№ 59
гр. Разград, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330101498 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86
от ЗЗД и Закона за потребителския кредит.
Депозирана е искова молба от “Ти Би Ай Банк”ЕАД , с която са предявени
обективно съединени искове срещу ПЛ. Н. Й. за установяване, че ответникът
дължи на ищеца сумата 8300 лв. главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 1801,95 лв. договорна
лихва за периода 15.06.2019 г. – 15.11.2020 г., сумата 1 240,39 лв.
обезщетение за забава за периода 15.06.2019 г. – 03.12.2020 г. Сочи, че за
същите суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2115/2020 г. по
описа на РзРС, че на 15.04.2019 г. между ответника и “Ти Би Ай Кредит”ЕАД
е сключен договор за потребителски кредит №70000958209 за сумата 9296
лв., като част от сумата – 5 253 лв. са преведени за погасяване на предходно
задължение по договор **********, а останалата част са преведени по сметка
на ответника, че е уговорена и начислена еднократна такса за оценка на риска
в размер на 996 лв., която се финансира от кредитора и се възстановява от
потребителя, че цялото задължение по договора за кредит е в размер на 11
294,58 лв. , която сума е разсрочена на 19 погасителни месечни вноски.
Твърди, че лихвения процент по договора е 24,34%, че ответникът е
преустановил плащането на 15.11.2020 г., като неплатения остатък от
задължението бил 8890,08 лв. главница и 1801,95 лв., върху които било
начислено и обезщетение за забава в размер на 2 119,06 лв. Иска съдът да
разпредели отговорността за разноските в заповедното производство и да
присъди на ищеца направените в това производство разноски.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че така сключения между страните договор
съдържа неравноправни клаузи и прави възражение за недействителност на
целия договор на основание чл.22, във вр. с чл.11 т.10, т.11 и т.12 от Закона за
потребителския кредит. Сочи, че не е посочен размера на договорната лихва в
договора, начина по който е изчислен годишния процент на разходите, че от
1
договора не е видно какво покрива разликата между лихвения процент и
годишния процент на разходите, че липсва яснота по формираната обща
дължима сума по кредита, както и за това дали е сключена застраховка. Сочи,
че не са представени доказателства за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, а фикцията, записана в договора противоречи на разпоредбите на
Закона за задълженията и договорите, че в погасителния план не е записано
всяка вноска какво погасява. Твърди, че не са представени доказателства за
превеждане на сумата по сметка на ответника. Оспорва начина на
изчисляване на договорната лихва и на обезщетението за забава, както и
периода, за който тези суми се претендират.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
На 15.04.2019 между ответника ПЛ. Н. Й. и “Ти Би Ай Банк”ЕАД е сключен
договор за потребителски кредит №**********. В чл.7 от договора е
записано, че кредита е в размер на 8 300 лв. със срок за връщане – 15.11.2020
г. В чл.7.1 е вписана и еднократна такса за оценка на риска в размер на 996
лв., както и това, че таксата е дължима в деня на подписване на договора за
кредит, че се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. В общия размер на
кредита е включена и тази такса, а именно 9296 лв. В чл.9.1. е посочен
годишния лихвен процент, с който се олихвява предоставения кредит – 24,34
%, в чл.9.4 – че при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в
размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на
просрочието. В чл.10 е посочен годишен процент на разходите в размер на
47,31 %, без да се посочва по какъв начин е формиран същия, както и общата
дължима от потребителя сума – 6 598,53 лв. Погасителния план към договора
е в т.11.2 от същия и в него са посочени размерите на съответните вноски,
без да се посочва каква част от тях се отнасят за главницата, за таксата за
оценка на риска и за възнаградителната лихва по договора. Вноските са
записани като ежемесечни в размер на 594,45 лв. Към договора са приложени
заявление-декларация от ответника за установяване на договорни отношения,
искане за откриване на банкова сметка и рамков договор за платежни услуги
и декларация за предоставяне на общи условия.
В т.16.2 в договора е записано, че при допуснато от потребителя пълно или
частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски, цялото
му непогасено задължение става предсрочно и незабавно изискуемо, считано
от датата на падежа на последната от трите вноски. От таблицата на л.4 от
заключението е видно, че ответникът е просрочил още първата от вноските –
тази с падеж 15.05.2019 г. След тази дата има две плащания – на 29.07.2019 г.
– 609,03 лв. и на 16.10.2019 г. – 5,13 лв. или общо 614,16 лв. Няма
доказателства за заплащане на други суми по договора, вкл. и по време на
настоящото производство.
Кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем по съответния ред – с
уведомление до длъжника. Със заявление след края на срока по договора - от
18.12.2020 г. “Ти Би Ай Банк”ЕАД е поискал издаване на заповед за
незабавно изпълнение срещу ПЛ. Н. Й. и по ч.гр.д.№2115/2020 г. състав на
Районен съд – Разград е издал заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ за сумата 878.67лв./осемстотин седемдесет и осем
лева и шестдесет и седем стотинки/ мораторна лихва от 15.06.19г. до
2
03.12.20г. сумата 81.28лв./осемдесет и един лева и двадесет и осем стотинки/
разноски по делото.. Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл.141 от
ГПК същият е дапозирал възражение и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК
Съдът е дал едномесечен срок на кредитора за предяви искове за установяване
на вземанията.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза Усвоеният кредит по с/ка BG36 TBIB 9310 1042 2997 07 с титуляр
П.Н. е в размер на: 9 296,00 лв. По процесния договор ищецът е
осчетоводил следните задължения :към датата на отпускане:главница 9
296,00 лв.; Дог. лихва 1 998.58 лв.; Общо: 11 294,58 лв. Извършените
плащания в периода 15.05.2019 г. -18.12.2020 г. са в размер на 614,16 лв.
Сумата от 614,16 лв. е отнесена за погасяване на следните задължения:
главница 405,92 лв.; договорна лихва 196,63 лв.; лихви за забава
11.61 лв.; общо: 614,16 лв. Към 18.12.2020 г. - дата на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК: главница 8 890,08 лв.;
дог.лихва 1 801,95 лв.; обезщетение за забавено плащане 2 147.41лв.; общо:
12 839,44 лв. Към 07.07.2021 г. - дата на исковата молба: общ дълг 11
342.34 лв., в т.ч. главница 8 300,00 лв.; лихви договорни за периода:
15.09.2019 г. - 15.11.2020 г 1 801,95 лв. лихви за обезщетение за
15.06.2019г - 03.12.2020 г. - 1 240,39 лв. Към 18.01.2022 г. - дата на
изготвяне на заключението: общ дълг - 11 342.34 лв. в т.ч. главница 8
300,00 лв.; лихви договорни за периода: 15.09.2019 г. -15.11.2020 г. - 1 801,95
лв.; лихви за обезщетение за 15.06.2019г - 03.12.2020 г . - 1 240,39 лв.
В отговор на въпроси в о.с.з. в.л. поясни, че сумата 9 296,00 лв. е
осчетоводена като кредит и преведена по сметка на ответника, но веднага от
нея е удържана сумата 996 лв. като такса.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство
ищецът следва да установи дали вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение съществува, дали неговият размер е този, посочен в заповедта и
дали той е титуляр на вземането.
Облигационното правоотношение е възникнало между страните и в
изпълнение на същия ответникът е получил сумата, посочена като главница в
договора.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит. Разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК регламентира
възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, при
ограничението на ал.2 на същия член, че не може да иска заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Записаната в договора еднократна такса за оценка на риска в размер на 996
лв. по същество е прикрита такса за управление на кредита и цели
заобикаляне на забраната, регламентирана в чл.10а, ал.2 от ЗПК, поради което
уговорката за същата е нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК,
следователно не поражда права и задължения за страните по процесното
облигационно отношение. Съдебната практика категорично приема, че съдът
има задължение служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи по потребителските договори, дори и страните да не са
3
направили искане или възражение за това. Следователно в случая дължимата
от ответника на ищеца главница е в размер на 8300 лв., като от тази сума
следва да се приспаднат платените от ответника на ищеца 614,16 лв., като
дължимата разлика остава 7685,84, а в останалата част до първоначално
предявения размер от 8300 лв. искът за установяване на главница е
неоснователен и недоказан.
Погасителния план в договора съдържа информация единствено относно
падежната дата и размера на всяка вноска, но не и посочената в чл.10, ал.1
т.12 от ЗПК информация, както и разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата и допълните разходи. В
договора не е посочен и начина на формиране на ГПР, така както е
регламентиран в чл.19, ал.1 от ЗПК а само стойността на същия. Всичко това
води до недействителност на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК.
Ето защо в съответствие с разпоредбата на чл.23 от ЗПК ответникът дължи
единствено и само чистата стойност на кредита, т.е. сумата, получена от
длъжника, без да се дължи лихва и други разходи. Ето защо исковете за
установяване на задължението за заплащане на възнаградителна лихва и на
обезщетение за забава са неоснователни, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от иска. Общо направените по делото разноски са в размер
на 511,48 лв. Съответно юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва
да бъде определено в посочения размер от 300 лв. Така съразмерно на
уважената част от исковете ответника следва да заплати на ищеца сумата
337,36 лв. разноски и 203,29лв. юрисконсултско възнаграждение. Съответно
по ч.гр.д.№2115/2020 г. тези суми са 207,48 лв. за разноски.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ПЛ. Н. Й. ЕГН: **********
гр. Разград, ******************, общ. Разград, обл. Разград, че същия дължи
на ТИ БИ АЙ Банк ЕАД ЕИК: ********* гр. София, УЛ.ДИМИТЪР
ХАДЖИКОЦЕВ, общ. Столична, обл. София (столица),законен представител
Александър Чавдаров Димитров, Николай Георгиев Спасов, пълномощник
юк.Йордан Тодоров по сметка IBAN BG27ТВIВ93101000000109 в Ти Би Ай
Банк ЕАД сумата 7685,84 лв. /седем хиляди шестстотин осемдесет и пет лева
и осемдесет и четири стотинки /, ведно със законната лихва от 16.12.2020 г. до
окончателното изплащане на главницата и ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
на главница в останалата му част до първоначално предявения размер от 8300
лв., както и исковете за установяване на задължение за заплащане на сумата
1801,95 лв. договорна лихва за периода 15.06.2019 г. – 15.11.2020 г. и на
задължение за заплащане на сумата 1240,39 лв. обезщетение за забава за
периода 15.06.2019 г. – 03.12.2020 г., за които задължения е издадена заповед
за изпълнение №3326/18.12.2020 г. по ч.гр.д.№2115/2020 г. по описа на РС
Разград.
ОСЪЖДА ПЛ. Н. Й. ЕГН: ********** гр. Разград, ******************, общ.
Разград, обл. Разград ДА ЗАПЛАТИ на „Ти Би Ай Банк“ЕАД със седалище
4
гр.София и адрес на управление ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54,
представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров
Димитров сумата 207,48 лв. /двеста и седем лева и четиридесет и осем
стотинки/ за разноски и по ч.гр.д.№ 2115/2020 г., както и 337,36 лв. /триста
тридесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/ разноски и 203,29 лв.
/двеста и три лева и двадесет и девет стотинки/ юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията
докладчик по ч.гр.д. №2115/2020 г. по описа на РС Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5