Решение по НАХД №918/2024 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 94
Дата: 2 юни 2025 г.
Съдия: Галина Димитрова Василева
Дело: 20243420200918
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 декември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Силистра, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
при участието на секретаря П. Г. Т.
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20243420200918 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. И. Х. от с.К., общ. С., ЕГН **********,
против Наказателно постановление № 24-1099-001715/29.10.2024г., издадено
от началник-група при сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Силистра, с
което жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.150а, ал.1 от Закона
за движението по пътищата.
В жалбата, от позицията на наказаното лице, е изложено описание на
обстоятелствата по повод извършената му от контролните органи проверка на
процесната дата. Подчертава се, че е имало целенасоченост в действията на
полицейските служители да визират, че Х. е бил водача на лекия автомобил,
въпреки че не той, а съпругата му била управлявала колата при спирането им
за проверка. При същата жалбоподателят се съгласил да даде проба за
алкохол, но отказал тестването за наркотици понеже не бил той водача.
Оспорва факта, че е управлявал МПС-то на посочените в административното
обвинение дата и час и твърди, че не е извършил вмененото му нарушение.
Същевременно визира, че към датата на процесната проверка – 12.10.2024г. са
изминали повече от две години откогато е бил лишен от право да управлява
1
МПС по административен ред с наказателно постановление, влязло в сила на
30.07.2022г. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на
направените по делото разноски.
Пред съда жалбата се поддържа чрез пълномощник, изразяващ позиция
за недоказаност на отразеното в НП административно обвинение, като прави
анализ на събраните по делото доказателства. Моли за уважаване на жалбата.
Административно-наказващият орган се представлява от процесуален
представител – юрисконсулт, който намира, че няма допуснати нарушения от
процесуално естество в рамките на административно-наказателното
производство, а по отношение факта на нарушението визира, че същият е
доказан по несъмнен начин при отчитане еднопосочността на свидетелските
показания помежду им и писмените доказателства. Излага съображения в
насока липса на маловажен случай в конкретния казус. Моли за
потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева.
Районна прокуратура – Силистра, при редовност на призоваване, не се
представлява в съдебно заседание и не депозират становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна,
предвид което се явява процесуално допустима.
Съдът, след обсъждане и преценка на събрания по делото
доказателствен материал, на съдържащите се в жалбата твърдения, въз основа
на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 12.10.2024г. свидетелите Г. К. и св.А. П., двамата на длъжност
„младши автоконтрольори“ при ОДМВР- Силистра, изпълнявали служебните
си задължения за времето 19.00ч. – 07.00ч. на територията на община
Силистра и на община Алфатар, съгласно план за осъществяване на
специализирана полицейска операция за контрол на пътното движение,
утвърден от директора на ОДМВР – Силистра (л.327- л.329). Към 21.00ч. се
движели по пътя гр.Силистра – гр.Алфатар, със служебен автомобил с рег. №
СС2920 СР, като водач бил св.А. П..
Междувременно, към 21.00ч., жалбоподателят Х., съпругата му св.В. и
двете им малолетни деца, излезли с лек автомобил, рег. № Н 8800АХ, извън
2
град Силистра. При завиването на автомобила в посока град Алфатар,
движението му било възприето от горепосочените полицейски служители,
които вече се движели в същата посока. Понеже регистрационния номер на
лекия автомобил „Пежо 307“ им бил познат при предходни извършвани от тях
проверки на същия и за който автомобил знаели, че се управлява от
жалбоподателя Х., с установявани от тях предишни нарушения и знание, че
същият е бил лишен от право да управлява МПС, последвали колата.
Движението на двата автомобила един след друг било до входа на град
Алфатар, тъй като по пътя нямало осветени участъци, където да спрат колите.
При движението на полицейския автомобил след колата на
жалбоподателя, св.К., който стоял на предната дясна седалка видял, че при
осветяване от насрещно движещите се автомобили, на шофьорското място на
„Пежото“ се откроява висок мъжки силует. При навлизане вече в град
Алфатар, полицейската кола предприела изпреварване, при което св.К.
осветил с фенер лявата част на другия л.а. и видял, че същият се управлява от
жалбоподателя Х.. Това действие било заснето от монтираните на него
участък стационарни камери на АПИ. Св.К. подал сигнал със стоп-палка на
жалбоподателя да спре, като били пуснати звуков и светлинен сигнал,
подадени към другия л.а.
Веднага св.П. предприел спиране, като пресякъл косо пътя на колата на
жалбоподателя, тъй като при предходна тяхна проверка жалб.Х. избягал с
управляван от него автомобил. Почти в момента на спирането св. К. излязъл
от колата и се насочил към „Пежото“ като видял, че жалбоподателят и жена
му – св. В. си сменят местата. В момента на своето слизане от автомобила
св.П. също възприел как св.В., намираща се на предната дясна седалка, се
премества пред жалбоподателя Х., който се изтеглил назад към задната
седалка, и заема неговото място като водач. Разположението на този
автомобил е позволило осъществените в него движения да бъдат заснети от
намиращата се насреща боди-камера на служителите.
Последвала документална проверка при която полицейските служители
изискали от жалбоподателя, когото видели, че шофира колата, да им
представи лична карта или СУМПС. Св. В. се легитимирала със своето
СУМПС, тъй като не си носела личната карта. При извършената по служебен
път справка в базата данни за издавани и респ. притежавано СУМПС от
3
жалбоподателя св. П. установил, че Х. е лишен по съдебен или
административен ред от право да управлява МПС.
На място жалбоподателят се съгласил да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол, като такава не била установена. При
поканата към него за тестване за наркотици обаче отказал с мотив, че не бил
той водачът на спряната кола. Съставен му бил АУАН № 1397022/12.10.2024г.,
серия GA, за нарушение чл.150а, ал.1 ЗДВП и за нарушение по чл.174, ал.3 пр.
2 ЗДВП, с отразяване на горепосочените фактически данни. По отношение на
второто деяние административно-наказателното производство било
прекратено по реда на чл.33, ал.2 ЗАНН и било образувано наказателно
производство за престъпление по чл.343б, ал.6 НК (пр.пр. № 3072/2024г. на
РП – Силистра).
В издаденото въз основа на АУАН НП № 24-1099-001715/29.10.2024г.,
възпроизвеждащо словесното описание на вменената по чл.150а ЗДВП
административна простъпка, е конкретизирано, че лишаването от право да
управлява МПС е постановено с влязло в сила на 30.07.2022г. НП № 22-1099-
001028/06.07.2022г., и на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал.1, т.1 ЗДВП,
е наложена глоба в размер на 300 лева.
Съдът констатира, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени при налична
териториална и материална компетентност на съответните длъжностни лица, в
регламентираните от закона срокове и при пълно спазване изискванията на
чл.42 и чл.57 ЗАНН досежно съдържанието им като реквизити и формулиране
на словесните и правни рамки на административното обвинение за
нарушението.
Спорният момент за страните е дали жалбоподателят е управлявал
автомобила или св.Вачева. В тази насока съдът съпостави едни спрямо други
показанията на св.П., св.К. и св.В., при разяснена им наказателна отговорност
по чл.290 НК, и ги обсъди със събраните по делото писмени доказателства в
т.ч. и приобщените като такива технически експертизи на записите от
камерите - Протокол № 75/24.10.2021г. на НТЛ – Силистра по пр.пр.
3072/2024г. на РП – Силистра, (л. 230 и л.351) и повторната видео-техническа
експертиза по същото ДП – Протокол № 128/11.02.2025г. на НТЛ – Русе
(л.158). Показанията на полицейските служители са еднопосочни и без
4
вътрешни противоречия досежно спорния факт, като съдът ги цени за
достоверни не само поради пряко възприетото от всеки от тези свидетели
относно размяната на местата на жалбоподателя със съпругата му в колата, но
предвид потвърждението на тези техни възприятия от записите от камерите,
възпроизведени в изготвените технически експертизи, които съдът цени като
писмени доказателства по делото. По същите, вещите лица – специалисти, с
нарочна техника, са констатирали детайлно всеки един момент и описали
обстойно случилото се, което кореспондира в пълна степен с показанията на
св.К. и св.П.. Установено е (с изготвен снимков материал), че след спирането
на колата „Пежо 307“ и подхода на полицейския служител към нея предната
пасажерска седалка (дясната) е празна, наблюдава се разместване на силуетите
и се вижда силует на задната седалка, който се опитва да заеме шофьорското
място, като е видно, че това лице е от женски пол. Констатира се нетипична
негова позиция на главата и тялото при опита да се премести. След като се
установява на шофьорското място, пасажерското място отпред се заема от
силуета, стоящ на задните седалки.
При прякото проследяване съдържанието на СД-носители с
горепосочената информация, в съдебно заседание в присъствието на страните,
се наблюдава, че на процесната дата в 21.30.40ч., лекият автомобил се
изпреварва от полицейски такъв и служител от същия подава през прозореца
сигнал със стоп-палка докато на шофьорското място стои лице с тъмна дреха и
тъмна коса. Използваната специална техника по експертизите за
възпроизвеждане на записаните изображения в уголемени мащаби,
детайлизира съответните елементи от тези изображения, и същите напълно
съответстват с показанията на свидетелите – полицейските служители.
Предвид това съдът приема, че по несъмнен начин е установен факта по
управлението на л.а „Пежо 307“ с рег. № Н 8800АХ от жалбоподателя Х. на
датата 12.10.2024г. към 21.35ч.
По отношение на фиксираното в адм.обвинение, че посоченото
управление е осъществено при налична неправоспособност на този водач,
съдът намира да отрази, че с НП № 22-1099-001028/06.07.2022г., влязло в сила
на 30.07.2022г., на което АНО се позовава, на жалбоподателят е наложено
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок 24
месеца. Разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НПК регламентира, че срокът, който се
изчислява в месеци, изтича на съответното число на последния месец, която
5
разпоредба е приложима в случая с оглед правилото на чл. 84 ЗАНН, че
доколкото в този закон няма особени правила за изчисляване на срокове, се
прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Видно е, че
срокът е започнал да тече от 30.07.2022г. и е изтекъл на 30.07.2024г.
Процесното деяние, предмет на настоящото съдебно производство, е
осъществено на 12.10.2024г. т.е. след изтичане срока, за който на
жалбоподателя е било запретено да управлява МПС. Други данни относно
липсата на правоспособност по обстойно изброените хипотези в сочената за
нарушена разпоредба на чл. 150а, ал.1 ЗДВП, не са включени във
фактическите рамки на адм.обвинение. Предвид това управлението на
автомобила от жалбоподателя е осъществено след изтичане на срока на
наложеното административно наказание лишаване от право да управлява
МПС и вмененото деяние се явява несъставомерно.
Посоченото в докладната записка на полицейски инспектор Савов от
12.10.2024г., че жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС до
13.10.2026г., на който документ се позовава процесуалния представител на
АНО, не се подкрепя от нито едно от писмените доказателства, предоставени
от началник-група ОДПКПД (сектор „Пътна полиция“) по пр.пр. № 3072/
2024г на РП – Силистра (л.248), приобщени към настоящото дело. Това, че
жалбоподателят не представя при проверката СУМПС-то, понеже не го е взел
от контролните органи от сектор „Пътна полиция“, не се приравнява на липса
на документа, удостоверяващ необходимата правоспособност, а намира израз в
неносене на този документ. В административното обвинение, както бе
посочено по-горе, не се твърди, че свидетелството му за управление не е в
срок на валидност или не издадено за категорията на управляваното от него
МПС.
Съгласно чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК за
осъщественото процесуално представителство на жалбоподателя пред
настоящата инстанция от упълномощен адвокат, следва да се присъдят
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, за
което са представени доказателства. С оглед изхода на делото искането от
страна на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски
следва да се остави без уважение.
Предвид факта, че живущата на семейни начала с жалбоподателя Х. – Ж.
6
В. В., в качеството на свидетел, при разяснена наказателна отговорност
като такава по чл.290 НК, потвърди неистина пред съда, в съответствие с
разпоредбата на чл.205, ал.2 НПК, съдът намира за необходимо да бъде
сезирана Районна прокуратура – Силистра за вземане на отношение по
въпроса за наличие на престъпление от общ характер.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1. вр. 2, т. 1
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1099-001715/29.10.2024г.,
издадено от началник-група при сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-
Силистра, с което на Х. И. Х. от с.К., общ. С., ЕГН **********, е наложена
глоба в размер на 300 лева на основание чл. 177, ал.1, т.1 ЗДВП за нарушение
по чл.150а ЗДВП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Силистра да заплати на Х. И.
Х. от с.К., общ. С., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 500 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
АНО за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.

Съдебните протоколи от проведените открити съдебни заседания по
АНД № 918/2024г. на РС – Силистра и настоящото решение да се изпратят на
Районна прокуратура – Силистра за вземане на отношение за евентуално
извършено престъпление от общ характер.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд гр. Силистра.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

7