РЕШЕНИЕ
№ 14471
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110170859 по описа за 2024 година
П. П. Л. и С. М. Л. са предявили против Н. В. Н. обективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 93, ал. 2
ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищците сумата от
10000 лв., представляваща платена продажна цена по развален предварителен
договор от 16.02.2012 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба -28.11.2024 г. до окончателното плащане на сумата, сумата
от 5000 лв., представляваща остатък от дължим задатък съгласно
предварителен договор от 16.02.2012 г., дължим поради неизпълнение на
задължение за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на
недвижим имот поземлен имот с № 501.722 в кв. 65 по кадастралната основа
на план на ***********, с площ от 1249 с адрес: **************, ведно с
построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда с 501.722.1 със
застроена площ 73 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -
28.11.2024 г. до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че Д. Л., който бил син на ищците на
16.02.2012 г. бил сключил с ответника предварителен договор за покупко-
продажба на поземлен имот с № 501.722 в кв. 65 по кадастралната основа на
план на ***********, с площ от 1249 с адрес: **************, ведно с
построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда с 501.722.1 със
застроена площ 73 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота.
Цената по договора била в размер на 10000 лв., която била заплатена от Д. Л.
на два пъти в брой по 5000 лв., като в договора било договорено, че първото
1
плащане от 5000 лв. се считало за капаро. Окончателен договор не бил
подписан, а на 03.04.2021 г. Д. Л. бил починал. Ищците в качеството си на
наследници встъпили в правата на своя наследодател по предварителния
договор. Ответникът се бил разпоредил с имота, поради което ищците с
покана връчена на ответника на 26.01.2024 г. развалили договора и поискали
връщане на продажната цена и връщане на задатъка. Моли за уважаване на
исковете и претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба, и претендира разноски, като в условията
на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва претенцията. Не спори, че между Д. Л. и ответника на
16.02.2012 г. бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим
имот на стойност 10000 лв., която сума следвало да се плати на два пъти, а
именно 5000 лв. при подписване на договора и 5000 лв. в едногодишен срок.
Посочва се, че купувачът бил в неизпълнение за заплащане на уговорената
сума в срок, поради което продавачът се освобождавал от отговорност. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност. Пред съда страната
поддържа oтговора на исковата молба и претендира разноски, , като в
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между Д. П. Л. и Н. В. Н. е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.02.2012 г. Горното се
установява и от представения договор от 16.02.2012 г., сключен между Н. В.
Н., като продавач на дворно място в ************ и Д. П. Л., като купувач.
Съгласно договора е уговорено окончателната сума да е 10000 лв., която сума
следвало да се изплати на два транша, като първият бил при подписването на
договора и възлизал на сумата от 5000 лв., а останалата част от 5000 лв.
следвало да се изплати максимум до 1 година от подписването на договора.
Съгласно договора при неизплащане на втория транш в уговорения срок,
първи транш наречен капаро оставал за сметка на продавач, като официалното
оформяне на нотариални акт по покупко-продажба щял да бъде оформен след
погасяване на цялата сума. Договорът е подписан и от двама свидетели във
връзка с предаването и приемането на парите.
По делото е представена разписка от Н. В. Н. за това, че е получил от Д.
П. Л. сумата от 5000 лв. от договора по продажба на къщата в ************,
като разписката е подписана от двама свидетели И.В.Д. и В.Б.Н...
От представеното удостоверение за наследници изх. № *********** от
06.04.2021 г. издадено от ЮЛа се установи, че Д. П. Л. е починал на 03.04.2021
г., като е оставил за наследници по закон, а именно С. М. Л. – майка и П. П. Л.
– баща.
2
Съгласно препис-извлечение от акт за смърт на Д. П. Л. издаден от ЮЛа
се установява, че същият е починал на 03.04.2021 г.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
172 от 14.06.2021 г., том II, рег. № 2624, дело № 190 от 2021 г., съгласно който
Н. В. Н. продава на купувача В. П. Л. следния свой собствен недвижим имот,
лична негова собственост а именно поземлен имот с № 501.722, урегулиран в
парцел I- 722 в кв.65 / по кадастралната основа на план на ***********,
одобрен със Заповед № 1912/14.09.1967г. на ОНС- ******** и действащ ПУП
на ***********, одобрен със Заповед № 1912/14.09.1967 г. на ОНС ********,
с площ от 1249 кв.м. с адрес: ************, ведно с построената в него
едноетажна полумасивна жилищна сграда с 501.722.1 със застроена площ от
73 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота.
Представена е покана от ищците чрез ЧСИ ******, с район на действие
СГС, рег. № 790, адресирана до ответника, с която последният ищците
уведомяват ответника, че встъпвали в правата на своя наследодател по
предварителния договор от 16.02.2021 г., като разваляли договора поради
прехвърляне на имота на друго лице. Ответникът е поканен да върне
продажната цена от 10000 лв., както и да заплати задатък в двоен размер от
сумата от 10000 лв. О представената разписка за връчване е видно, че
поканата е била връчена на 26.11.2024 г.
По делото е разпитан свидетелят П. Л., чийто показания съдът цени по
реда на чл. 172 от ГПК, тъй като се явява син на ищците. Свидетелят посочва,
че бил запознат с отношенията между брат му и ответника, тъй като брат му
решил да си купи къща в ***********, за да можел да живее в нея и да ходи
на лов, а Н. имал къща, която продавал в селото. През 2012 г. се съставил
договор със свидетели, като свидетелят присъствах на съставянето на
договора. Първоначално се подписало само предварителен договор, като се
разбрали за 10000 лв. окончателна цена на къщата, първо се платили 5000 лв.
при подписването на предварителния договор и след това се платили другите
5000 лв. При съставянето на тези документи присъствали Н. В. Н.,В.Н., И.Д.,
Д. Л. и свидетелят, като под договора се подписали И.Д., Н. Н., В. Н. и Д. Л..
При подписването на предварителния договор се платили 5000 лв., които
ответникът бил преброил, а след месец му се дали още 5000 лв. в едно
заведение, което Д. П. Л. държал, като ответникът преброил парите и се
подписали. Свидетелят посочва, че не се бил подписвал на разписката и в
договора, но бил чел документите. Разписката била съставена при даването на
втората сума, около месец, месец и половина след първоначалната сума и се
подписали продавача, купувача и свидетели.
Разпитван е и свидетеля И.Д., който посочва, че бил приятел с Д. Л., който
го извикал за свидетел, че плащал пари за къща. Посочва, че Д. Л. и ответника
били приятели и свидетелят бил присъствал, когато Д. дал пари, като даването
на парите било в едно кафе в кв. „Гео Милев“, което било държано от Д..
Тогава се съставила разписка и свидетелят се бил разписал на нея, че са
дадени пари. Посочва, че два пъти Д., давал на Н. по 5000 лв. Свидетелят бил
прочел документите преди да ги подпише, като първият път бил договор, а
вторият път бил разписка. Втората среща била около месец след първата, на
3
нея се изплатили останалата част от сумата, като на всяка от срещите имало
плащане. Посочва, че били коментирани с Д. след това, че имало проблем с
прехвърлянето.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникнало облигационно правоотношение по предварителен договор
за покупко-продажба от 16.02.2012 г., сключен между Д. П. Л. и Н. В. Н., по
който Д. П. Л. е изправна страна, наличие на имуществено разместване между
Д. П. Л. и ответника - предаванe от Д. П. Л. на ответника на посочената сума,
отпадане на правното основание за имущественото разместване, тъй като
договорът е развален, какво е получено от ответника като вид и размер, че
ищците са наследници на Д. П. Л., а с оглед възражението за изтекла
погасителна давност – и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността, за което ищците не сочат доказателства.
За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по
чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД - поради разваляне на договора при
неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил, при условие на пълно
главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора.
Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да
настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на
правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение
на задължението от страна на длъжника, за което последният носи
отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил
насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е
предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за
реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали
договора в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД се упражнява с едностранно
волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника, като в
първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с
предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за
изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се
счита, че договорът е развален.
Настоящият състав намира, че в разглеждания случай е безспорно, че е
бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 16.02.2012 г. в *********** между Д. П. Л. и Н. В. Н.. По този договор и
двете страни са поели насрещни задължения, а именно Д. П. Л. да закупи имот
при окончателно договорената продажна цена в размер на 10000 лв., която
сума следвало да се изплати на два транша, като първият бил при
подписването на договора и възлизал на сумата от 5000 лв., а останалата част
от 5000 лв. следвало да се изплати максимум до 1 година от подписването на
договора. По делото не се спори, а и от представеното удостоверение за
наследници изх. № *********** от 06.04.2021 г. издадено от ЮЛа е видно, че
Д. П. Л. е починал на 03.04.2021 г., като е оставил за наследници по закон,
ищците по делото С. М. Л. и П. П. Л.. Не е спорно и обстоятелството, че по
силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 172 от
14.06.2021 г., том II, рег. № 2624, дело № 190 от 2021 г., Н. В. Н. е прехвърлил
имота предмет на договора от 16.02.2012 г. на В. П. Л..
4
В настоящия случай ищците, доколкото се явяват наследници на Д. П. Л.,
който е страна по договора от 16.02.2012 г., по силата на наследственото
правоприемство са придобили качеството на страна по този договор. След
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че
по делото се установява виновно неизпълнение от страна на ответника в
качеството му на продавач на поето от него задължение по сключения договор
- не е бил сключен окончателен договор за покупко-продажба на процесния
имот. По отношение на възражението на ответника за липса на плащане на
договорената окончателна цена в пълен размер на 10000 лв., настоящият
състав намира, че в настоящия случай следва действителната волята на
страните, сключили процесния договор, да бъде тълкуване по реда на чл. 20 от
ЗЗД, като бъде отчетена и константната практика на ВКС - решение №
132/20.12.2016г по т.д. №772/2015г. на ВКС, ІІ т.о, решение № 75/20.06.2016г.
по т.д.№ 1608/2015г. на ВКС, ІІ т.о, решение № 347/11.10.2011г. по гр.д. №
290/2010г. на ВКС, ІV г.о., съгласно която при наличие на съмнение, неяснота
или двусмисленост в договорните клаузи, действителната обща воля на
страните се установява чрез тълкуване на отделните уговорки при спазване на
въведените с чл. 20 от ЗЗД критерии, както следва: договорните клаузи се
тълкуват не изолирано и формално, а във връзка една с друга, в смисъла,
който произтича от договора, като се изхожда от неговата цел, обичаите в
практиката и добросъвестността, без да се подменя формираната при
сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на страните. В
цитираните решение ВКС изрично подчертава, че при изясняване на
действителната обща воля и характера на възникналото правоотношение,
съдът трябва да приложи общото тълкувателно правило на чл. 20 от ЗЗД, но
като допълващ фактор следва да отчете и съпостави свързаните със
сключването на договора факти, като изследва обстоятелствата по постигане
на съгласието, поведението на страните преди и след сключването на
договора.
Съгласно договора е уговорено „…Окончателната сума на този договор е
10000 лв. Съгласно договора страните се споразумяха сумата да бъде
изплатена на два транша, като първият е при подписването на този договор и
възлиза на сумата от 5000 лв. Останалата част от 5000 лв. да бъдат изплатени
максимум до 1 година от подписването на договора. При положение, че
вторият транш не бъде изплатен в рамките на договореното време, първият
транш наречен капаро остава за сметка на продавача… За подписването на
този договор двете страни представят и по един свидетел за предаването и
приемането на парите.“
При съобразяване на така изложеното съдът намира, че в договора
изрично е посочено, че сумата от 5000 лв., представляващо първото плащане
се заплаща при подписването на договора, като за обстоятелството за
предаването приемането на парите се подписват двамата свидетелите, а
именно В. Н. и И.Д.. Така направените две изявление в процесния договор
следва да бъдат тълкувани заедно, като наличие на съвпадащи изявление от
една страна, че купувачът е заплатил сумата от 5000 лв., а от друга страна, че
продавачът е получил сумата, което е удостоверено с подписите на
свидетелите. В тази връзка тълкувайки формулировката в „предаването“ и в
„приемането“, които изрази се използват и при съставяне на приемо-
предавателни протоколи за предаване на вещи, в представения по делото
предварителен договор, несъмнено се стига до извода, че се касае за действие,
извършвано в момента на подписване на договора и удостоверява
получаването на сумата. Именно поради това са използвани глаголите
„предаването“ и „приемането“, които са в сегашно време, а не се използва
глагол в бъдеще време, какъвто е използван за второто плащане от 5000 лв., а
именно „да бъдат изплатени“. С оглед на гореизложеното съгласно съгласно
постигнатите договорки в договора от 16.02.2012 г. се установява, че на датата
на подписването му Д. П. Л. е заплатил на Н. В. Н. сумата от 5000 лв.,
5
представляваща първото плащане по договора.
За пълното следва да се посочи, че показанията на двамата разпитани
свидетели, в частта за извършените плащания са недопустими, на основание
чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК, според която свидетелски показания не се допускат
за погасяване на установени с писмен акт парични задължения и доколкото в
случая не е налице изрично съгласие на ответника за допускане на
свидетелите в тази хипотеза, съгласно чл. 164, ал. 2 от ГПК, поради което
същите не се ценени в тази им част.
По делото е представена разписка от Н. В. Н. за това, че е получил от Д.
П. Л. сумата от 5000 лв. от договора по продажба на къщата в ************,
като разписката е подписана от двама свидетели И.В.Д. и В.Б.Н... Съгласно
показанията както на свидетеля Л., така и на свидетеля Драгоев, който са
присъствали на съставянето на разписката, като дори свидетелят Драгоев се е
подписал на същата, то разписката е съставена месец, месец и половина след
подписване на договора.
Преценката за допустимостта на свидетелски показания за установяване
на обстоятелства, различни от удостоверените като основания за плащане,
посочени в платежните документи, за погасяване на установени с писмен акт
парични задължения, следва да се направи от съда в зависимост от това кой е
издателят на документа и фактите, които се цели да се докажат със
свидетелите – в този смисъл решение № 192 от 23.01.2014 г. на ВКС по т. д. №
542/2012 г., I т. о., ТК. Следва да се посочи, че забраната за разпит на
свидетели по чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК предполага паричното задължение да е
поето с писмен акт, при което при спор между страните относно погасяването
му, е недопустимо събирането на гласни доказателства, ако липсва изрично
съгласие на страните по чл. 164, ал. 2 ГПК. За доказване на погасяването на
поето парично задължение длъжникът може да поиска от кредитора разписка
- чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Законодателно не е уредено съдържанието на разписката по
чл. 77, ал. 1 ЗЗД, но за да се ползва същата с доказателствена сила за
погасяването на дълга, то в същата следва да са посочени фактите, релевантни
за точното, с погасителен ефект изпълнение на задължението, а именно:
основание и размер на задължението, кредитор, длъжник, респ. платец, време
и място на плащане. Непълнотата в съдържанието не променя характера на
документа като разписка и същият би се ползвал с доказателствена сила, ако
удостоверява факти, въз основа на които би могло да се индивидуализира
задължението и размера на платената сума. Следователно забраната за разпит
на свидетелите ще е налице, ако се цели установяване на основанието, на
което е направено плащането, но и същото се свързва по твърдения на
страните с поето с писмен акт задължение, както и за размера на платената
сума. При наличието на разписка, съдържаща изявления за посочените факти,
свидетели биха били допустими в хипотезите по чл. 165 ГПК, както и относно
други обстоятелства във връзка с плащането, които не са посочени в
разписката - например време и място на изпълнение – в този смисъл решение
№ 190 от 23.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 483/2012 г., I т. о., ТК. Свидетелите
биха били допустими и за установяване на обстоятелствата, при които е
издадена разписката. С оглед на гореизложеното в процесния случай
свидетелките показания и на двамата свидетели за времето и мястото на
съставянето на разписката са допустими. Доколкото разписката е издадена за
плащане на сумата от 5000 лв. в рамките на един месец след подписването на
договора от 16.02.2012 г., то в случая настоящият състав намира, че със
същата се установява плащане по отношение на втората част от договорената
сума. В тази връзка неоснователни са възраженията на ответника, че ищцовата
страна е неизправната страна по договора, доколкото не била заплатила
пълната цена за покупка на процесния имот. Настоящият състав намира, че
съдържанието на цитираните договор и разписка и свидетелските показания, в
частта, в която са допустими мотивират извода, че неизправна страна в
6
процесния предварителен договор е именно Н. В. Н., чието задължение е било
да прехвърли собствеността върху имота, доколкото в случая същият макар да
е получил в уговорения срок продажната цена от 10000 лв. не е изпълнил
поетото задължени съгласно предварителния договор. С оглед на горното се
установява, че не бил сключен окончателен договор единствено поради вина
на ответника, доколкото с оглед на събраните доказателства се установява, че
наследодателят на ищците е изпълнил насрещното си задължение по
заплащане на продажната цена в пълен размер съгласно постигнатите
договорки.
Следователно, по делото се установява изправност на наследодателят на
ищците и виновно неизпълнение на ответника. Възникнало е потестативно
право у ищеца да развали договора поради виновно неизпълнение на
ответника. Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален, като предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма По делото се установява ищците,
доколкото същите са придобили качеството на страна по процесния договор
по силата на наследственото правоприемство извънсъдебно да упражнят
правото си да развалят договора, тъй като се установи изрично изявление за
разваляне което е достигнало до ответника. Съгласно представената покана
отправена до ответника същият е уведомен изрично, че ищците встъпват в
правата на своя наследодател по предварителния договор от 16.02.2021 г., като
разваляли договора поради прехвърляне на имота на друго лице, която покана
съгласно представената разписка е връчена лично на ответника на 26.11.2024 г.
В случая с поканата ищците са направил изрично изявление за развалянето на
договор и търсят една от последиците на развалянето - връщане на даденото
по договора, поради което следва да се приеме, че процесният договор е
развален с получаване на поканата.
Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето има обратно действие освен при
договорите за продължително или периодично изпълнение. Настоящият
договор не с продължително или периодично изпълнение, поради което
развалянето му има обратно действие. Следователно платеното от
наследодателят на ищците авансово се явява дадено на отпаднало основание и
съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД подлежи на връщане. В случая е установено,
че наследодателят на ищците е заплатил на ответника по процесния
предварителен договор сума в размер на 10000 лв., поради което именно в
този размер следва да се уважи предявения иск.
С оглед основателността на исковата претенция следва да бъде разгледано
и възражението за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД за погасяване
на задълженията по давност.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения дадени с ППВС №
1/79 г. относно началния момент на погасителна давност, то по този въпрос,
ВС е приел, че началния момент на действие на погасителната давност по
разглеждания от съда иск, с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 3 ЗЗД е
момента на отпадане на основанието, като това е момента на преустановяване
7
на договорната връзка между страните, като в случая договорът е развален с
получаване на поканата от страна на ответника на 26.11.2024 г. Доколкото
искът е предявен на 28.11.2024 г., то нямаме погасени по давност вземания.
По отношение на иска по чл. чл. 93, ал. 2, от ЗЗД, настоящия състав
намира, че в доказателствена тежест на ищеца по този иск е да докаже
следните обстоятелства: наличието валидно правоотношение по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.02.2012
г., по силата на който Д. П. Л. наследодател на ищците като купувач е заплатил
на ответника сумата от 5000 лв. като задатък, служещ за обезпечаване на
поетото задължение за сключване на окончателен договор за покупко-
продажба на процесния имот, договорът да е развален надлежно поради
виновното неизпълнение на поето задължение от страна на продавача за
сключване на предварителен и окончателен договор – т. нар. „отказване от
договора”, купувачът да изпълнил точно своите договорни задължения, а с
оглед възражението за изтекла погасителна давност – и наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, за което
ищците не сочат доказателства.
В случая следва да се посочи, че съгласно трайната практика на ВКС
обективирана в решение № 12 от 23.05.2018 г. по гр.д.№ 834/2017 г., ІІІ г.о.,
решение № 64 от 10.09.2012 г. по т.д.№ 193 от 2011 г., ІІ т.о. и решение № 71
от 09.07.2010 г. по т.д.№ 726/ 2009 г., І т.о. е прието, че обвързването на
конкретен договор със задатък както и определянето на размера му е израз на
автономията на волята на договарящите страни. Постигането на съглашение за
задатък зависи от свободната преценка на договарящите дали да придадат на
определена престация значението на задатък, който да потвърждава
сключването на договора и да гарантира изпълнението му. Каква ще бъде
функцията на задатъка решават страните при сключването на договора, като
при липсата на специална уговорка се прилагат диспозитивните правила на
чл. 93 ЗЗД. Затова в случая дадената от купувача на продавача част от
продажната цена в размер на 5000 лв. при подписването на предварителен
договор за продажба, която сума страните изрично са нарекли в договора
„капаро“, липсата на спор, че страните са имали уговорка за капаро и са
придали на дадената сума обезпечителна и обезщетителна функция,
настоящият състав намира, че същата представлява задатък по чл. 93 ЗЗД. В
настоящият случай, действително страните не са уговорили в предварителния
договор от 16.02.2012 г. последиците при отказ от договора, предвидени в чл.
93 ЗЗД /връщане от неизправната страна на изправната страна на предадената
сума в двоен размер/, но това не променя обстоятелството, че дадената при
сключване на договора сума в размер на 5000 лв. представлява задатък.
Наследодателят на ищците е бил изправна страна по договора, доколкото е
заплатил дължимата сума в уговорения срок, ответникът е в неизпълнение на
договора, тъй като е отчуждил процесния имот и вече не е в състояние да
изпълни поетите задължения, ищците са упражнили правото да развалят
договора, което е породило действие, поради което искът за връщане на
дадената като задатък сума при сключването на разваления договор е
основателен и искът за сумата от 5000 лв., представляваща остатък от дължим
задатък съгласно предварителен договор от 16.02.2012 г. следва да бъде
8
уважен.
С оглед основателността на исковата претенция следва да бъде разгледано
и възражението за изтекла погасителна давност.
При хипотезата, в която предаващата страна по развален договор твърди,
че е изправна и претендира връщане на задатъка, то в този случай по
отношение на нея е приложима общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД – в
този смисъл решение № 182 от 11.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 577/2017 г., I т.
о., ТК. Настоящият състав намира, че по чл. 93, ал. 2, предл. 2 ЗЗД вземането
на изправната страна става изискуемо от момента, в който другата страна по
договора не изпълни задължението си, като разпоредбата не изисква като
условие за възникване на вземането отправяне на покана до длъжника. В
настоящият случай с настъпването на срока за сключването на окончателния
договор - 16.02.2013 г. вземането по чл. 93, ал. 2 ЗЗД е станало изискуемо и
наследодателят на ищците е имал възможността да реализира вземането си по
чл. 93, ал. 2 ЗЗД. Петгодишния давностен срок е изтекъл на 16.02.2018 г., а
исковата молба е предявена на 28.11.2024 г., поради което това вземане се
явява погасено по давност и искът следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят и
направените и претендирани в настоящото исково производство разноски,
като се претендират сумата от 600 лв. платена държавна такса и 3300 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие от 11.11.2024 г., в който е посочено договорно
възнаграждение в размер на 3000 лв., която сума била платима в брой или по
банкова сметка. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. Доколкото в случая не са представени доказателства за реалното
заплащане на адвокатското възнаграждение в размер на 3000 лв. претенцията
за тази сума следва да бъде оставена без уважение. По отношение на сумата
от 300 лв. е представено разписка за извършено плащане, поради което тази
сума следва да бъде присъдена. С оглед частичната основателност на исковата
молба на ищците следва да се присъди сумата от 600 лв. С оглед частичната
неоснователност на предявените искове на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответникът има право на разноски, като същият претендира сумата от 2000 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира за
основателно възражението на ищците за прекомерност на възнаграждението
по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което с фактическата и правна сложност на
делото, както и броя на съдебните заседание намалява същия на 1800 лв. по
отношение на претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по исковото производство. С оглед изхода на спора на
ответника следва да му бъде присъдена сумата от 600 лв.
9
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. В. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес ***********,
чрез адв. Р. П., да заплати на П. П. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес
*****************, чрез адв. Р. Ш. и С. М. Л., ЕГН **********, със съдебен
адрес *******************, ет. 2, чрез адв. Р. Ш., по предявения иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД, сумата от 10000 лв., представляваща
платена продажна цена по развален предварителен договор от 16.02.2012 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -
28.11.2024 г. до окончателното плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „П. П. Л., ЕГН **********, със съдебен
адрес ********************, чрез адв. Р. Ш. и С. М. Л., ЕГН **********, със
съдебен адрес **************************, чрез адв. Р. Ш. срещу Н. В. Н.,
ЕГН **********, със съдебен адрес***************************, чрез адв.
Р. П. с правна квалификация чл. 93, ал. 2 ЗЗД, за осъждането на Н. В. Н. да
заплати на П. П. Л. и С. М. Л. сумата от 5000 лв., представляваща остатък от
дължим задатък съгласно предварителен договор от 16.02.2012 г., дължим
поради неизпълнение на задължение за сключване на окончателен договор за
покупко-продажба на недвижим имот поземлен имот с № 501.722 в кв. 65 по
кадастралната основа на план на ***********, с площ от 1249 с адрес:
**************, ведно с построената в него едноетажна полумасивна
жилищна сграда с 501.722.1 със застроена площ 73 кв.м., ведно с всички
подобрения и приращения в имота, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба -28.11.2024 г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА Н. В. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес
*******************, чрез адв. Р. П., да заплати на П. П. Л., ЕГН **********,
със съдебен адрес *****************, чрез адв. Р. Ш. и С. М. Л., ЕГН
**********, със съдебен адрес *********************, чрез адв. Р. Ш., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 600 лв., представляваща
сторените разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА П. П. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес
**********************, чрез адв. Р. Ш. и С. М. Л., ЕГН **********, със
съдебен адрес *****************, чрез адв. Р. Ш., да заплатят на Н. В. Н.,
ЕГН **********, със съдебен адрес *************, чрез адв. Р. П. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 600 лв., представляваща
сторените разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10