ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3500
Бургас, 11.04.2025 г.
Административният съд - Бургас - XXII-ри състав, в закрито заседание на десети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЯНА КОЛЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия ЯНА КОЛЕВА административно дело № 20247040700528 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), вр. с чл. § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по молба на Л. И.- процесуален представител на директора на Дирекция „ОДОП“ -Бургас с искане за изменение в частта за разноските на Решение №2214 от 10.03.2025г. по адм. дело № 534/2024г. по описа на Административен съд Бургас. Посочва, че с писмено становище е заявено присъждане на разноски на основание чл.161, ал.3 от ДОПК, независимо от изхода на делото, предвид представяне на нови доказателства от жалбоподателя, неправилно са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение и в заключение иска в полза на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Препис от молбата е връчена на насрещната страна, която счита че разноските са правилно определени, представените доказателства не са нови, приходната администрация не е проявила достатъчно активност в хода на административното производство и съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК, страните са равнопоставени и на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Съдът, в настоящия му състав, като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира искането за процесуално допустимо, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК, приложима субсидиарно и в административния процес на основание §2 от ПЗР на ДОПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
За решението ответникът е уведомен на 13.03.2025г. Следователно в хипотезата на чл. 248, ал.1, предл. 2 от ГПК, в настоящия случай искането по чл. 248 от ГПК следва да бъде направено най-късно до 27.03.2025г. Молбата е подадена на 17.03.2025г. При така установеното, Съдът счита, че искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено от надлежна страна, в установения от закона срок, поради което е допустимо за разглеждане.
В Решение №2214 от 10.03.2025г. по настоящото дело, в частта по отношение на разноските е прието, „…като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът е присъдил в полза на „Плодинвест“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 16 225 (шестнадесет хиляди двеста двадесет и пет) лева разноски по делото, от които 50 лева държавна такса, 550 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 1 315 лева депозит за съдебно агротехническа експертиза, 60 лева депозит за разпит на свидетели и 14 250 лева адвокатско възнаграждение, определено съобразно материалния интерес и на основание чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.).“
На първо място ответникът възразява, че не са налични доказателства по делото за договорено и заплатено възнаграждение, като в същото време е неприложимо изчисляването му по аналогия, съответстващ на начина по който се определя юрисконсултско възнаграждение.
Възражението е основателно.
В т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК се посочва, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“ По настоящото дело не е представен договор за правна помощ и не са налични доказателства за плащането на адвокатското възнаграждение, поради което решението в тази му част следва да бъде изменено, като се намалят присъдените разноски със сумата от 14 250 лева.
По отношение на следващото възражение, касаещо присъждането на разноски на основание чл.161, ал.3 от ДОПК. Посочената разпоредба регламентира, че представилата страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство.
В конкретния случай не са налице посочените в чл. 161, ал. 3 ДОПК предпоставки за възлагане разноските в тежест на ревизираното лице, тъй като отмяната на ревизионния акт не се основава единствено на представените в хода на съдебното производство писмени доказателства. Една част от представените в съдебното производство доказателства са част от ревизионната преписка. Друга част са оборотни ведомости и аналитични обороти за съответните периоди, представляващи вторични счетоводни документи, които обобщават информацията от първичните счетоводни документи, като последните са представени в административната преписка, намирали са се в счетоводството на проверяваното лице и в този смисъл би следвало да са проверени от органа по приходите, т.е. не е налице хипотезата на нови доказателства. Отделно от изложеното друга част от представените доказателства са документи, находящи се в трети лица и е било задължение на органа по приходите да ги приобщи към административната преписка. Следователно в настоящия казус е неприложима разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК.
При гореизложените изводи неоснователно се явява и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По посочените съображения общият размер на присъдените разноски следва да се намали с размера на адвокатското възнаграждение, като се осъди НАП да заплати на „Плодинвест“ ЕООД, ЕИК: ********* остатъкът от 1 975 (хиляда деветстотин седемдесет и пет) лева разноски по делото, представляващ 50 лева държавна такса, 550 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 1 315 лева депозит за съдебно агротехническа експертиза, 60 лева депозит за разпит на свидетели.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Решение №2214 от 10.03.2025г. по адм. дело № 528/2024г. по описа на Административен съд Бургас, в частта по отношение на разноските като вместо постановеното присъжда:
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Плодинвест“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 1 975 (хиляда деветстотин седемдесет и пет) лева разноски по делото.
В останалата част отхвърля искането за възлагане на разноски по реда на чл.161, ал.3 от ДОПК и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |