№ 68
гр. Нова Загора, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20252220200305 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. И. С. с ЕГН **********, гр.*******, против
Наказателно постановление (НП), № 25-0306-000460/25.04.2025г., издаден от ОДМВР
Сливен, с който на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 1, т.3 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150,00
лева, за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи, че процесния ЕФ е незаконосъобразен и опорочен
процесуално. Отрича да е поставял въпросния „ролбар“ на МПС, който технически не
възпрепятствал видимостта. Навежда твърдения, че актосъставителя не е установил дали
ролбарът пречи на видимистта, като това не било установено с техническо средство.
В съдебно заседание, жалбоподателятлично се явява и се представлява от адв.Г.С. от
СлАК.
Въззиваемата страна- ОДМВ - Сливен не изпраща процесуален представител.
В писмено становище постъпило по делото, оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде
потвърден.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
На 04.04.2025 г. около 11:35 часа, в с. Асеновец, на ул.“Марко Д.“, С. И. С., като
водач на лек автомобил, ДАЙХАТСУ ТЕРИОС, д.к.№ *****, в посока юг-север управлявал
посоченото МПС, с което като собственик допуснал в движение по пътищата
горепосоченото МПС, чиято конструкция е изменена, добавени са компоненти. В предната
част на автомобила пред бронята и маската бил монтиран метален ролбар, като не бил
спазен раздел II от Наредба № Н-3/2013г. ИКРППСИОНППСРИДЧЕСДДССЕИП. Водачът
не представил протокол от техническа служба за изменения конструкцията на ППС по
образец съгласно чл. 31 ал. 1 от Наредбата. Поставеният „ролбар“ частично закривал
предната регистрационна табела гледана под ъгъл от горе. Констатираното нарушение било
квалифицирано по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП. като на основание чл. 171, ал. 1, т.3 от ЗДвП на
жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 150,00 лв.
Наказателното постановление било издадено на С. И. С., жалбоподател и собственик
на МПС.
1
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства – наказателно постановление № 25-
0306-000460/25.04.2025 г., АУАН серия GA № 1370220/04.04.2025 г. съставен против С. И. С.,
справка за нарушител/водач на С. И. С., 1 бр. снимков материал, Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи, както и събраните в съдебно
заседание гласни доказателства
Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към
предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.
От удостоверението за одобрен тип средство за измерване е видно, че използваната
радарна система е одобрен тип, а от протокола за проверка е видно, че радарната система е
минала последваща проверка и съответства на одобрения тип.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Приложения по делото АУАН № 1370220/04.04.2025г., съдържа всички изискуеми
реквизити, предвидени в чл.42 и чл.43 от ЗАНН: трите имена на актосъставителя, дата и
място на извършване на нарушението, описание на обстоятелствата, при коитох е извършено
нарушението, законните разпоредби които са нарушени, трите имена и възрастта на
нарушителя, точния му адрес и месторабота, ЕГН, имената, адресите и дати на раждане на
свидетелите, обясненията и възраженията на нарушителя. АУАН е връчен надлежно срещу
разписка на нарушителя и е подписан от него, актосъставителя и свидетелите.
Жалбоподателят е уведомен за правото му да обжалва съставения му акт и сроковете, в
които може да упражни правото си.
От него става ясно, че на 04.04.2025г., жалбоподателят управлявал в посока юг-север
личният си лек автомобил Дайхатсу Термос с регистрационен номер ******, което като
собственик допуснал в движение по пътищата горепосоченото МПС, чиято конструкция е
изменена, добавени са компоненти. В предната част на втомобила пред бронята и маската
бил монтиран метален ролбар, като не били спазени раздел II от Наредба № Н-3/2013г.
ИКРППСИОНППСРИДЧЕСДДССЕИП. Водачът не представил протокол от техническа
служба за изменения конструкцията на ППС по образец съгласно чл. 31 ал. 1 от Наредбата.
Поставеният ролбар частично закривал предната регистрационна табела гледана под ъгъл от
горе.
НП е връчен на 31.07.2025 г. на жалбоподателя, а жалбата е подадена на 06.08.2025 г.,
от което следва, че НП е връчено законосъобразно, а жалбата срещу него е подадена в срок.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
При издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи
до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.
Същият съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Наказателното постановление е издадено по утвърден образец.
Същото съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН.
В НП е описано къде е установено нарушението - с. Асеновец, на ул.“Марко Д.“, в
посока юг-север.
На снимката на автомобила, приложена по настоящото дело (л. 12) е видим
процесният технически елемент – „ролбар“ и мястото на автомобила, където същият е
монтиран.
С нормата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП за водачите на пътни превозни средства е
въведено изискване при изменение на конструкцията на ППС, регистрирани за движение по
пътищата да се спазват изискванията на нарочна наредба, издадена от министъра на
2
транспорта.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в наказателното постановление дата, час и място, е било установено движение
на автомобил с монтиран технически елемент-ролбар, с което са нарушени нормативните
изисквания за технически/конструктивни изменения на ППС и е нарушена разпоредбата на
чл. 146, ал. 1 от ЗДвП.
Посочена е правилната нарушена разпоредба. Приложена е и коректната санкционна
норма - чл. 179, ал.1, т.3 от ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със
законоустановения размер – 150,00 лв.
Въпреки, че правилно е констатирано наличието на административно нарушение,
съдът намира, че е налице основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление,
защото така приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка остана
недоказана по делото.
Съгласно задължителните указания дадени с ППВС 10/1973 и ППВС 2/1978 АУАН
губят презумптивната си доказателствена сила при оспорване на фактическата обстановка от
страните, като обстоятелствата отразени в тях подлежат на установяване с всички
доказателствени средства.
В конкретния случай фактическата обстановка в АУАН е изрично оспорена, както с
жалбата, така и в съдебно заседание, поради което и АУАН няма презумптивна
доказателствена стойност.
Относно нарушението по чл. 146, ал.1 ЗДвП.
Досежно това нарушение не се спори по делото, а и се установява от показанията на
разпитания актосъставител, че процесният автомобил е бил с допълнително поставен
технически елемент – „ролбар“. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че е извършена
промяна в конструкцията.
Легална дефиниция на това понятие е дадено в чл.3, ал.1 от Наредба № Н-3 от
18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и
индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите -
членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, съгласно която изменение в конструкцията на
ППС е:
1. всяка процедура по промяна в техническите данни на ППС, посочени в
свидетелството му за регистрация или в конструктивни или технически характеристики на
ППС, които са заложени от производителя по време на неговото производство или които са
били одобрени по реда на наредбата;
2. добавянето на системи, компоненти, отделни технически възли и оборудване.
При тълкуване на понятието изменение в конструкцията следва да бъдат съобразени
и разпоредбите на Делегиран регламент (ЕС) № 44/2014 на Комисията от 21 ноември 2013
година за допълване на Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета
във връзка с конструкцията на превозните средства и общите изисквания към одобряването
на дву-, три- и четириколесните превозни средства текст от значение за ЕИП и на Регламент
(ЕС) № 168/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 15 януари 2013 година, които са
имплементирани с посочената НАРЕДБА № Н-3 от 18.02.2013.
Съгласно т.9 от Преамбюла на Делегиран регламент (ЕС) № 44/2014 Поради
изискванията към безопасността при експлоатация или екологичните характеристики се
налагат ограничения на неразрешеното изменение на определени типове превозни средства.
За да не се затрудняват собствениците при обслужването и поддръжката на превозните си
средства, тези ограничения следва да обхванат само неразрешеното изменение, което в
значителна степен променя отрицателно характеристиките на превозното средство,
емисиите на замърсители и шум, и безопасността при експлоатацията на превозното
средство.
Съгласно чл. 2, т.1 от същия регламент "мерки срещу неразрешено изменение" е
съвкупност от технически изисквания и спецификации, имащи за цел да се предотвратят,
доколкото е възможно, неразрешените изменения на силовото предаване на превозното
средство, които могат да засегнат безопасността при експлоатация, а именно като повишат
показателите на превозното средство, и да окажат отрицателно въздействие върху околната
3
среда, и които не са разрешени съгласно приложение II.
Съгласно чл.3, т.1 от същия Регламент, за да се изпълнят изискванията към
конструкцията на превозните средства по член 18 и приложение II към Регламент (ЕС) №
168/2013, производителите оборудват превозните средства от категория L със системи,
компоненти и отделни технически възли с отражение върху безопасността при
експлоатация и опазването на околната среда, които са проектирани, конструирани и
комплектувани така, че превозното средство да отговаря на подробните технически
изисквания и процедурите за изпитване при нормална употреба и поддръжка съгласно
инструкциите на производителя.
В чл.3, т.3 от Регламента пък е посочено, че Производителите предприемат
необходимото, за да могат резервните части и оборудване, които предоставят на пазара или
пускат в употреба в Съюза, отговарят на съответните изисквания от Регламент (ЕС) №
168/2013, както е определено с подробните технически изисквания и процедурите за
изпитване по настоящия регламент. Одобрено превозно средство от категория L, върху което
е монтирана такава резервна част или оборудване, трябва да отговаря на същите изисквания
към изпитванията и пределните стойности за експлоатационните показатели като тези за
превозно средство с оригинална част или оборудване, отговарящо на изискванията към
издръжливостта, определени до член 22, параграф 2 и членове 23 и 24 (включително) от
Регламент (ЕС) № 168/2013.
Съгласно чл. 12, процедурите за изпитване и изискванията, приложими към външните
изпъкнали части по приложение II (В7) към Регламент (ЕС) № 168/2013, се извършват и
проверяват съгласно Приложение VIII към настоящия регламент.
Съгласно т.10 от Преамбюла на Регламент (ЕС) № 168/2013, монтажът на
определени системи, компоненти или отделни технически възли след като превозните
средства са били пуснати на пазара, регистрирани или пуснати в употреба, не следва да
пречи на постигането на целите на настоящия регламент. Поради това следва да се вземат
подходящи мерки, с които да се гарантира, че системите, компонентите или отделните
технически възли, които могат да бъдат монтирани в превозните средства и които могат
значително да нарушат функционирането на особено важните за опазването на околната
среда или за безопасността при експлоатация системи, се контролират от одобряващ орган
преди да бъдат пуснати на пазара, регистрирани или пуснати в употреба
Следва да бъдат съобразени и легалните дефиниции дадени в чл. 3 от същия
регламент и по-конкретно:
т.1 съгласно която "одобряване на типа" означава процедурата, с която орган по
одобряването удостоверява, че даден тип превозно средство, система, компонент или
отделен технически възел отговаря на съответните административни разпоредби и
технически изисквания; сертификат за одобряване на типа" означава документ, чрез който
органът по одобряването официално удостоверява, че даден тип превозно средство, система,
компонент или отделен технически възел е одобрен.
Съгласно чл.3, т.16 от Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 15 януари 2013 година„компонент“ означава „устройство, което трябва да
отговаря на изискванията на настоящия регламент или на някой от делегираните актове
или актовете за изпълнение, приети съгласно настоящия регламент, което е
предназначено да бъде част от превозно средство и чийто тип може да бъде одобрен
отделно от превозното средство в съответствие с настоящия регламент и делегираните
актове или актовете за изпълнение, приети съгласно настоящия регламент, ако тези
актове съдържат изрични разпоредби за това“;, а съгласно т. 22. от същия нормативен акт
„безопасност при експлоатация“ означава липсата на неприемлив риск от физическо
нараняване или увреждане на здравето на хора или на имущество, дължащи се на
опасности, причинени от неизправност на механични, хидравлични, пневматични,
електрически или електронни системи, компоненти или отделни технически възли“ ;
От систематичното тълкуване на цитираните норми от българското и правото на
Европейския съюз следва, че законът по принцип позволява добавяне на системи и
компоненти, които са от одобрен тип. Изменение в конструкцията ще е налице само когато
в резултат от използваните части в значителна степен се променят отрицателно
техническите характеристики на превозното средство, емисиите на замърсители и
шум, и безопасността при експлоатацията на превозното средство.
Именно в тези случаи промяната е подложена на разрешителен режим, като
4
неспазването му е съставомерно по чл. 146, вр. чл. 179 ал.1 т.3. от ЗДвП.
Сведени към фактите от конкретния случай гореизложените принципни положения
водят до следните изводи:
Констатираният технически елемент – „ролбар“, като допълнителна част монтирана
към конструкцията на процесното МПС не е предмет на нарочна регулация съгласно Раздел I
от Наредба Н-3/18.02.2013г., още по-малко на посочения от АНО в АУАН и НП, Раздел II от
посочения нормативен акт. Същият обаче представлява „външна изпъкнала част“ по смисъла
на Раздел VIII от Делегиран регламент (ЕС) № 44/2014, където в т. 2.1.1.1. е предвидено,
че „…Превозните средства не трябва да имат никакви остри, режещи или изпъкнали
части, издадени навън, които с форма, размери, насоченост и твърдост могат да
увеличат опасността или тежестта на телесните наранявания на човек, който е
ударен или охлузен от превозно средство при пътнотранспортно произшествие.
Превозните средства се проектират така, че частите и ръбовете, с които други уязвими
участници в движението, като пешеходците, могат да влязат в съприкосновение при
пътнотранспортно произшествие, да отговарят на изискванията в точки 2.1.2 —
2.1.2.1.4. от Регламента…“
Предвид характера на процесната част-ролбар, за да се приеме, че е изменена
конструкцията на МПС, то следва да се констатира в значителна степен изменение в
характеристиките на безопасност на процесното МПС. Този въпрос изобщо не е изследван
от контролните органи. Не е изследван въпроса каква е била оригиналната конструктивна
характеристика на процесното МПС, дали въпросният ролбар не е бил монтиран още от
производителя, каквото е твърдението на жалбоподателя, не е установено какво е било
нивото на безопасност по отношение на другите участници в движението, не е направена
съпоставка налице ли е значително изменение в нивото на безопасност на процесното МПС,
с оглед наличието на монтирания компонент. По тези обстоятелства липсва каквото и да
било изложение на факти, както в АУАН, така и в НП.
Нещо повече както в АУАН, така и в НП липсват въобще твърдения от страна на
наказващия орган, че нивото на безопасност при експлоатация на процесното МПС е
променено, в резултат от констатираното монтиране на „ролбара“.
Извън това: в АУАН и НП са констатирани нарушения, както следва: „наличие на
монтиран метален ролбар“ и „частично закрита предна регистрационна табела, гледана под
ъгъл отгоре“. Двете нарушения обаче са предмет на различна регулация – чл.100, ал.4 и
чл.146, ал.1 от ЗДвП, докато в посочените АУАН и НП, като нарушена разпоредба е
посочено неспазване на Раздел II от Наредба Н-13,без да е конкретизирано коя разпоредба от
раздела, като нарушението на жалбоподателя е квалифицирано като такова по чл.146, ал.1,
вр. с чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП. В съдебно заседание, св.С. като актосъставител посочва, че са
санкционирали виновния водач, защото ролбара не е бил вписан в талона за регистрация,
като „текста на АУАН им бил посочен от началника“. Не може да каже дали конкретния
ролбар е „изменение на конструкцията“ посочва, че пречи на камерите, но в същото време
заявява, че не пречи на „сигурността на автомобила при движение“
Посоченото налага извод, че деянието, така както е описано в АУАН и НП е
несъставомерно по чл. 146, ал.1, вр. чл. 179 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че липсата на изложение в
АУАН и НП на факти, които представляват съставомерни белези не може да бъде санирано
от съда на етап съдебно следствие чрез събиране на доказателства. Безспорно е и в теорията
и практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен
на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на
вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с
неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите,
сочещи на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител.
Срещу тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички
съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП се явява
същностен елемент от правото на защита на нарушителя.
Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с
фактическите рамки на нарушението още в началото на административно-наказателното
производство, т.е към момента на съставяне на АУАН. Очертаването на тези фактически
рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно
следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с
5
АУАН, доколкото наказаното лице се поставя в положение да разбира за кои факти се
наказва, след като наказанието вече е наложено.
На следващо място, както вече се посочи, АУАН очертава предмета на доказване в
административно наказателния процес, което означава, че административно наказателната
отговорност на лицето, сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако
обстоятелствата посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се
субсумират под състава на определено нарушение. От сочения принцип следва, че
отговорността на нарушителя не може да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства,
които са разкрити в хода на съдебното следствие, но които не са посочени в АУАН, защото
те не са надлежно предявени на нарушителя и респективно са извън предмета на доказване
Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато при съставяне
на АУАН са допуснати процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин
извършването на деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и
телеологическото тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че установено по
несъмнен начин трябва да бъде извършването именно на деянието, което е описано в АУАН,
характеризиращо се като система от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието
и отличаващи се от всички останали телодвижения по своето естество и характер, време и
място на извършване. От гореизложеното следва, че няма как да бъде установено по
несъмнен начин извършването на деянието предмет на АУАН, освен ако същото не е
описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от всички останали деяния, а
именно - време на извършване, място на извършване, съставомерни признаци на състава на
нарушението. При непосочване в АУАН на времето и мястото на извършване на деянието и
неговите съставомерни белези, разпоредбата на 53, ал.2 ЗАНН не може да намери
приложение, доколкото не съществува възможност да се провери идентичността на
деянието, за което се вменява че е нарушение и това за което в действителност са събрани
доказателства и е наказан дееца. Това тълкуване държи сметка и за баланса между
обществения интерес и правото на защита на нарушителя, който не позволява наказването
на лице, за деяние, което не му е известно и срещу което поради тази причина не може да се
защитава. Приложението на чл. 53, ал. 2 следва да се сведе до липса в АУАН на реквизити,
които не са свързани с очертаване на съставомерните признаци от обективна и субективна
страна на деянието, вменено като нарушение. В този изричен смисъл е и трайната съдебна
практика, според която разширително тълкуване според което по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН
могат да се отстраняват и пороци свързани с индивидуализация на съставомерните признаци
на деянието е недопустимо, доколкото на практика би се обезсмислило изготвянето на
АУАН и цялата законово уредена процедура по неговото издаване/Решение № 468 от
01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 1151
от 08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 2294
от 24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив./
По разноските: Процесуалният представител на АНО, чрез ст.юриск. Дарина
Конарева, е направил възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя
адвокатски хонорар. Настоящият състав счита, че така направеното възражение е
неоснователно, доколкото в случая от страна на жалбоподателя няма представено
доказателство за заплатен авокатски хонорар, както и искане за заплащане на разноски.
По гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0306-000460/25.04.2025г., издаден от
ОДМВР Сливен, за нарушение, установено с АУАН № , издаден от ОД на МВР - Сливен, с
който на С. И. С. с ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 150/петдесет/ лева, на основание чл. 179, ал. 1, т.3, вр. с чл.146,ал.1 от ЗДвП,
затова че на 04.04.2025 г. около 11:35 часа, в с. Асеновец, Общ.Нова Загора, на ул.“Марко
Д.“, като водач на лек автомобил, ДАЙХАТСУ ТЕРИОС, д.к.№ *****, в посока юг-север,
управлявал посоченото МПС, с което като собственик допуснал в движение по пътищата
горепосоченото МПС, чиято конструкция е изменена, добавени са компоненти-в предната
част на автомобила пред бронята и маската бил монтиран метален „ролбар“, като не бил
спазен раздел II от Наредба № Н-3/2013г. ИКРППСИОНППСРИДЧЕСДДССЕИП, водачът
6
не представил протокол от техническа служба за изменения конструкцията на ППС по
образец съгласно чл. 31 ал. 1 от Наредбата и поставеният „ролбар“ частично закривал
предната регистрационна табела гледана под ъгъл от горе.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
7