В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански състав, в публично заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА

НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

при секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2411 по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение №3287 от 04.08..2019г. на Пловдивски РС, постановено по гр.д.№14295/2018г., десети гр.с., с което е отхвърлен като неоснователен, предявения от Д.А.К. ЕГН ********** *** против К.П.З. ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.109 ЗС, относно преустановяване на действия на ответника, с които пречи на ищцата да упражняват правото си на собственост върху притежаваните от нея идеални части от общите части на жилищната сграда идентификатор 56784.523.1061.1 с административен адрес гр. П., ул. ***като бъде осъден ответника да премахне изградената стена, с която е преградена чупката към коридора и е приобщена обща площ към неговия обект - стая с идентификатор 56784.523.1061.1.5, както и да премахне вратата избита върху северната стена на собствената му стая с идентификатор 56784.523.1061.1.5. С постановеният съдебен акт в полза на К.П.З., са присъдени разноски в размер на 382.00лв.

Жалбоподателката Д.А.К. с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител адв. И. П., със съдебен адрес: ***, ул.*** обжалва решението на първоинстанционният съд, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че едностранчиво и превратно са тълкувани доказателствата по делото, което е довело до погрешни правни изводи, които се основават единствено и само на доказателствата представени от ответника и не разкриват в пълното цялата фактическа обстановка, подробни съображения в тази насока се развиват в жалбата. Иска се отмяна на първоинстанционния акт, като вместо това съдът да постанови нов, с който да уважи изцяло предявените искове. Претендират се разноски пред двете инстанции, съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемата страна К.П.З. ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуалния му представител адв.З.В. оспорва жалбата и наведените в нея твърдения като изцяло неоснователни, моли да се потвърди решението на първата инстанция, като правилно и законосъобразно. Подробни съображения в тази насока са изложени в депозирания писмен отговор .Претендира разноски, съгласно представения списък с направени такива.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл.109 ЗС предявен от Д.А.К. против К.П.З.. Ищцата твърди, че е съсобственик на апартамент с идентификатор 56784.523.1061.1.3 с площ от 133.60 кв.м., 1/5 от тавана /североизточно помещение с площ от 19 кв.м., както и на обект за търговска дейност с площ от 32.97 кв.м., 1/2 ид.ч. от тоалетна под стълбището, 1/2 ид.ч. от двата коридора, 1/15 ид.ч. от общите части на сградата, които обекти се намират в жилищна сграда в гр. П., ул. ***.

Последната придобила собствеността върху описаните обекти по наследство от нейния съпруг – Е. И. К., който от своя страна ги притежавал по силата на дарение и покупко-продажба на недвижим имот и разпределение правото на строеж от 1972г. По силата на протокол за съдебна делба по гр.д. № *** г. по описа на ПРС в полза на Е. К. станал изключителен собственик на две стаи - едната в югозападния ъгъл на сградата, а другата на север от нея със застроена площ от 32.97 кв.м, които също били придобити от ищцата по наследство.

Твърди, че ответникът е собственик на стая - първата след входа на сградата на югозапад със застроена площ от 17.78 кв.м. с идентификатор 56784.523.1061.1.5, разположена на приземния етаж в жилищната сграда на ул. ***, съгласно нотариален акт за дарение от 14.06.2005 г., като пред близо 7 -8 години извършил преустройство на собствения му обект, като изградил стена, с която приобщил част от коридора представляващ обща част от сградата. Действията на ответника били незаконосъобразни, тъй като липсвало решение на общото събрание на етажната собственост и съгласие с нотариална заверка на подписите за извършване на преустройството. Впоследствие ответникът извършил и избиване на врата на стената на неговия обект, която стена била към коридора отново без съгласието на останалите етажни собственици. Избиването на врата към коридора било извършено без необходимите строителни книжа и разрешения, и засягало носеща стена в сградата, която представлявала обща част. Във връзка с извършените действия от ответника била издадена Заповед № РД - 17-20 от 09.01.2017 на кмета на район Централен, Община Пловдив, с която било констатирано незаконно строителство.

Иска да бъде осъден ответникът да премахне изградената незаконна стена в коридора, който води към изход към двора в жилищната сграда, находяща се гр. П., ул. ***, с която е преградена чупка на коридора и същата е приобщена към стаята на ответника с идентификатор 56784.523.1061.1.5, както и врата избита върху северна стена на същата стая.

Ответникът К.П.З. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че е придобил процесната стая през 2005г. от своята майка, към който момент стената вече била изградена, по общо съгласие на праводателите на страните, обективирано в извънсъдебна спогодба, с която се дало право на и праводателя на ищцата да загради съсобствен коридор със стена, за която той също не се бил снабдил със строителни книжа. За да компенсира майката на ответника, праводателят на ищцата й позволил да присъедини около 1 кв.м. от процесната „чупка“ към дадената й при разпределение на реално ползване по спогодбата част от коридор. Ответникът сочи, че след извършеното дарение през 2005г., присъединил владението на майка си върху стаята ведно с увеличената квадратура, поради което бил придобил присъединената площ по силата на придобивна давност.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният негаторен иск като е приел, че липсва причинна връзка между създаденото състояние и поведението на ответника, от една страна, а от друга, че не се пречи на ищцата да упражнява правата си, поради което е направил извода за неоснователност на предявения иск.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната жалба доводи.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акта си на база събраните такива пред първоинстанционния съд. След преценка им, настоящият съдебен състав изцяло възприема фактическата обстановка установена от районният съд. Същата се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са подробно и задълбочено анализирани в атакувания акт, поради което настоящият съдебен състав не намира за необходимо повторно подробно да ги излага, а на основание чл.272 ГПК, единствено касаещо фактическата обстановка препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

Няма спор между страните, а и тези обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства, че с договор за дарение от 28.02.1972г., Е. К. придобил правото на собственост върху 50 км.м. празно дворно място цялото от 245,70 кв.м. съставляващо парцел ІІІ-1061 в кв.375 по плана на трета градска част на гр. Пловдив / лист 9/ с адм. адрес ул. ***. В последствие чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот и разпределение на право на строеж от 2.11.1972г., той прехвърлил 1/5 ид.ч. от това дворно място, като същевременно получил правото на строеж върху целия трети етаж от жилищна сграда, която следвало да се построи по одобрен архитектурен проект, 1/5 ид.ч. от тавана и 1/5 ид.ч. от стълбището.

По силата на съдебна спогодба от 06.05.1996г. по гр.д. №3314/1996г. на ПРС, съсобствениците си разделили първия приземен етаж от построената сграда, при което в дял на наследодателя на ищцата Е. К. били поставени две стаи – едната в югозападния ъгъл на сградата и другата на север от нея, свързани с врата със застроена площ от 32,97 кв.м., заедно ½ ид.ч. от тоалетната под стълбището и двата коридора, обслужващи тези стаи и стаята в дял ІІ, 1/15 ид.ч. от общите части на сградата и 1/15 ид.ч. от дворното място цялото от 245,70 кв.м Двете стаи, придобити от наследодателя на ищцата с а били преустроени в един обект – магазин за пакетирани стоки с площ от 32,97 кв.м. с идентификатор 56784.523.1061.1.8 / лист 15/.

Ответникът от своя страна се легитимира като собственик по силата на договор за дарение от 09.06.2005г. – акт №***, дело ***г. на Нотариус Донка Солакова на стая – първата след входа на сградата на юг, със застроена площ от 17,78 кв.м., разположена на приземен етаж на четириетажната жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от коридора, обслужващ тази стая, започващ от входа на приземния етаж с дължина 3,50 м, съгласно спогодба рег. № 2240 от 03.12.2011г. на нотариус Иван Иванов, ведно с 1/30 ид.ч. от общите части на сграда.

По силата на спогодбата от 03.12.2011г., постигната между майката на ответника К. И. З. и наследодателя на ищцата – Е. И. К., наследодателите на страните си разпределили ползването на двата коридора в приземния етаж, които обслужват собствените им стаи, като е договорено К. З. да ползва коридора, обслужващ нейната стая, започващ от входа на приземния етаж и с дължина по арх. проект от 3,50 м., а Е. К. да ползва другия коридор, започващ след посочения коридор и с дължина от 3,50 м. и сам с дължина от 1,10 м. Наследодателите на страните се съгласили двата коридора да се отделят един от друг с преградна стена, като местоположението ѝ било посочено с непрекъсната червена линия на скица №2 изготвена от вещото лице, което е неразделна част от спогодбата постигната в хода на гр.д.№3741/2001г. по описа на ПРС, седемнадесети гр.с. си.

Установява се от заключението но СТЕ приета пред първата инстанция, която съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвена, че според одобреният архитектурен проект на сградата от 1972г. в приземния етаж има чупка в коридора, водещ към вратата за изход към двора, като площта на тази чупка е 0,99 кв.м. С изградената на мястото стена с дебелина 12 см. се приобщава част от коридора към обекта на ответника с площ от 1,375 кв.м. За изградената стена и за избитата врата между стаята на ответника и коридора, не са налице строителни книжа. Вещото лице обаче е категорично, че е технически допустимо избиване на врата в носеща стена при спазване на нормативната уредба, като в тази връзка е констатирало, че в етажите намиращи се над процесната врата са налични изпълнени врати, които обслужват съответните апартаменти.

Според показанията на свидетелката К. З. /майка на ответника и сестра на покойния Е. К./, чийто показания въпреки родствената връзка с ответника, съдът кредитира като основани на непосредствени възприятия и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал, избиването на процесната врата и изграждането на процесната стена е извършено през 2001г. по силата на постигната между нея и брат и спогодба, която е имала за цел да задоволи интересите и на двете страни. Разпределението на коридорите били направени с цел Е. К. да използва магазина, в който били преустроени неговите стаи, като самият той дал на сестра си идеята за отваряне на врата, по отношение избиването на която, свидетелката твърди, че се е допитала до строителен инженер. И по отношение на врата и по отношение на стената, свидетелката сочи, че е получила съгласието на брат си. Свидетелката Здравкова сочи, че е прехвърлила имота на ответника, след като са извършени посочените преустройствата.

При така събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира предявеният иск за неоснователен.

Съгласно трайната практика на ВКС, за да е успешно проведен искът по чл.109 ЗС, е необходимо да се установи и да се докаже, че с конкретни действия единият собственик пречи на другия да упражнява в пълен обем правата си на такъв, доколкото негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо довежда до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от ищеца право на собственост.

В конкретният случай се установява, че процесната врата и стена не са предвидени в одобрения архитектурен проект, както и че за тях няма строителни книжа. Сам по себе си обаче фактът, че е извършено незаконно строителство, не предполага уважаване на иска. Неоснователното действие не зависи само от това дали има позитивна административна санкция или не, когато се касае да наличие на разрешителен режим за извършване на определени действия, а от това дали обективно създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищцата. Действително се установява, че врата е поставена в стена, която представлява обща част, а процесната стена е преградила коридор, който представлява обща част на сградата, но не се установи при условията на пълно и главно доказване тази врата по някакъв начин да пречи на ищцата да ползва имотите си или пък тези преустройства да е довели до влошаване на устойчивостта на конструкцията на сградата и съответно нейното безопасно ползване.

От друга страна, между праводателите на страните през 2001г. е постигната спогодба, съгласно която праводателят на ищцата е дал разрешение и съгласие за изграждането на преградна стена, с която да се отделят двата коридора един от друг.

Гореизложеното обосновава извода, че не е налице противоправно поведение от страна на ответника, доколкото по безспорен начин се установи по делото, че наследодателите на страните през 2001г. са постигнали съгласие за промяна предназначението на процесния коридор, който е обща част и са го преградили във вид , в който се намира в момента и по начин, който да осигурява ползването на единствено притежаваните от всеки един от тях помещения, като последващият преобретател, какъвто се явява ответника е длъжен да се съобрази с вече извършеното преустройство и с промененото предназначение.

Съвкупната преценка на доказателствата обосновават извода, че при условията на пълно и главно доказване, не се установява от събраните по делото доказателства, че с конкретно посочените действия, ответникът засяга неоснователно имота на ищцата и създава обективни пречки за упражняване на правото и на собственост в пълен обем, поради което предявеният неготорен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Като е отхвърлил претенцията, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен акт, които следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение..

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат направени по делото разноски, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размерна 350.00лв.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №3287 от 04.08.2019г. на Пловдивски РС, постановено по гр.д.№14295/2018г., десети гр.с.,

ОСЪЖДА Д.А.К. ЕГН ********** с гр. П., ул. ***, да заплати на К.П.З. ЕГН **********, с адрес *** направени по делото разноски в размер на 350.00лв/ триста и петдесет лева/

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	190
Дата:	12 февруари 2020 г.
Съдия:	Екатерина Владимирова Мандалиева

Дело:	20195300502411
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	16 октомври 2019 г.

Решение по дело №2411/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА