – няма, заедно с
избено помещение № 13 с площ 4.29 кв. м и заедно с 0,815 % ид. ч. от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена от 86.39 кв. м.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И.С.Т. с ЕГН
********** в качеството му на постоянен синдик на Кредитно-спестовна кооперация
„Р.нска популярна каса“ (в несъстоятелност) срещу
Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“
(в несъстоятелност), чрез законния й представител Ю.Г.Д. – управител, Р.К.Н. с
ЕГН ********** и Д.К.Н. с ЕГН **********,***, евентуален иск по чл. 135 от ЗЗД
за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелен
длъжник на сделка, обективирана в нотариален акт № 196, том II, рег. № 4364,
дело 239 от 10.10.2016 г. на нотариус П.Т., район на
действие РРС, вписан в СВ – Р., вх. рег. № 14503/10.10.2016
г., акт № 174, том 37, дело № 7533, с която първият ответник Кредитно-спестовна
кооперация „Р.нска популярна каса“ (в
несъстоятелност) е прехвърлил на втория ответник Р.К.Н. с ЕГН ********** по
време на брака му с третия ответник Д.К.Н. с ЕГН **********, правото на
собственост върху апартамент № **, на осмия етаж, вх. * в ж. бл. „***“ по бул.
„**“ № ** в гр. Р., със застроена площ 73.52 кв. м, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 63427.2.2220.5.21 в сграда № 5, разположена в поземлен
имот с идентификатор 63427.2.2220, при граници: на същия етаж
63427.2.2220.5.20, под обекта – 63427.2.2220.5.18, над обекта – няма, заедно с избено
помещение № 13 с площ 4.29 кв. м и заедно с 0,815 % ид. ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена от 86.39 кв. м.
ОСЪЖДА Кредитно – спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ (в несъстоятелност), чрез синдика И.С.Т.
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността в полза на
държавния бюджет по сметка на Окръжен съд Р. сумата 468.12 лв., представляваща дължима по делото държавна такса
на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ.
ОСЪЖДА Кредитно – спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ (в несъстоятелност), чрез синдика И.С.Т.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността на Р.К.Н. с ЕГН ********** ***, сумата 1900
лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: