Р Е Ш
Е Н И Е
№ 94
гр. Оряхово, 01.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОРЯХОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Районен
съдия:
Мария Александрова
при секретаря Г.Ц., като разгледа гр.д.
№ 636/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 69 ЗН вр.
чл. 341 ГПК за съдебна делба във фазата по извършването й.
С влязло в сила решение № 105 от 02.06.2014 г. по настоящето дело
е била допусната съдебна делба между съделителите на
останали в наследството на общия им наследодател Мария Костова Попминкова – б.ж. на с. Крушовица, починала на 22.02.1942
г., три земеделски имота – ниви, в землището на с. Крушовица, при квоти: за Е.А.П.
– 294/1512 ид.ч.; за И.П.Й. – 147/1512 ид.ч.; за Ц.С.К. – 49/1512 ид.ч.;
за Л.Ц.С. – 49/1512 ид.ч.; за С.Ц.И. – 49/1512 ид.ч.; за Г.Г.П. - 30/1512 ид.ч.; за Г.М.П.
– 34/1512 ид.ч.; за В.М.Т. – 34/1512 ид.ч.; за К.М.П. – 98/1512 ид.ч.;
за П.М.П. – 98/1512 ид.ч.; за Р.П.П.
– 168/1512 ид.ч.; за Ж.Г.Х. – 168/1512 ид.ч.; за П.П.П. – 147/1512 ид.ч. и за О.П.П. – 147/1512 ид.ч.
В първото съдебно заседание след допускането на
делбата на основание чл. 346 ГПК съдът с нарочно определение е приел претенции
по сметки между част от съделителите.
Съделителят К.М.П. е предявил претенциите си по
сметки срещу Р.П.П. с искане за осъждането на
ответника да заплати на ищеца на основание чл. 30, ал. 3 ЗС припадащата му се
част, съответна на дела му в съсобствеността, от получените само от ответника Р.П.
доходи от процесните имоти, а именно рента за три
стопански години от 2011 г. до 2013 г. Предявен е също така иск с правно
основание по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна
лихва за забава за конкретизирани периоди върху главницата.
По иска с правно основание по чл. 30, ал. 3 ЗС се
твърди, че Р.П. е получил за 2011 г. рента за процесните
имоти в размер на 1 050 лв., за 2012 г. получената от П. рента е 1 710
лв., а за 2013 г. ответникът е получил рента в размер на 1 470 лв. Претендира
се част от посочените суми, а именно 98/1512 част, както следва: 68, 05 лева
рента за 2011 г., 110, 83 лв. рента за 2012 г. и 95, 28 рента за 2013 г. Поддържа
се, че ответникът е признал още с отговора на исковата молба (л. 42 от делото),
че получените от него суми, представляващи арендни
плащания за съответната стопанска година, касаят тъкмо поделяемите
в настоящето производство ниви. Аргументи в тази насока се извеждат от факта,
че посочената площ на земеделските имоти в представените от ответника разходни
касови ордери почти напълно съвпада с общата площ на процесните
три ниви. Ответникът е отдавал под аренда и други земеделски земи, но с площ от
34, 663 дка, което изключва приложените по делото разходни ордери за получената
от ответника П. рента да се отнасят за тях.
Ответникът оспорва заявените срещу него претенции по
сметките като неоснователни. Поддържа, че земите, за които е получил арендни плащания по приложените по делото разходни касови
ордери, не съвпадат с процесните.
По иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД ищецът твърди,
че към момента припадащата му се част от реално получената от ответника годишна
рента не му е изплатена. За начало на забавата се посочва моментът на реалното
получаване на анедното плащане от ответника. Иска се
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20,42 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главница в
размер на 68, 05 лв., считано от получаване на сумата – 19.10.2011 г. до
23.09.2014 г.; сумата от 22, 57 лв., представляваща мораторна
лихва върху главница в размер на 110, 83 лв. за периода от 24.09.2012 г. до
23.09.2014 г. и сумата от 9, 69 лв., представляваща мораторна
лихва върху главница в размер на 95, 28 лв. за периода от 19.10.2011 г. до
23.09.2014 г.
Съделителят П.П.П. е
заявил напълно аналогични претенции по сметките срещу Р.П.П..
Налице е пълно съвпадение между въведеното от ищеца фактическо и правно
основание на предявените искове по чл. 30, ал. 3 ЗС и по чл. 86 ЗЗД и
докладваните по-горе искове. Същото се отнася и за изложените доводи за тяхната
основателност. П.П. иска от съда да осъди ответника
да му заплати 147/1512 част (припадащата му се част предвид дела му в
съсобствеността) от получената рента за арендуването на трите поделяеми земеделски имота за посочените три стопански
години. Претендиратаната от ищеца П.П. рента за 2011 г. възлиза на 102, 08 лева; за 2012 г. –
на 166, 25 лв., а за 2013 г. – на 142, 92 лв. Заявена е и претенция за
заплащане на мораторна лихва за забава за всяка от
годините, а именно сумата от 30, 63 лв., представляваща дължима лихва върху
главница в размер на 102, 08 лв., считано от получаване на сумата на 19.10.2011
г. до 23.09.2014 г.; сумата от 33, 86 лв., представляваща дължима лихва върху
главница в размер на 166, 25 лв. за периода от 24.09.2012 г. до 23.09.2014 г. и
сумата от 14, 52 лв. представляваща дължима лихва върху главница в размер на
142, 92 лв. за периода от 24.09.2013 г. до 23.09.2014 г.
Ответникът оспорва предявените претенции като
неоснователни. Твърди се, че получената рента представлява доход от
предоставянето за ползване на съвсем различни от процесните
земи.
Съделителят О.П.П. е
предявил абсолютно същите обективно кумулативно съединени искове за главница по
чл. 30, ал. 3 ЗС и за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД срещу
ответника Р.П.П.. Иска от съда да осъди ответника да
му заплати 147/1512 част (припадащата му се част предвид дела му в
съсобствеността) от получената рента за арендуването на трите поделяеми земеделски имота за посочените три стопански
години, ведно със законната лихва върху главницата и мораторна
лихва за забава.
Претендиратаната от ищеца О.П. рента за 2011 г.
възлиза на 102, 08 лева; за 2012 г. – на 166, 25 лв., а за 2013 г. – на 142, 92
лв. Заявена е и претенция за заплащане на мораторна
лихва за забава за всяка от годините, а именно сумата от 30, 63 лв., представляваща
дължима лихва върху главница в размер на 102, 08 лв., считано от получаване на
сумата на 19.10.2011 г. до 23.09.2014 г.; сумата от 33, 86 лв., представляваща
дължима лихва върху главница в размер на 166, 25 лв. за периода от 24.09.2012
г. до 23.09.2014 г. и сумата от 14, 52 лв. представляваща дължима лихва върху
главница в размер на 142, 92 лв. за периода от 24.09.2013 г. до 23.09.2014 г.
Ответникът оспорва предявените претенции като
неоснователни по изложените по-горе съображения.
В съдебно заседание ищецът изразява становище за
извършване на делбата като всеки съделител получи
полагащия му се реален дял. Не претендира разноски от другите съделители.
Процесуалният представител на ответниците
Е.П., Ц.К., Л.С., С.И., Ж.Х. и Р.П. изразява
становище, че делбата следва да се извърши чрез разпределение на новообразуваните
имоти съгласно последния вариант на приетото заключение, по който са изготвено
скиците проекти от Общинската служба по земеделие – гр. Оряхово. Поддържа се,
че уравняването на дяловете между съделителите следва
да се извърши в пари, както е посочено във второто допълнително заключение на
вещото лице. Във връзка с приетите за разглеждане претенции по сметките
обобщено се сочи, че всички искове срещу ответника Р.П. са недоказани и следва
да се отхвърлят. Не се претендират разноски спрямо останалите съделители.
След съобразяване становищата на страните и след
преценка на събраните доказателства съдът намира следното от фактическа и
правна страна.
Допуснатите до подялба имоти са земеделски земи - нива от 26, 377 дка,
четвърта категория, местност „Ливагето”, имот № 167007 по плана за земеразделяне
на с. Крушовица; нива от 4, 823 дка,
четвърта категория, местност „П. Кривол”, имот
№ 172006 по плана за земеразделяне на с. Крушовица;и нива от 10, 000 дка,
четвърта категория, местност „П. Кривол”, имот
№ 172009, по плана за земеразделяне на с. Крушовица.
Всички имоти представляват обработваеми земеделски
земи с еднакви характеристики и намиращи се в землището на с. Крушовица.
По делото няма данни някой от съделителите
да е правил подобрения в някой от имотите или между тях да е имало разпределяне
на ползването.
Броят на съделителите е
по-голям от броя на имотите, образуващи делбената маса.
Две от допуснатите до делба ниви обаче са реално поделяеми.
Съгласно заключението на приетата техническа експертиза нивата от 26, 377 дка в
местността „Ливагето” и нивата от 10 дка в местността
„П. Кривол” могат да бъдат реално поделени на
по-малки имоти при спазване на разпоредбата на чл. 72 ЗН, свързана с
минималните изисквания за лице и площ за нивите. Според заключението на
техническата експертиза нивата от 4, 823 дка е неподеляема
и следва цялата да се разпредели на този съделител,
на който се полага реален дял най-близък по площ до площта на тази нива.
Разпоредбата на чл. 72 ЗН предпоставя
съделителите с най-малък дял в съсобствеността – под
3 дка, да получат общ дял в съответното коляно. Съгласно предложения вариант за
подялба на имотите във второто допълнително заключение, който впоследствие е
бил одобрен и от Общинската служба по земеделие – Оряхово, се образуват два
общи дяла – дял 3 в съсобственост между Ц.К., Л.С. и С.И. от коляното на Мирко
Костов, и дял 4 в съсобственост между Г.П., Г.П. и В.Т. от коляното на Малчо
Костов.
При съсобственост, възникнала от наследяване, няма
пречка делбата да се извърши и по колена, без да е
необходимо изричното съгласие на наследниците от всяко коляно. Освен, че съделителите, поставени в общ дял, и в двата случая са от
едно коляно, те изразиха и изричното си желание за разпределянето на общ дял.
По този начин реалните дялове, на които може да се подели
делбената маса, напълно съответства на броя на съделителите при условие, че се формират два дяла в
съсобственост в две от колената.
Правата на съделителите са
различни. Съобразявайки принципното положение, че всеки съделител
следва да получи реален дял, най-близък по размер и по стойност до дела му в
съсобствеността и при съблюдаване на изискванията за минимални размери на
нивите, като в същото време не остане неразпределена земеделска земя, вещото
лице е направило мотивирано предложение за образуване на новите имоти. Това
предложение – проект за реално поделяне, изготвено от вещото лице, е било одобрено
от Общинската служба по земеделие – гр. Оряхово като са изготвени проекти за
скици на новообразуваните имоти. С това процедурата по чл. 7, ал. 3 ЗСПЗЗ е
била изпълнена. Следователно, обособяването на реални дялове е напълно
допустимо.
Изложеното е основание за настоящия съдебен състав да
приеме, че единственият възможен способ за подялба на новообразуваните реално
обособени имоти е разпределянето им от съда между съделителите
по реда на чл. 353 ГПК, т.е. без изготвяне на разделителен протокол и теглене
на жребий.
В случая тегленето на жребий е невъзможно, защото два
от дяловете са в съсобственост, а в закона не е предвиден ред за провеждане на
тегленето при съделители, които са с общ дял. От
друга страна, тегленето на жребий би довело до нецелесъобразно разпределение на
имотите, до неудобства в изравняването на дяловете и въобще до усложняване на
отношенията между съделителите (ППВС 7-73).
Следователно, и презумпцията за по-голяма справедливост при извършването на
делбата чрез теглене на жребий се оборва от конкретиката
на настоящия казус.
В тази връзка следва да се отбележи, че съдът прие за
най-справедлив и целесъобразен предложения от вещото лице трети вариант за
подялба на процесните ниви. Особеното при него е
това, че по желание на съделителите, които биха
получили като реален дял имот от най-голямата нива в местността „Ливагето” с площ от 26, 377 дка, делът на
всеки от тях е намален с еднакъв процент – с по 5 %, за да може съделителите в дял 3 реално да поучат земя, която в
най-голяма степен да съответства на правата им в съсобствеността. Според устните
разяснения на вещото лице, дадени в съдебно заседание, този вариант не е най-справедлив,
защото съделителят, който има най-пряка родствена
връзка с общия наследодател, респ. най-голям дял в съсобствеността, би бил
ощетен в най-голяма степен. Според вещото лице така „се наказвала“ по-близката
родствена връзка.
Това разбиране е абсолютно правилно, принципно
погледнато и разгледано извън контекста на настоящия казус. В случая обаче
очертаната по-горе група от съделителите чрез
процесуалния си представител, включително най-засегнатите – Е.П. и Р.П.,
изразиха пред съда становище, че желаят в общинската служба по земеделие да се
изпрати тъкмо този вариант (л. 205 най-долу от делото). Същевременно, съделителят П. лично изрази становището си, че вещото лице
е допуснало изчислителна грешка при извършеното намаляване на площта в неговия
дял, но не е възразявал по отношение на алгоритъма на намаляване, а именно на
всеки дял по равен процент. В допълнение следва да се изтъкне, че реалното
намаление на най-големите дялове – дял 1 и дял 2, е в размер съответно на 400
кв. м. и на около 250 кв. м., което намаляване като абсолютна стойност при
съпоставяне с размера на посочените дялове не е значително. Изложеното, след
балансираната преценка на изтъкнатите обстоятелства, мотивира съда да приеме,
че делбата следва да се извърши именно по варианта, даден във второто
допълнително заключение. Той отговаря на всички технически изисквания, относими към подялбата на земеделските земи, при което са изготвени
необходимият брой скици –проекти на новообразуваните имоти.
Поради различната стойност на дяловете според
заключението на вещото лице (л. 202 от делото) се налага парично уравняване при
всички дялове при съобразяване на факта, че общата пазарна стойност на всички
ниви е в размер на 28 839 лв., а стойността на 1/1512 идеална част възлиза
на 19, 0734 лв. Паричното уравняване в случая следва да се извърши по посочения
в експертизата начин, по който страните не възразиха.
По отношение на приетите за съвместно разглеждане осъдителни
облигационни искове с правно основание по чл. 30, ал. 3 и по чл. 86 ЗЗД съдът
намира за уместно да предложи общи мотиви, защото фактическото основание на
всички претенции е идентично, като разликата в размера на претенциите се
обуславя от разликата в размера на дела в съсобствеността на всеки от съделителите – ищци.
За уважаването на иска с правно основание по чл. 30,
ал. 3 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът реално е получил доход в
заявения размер от ползването на съсобствените земи –
предмет на делбата, както и размера на частта, която претендира за себе си. В
тежест на ответника е да докаже погасяването на задължението, ако твърди това.
С дадения доклад по делото съдът е отделил като безспорен
и ненуждаещ се от доказване между страните факта, че ответникът Р.П. реално е
получил посочените в ордерите суми.
Фактът, че сумите са получени като арендно
плащане за ползването тъкмо на нивите – предмет на делбата, остана обаче недоказан
по делото. От приложените по делото разходни ордери е видно, че сумите са
получени като рента за ползването на земеделска земя, но в тях не се съдържа и
минимална индивидуализация на арендуваните имоти, а единствено площта в декари.
За този факт на ищците е била разпределена тежест за провеждането на главно и
пълно доказване, която не е изпълнена. Съдът намира за неоснователни доводите,
че единствено от размера на арендуваните площи може да се изведе сигурен извод
за идентичност между тях и попадащи в делбената маса
ниви. Същевременно, ответникът е провел насрещно доказване във връзка с
обсъжданото обстоятелство, представяйки договори за аренда на други земеделски
имоти, но за период, съвпадащ с процесния.
Процесуалната цел на проведеното от ответника доказване, а именно да разколебае
поддържаната от ищците теза, в случая е изпълнена. Това, наред с неизпълнената
тежест за главно доказване, задължава съда да приеме, че получените от
ответника Р.П. суми действително представляват арендни
плащания за временното ползване на земеделски земи, но различни от поделяемите.
Поради изложеното всички искове на съделителите
К.П., П.П. и О.П. за главници на заявеното фактическо
основание са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на спора по отношение на заявените
главни претенции, акцесорните искове за присъждане на
мораторни лихви за забава върху главниците, са също
неоснователни.
По разноските:
Съделителите не са заявили претенции за
направените от тях разноски в
производството срещу станалите съделители и такива не следва да се присъждат.
Съгласно разпоредбата на чл. 355, изр. първо ГПК всеки
от съделителите следва да заплати по сметка на ОРС
държавна такса съобразно стойността на дела си – по 4 % върху стойността на
дела.
По присъединените облигационни искове в делбеното производство разноските, включително за държавна
такса, се определят по чл. 78 ГПК. Предвид отхвърлянето на всички искове като
неоснователни, всеки от ищците следва да заплати по сметка на ОРС държавна
такса в размер на 100 лв. или по 50 лв. за всеки от исковете. Към момента
държавната такса не е внесена, поради което и на основание чл. 77 ГПК съдът я
присъжда със съдебното решение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ в дял на основание чл. 353 ГПК на Е.А.П., ЕГН **********,
дял първи по предложения вариант от второто допълнително заключение на вещото
лице, одобрен от Общинската служба по земеделие – гр. Оряхово, представляващ
нива с площ 7, 612 дка, в местността „Ливагето“,
четвърта категория, част от имот № 167007, с нов номер 167019 в землището на с. Крушовица с
ЕКАТТЕ 40200, общ. Мизия, при граници и съседи: имот № 167012, нива
на Йончо Стоянов Тошков и др.; имот № 167014, нива на наследниците на Васил Иванов
Желязков и др.; имот № 000349, полски път на община Мизия; имот № 167020, нива
на наследниците на Мария Костова Попминкова; имот №
000349, полски път на община Мизия; имот № 167011, нива на наследниците на Христо
и Васил Иванови Влашкоселски, на стойност 5 328 лв.
РАЗПРЕДЕЛЯ в дял на основание чл. 353 ГПК на Р.П.П., ЕГН **********, дял втори по предложения вариант от
второто допълнително заключение на вещото лице, одобрен от Общинската служба по
земеделие – гр. Оряхово, представляващ нива с площ 4, 350 дка, в местността „Ливагето“, четвърта категория, част от имот № 167007, с нов номер 167020 в землището на с.
Крушовица с ЕКАТТЕ 40200, общ. Мизия, при граници и съседи: имот № 167021, нива
на наследниците на Мария Костова Попминкова; имот № 000349,
полски път на община Мизия; имот № 167019, нива на наследниците на Мария
Костова Попминкова; имот № 000349, полски път на
община Мизия, на стойност 3 045 лв.
РАЗПРЕДЕЛЯ в общ дял на основание чл.
353 ГПК на Ц.С.К., ЕГН
**********, Л.Ц.С., ЕГН **********, и С.Ц.И., ЕГН **********, дял трети по
предложения вариант от второто допълнително заключение на вещото лице, одобрен
от Общинската служба по земеделие – гр. Оряхово, представляващ нива с площ 3,
805 дка, в местността „Ливагето“, четвърта категория,
част от имот №
167007, с нов номер
167021 в землището на с. Крушовица с ЕКАТТЕ 40200, общ. Мизия, при граници и
съседи: имот №
167020, нива на наследниците на Мария Костова Попминкова;
имот № 000349, полски път на община Мизия; имот № 167022, нива на наследниците
на Мария Костова Попминкова; имот № 000349, полски път
на община Мизия, на стойност 2 663 лв.
РАЗПРЕДЕЛЯ в общ дял на основание чл.
353 ГПК на Г.Г.П., ЕГН **********, Г.М.П., ЕГН **********, и В.М.Т., ЕГН
**********, дял четвърти по предложения вариант от второто допълнително
заключение на вещото лице, одобрен от Общинската служба по земеделие – гр.
Оряхово, представляващ нива с площ 3, 000 дка, в местността „Ливагето“, четвърта категория, част от имот № 167007, с нов номер 167024 в землището на с.
Крушовица с ЕКАТТЕ 40200, общ. Мизия, при граници и съседи: имот № 000349,
полски път на община Мизия; имот № 167023, нива на наследниците на Мария Костова
Попминкова; имот № 167006, нива на Ц.П. Трифонов, на
стойност 2 100 лв.
РАЗПРЕДЕЛЯ в дял на основание чл. 353 ГПК на П.П.П., ЕГН **********, дял пети по предложения вариант от
второто допълнително заключение на вещото лице, одобрен от Общинската служба по
земеделие – гр. Оряхово, представляващ нива с площ 3, 805 дка, в местността „Ливагето“, четвърта категория, част от имот № 167007, с нов номер 167022 в землището на с.
Крушовица с ЕКАТТЕ 40200, общ. Мизия, при граници и съседи: имот № 167021,
нива на наследниците на Мария Костова Попминкова;
имот № 000349, полски път на община Мизия; имот № 167023, нива на наследниците
на Мария Костова Попминкова; имот № 000349, полски
път на община Мизия, на стойност 2 663 лв.
РАЗПРЕДЕЛЯ в дял на основание чл. 353 ГПК на О.П.П., ЕГН **********, дял шести по предложения вариант от
второто допълнително заключение на вещото лице, одобрен от Общинската служба по
земеделие – гр. Оряхово, представляващ нива с площ 3, 805 дка, в местността „Ливагето“, четвърта категория, част от имот № 167007, с нов номер 167023 в землището на с.
Крушовица с ЕКАТТЕ 40200, общ. Мизия, при граници и съседи: имот № 167022,
нива на наследниците на Мария Костова Попминкова;
имот № 000349, полски път на община Мизия; имот № 167024, нива на наследниците
на Мария Костова Попминкова; имот № 167006 на Ц.П.
Трифонов; имот № 000349, полски път на община Мизия, на стойност 2 663 лв.
РАЗПРЕДЕЛЯ в дял на основание чл. 353 ГПК на И.П.Й., ЕГН **********,
дял седми по предложения вариант от второто допълнително заключение на вещото
лице, одобрен от Общинската служба по земеделие – гр. Оряхово, представляващ
нива с площ 4, 000 дка, в местността „П. Кривол“,
четвърта категория, част от имот № 172009, с нов номер 172013 в землището на с.
Крушовица с ЕКАТТЕ 40200, общ. Мизия, при граници и съседи: имот № 172014, нива
на наследниците на Мария Костова Попминкова; имот №
000500, полски път на община Мизия; имот № 172010, пасище, мера на община Мизия;
имот № 000498, полски път на община Мизия; имот № 172012, нива на „Серес“ ЕАД, на стойност 2 800 лв.
РАЗПРЕДЕЛЯ в дял на основание чл. 353 ГПК на К.М.П., ЕГН **********,
дял осми по предложения вариант от второто допълнително заключение на вещото
лице, одобрен от Общинската служба по земеделие – гр. Оряхово, представляващ
нива с площ 3, 000 дка, в местността „П. Кривол“,
четвърта категория, част от имот № 172009, с нов номер 172014 в землището на с.
Крушовица с ЕКАТТЕ 40200, общ. Мизия, при граници и съседи: имот № 172015, нива
на наследниците на Мария Костова Попминкова; имот №
000500, полски път на община Мизия; имот № 172013, нива на наследниците на
Мария Костова Попминкова; имот № 172012, нива на „Серес“ ЕАД, на стойност 2 100 лв.
РАЗПРЕДЕЛЯ в дял на основание чл. 353 ГПК на П.М.П., ЕГН **********,
дял девети по предложения вариант от второто допълнително заключение на вещото
лице, одобрен от Общинската служба по земеделие – гр. Оряхово, представляващ
нива с площ 3, 000 дка, в местността „П. Кривол“,
четвърта категория, част от имот № 172009, с нов номер 172015 в землището на с.
Крушовица с ЕКАТТЕ 40200, общ. Мизия, при граници и съседи: имот № 172001, нива
на наследниците на Малчо Костов П.; имот № 000500, полски път на община Мизия;
имот № 172014, нива на наследниците на Мария Костова Попминкова;
имот № 172012, нива на „Серес“ ЕАД, на стойност
2 100 лв.
РАЗПРЕДЕЛЯ в дял на основание чл. 353 ГПК на Ж. Гроздева
Х.,
ЕГН **********, дял десети по предложения вариант от второто допълнително
заключение на вещото лице, одобрен от Общинската служба по земеделие – гр.
Оряхово, представляващ нива с площ 4, 823 дка, в местността „П. Кривол“, четвърта категория, с нов номер 172006 в землището
на с. Крушовица с ЕКАТТЕ 40200, общ. Мизия, при граници и съседи: имот № 172007,
нива на наследниците на Васил Станкулов Тодоров; имот
№ 000500, полски път на община Мизия; имот № 172005, нива на наследниците на
Ангелина Костова и Петър П.; имот № 254001, нива на „Серес“
ЕАД; имот № 254002, нива на наследниците на Страшимир Параскевов
Христов, на стойност 3 377 лв.
ОСЪЖДА Г.Г.П., ЕГН **********, Г.М.П.,
ЕГН **********, и В.М.Т., ЕГН **********, да заплатят разделно и по равно
сумата от 231 лв. на Е.А.П., ЕГН **********, за уравняване на дяловете, ведно
със законната лихва от влизането в сила на настоящето решение до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА К.М.П., ЕГН **********, да заплати по равно на Ц.С.К., ЕГН
**********, Л.Ц.С., ЕГН **********, и С.Ц.И., ЕГН **********, сумата от 141
лв.; на Е.А.П., ЕГН **********,
сумата от 49 лв. и на П.П.П., ЕГН **********, сумата
от 41 лв. за уравняване на дяловете, ведно със законната лихва от влизането в
сила на настоящето решение до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН **********, да заплати на О.П.П.,
ЕГН **********, сумата от 141 лв. и на П.П.П., ЕГН **********,
сумата от 90 лв. за уравняване на дяловете, ведно със законната лихва от
влизането в сила на настоящето решение до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ж. Гроздева Х., ЕГН **********, да заплати на Р.П.П.,
ЕГН **********, сумата от 159 лв.; на И.П.Й., ЕГН **********, сумата от 4 лв. и на П.П.П.,
ЕГН **********, сумата от 10 лв. за уравняване на дяловете, ведно със законната
лихва от влизането в сила на настоящето решение до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Е.А.П., ЕГН **********, да заплати
по сметка на ОРС сумата от 224, 32 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Р.П.П.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на ОРС сумата от 128, 16 лв. за държавна
такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Ц.С.К., ЕГН **********, Л.Ц.С., ЕГН
**********, и С.Ц.И., ЕГН **********, при условията на солидарност да заплатят
по сметка на ОРС сумата от 112, 16 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Г.Г.П.,
ЕГН **********, Г.М.П., ЕГН **********, и В.М.Т., ЕГН **********, при условията
на солидарност да заплатят по сметка на ОРС сумата от 74, 76 лв. за държавна
такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК П.П.П.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на ОРС сумата от 112, 16 лв. за държавна
такса, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. за държавна
такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК О.П.П.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на ОРС сумата от 112, 16 лв. за държавна
такса, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. за държавна
такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК И.П.Й., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОРС сумата
от 112, 16 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК К.М.П., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОРС сумата
от 74, 76 лв. за държавна такса, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 100 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК П.М.П., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОРС сумата
от 74, 76 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Ж. Гроздева Х., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОРС сумата
от 128, 16 лв. за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Районен съдия: