№ 204
гр. П., 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на десети април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:И.ка Г. Илинова
И.ина Игн. И.ова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от И.ина Игн. И.ова Въззивно гражданско дело №
20245200500873 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, вр. чл. 351 от ГПК –
делба, втора фаза.
С Решение № 1383 от 21.12.2023г., постановено по гр.д. № 4341/2021г. по
описа на Районен съд – П. е изнесен на публична продан допуснатият до делба
имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.503.585.3.1 по КК и КР на гр.П., с адрес на имота: гр.П., ул.„Б." №18,
ет.1, находящ се на първи етаж в сграда с идентификатор 55155.503.585.3, с
предназначение: ЖС със смесено предназначение, разположена в поземлен
имот с идентификатор 55155.503.585, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ от 175,45 кв.м.,
ниво:1, съседи: 55155.503.585.3.7, 55155.503.585.3.4, 55155.503.585.3.5,
55155.503.585.3.6, 55155.503.585.3.2, ведно с 1/8 (една осма) ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 55155.503.585 по КК и КР на гр.П., с адрес на имота:
гр.П., ул.„Б." №18, с площ на целия поземлен имот 327 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, номер по предходен план: 4696, квартал 367, парцел IV,
при съседи: 55155.503.584, 5155.503.9583, 55155.503.9584, 55155.503.760.
Постановено е след извършване на проданта, получената цена да се
1
разпредели между съделителите А. И. М., с ЕГН ********** от гр.П., бул.
„К.М.Л.“ №135, ет.5, ап.20 , Т. И. М., с ЕГН ********** от гр.П., бул.„К.М.Л.“
№135, ет.5, ап.20 и И. И. М., с ЕГН ********** от гр.П., ул.„Б.“ №14, ет.1,
ап.1, съобразно дяловете им, както следва: по 1/3 идеална част.
Осъдени са съделителите да заплатят в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд-П. държавна такса по делото върху стойността
на дяловете си в размер на по 2698,68 лева.
Осъдени са съделителите А. И. М. и Т. И. М. да заплатят на съделителя И.
И. М. обезщетение за лишаването му от правото да полза общата вещ като
всеки един от тях му заплати сума в размер на 1998,54 лева за периода от
11.02.2021г. до 20.09.2022г., ведно с мораторна лихва за този период в размер
на по 154,97 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 20.09.2022г.
до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлена претенцията на
съделителя И. И. М. по чл.346 от ГПК над уважените размери и до
претендираните размери, съответно от 2005,93 лева за главницата и от 468,40
лв. - за мораторната лихва, както и за периода от 09.02.2021г. до 11.02.2021г.
като неоснователни.
Осъдени са съделителите А. И. М., с ЕГН ********** от гр.П., бул.
„К.М.Л.“ №135, ет.5, ап.20 и Т. И. М., с ЕГН ********** от гр.П., бул.„К.М.Л.“
№135, ет.5, ап.20, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-П. държавна такса по делото върху уважената част от
претенцията по чл.346 от ГПК в размер на по 104,94 лева всеки от тях. Осъден
е съделителят И. И. М., с ЕГН ********** от гр.П., ул.„Б.“ №14, ет.1, ап.1 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-П.
държавна такса по делото върху отхвърлената част от претенцията по чл.346
от ГПК в размер на 25,30 лева.
Постановено е на основание чл.344 ал.2 от ГПК до окончателното
приключване на делбата всеки един от съделителите-ищци А. И. М., с ЕГН
********** от гр.П., бул. „К.М.Л.“ №135, ет.5, ап.20 и Т. И. М., с ЕГН
********** от гр.П., бул.„К.М.Л.“ №135, ет.5, ап.20, да заплаща на
съделителя-ответник И. И. М., с ЕГН ********** от гр.П., ул.„Б.“ №14, ет.1,
ап.1, сума в размер на 103,50 лева месечно, считано от влизане в сила на
определението, ведно със законнната лихва за забава.
Осъдени са съделителите А. И. М., с ЕГН ********** от гр.П., бул.
2
„К.М.Л.“ №135, ет.5, ап.20 и Т. И. М., с ЕГН ********** от гр.П., бул.„К.М.Л.“
№135, ет.5, ап.20, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-П. държавна такса по делото върху уважената част от
претенциите по чл.344 ал.2 от ГПК в размер на по 50 лева всеки от тях.
Осъдени са съделителите А. И. М., с ЕГН ********** от гр.П., бул.
„К.М.Л.“ №135, ет.5, ап.20 и Т. И. М., с ЕГН ********** от гр.П., бул.„К.М.Л.“
№135, ет.5, ап.20, да заплатят на И. И. М., с ЕГН ********** от гр.П., ул.„Б.“
№14, ет.1, ап.1, разноски по делото по производството по чл.346 от ГПК в
размер на 1157,55 лева.
С Решение № 1353 от 06.11.2024г., постановено по гр.д. № 4341/2021г. по
описа на Районен съд – П., на основание чл. 247 ГПК е поправено Решение №
1383 от 21.12.2023г., постановено по същото дело, поради допусната в него
очевидна фактическа грешка, като е допълнен диспозитивът му по следния
начин – изрично е постановено, че се отхвърлят претенциите по чл. 349, ал. 2
ГПК на съделителите А. И. М., с ЕГН ********** от гр.П., бул.„К.М.Л.“
№135, ет.5, ап.20 и Т. И. М., с ЕГН ********** от гр.П., бул.„К.М.Л.“ №135,
ет.5, ап.20, за възлагане на делбения имот.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от съделителя А.
И. М., чрез адв. А. С. срещу Решение № 1383 от 21.12.2023г., постановено по
гр.д. № 4341/2021г. по описа на Районен съд - П., в частта на същото, с която е
отхвърлена претенцията й за възлагане на делбения имот по чл. 349, ал. 2 ГПК
и имотът е изнесен на публична продан, както и в частта на решението, с
която е уважена претенцията по чл. 346 ГПК на ответника-съделител и
жалбоподателката е осъдена да му заплати обезщетение за лишаването му от
правото да полза имота в размер на 1998,54 лева за периода от 11.02.2021г. до
20.09.2022г., ведно с мораторна лихва за този период в размер на 154,97 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от 20.09.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта на решението, с която са възложени в
тежест на жалбоподателката разноските в производството по чл. 346 ГПК.
Навеждат се доводи, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно в обжалваната му част. По отношение претенцията на
съделителката за възлагане на делбения имот, считат за неправилни и
необосновани изводите на първоинстанционния съд, че същата не била
доказала наличието на положителната предпоставка по чл. 349, ал .2 ГПК да е
3
живяла в делбения имот към момента на открИ.е на наследството на
01.11.2020г. Твърди се, че действително към датата на открИ.е на наследството
съделителката фактически се е намирала в гр. Д., И., но нейното пребиваване
там е било с временен характер и с цел обучението й в учебно заведение, като
при завръщанията си в гр. П., тя е живяла в делбения имот, в който
разполагала и със своя стая. Превратно били тълкувани от
първоинстанционния съд показанията на двете свидетелки на ищците. Твърди
се, че от същите безпротиворечиво се установявало по делото, че и двамата
ищци са се установили да живеят в имота още от 2016г., там са празнували
абитуриентския си бал и продължавали да живеят в него и след смъртта на
баща им. Поддържа се, че тези обстоятелства, установени със свидетелските
показания, не се разколебавали и от приетите като доказателства по делото
договор за заем за послужване и решение на двамата ищци, взето по реда на
чл. 32, ал. 1 ЗС, доколкото същите били неотносими към релевантния за спора
момент на открИ.е на наследството, а и не изключвали съвместното ползване
на апартамента от ищците и от тяхната майка. Същото се отнасяло и за
установените по делото обстоятелства чрез извършените справки от Общ. П.
относно регистриран настоящ адрес на майката на ищците и издадения й
пропуск за местодомуване на личното й МПС на адреса на делбения имот. По
отношение уважената част от претенцията по сметки на съделителя-ответник,
считат, че съдът необосновано и в противоречие с правилото на чл. 31, ал. 2
ЗС бил приел, че съделителката- ищец А. М. му дължи обезщетение за
лишаване от правото да ползва имота, доколкото по делото не било доказано
същата да е получила покана за това. В тази връзка се твърди, че приетата като
доказателство по делото нотариална покана до ищците, била получена
единствено от другия съделител – ищец Т. М., лично и без поемане на
задължение да я предаде на съделителката А. М., а за изпратения отговор на
поканата, същата не го била упълномощавала. С тези доводи се иска да бъде
отменено първоинстанционното решение в обжалваните му части и вместо
него да бъде постановено друго, с което делбеният имот да бъде възложен на
съделителката А. М. за предложената от нея цена, както и да бъде изцяло
отхвърлена претенцията на съделителя-ответник за заплащане на обезщетение
за лишаване от правото да ползва имота в периода от 11.02.2021г. до
20.09.2022г. и предявените във връзка с този иск акцесорни искове за
мораторна и законна лихва. Претендират се разноски за въззивното
4
производство. В останалата част въззивната жалба не е предмет на
настоящото производство, доколкото е насочена срещу постановеното в хода
на първоинстанционното производство протоколно определение от
24.01.2023г. и по нея е налице произнасяне с постановения съдебен акт по
възз.ч.гр.д. № 383/2024г. по описа на Окръжен съд – П..
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от съделителя Т.
И. М., чрез адв. А. С. срещу Решение № 1383 от 21.12.2023г., постановено по
гр.д. № 4341/2021г. по описа на Районен съд П., в частта на същото, с която е
отхвърлена претенцията му за възлагане на делбения имот по чл. 349, ал. 2
ГПК и имотът е изнесен на публична продан. Навеждат се сходни доводи за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението в
обжалваната му част. Считат за неправилни и необосновани изводите на
първоинстанционния съд, че съделителят-ищец не бил доказал наличието на
положителната предпоставка по чл. 349, ал .2 ГПК да е живял в делбения имот
към момента на открИ.е на наследството на 01.11.2020г. Превратно били
тълкувани от първоинстанционния съд показанията на двете свидетелки на
ищците. Твърди се, че от същите безпротиворечиво се установявало по делото,
че и двамата ищци са се установили да живеят в имота още от 2016г., там са
празнували абитуриентския си бал и продължавали да живеят в него и след
смъртта на баща им. Поддържа се, че тези обстоятелства, установени със
свидетелските показания, не се разколебавали и от приетите като
доказателства по делото договор за заем за послужване и решение на двамата
ищци, взето по реда на чл. 32, ал. 1 ЗС, доколкото същите били неотносими
към релевантния за спора момент на открИ.е на наследството, а и не
изключвали съвместното ползване на апартамента от ищците и от тяхната
майка. Същото се отнасяло и за установените по делото обстоятелства чрез
извършените справки от Общ. П. относно регистриран настоящ адрес на
майката на ищците и издадения й пропуск за местодомуване на личното й
МПС на адреса на делбения имот. Твърди се, че неправилно, необосновано и
напълно безкритично съдът бил дал вяра на показанията на свидетелите на
ответника относно обстоятелството къде е живеел съделителя-ищец към
релевантния момент. Допълва се и че получаването от съделителя-ищец на
нотариалната покана на ответника, на друг адрес, различен от този, на който
се намирал делбеният имот, и то три месеца след релевантния момент на
открИ.е на наследството, не водело до категоричния извод, че съделителят
5
непременно живеел на този друг адрес, както неправилно бил приел
първоинстанционният съд. С тези доводи се иска да бъде отменено
първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо него да бъде
постановено друго, с което делбеният имот да бъде възложен на съделителя Т.
М. за предложената от него цена. Претендират се разноски за въззивното
производство. В останалата част въззивната жалба не е предмет на
настоящото производство, доколкото е насочена срещу постановеното в хода
на първоинстанционното производство протоколно определение от
24.01.2023г. и по нея е налице произнасяне с постановения съдебен акт по
възз.ч.гр.д. № 383/2024г. по описа на Окръжен съд – П..
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори на всяка от
въззивните жалби от съделителя-ответник И. И. М. чрез процесуалния му
представител – адвокат А. К., с които жалбите се оспорват изцяло като
неоснователни по изложени в отговорите сходни съображения. Излагат се
подробни аргументи за неоснователност на всички наведени в жалбите доводи
и възражения. И в двата писмени отговора се прави искане за оставяне без
уважение на всяка от въззивните жалби и за потвърждаване на решението в
обжалваните му части. Претендират се разноски за въззивното производство.
В срок са постъпили въззивна жалба от съделителя А. И. М. и въззивна
жалба от съделителя Т. И. М., и двете чрез адв. А. С., и срещу Решение № 1353
от 06.11.2024г., постановено по гр.д. № 4341/2021г. по описа на Районен съд –
П., с което на основание чл. 247 ГПК е поправено Решение № 1383 от
21.12.2023г., постановено по същото дело. В двете въззивни жалби са
изложени идентични съображения, че доколкото решението за поправка на
ОФГ образува едно цяло с постановеното основно решение, то и решението за
поправката също било неправилно по изложените вече във въззивните жалби
на всеки от съделителите-ищци доводи, поради което е поискано това решение
също да бъде отменено.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК съделителят - ответник И. И. М. чрез адв. А.
К., е депозирал писмени отговори и срещу всяка от тези въззивни жалби
против решението за поправка на ОФГ, в които е изложил идентични
съображения за неоснователността им и е поискал решението за поправката
да бъде потвърдено.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на
6
жалбоподателите поддържа подадените въззивни жалби по подробно
изложените в тях съображения и претендира присъждането в полза на
жалбоподателите на разноските, направени в производството.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва въззивните
жалби и поддържа отговорите с изложените в тях доводи и съображения за
неоснователност на жалбите, изразява становище по съществото на спора,
претендира присъждането на разноски съобразно представени списъци по чл.
80 ГПК към всеки от отговорите.
Съдът намира въззивните жалби за процесуално допустими, като
подадени в срок, от надлежни страни – съделители в делбеното производство
и против подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение и
решението за поправката, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК, съдът
намери, че същите са валидни и допустими, поради което и съгласно чл. 269,
изр. второ ГПК, следва да бъде проверена правилността им по изложените във
въззивните жалби съображения и при служебна проверка за допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд,
като инстанция по същество, се произнесе по съществуващия между страните
правен спор.
Настоящият състав, като прецени представените по делото доказателства
и доводите на страните, за да се произнесе, прие за установено от фактическа
страна следното:
С влязло в сила Решение № 595 от 31.05.2022г., постановено по гр.д. №
4341/2021г. по описа на РС – П. в първата фаза на делбата, е допуснато да се
извърши съдебна делба между съделителите И. И. М., А. И. М. и Т. И. М. на
следния недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.503.585.3.1 по КК и КР на гр.П., с адрес на имота: гр.П., ул.„Б." №18,
ет.1, находящ се на първи етаж в сграда с идентификатор 55155.503.585.3, с
предназначение: ЖС със смесено предназначение, разположена в поземлен
имот с идентификатор 55155.503.585, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ от 175,45 кв.м.,
ниво:1, съседи: 55155.503.585.3.7, 55155.503.585.3.4, 55155.503.585.3.5,
55155.503.585.3.6, 55155.503.585.3.2, ведно с 1/8 (една осма) ид.ч. от поземлен
7
имот с идентификатор 55155.503.585 по КК и КР на гр.П., с адрес на имота:
гр.П., ул.„Б." №18, с площ на целия поземлен имот 327 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, номер по предходен план: 4696, квартал 367, парцел IV,
при съседи: 55155.503.584, 5155.503.9583, 55155.503.9584, 55155.503.760.
Делбата е допусната при квоти от съсобствеността за съделителите от по 1/3
идеална част за всеки от тях.
С определение от 14.07.2022г., постановено по същото дело, е внесено
делото за разглеждане в открито съдебно заседание във фазата по извършване
на делбата.
След получаване съобщенията за насроченото съдебно заседание, с молби
от 12.09.2022г. съделителите А. М. и Т. М. са предявили самостоятелни,
конкуриращи се възлагателни претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК на всеки от тях
да бъде поставен в дял делбеният имот. Към молбите си и двамата съделители
са представили справки от Служба по вписванията, че не притежават друго
жилище.
С молба от 20.09.2022г. съделителят И. М. е поискал на основание чл. 346
ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС да бъдат осъдени останалите двама съделители да му
заплатят обезщетение за лишаването от правото да ползва общата вещ
съобразно правата си за периода 09.02.2021г. - 20.09.2022г., както и лихва за
забава за този период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Със същата молба
съделителят И. М. е поискал и да бъде определено на основание чл. 344, ал. 2
ГПК до окончателното приключване на делбата останалите съделители да му
заплащат месечно сумата от по 150 лева за всеки от тях срещу ползването на
имота.
С протоколно определение 20.09.2022г., постановено по делото, са така
предявените от страните претенции по чл. 349 ал.2 от ГПК и по чл. 346 ГПК,
вр. чл. 31, ал. 2 ЗС са приети за съвместно разглеждане в производството. Във
връзка с предявените конкуриращи се възлагателни претенции, в
първоинстанционното производство е била надлежно проведена процедура по
наддаване.
Установено е по делото, че съделителите са наследници по закон на
общия им наследодател – техния баща И.С. М., починал на 01.11.2020г.
8
Видно от представения по делото договор за заем за послужване от
23.12.2020г., А. и Т. М. в качеството им на заемодатели са предоставили на
майка си С.Т.Н. в качеството й на заемател за временно и безвъзмездно
ползване целия процесен имот, от който заемодателите притежават общо 2/3
ид. части, като е договорено, че заемателят има право да ползва имота заедно
или отделно от заемодателите.
На 10.01.2022г. съделителите А. М. и Т. М., в качеството им на
съсобственици, притежаващи общо 2/3 ид.части от процесния недвижим
имот, са взели, на основание чл. 32, ал. 1 ЗС, решение целият недвижим имот
(притежаваните от тях общо 2/3 ид.части и собствената на съделителя И. М.
1/3 ид.част) да се ползва и управлява единствено от заемателката за
послужване С.Т.Н., на която имотът е предоставен с писмения договор за заем
за послужване от 23.12.2020г., като и тримата собственици на имота да се
въздържат от ползване и да не възпрепятстват ползването му от заемателя
докато договорът за заем за послужване е в сила.
С нотариална покана № 660, том първи, акт № 18/09.02.2021г. връчена
чрез нотариус Н.Х., с рег. № 154 с район на действие РС – П., съделителят И.
М. е поканил останалите съделители да му предоставят ключ от делбения
имот и освободят и му предоставят за ползване едно от спалните помещения в
него, както и баня и тоалетна или да му заплащат наем за негова 1/3 ид.част от
имота, като му съобщят избора си между един от двата начина за
удовлетворяване на претенцията му в 3-дневен срок от получаване на
поканата. Поканата е връчена лично на Т. М. на 11.02.2021г. В отговор на
поканата, съделителят Т. М., лично и в качеството му на пълномощник на А.
М., е изявил готовност да предостави ключ от имота на съделителя И. М., но
под условието, че ключът приеме лично той, а не трети упълномощени от него
лица. Видно от нотариалното удостоверяване, отговорът е представен на
15.02.2021г. пред нотариус Н.Х., с рег. № 154 с район на действие РС – П., от
Т. И. М., действащ лично и като пълномощник на А. И. М..
Видно от представените по делото справки от Община П. съделителите А.
М. и Т. М. имат вписан в НБД „Население“ постоянен адрес в гр. П., бул.
„К.М.Л.“ № 135, ет.5, ап. 20 от 07.06.2005г. и настоящ адрес в гр. София, ж.к.
„Студентски град“ от есента на 2017г. Постоянният адрес на тяхната майка
С.Т.Н. е също в гр. П., бул. „К.М.Л.“ № 135, ет.5, ап. 20, като от 03.08.2017г. за
9
неин настоящ адрес е посочен адресът на процесния делбен имот - гр.П., ул.
„Б." №18, ет.1 и за него й е издаван пропуск за местодомуване на лично МПС
за календарните 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г. Видно от представеното по
делото уверение от Технически университет в гр. Д., И., А. М. е записана в
трета академична година, считано от септември 2022г.
По делото са приети основно и допълнително заключение по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, от които се установява, че делбеният имот е
неподелям и от него не могат да бъдат обособени три жилища съгласно
изискванията на чл. 40 ЗУТ. Вещите лица в заключенията си са посочили
различни по стойност пазарни оценки на имота, като по основното
заключение пазарната стойност на имота е общо 195480 лева, а на 1/3 ид.част
от него – 65160 лева, а по допълнителното заключение – 209322 лева за имота
и 69774 лева за 1/3 ид.част от него.
От приетото по делото заключение по допуснатата повторна съдебно-
икономическа експертиза се установява, че месечният наем за 1/3 ид.част от
имота се равнява на 207 лева, а размерът на наема за претендирания период
09.02.2021г. – 20.09.2022г. за 1/3 ид.част от имота възлиза на 4011,86 лева.
Вещото лице е изчислило мораторната лихва за 1/3 ид.част, дължима за
периода от 01.03.2021г. до 20.09.2022г. в общ размер на 312.27 лева.
С оглед така приетото заключение съделителят И. М. е направил
изменение на предявените претенции по чл. 346 от ГПК, във вр. с чл. 31, ал. 2
от ЗС и по чл. 344, ал. 2 от ГПК, като е намалил техните размери, с оглед на
което е поискал всеки от останалите съделители да бъде осъден му заплати
сума от 2005.93 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от
ползване на съсобствено жилище за периода от 09.02.2021 г. до 20.09.2022 г.,
ведно с мораторна лихва за този период в размер на 468.40 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и е поискал да бъде определено на основание чл.
344, ал. 2 ГПК до окончателното приключване на делбата останалите
съделители да му заплащат месечно сумата от по 103,50 лева за всеки от тях
срещу ползването на имота. Така направеното изменение на претенциите е
допуснато от първоинстанционния съд.
И трите вещи лица, назначени по допуснатите експертизи по делото, са
извършили огледи на делбения имот преди изготвяне на заключенията си. От
10
огледите експертите са установили, че имотът се сътои от коридори, две
тераси, хол с кухненски бокс, три спални, баня с тоалетна, помещение за втора
баня и складово помещение. Установено е също така, че имотът не е с
напълно довършени ремонтни дейности, поради което две от общо трите
спални помещения са необитавани - в едната стая стените и таванът са
шпакловани и измазани, на пода е поставен ламиниран паркет, но в стаята
няма мебели и се използва за складиране на багаж, а в другата спалня стените
и таванът са на шпакловка неизмазани, подът е на замазка; довършена е само
една от баните с тоалетна, а втората баня и пералното помещение са в
незавършен вид; холът и кухненският бокс са довършени с монтиран
кухненски бокс и ел.уреди в кухнята и поставени ъглов дИ., маса и столове в
хола.
По делото са разпитани две групи свидетели.
В показанията си свидетелите на ищцовата страна (А. и Т. М.) – свид.
А.М. и свид. И.С. не посочват точния момент, когато са се нанесли двамата
съделители в процесния имот, но установяват, че те са празнували
тържеството по повод абитуриентския си бал през 2016г. в него, а след
завършване на средното си образование са били приети да учат в
университети в гр. София, като непосредствено след това Т. М. прекъснал
висшето си образование и се върнал в гр. П., а около три години по-късно А.
М. била приета и се преместила да учи в И.. И двете свидетелки са посещавали
няколко пъти (2,3 пъти – свид. М. и около 10 пъти – свид. С.) процесния
апартамент, като имат наблюдения, че същият е в незавършен вид и обитаема
от него е само едната спалня и дневната. В показанията си свид. М. сочи, че
след 2016г. се е срещала няколко пъти с А. и Т. М. и с тяхната майка и твърди,
че ги е взимала за срещата им от процесния апартамент. Твърди още, че
обзаведената спалня в него се обитава от А. М., а Т. е спал в хола на дИ.а
заради „негови си неща“. Сочи, че при прибиранията си в България, А. М.
живее в този апартамент, а Т. М. и майката на съделителите – С. имат и друго
жилище в гр. П., в което основно живеела тя /майка им – С./, като понякога
същата преспивала и в процесния апартамент, в обзаведената спалня. В
показанията си свид. С. установява, че познава съделителите А. и Т. М. и
тяхната майка като клиенти на салона й, а посещенията на свидетелката в
процесния апартамент са били свързани с поет към тях ангажимент да храни
отглежданите в него котки, когато стопаните отсъстват. Свидетелката
11
установява, че към момента на смъртта на баща й, А. М. е била приета в
университет в гр. Д. и се е намирала там, като след това се е връщала в
България и е посещавала салона на свидетелката. Свидетелката твърди, че
знае от самата съделителка, че при завръщанията си в България, А. преспивала
с приятеля си в процесното жилище.
Като свидетели на страната на ответника – И. М. са разпитани свид. Д.К.
и свид. П.Н.. От показанията на свид. К. се установява, че същият от дълги
години живее в съседство /в съседен вход/ с жилището, на което е регистриран
постоянният адрес на двамата съделители-ищци и на тяхната майка /гр. П.,
бул. „К.М.Л.“ № 135, ет.5, ап. 20/, поради което и се приема, че този свидетел
има преки наблюдения от кого се обитава имотът, находящ се на този адрес.
Свидетелят сочи, че децата /А. и Т. М./ и тяхната майка са негови съседи и
живеят на ет.5 в съседния вход, но през последните няколко години вижда в
този апартамент само момчето /Т. М./, а момичето и тяхната майка С. не е
виждал от няколко /3-4 или 5-6 години/, докато преди това е виждал майката
там всеки ден. В показанията си свидетелят потвърждава, че през периода
2019-2020 г. е виждал само Т. М. да живее в жилището на бул. „К.М.Л.“ №
135, но не е установявал контакт с него и не са общували, като допълва, че
знае, че в този период само Т. е търсен от домоуправителя за събирането на
таксите за поддръжка на общите части за този имот. През последните години
/5-6/ свидетелят го е виждал да влиза и излиза от входа на блока, като не
установява колко често е ставало това, но конкретизира, че е поне по веднъж
седмично. За посочения период свидетелят не е виждал други лица да живеят
там.
Другият разпитан по делото свидетел П.Н. има непосредствени
впечатления върху процесния имот и живущите в него лица, доколкото е
собственик на сградата, в която се намира имотът, а освен това и през ден
посещава родителите си, за които се грижи и които живеят в съседен на
процесния апартамент. Твърденията му за наличие на видонаблюдение в
сградата, от което добивал преки впечатления за живущите в нея, не следва да
се вземат предвид, доколкото такива записи не са представени като
доказателства по делото. От показанията му се установява, че след покупката
на апартамента, наследодателят на страните е извършвал сам довършителните
работи по него и до 2018г. вече е имало завършени една спалня, баня, коридор
12
и част от хола, като до този момент никой не е живял в имота, а семейството
на ищците е живяло в апартамента им на бул. „К.М.Л.“. След 2018г.
свидетелят сочи, че в апартамента се е нанесла единствено майката на ищците
с няколко котки за домашни любимци, като е категоричен, че децата й не са се
нанесли с нея в този имот. Свидетелят допълва, че периодът, в който се е
нанесла майката на ищците в апартамента свързва с възникнали проблеми във
връзка с отглежданите от нея домашни любимци. Свидетелят потвърждава, че
през този период и към 2020г. майката е живяла сама в процесния имот, а А.
М. с години не е виждал въобще в гр. П. и съответно в процесния имот, докато
за Т. М. знае, че живее в апартамента им на бул. „К.М.Л.“, като го е виждал да
идва в процесния имот, само за да се погрижи за котките, когато майка му я
няма. Свидетелят сочи, че за последно разговарял със съделителя Т. М. на
30.10.2022г., когато в блока възникнал проблем във връзка с това, че майка му
– С. била паркирала автомобила си така, че запушила автомобил на нейни
съседи и тъй като тя не си вдигала телефона, свидетелят потърсил сина й, но
той му отговорил, че следва да потърси майка му, тъй като той не живее там.
Свидетелят установява, че и към настоящия момент ремонтът в имота още не
е довършен и в него живее единствено майката на ищците – С., като в
процесния имот не са живели никога тримата /тя и двете й деца/, доколкото и
състоянието на апартамента не го позволявало.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК ако неподеляемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който към момента на открИ.е на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то
да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители бъдат
уравнени в имот или в пари. Посоченият способ за извършване на делбата се
разглежда с приоритет пред останалите, при наличие на предявена
възлагателна претенция, като в случай, че са налице предпоставките за
неговото приложение, останалите предвидени в закона способи за
ликвидиране на съсобствеността, не се прилагат.
В настоящия случай не се спори, а и е установено в първата фаза на
делото, че съсобствеността върху процесния имот е възникнала за тримата
съделители от факта на наследяването на техния баща. Не е спорно между
13
страните, а това се установява и от приетите осносвно и допълнително
заключение по назначените съдебно – технически експертизи, че делбеният
имот е жилищен по предназначението си, т.е. служи за задоволяване на
жилищни нужди и отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно
жилище. Отново от приетите експертни заключения се установява, че същият
е реално неподеляем съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ. От
представените към молбите на А. М. и Т. М., с които са предявили
възлагателните си претенции по делото, справки от Служба по вписванията, се
установява, че и двамата съделители не притежават друго жилище освен
процесното.
Спорен по делото е въпросът за наличието на последната кумулативна
предпоставка за приложението на чл. 349, ал. 2 ГПК, а именно – дали някой
от съделителите, предявили възлагателни претенции - А. М., респ. Т. М., е
живял в имота към момента на открИ.е на наследството. При преценка за
наличието на тази предпоставка следва да се имат предвид задължителните
постановки, дадени с т.7 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2004г., ОСГК, които са актуални и към настоящия момент. Така,
за да се приеме, че е налице тази предпоставка, наследникът следва да е живял
в имота постоянно, продължително, т.е. да е налице трайно фактическо
състояние, което да е продължително във времево отношение и да се изразява
в установяване, пребиваване в делбения имот с цел използването му по
предназначение за задоволяване жилищните нужди на съделителя, като
законът не изисква съделителят да е живял с наследодателя в едно
домакинство.
Действително, както се сочи и във въззивната жалба на съделителката А.
М., съдебната практика разширява приложението на тази предпоставка, като
приема, че изискването съделителят да е живял в имота към момента на
открИ.е на наследството не трябва да се тълкува стеснително. В този смисъл
решение №110/25.05.2016г. по гр.д.№432/2016г. на Първо ГО на ВКС, в което
е прието, че пребиваването на съделител в чужбина поради командировка с
цел специализация не изключва извод, че такъв съделител е живял в
жилището, ако е установено, че за времето, когато се е завръщал в страната е
живеел в същото жилище. Противното би означавало неоснователно да се
ограничи правото на български гражданин да получи възлагане на имота на
основание чл. 349, ал.2 ГПК. Командироването и специализацията
14
предполагат временно пребиваване в чужбина, което не изключва, а напротив
предполага необходимостта от постоянно жилище в България, в което
командированият/специализантът живее. Целта на нормата не е да
санкционира наследника за това, че към момента на открИ.е на наследството е
отсъствал от наследственото жилище, а да задоволи жилищната нужда на този
от наследниците, за който наследствения имот, предмет на делба е единствено
жилище и няма други съделители, с които да конкурира за възлагане
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, обаче, се
установява, че процесният случай не е такъв. Макар и да се доказа по делото,
че към момента на открИ.е на наследството – 01.11.2020г., А. М. е била
записана в технически университет в гр. Д., И., и се е намирала там с цел
обучение, а процесният имот е единственото й жилище, то от събраните
доказателства не се установява с необходимата степен на категоричност дали
след заминаването си да учи висше образование през 2016г. /първо в гр.
София, а след това и в И./ същата се е завръщала в страната, както и дали през
престоя си тук тя е живеела в процесния имот. За да се приеме за приложимо
това въведено със съдебната практика изключение от принципа, че
съделителят трябва да е живял в имота към момента на открИ.е на
наследството, то следва по несъмнен и категоричен начин да е доказано по
делото, при условията на пълно и главно доказване, че за времето, в което
командированият/обучаващият се съделител се е завръщал в страната, той е
живеел именно в това жилище. В настоящия случай този факт не е доказан по
посочения начин, доколкото по отношение на него по делото са събрани
разнопосочни доказателства – от една страна в подкрепа на това твърдение са
единствено показанията на свидетелите М. и С. /доведени именно от
ищцовата страна за установяване на твърдените от нея факти/, а от друга
страна са опровергаващите това твърдение показания на свидетеля Н. /който
макар и доведен от ответната страна, е с непосредствени впечатления върху
процесния имот и обитателите му/, който установява, че не е виждал А. М. от
дълги години в гр. П. и не я е виждал въобще в имота, вкл. и към релевантния
момент на открИ.е на наследството. Косвени доказателства, опровергаващи
това твърдение на съделителката А. М., са приетите по делото справки от
Община П., от които се установява, че нито постоянният, нито настоящият й
адрес съвпадат с административния адрес на процесния имот, а само нейната
майка има регистриран настоящ адрес, съвпадащ с този на делбения имот,
15
както и за този адрес й е издаван пропуск за местодомуване на лично МПС за
календарните 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г. /като този период съвпада и с
посочения от свидетеля Н. период на нанасянето й в процесния имот/. Наред с
това, по делото безспорно е установено, като това се потвърждава и от
огледите на вещите лица, и от показанията на свидетелите, че в имота има
завършена само една спалня, която се обитава, а останалите две не са
довършени, т.е. имотът в този си вид може да служи за задоволяване на
жилищни нужди само на едно лице. Към тези доказателства, /косвено
установяващи, че в жилището живее само майката на съделителите А. и Т. М.,
но не и самите те/, следва да се отчетат и сключеният непосредствено след
смъртта на наследодателя им договор за заем за послужване на съделителите
А. и Т. М. с тяхната майка, съгласно който й предоставят ползването на
процесното жилище, както и впоследствие взетото от тези съделители по реда
на чл. 32, ал. 1 ЗС решение да й предоставят ползването на целия процесен
имот – чрез които правни актове се налага изводът, че двамата съделители са
целели да обезпечат необезпокояваното ползване на процесния имот
единствено от тяхната майка и след настъпването на промяната в
собствеността на жилището със смъртта на наследодателя. Освен че се
потвърждават от посочената по-горе верига от косвени доказателства, събрани
по делото, на показанията на свид. Н. следва да се даде вяра пред тези на
свидетелите М. и С. и поради обстоятелството, че този свидетел има много
повече и по-чести /почти ежедневни/ преки впечатления върху процесния
имот и живущите в него, за разлика от двете свидетелки, които сами
признават, че са посещавали имота едва няколко пъти /свид. М. – 2,3 пъти/ и
не конкретизират кога съделителката М. се е прибирала в България, респ. – е
пребивавала в него. А и нещо повече – впечатленията на свид. С. /относно
факта дали А. М. е живяла в имота към момента на смъртта на баща й, респ.
дали този имот е жилището, в което е пребивавала, когато и ако се е завръщала
от чужбина/ не са преки, доколкото същата преразказва информация, дадена й
именно от съделителката М., респ. от нейната майка.
При тези обстоятелства настоящият състав прие, че не е установен при
условията на пълно и главно доказване фактът процесният имот да е
жилището, в което към момента на смъртта на наследодателя й е живяла
съделителката А. М. при завръщанията си в страната /ако е имало такива/,
поради което и възлагателната й претенция се явява неоснователна.
16
Възлагателната претенция на съделителя Т. М., настоящият състав
намира също за недоказана. Не се установява по несъмнен начин съделителят
да е живал в процесния имот към момента на открИ.е на наследството. В тази
насока са отново само показанията на свидетелите М. и С.. При това
единствено свид. М. твърди да е виждала Т. М. да живее в имота към
релевантния момент, като не в достатъчна степен достоверно сочи, че той е
спал на дИ.а поради „негови си неща“. В тази насока важи всичко изложено
по-горе относно съвкупния анализ на косвените доказателства, приети по
делото, от които се установява, че не лицето Т. М. е живял в делбения имот
към момента на открИ.е на наследството. Тук единствено следва да се добави,
че в пълно противоречие на показанията на тези две свидетелки са
показанията на останалите двама свидетели К. и Н., които имат
непосредствени впечатления къде е живеел съделителят Т. М. към
релевантния момент /01.11.2020г./ – в жилището, находящо се в гр. П., бул.
„К.М.Л.“ № 135. Показанията на свидетелите К. и Н. са еднопосочни и се
подкрепят от изброените по-горе редица косвени доказателства по делото,
поради което и настоящият състав кредитира именно тях пред показанията на
свидетелите М. и С., за да направи извода си за недоказаност на твърдението
съделителят Т. М. да е живял в процесния имот към момента на открИ.е на
наследството.
Следователно са неоснователни и двете конкуриращи се възлагателни
претенции на съделителите А. и Т. М., поради което и е неприложим способът
за извършване на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. Предвид
обстоятелството, че съделителите са трима, а допуснатият до делба имот е
един, а съгласно заключенията на експертите същият е и реално неподеляем
по начин, че да отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ, то в
настоящия случай са неприложими и останалите способи за извършване на
делба – теглене на жребий по чл. 352 ГПК или разпределяне на имотите по
реда на чл. 353 ГПК. Поради което единствено приложим в случая е
субсидиарният способ за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на
публична продан по реда на чл. 348 и чл. 354 ГПК. Доколкото във въззивните
жалби не са направени възражения относно приетата по делото пазарна
стойност на процесния имот, то и същата не се обсъжда от настоящата
инстанция.
17
По отношение предявената претенция по сметки от съделителя И. М.,
възражения се съдържат единствено във въззивната жалба на съделителката
А. М. и същите са във връзка с това, че не й е надлежно връчена покана за
заплащане претендираното обезщетение. Съгласно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г.,
ОСГК, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия
съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по
чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение,
на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи
обезщетение. В настоящия случай е изпратена нотариална покана от
съделителя И. М. до останалите съделители и тя е връчена на Т. М..
Последният е подал отговор на поканата чрез същия нотариус, като
нотариусът е удостоверил, че съделителят Т. М. действа както в лично
качество, така и като пълномощник на съделителя А. М.. Това именно
изявление е достигнало до претендиращия обезщетението съделител, поради
което за него не е възникнало съмнение в надлежното учредяване на
представителната власт на съделителя Т. М. да представлява сестра си във
връзка с получаването на нотариалната покана и подаването на отговор по
нея. Дори и тази представителна власт да не е била надлежно учредена /в
каквато насока се навеждат доводи от жалбоподателката/, то това е въпрос на
вътрешните отношения между представител и представляван по смисъла на
чл. 42 ЗЗД, които не могат да засегнат правата на третите добросъвестни лица,
какъвто в случая се явява съделителят И. М.. Доколкото по делото не се спори,
че този съделител никога не е ползвал процесния имот, както и че след
получаване на поканата от останалите съделители, те не са му заплатили
претендирания наем, нито са му предоставили достъп до жилището, то
претенцията му се явява основателна. Правилно първоинстанционният съд е
изчислил на основание чл. 162 ГПК нейният размер.
В тази връзка, а и предвид липсата на други въведени с въззивните жалби
възражения, съдът споделя мотивите на първата инстанция и на основание чл.
272 ГПК препраща към тях.
18
Предвид съвпадението в изводите на настоящата и първата инстанция,
обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено, а като
такова следва да бъде потвърдено и решението за поправката, което
представлява неразделна част от него.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и неоснователността
на въззивните жалби, право на разноски за производството има въззиваемата
страна И. М.. От процесуалния му представител са представени списъци на
разноските по чл. 80 ГПК, чието присъждане се претендира и за което са
представени по делото доказателства за реалното им извършване. Предвид
липсата на възражение от насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК, то на
въззиваемия следва да се присъди пълният размер на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5500 лева за защита по
въззивните жалби относно способа за извършване на делбата и относно
претенцията по сметки /като не следва да му се присъждат разноските,
направени за защита относно обжалването на протоколно определение от
24.01.2023г., включени в представените списъци, доколкото жалбите в тази им
част, а съответно и претенцията за разноски, не са предмет на настоящото
производство/.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1383 от 21.12.2023г., постановено по гр.д.
№ 4341/2021г. по описа на Районен съд – П..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1353 от 06.11.2024г., постановено по гр.д.
№ 4341/2021г. по описа на Районен съд – П., с което на основание чл. 247 ГПК
е поправено Решение № 1383 от 21.12.2023г., постановено по гр.д. №
4341/2021г. по описа на Районен съд – П..
ОСЪЖДА А. И. М., с ЕГН ********** от гр.П., бул.„К.М.Л.“ №135, ет.5,
ап.20 и Т. И. М., с ЕГН ********** от гр.П., бул.„К.М.Л.“ №135, ет.5, ап.20, да
заплатят на И. И. М., с ЕГН ********** от гр.П., ул.„Б.“ №14, ет.1, ап.1,
сумата в размер на 5500 лева, представляваща направени разноски по делото
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с
19
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните при
наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20