Присъда по дело №4/2024 на Районен съд - Смолян

МОТИВИ
27.06.2024г.
Към Присъда №9/12.06.2024г. по НОХД №4/2024г. по описа на Районен
съд- С..

Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура- С. срещу А. Р. К., ЕГН**********, ЗА ТОВА ЧЕ:
На 17.06.2023г., около 04:00 часа, в гр.С. влязъл в чуждо жилище - апартамент,
находящ се на ул. „***, собственост на Я. С. К. от гр.М., обл.С. и обитаван от В. Я. К.
от гр.М., обл.С., като употребил за това сила - удрял входната врата и деянието е
извършено нощем - престъпление по чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Съобразно разпоредбата на чл.287, ал.5 от НПК съдът прие и разгледа и заявеното
искане от прокурора в проведеното съдебно заседание на 12.06.2024г. по делото за
извършено от А. К. деяние по чл.170, ал.4 от НК, а именно да бъде признат за виновен
за противозаконно оставане в чуждо жилище, въпреки изричната покана да го напусне.
Съгласно разпоредбата на чл.287, ал.5 от НПК когато на съдебното следствие
прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по
тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на
срока по чл. 81, ал. 3, прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да
поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по
тъжба на пострадалия. Съдът взе предвид, че искането на прокурора е допустимо с
оглед наличието на условията на цитираната процесуална разпоредба на чл.287, ал.5 от
НПК и с оглед установените факти и обстоятелства към момента на приключване на
сдебното следствие, като не е изтекъл и срока по чл.81, ал.3 от НПК.
В съдебно заседание за Районна прокуратура – С. прокурорът поддържа внесения
обвинителен акт с изложената в него фактология, като към момента на изготвяне на
обвинителния акт и до приключване на съдебното производство и от събраните
доказателства същата е била в посока на деяние по чл.170, ал.2 от НК. Излага се
становище, че в хода на съдебното следствие се изяснява фактическата обстановка,
която се различава от описаната в обвинителния акт, но не се явява съществено до
степен, че да налага изменение на обвинението или изявление, че не се поддържа.
Прокурорът поддържа, че при така изяснените фактически обстоятелства няма пречка
съдът да се произнесе за престъпление по чл.170, ал.4 от НК. Налице са достатъчно
доказателства писмени и гласни, които подкрепят това обвинение и деянието е
съставомерно от обективна И субективна страна. При определяне на наказанието
следва да се съобразят смекчаващи вината обстоятелства, а именно оказаното
съдействие от подсъдимия, както и чистото му съдебно минало, а като отекчаващи
такива не намира такива.
Защитникът на А. К. адв.П. поддържа да бъде постановен съдебен акт, с който да
бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл.170, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. От събраните доказателства не се установяват
признаците от обективна и субективна страна признаците на това деяние.
Единственият признак от обекткивна страна е факта, че А. К. в рамките от 4:00 ч.
сутринта до 08:00 часа е бил в жилището на свидетеля К., ползвано от дъщеря му.
Поддържа, че всички други елементи от обективна страна не се установяват по
категоричен начин. Цялото обвинение почива на тенденциозно депозирани от
свидетелката В. К. показания срещу А. К., което е станало вследствие на силно
1

влошените им лични отношения, свързани с интимната им връзка, която поддържали
една година. Установяват се фактите, свързани с конфликта, който е възникнал между
тях в дискотеката, като от показанията на свидетеля М. К. се установява, че причината
А. да отиде в жилището е поканата от нейна страна посредством телефонния разговор.
Няма никакви доказателства- преки или косвени, че А. е употребил сила, за да влезне в
жилището. Още повече е отишъл по покана на В.. Счита за съществено в случая, че в
продължение на една година А. е имал достъп до жилището, по негови твърдения и по
показанията на свидетеля М. К. е имал ключ, където заедно с В. заживели, като А. не
постоянно. От писмените доказателства, от протокола за оглед на местопроизшествие,
не би могло да се направи извод за неправомерно влизане, чрез употребяване на сила.
Този протокол е съставен 24 часа след момента на твърдяното деяние,
местопроизшествието не е запазено, което означава, че констатираните обстоятелства
по никакъв начин не могат да бъдат свързани с конкретни действия, които се твърдят,
че е извършил К. във връзка с влизане в жилището. От писмените доказателства
конкретно медицинското удостоверени приложено в ДП, показанията на свидетелката
С. К. се установява, че всъщност след влизане в жилището и скандала, който се е
случил между двамата, то пострадал е А.. Той е бил първоначално привикан, но след
като не са изяснени проблемите между тях, В. е агресирала, правила е опит или е
инсценирала опит за самоубийство, което да уязви А., като го е нападнала физически,
нанесла е телесните увреждания, като има и следи. Именно при този сблъсък, при
опита на В. да изгони А. от жилището е настъпило и така констатираното увреждане на
входната врата. Това се потвърждава както от показанията на свидетелите К., А. и
обясненията на подсъдимия. Счита, че в случая липсват съставомерни признаци на
деянието по чл. 170, ал.2 от НК. На следващо място липсват и субективните елементи,
като в случая този тип деяние може да се извърши при пряк умисъл, налице ли е пряк
умисъл следва да се правят изводи за съставомерност на деянието, за твърденията за
самоволно влизане в жилището. Относно направеното искане по чл. 287, ал.5 от НПК
намира същото за допустимо. А. е отказвал да напусне жилището, обитавано от В.,
което е било и повод В. да се обади на свидетелката А. и да потърси помощ за
извеждане на А. от жилището. За деянието по смисъла на чл. 170, ал.4 от НК- следва да
бъде извършено умишлено, а в случая безспорни доказателства за пряк умисъл няма.
Става ясно, че причината да остане в жилището е, че А. се е притеснявал В. да не
извърши друго посегателство спрямо себе си. По отношение на частното обвинение
предоставя решенето на съда, като поддържа становище за категорична недоказаност
на деянието по чл. 170, ал.2 от НК. В случай че се приеме извършено деяние по
смисъла на чл. 170, ал. 4 от НК, защитникът поддържа становище за наличието на
предпоставките на чл. 78 А, ал.1 от НК за ангажиране на административно наказателна
отговорност, като бъде наложено наказание глоба в минимален размер.
В същия смисъл становище поддържа и защитникът на А. К. -адв. Т.. Допълва, че при
преценката си съдът следва да вземе предвид поведението на свидетелката К., че след
като А. си е тръгнал, тя се е прибрала в гр. М., което означава, че е заключила
жилището. Под давление на баща си е подала жалба, както и че огледа е бил извършен
24 часа след евентуалния инцидент.
Подсъдимият К. моли да бъда оправдан по повдигнатото с обвинителния акт
обвинение че е влизал със сила в жилището. Поддържа изразеното от защитника му
адв. П. становище. К. дава обяснения, че с В. имали връзка от около година. В
началото всичко било наред, но впоследствие имали конфликти. Преди това с В. по
време на връзката им живяли почти в нейния апартамент, като тя му дала и ключ от
апартамента. Въпросната вечер на 17.06.2023г. излезнал с братовчед си М. К. и
приятели на дискотека. Излезнали около 12: 00 часа. След тях по някое време
пристигнала и свидетелката В. К. и седнала на съседна маса с нейни приятелки. След
2

това В. отишла при А. изнервена и започнала да крещи и да го бута, като му бутнала и
чашата с напитката. Тъй като в дискотеката не се чувало, излезнали навън пред
дискотеката, където В. започнала отново да му крещи, да го упреква за връзката им.
Тогава й казал, че иска да прекрати връзката си с нея, тъй като не може да понася
повече такива неща и влезнал в дискотеката. По- късно видял, че му звъни скрит
номер. Първоначално решил да не вдига, но телефона продължавал да звъни още два
или три пъти. Решил да види кой е, братовчед му М. К. също го попитал какво се
случва. Двамата излезнали навън. Оказало се, че В. звъни и отново започнала да вика
по телефона, като викала А. у тях, за да поговорят, за да се сдобрят. Тъй като познава
В. и знае, че изпада в такива състояния, А. решил да отиде да види какво се случва. В.
изпадала в истерични настроения и състояния, ситуации. А. К. обяснява, че отишъл в
апартамента на ул.“***“, В. го пуснала, за да влезне и още с влизането в апартамента
отново започнала да крещи и да вдига скандал. В. казала, че не издържа повече и че ще
се самоубие, отишла до терасата и тръгнала да се мята от прозореца на кухнята. А. я
спрял, като тя го драскала по лицето и го хапала. След това го избутала към външната
врата, за да си тръгне, там намерила отвертка, с която наръгала А. в ръката, опитала се
да го наръга в лицето, но той я спрял. Отваряла вратата да го изгони, а той се опитвал
да я затвори, за да не чуват съседите скандалите. А. обяснява, че отишъл в апартамента
на В. в 3:00-4:00 часа. При дърпането на вратата от двамата едновременно навън и
навътре планката на вратата се счупила. След това В. се притеснила и се обадила на
нейната приятелка Р. и когато А. видял, че В. вече не е сама, си тръгнал. Притеснявал
се В. да остане сама, за да не направи някоя беля. В. му казвала да си тръгне, но той не
искал да я оставя сама, заради нейното поведение и състояние, за да не се нарани. След
като свидетелката Р. А. дошла в апартамента той си тръгнал.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
От фактическа страна се изяснява, че А. К. и В. К. имали връзка за период от около
една година през 2022г.- 2023г., след което отношенията им станали конфликтни.
Установява се, че на 16.06.2023г. свидетелката В. К. тръгнала със собствения си
автомобил от гр.М., където живее, за гр.С., тъй като имала уговорка с приятели да
отидат на дискотека. Тръгнала в около 22:30ч. - 23:00 часа и отишли в дискотека
„***“ след 00:00 часа.
Същата нощ в дискотеката бил и А. К. с негови приятели, като двамата със
свидетелката В. К. били на различни маси.
Установява се, че свидетелката В. К. и А. К. се скарали, излезнали навън да
разговарят, изяснавали отношенията си.
Такива показания дава свидетелката В. К., че с А. се скарали, излезнали отвън и
започнали още повече да се карат, А. я хванал за ръцете и започнал я бута към стената,
но сочи, че не я е удрял. Свидетелства, че в дискотеката не е станало нищо, просто
когато били навън А. я е хванал за ръцете. Свидетелства, че решила да вземе такси и да
се прибере и си тръгнала след 3,00 часа, прибрала се в жилището на адреса на ул.
„***“ *** в гр.С.. Видяла, че А. също взел такси след нея.
Свидетелката К. се прибрала в апартамента на посочения адрес преди да дойде А.,
като впоследствие и той отишъл там и искал да говорят. От показанията на
свидетелката В. К. се установява, че А. влезнал в апартамента. В. се опитала да го
изгони, но той не пожелал да си тръгне. Тя го подканяла да си тръгне, но той
отказвал. Обадила се няколко пъти на нейна приятелка- свидетелката Р. А.. А. К. бил
все още в апартамента, когато дошла свидетелката Р. А.. Р. му казала да си тръгне,
извикала му такси. Свидетелката В. К. сочи, че вратата на апартамента не се затваряла,
3

била разбита, както и че звънила и на свидетеля М. К., за да накара А. да си тръгне.
Свидетелката В. К. дава показания, че по време на връзката им с А. той ходил в
апартамента в гр.С. на ул."***" ***, случвало се е и да остава в същото това жилище.
По отношение на вратата на апартамента свидетелката В. К. сочи, че не помни да е
имало момент, в който и двамата с А. да са дърпали вратата, но от самото избутване на
вратата металното на бравата паднала. Опитала се да оправя вратата сама с отвертка,
тъй като се притеснявала, че баща й ще види счупеното. Свидетелства, че двамата с А.
взаимно се бутали.
С показанията на свидетеля М. К. се установява, че В. К. и А. К. били заедно, като
А. ходел в апартамента на В.. Самият свидетел също много пъти бил в апартамента на
В.. А. К. имал ключ и можел да ходи при нея, когато поиска. Повечето време А. и В.
живеели заедно, дори оставал да спи там в този апартамент, където си имал и вещи от
първа необходимост.
Свидетелят М. К. свидетелства, че В. правела скандали на А. от ревност, без причина
и постоянно се карала с него, правела проблеми. Свидетелства, че миналата година
същата вечер през м.юни 2023 г., точна дата не си спомня, били заедно в дискотеката,
като той бил с А. и компания. В. седнала на съседна маса, отишла с приятелки. Малко
по- късно В. започнала постоянно да гледа към А., била видимо изнервена, отишла на
тяхната маса и хванала А. за ръката и започнала нещо да му вика, като хванала чашата,
в която имало уиски и я изляла върху него. В. извикала А. навън да говорят, двамата
излезнали за 10-тина минути и се върнали вътре в дискотеката и всеки от тях си
отишъл на неговата маса. В. си тръгнала преди тях от дискотеката, а компанията на А.
останали. Малко по-късно на телефона на А. се звъняло от скрит номер, но А. не
вдигнал. Но тъй като след това два-три пъти последователно се звъняло на телефона на
А. той решил да вдигне, като свидетелят М. К. разпознал гласа на В., която крещяла,
викала, казвала „Ела най-накрая да се разберем“. А. решил, че е по- добре да отиде, за
да не направи В. някоя беля и действително отишъл при нея. На другия ден като се
събудил свидетелят видял, че има няколко пропуснати повиквания от В.. По-късно А.
му разказал какво се случило. Свидетелят М. К. дава показания, че А. изглеждал зле,
имал одрано от нокти, имал рани по ръцете. А. му разказал, че след като отишъл в
апартамента на ул. "***" при В., тя се качила на прозореца и казала, че ако А. я остави,
ще се хвърли и той я хванал да я свали от перваза. След това В. го бутала към входната
врата да го гони, по пътя намерила отвертка, като се опитала с тази отвертка да го
прободе няколко пъти. Тя отваряла вратата, а той затварял за да не се чуват крясъците
отвън, бутали вратата заедно. А. е влезнал в апартамента, като самата В. му отворила.
При отваряне и затваряне на авратата от двамата вратата самата врата се е счупила. В.
се е притеснила как ще съобщи на родителите си, тъй като те не одобряваали тази
връзка.
Свидетелят М. К. дава показания, че В. се страхувала от родителите си и криела, че
А. ходи в апартамента и остава там да спи. От А. му станало известно, че В. се обадила
на нейната приятелка - Р. и след като отишла Р., той се успокоил вече, че може да я
остави, за да не направи някоя глупост и си тръгнал от апартамента.
От показанията на свидетелката Р. А. се установява, че въпросната вечер /миналото
лято/ В. й била звънила към 3-4 часа през нощта, но тя не е чула и не е отговорила.
Видяла, че В. я е търсила едва в 8:00 часа, когато станала, и й се обадила. В. плачела
разтревожена. Р. отишла при нея, при което заварила В. и А.. Когато свидетелката А. се
обадила на В., тя й казала да отиде у тях на ул. „***“ в гр. С., това е апартамента на
баща й. Причината, поради която В. я викнала, била, че не може да изгони А.. В. казала
на свидетелката А., че преди това го молила да си тръгне, но А. не си е тръгнал.
Свидетелката А. тръгнала около 8:00 часа и на място видяла, че вратата на апартамента
4

била счупена. Влезнала, В. и А. се карали. Двамата стояли в стаята на В., В. отишла до
другата стая. Свидетелката подканила А. да си тръгне, това било около 8:00-9:00 часа
сутринта, викнала му такси. Свидетелката поговорила с А., че за да не се създават
конфликти по- добре да си тръгне и той не отказал, тръгнал си. Пропуснатото
повикване на телефона на св.А. било от към 3:00-4:00 часа. За времето от 3:00 -4:00
часа до 8: 00 – 8:30 часа А. бил при В.. А. си тръгнл към 8:30 часа. Обяснява, че
планката която е отстрани на вратата, била счупена. Доколкото станало известно на
свидетелката А. двамата се карали, бутали се. Иначе, свидетелства, че А. и В.
прекарвали доста време в апартамента на В., където той оставал да спи.
По делото се установява, че В. се прибрала в гр.М. през деня на 17.06.2024г. и
разказала на свидетелката С. К. за случилото се. Последното се изяснява с показанията
на свидетелката С. К., както и свидетеля Я. К., който свидетелства, че съпругата му се
обадила по телефон, тъй като той бил извън страната, и му съобщила, че има инцидент
с дъщеря му В. К.. В тази връзки и на 17.06.2023г. свидетелката С. Р. К. подала жалба
до РУ- С. с оплаквания, че при посещение на дискотека от дъщеря й В. К. на дата
16.06.2023г. срещу 17.06.2023г. в „***“ А. К. се заяждал с дъщеря й, издърпал я насила
навън, че около 04:00ч. А. К. отишъл пред вратата й на посочения адрес на жилището
на ул.“***“ №*** и започнал да й се заканва, обижда и разбил вратата , че я е
изблъскал в спалнята, блъскал я и я дърпал за ръцете.
С Протокол за оглед на местопроизшествие от 17.06.2023г. на адреса на посоченото
жилище, било констатирано, че бравата и заключващият се механизъм са намерени в
обичайното си състояние На 90 см. от земята върху касата на врата се вижда насрещна
метална планка /пластина/, частично деформирана в долната й част. По продължението
на металната пластина нагоре и надолу се вижда пукнатина, която започва на 40см. От
пода и продължава на височина 1,60м. Приложен е и фотоалбум.
Според заключението по назначената видео- техническа експертиза -на
предоставени файлове , съдържащи записи от видеокамера на мобилния телефон на В.
К.,качеството на експортираните изображения е недостатъчно за извършване на
лицево- идентификационно изследване. На видеозаписът е заснето лице от видим
мъжки пол да влиза в асансьор, а след това бравата на отворената врата, която е в
заключ„ено положение, насрещна пластина на пода и касата на вратата с липсваща на
нея насрещна пластина. След това в кадър отново влиза лицето в асансьорна, което
прави някакъв жест с дясната си ръка, протегната напред, в посока на заснемащото
видео лице. Чуват се два гласа, предполагаемо мъжки и женски глас.
В съдебно заседание вещото лице по назначената видео- техническа експертиза
поддържа заключението си, като същото се приобщи по делото.
При така събраните доказателства съдът, след като прецени и обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите В. К., С.
К., Я. К., М. К. и Р. А., както и обясненията на подсъдимия, писмените доказателства,
събрани в хода на ДП №247/2023г. по описа на РУ на МВР- С., намира за безспорно
доказана следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че А. К. и В. К. имали връзка за период от около една година, след
което отношенията им започнали да се влошават, като същите имали конфликти.
На посочената дата 16.06.2023г. вечерта около 23:00ч. свидетелката В. К. тръгнала от
гр.М. за гр.С. със собственвия си автомобил, за да отиде на дискотека с приятели. В
дискотеката – „***“ тя отишла след 00:00часа. Същата вечер там в заведението бил и
А. К., като всеки бил с отделна компания, стояли на различни маси. От показанията на
свидетеля М. К. се установява, че В. К. искала да изясни отношенията си с А. К., като
отишла на масата при него, хванала А. за ръката и започнала нещо да му вика, изляла и
5

чаша с уиски върху него. В. извикала А. навън да говорят, двамата излезнали и се
върнали вътре в дискотеката и всеки от тях си отишъл на неговата маса, установено от
показанията на св.М. К.. Пред дискотеката отвън А. К. и В. К. се разправяли, като А. я
хванал за ръцете, но не я удрял. В. К. си тръгнала първа от дискотеката след 03:00часа,
а А. К. останал още с компанията си.
По- късно на телефона си А. К. получил няколко повиквания от скрит номер, като
първоначално той не вдигал телефона, но тъй като позвъняванията продължили още
два- три пъти последователно, А. К. вдигнал телефона. Позвъняванията били от В. К.,
чийто глас бил разпознат от свидетеля М. К.. Тя крещяла и викала като приканяла А. да
отиде да се разберат с думите: „Ела най-накрая да се разберем“. А. отишъл до
апартамента, където била В. К. на адреса на ул.“***“ №*** в гр.С., тъй като вече му
било известно, че същата е емоционална и изпада в истерични състояния и за да
предотврати евентуално такава ситуация. Като от гласните доказателства- както
показанията на свидетеля М. К., така и тези на свидетелката Р. А. се установява, че А.
не за първи път отива там в това жилище, оставал в този апартамент, живял с В. там,
макар и непостоянно. А. отишъл в апартамента към 04:00ч. Когато пристигнал в
апартамента двамата се карали, бутали вратата едновременно, В. отваряла и гонела А.,
а той затварял вратата на апартамента, за да не се чуват крясъците. В. дори наранила А.
К., като и свидетелката С. К. сочи, че в апартамента имало кръв, а същевременно не
дава показания, с които да изяснява от какво е тази кръв, не сочи и дъщеря й В. К. да е
имала някакви наранявания, а и няма данни по делото за събрани доказателства за
такива причинени наранявания на В..
Установява се, че страничната метална пластина на вратата на апартамента била
паднала, като В. се притеснила как ще съобщи на родителите си, тъй като те не
одобрявали връзката й с А.. И затова се опитала да я поправи.
Съдът цени дадените от подсъдимия А. К. обяснения във връзка с установеното по-
горе относно обстоятелствата, касаещи причината за посещението му в апартамента на
ул.“***“ №***, че именно В. звънила на телефона му, за да се разберат, като още в
самата дискотека го подканяла за това, държала се изнервено, дори изсипала върху
него чаша с уиски, че отишъл в апартамента именно заради емоционалнтото й
състояние и конфликта, че не посещава за първи път този апартамент, като отчете, че
същите обяснения освен средство за защита, са и доказателствено средство и те се
подкрепят от показанията на свидетелката В. К., която сочи за конфликта между тях
още в дискотеката, а по отношение на състоянието на вратата на апартамента сочи, че
не помни да е имало момент, в който и двамата с А. да са дърпали вратата, но от
самото избутване на вратата металното на бравата паднала. Свидетелката В. К.
свидетелства, че двамата с А. взаимно се бутали. От нейните показания се установява и
обстоятелството, че А. не за първи път ходи в апартамента на ул."***" *** в гр.С., като
дори оставал там.
Свидетелят М. К., чиито показания съдът цени, тъй като е пряк очевидец на
развилата се ситуация в отношенията между В. К. и А. К. в дискотека „***“, също са в
подкрепа на установеното за причината, поради която А. К. отишъл в апартамента. За
последното тези свидетели нямат преки възприятия.
Свидетелите Я. К. и С. К. не са преки очевидци, поради което и от показанията им не
могат да се установяват факти, свързани с отношенията между А. К. и В. К. в
дискотеката, нито в апартамента, как А. е влезнал в апартамента, как е била счупена
точно вратата.
Свидетелката Р. А. също не е пряк очевидец на предисторията, зае конфликта,
възникнал между В. К. и А. К. в дискотека „***“, защо А. тръгнал към апартамента,
където била В., как влезнал в апартамента и как била повредена вратата на
6

апартамента.
От показанията на свидетелката Р. А. се установява, че към 04:00ч. след полунощ
имала повиквания от телефона на В. и веднага щом видяла, че я е търсила, към 08:00ч.
сутринта й се обадила. Свидетелства, че В. била разтревожена, повикала я, като й
обяснила, че не може да изгони А.. В. обяснила на свидетелката А., че преди това го
молила да си тръгне, но А. не си тръгнал. Свидетелката А. тръгнала към жилището на
В. на ул.“***“ №*** в около 08:00ч., планката, която е отстрани на вратата, била
счупена, а там А. и В. се карали. Установява се, че след като свидетелката А. помолила
А. той си тръгнал към 8:30 часа. Доколкото станало известно на свидетелката А.
двамата се карали, бутали се.
Или, от така събраните доказателства, установява се, че посещението на апартамента
на ул.“***“ №*** от А. К. е предхождано и превизвикано от позвъняванията на В. К.
на неговия телефон, като го търсела, за да се разберат.
При така изясненото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл.170 от НК защитава неприкосновеността на жилището, като под
жилище следва да се разбира помещението, което се обитава, ползва, и е без значение
на кого принадлежи собствеността му. Наказанието е предвидено не само за влизане в
жилището, а изпълнителното деяние по чл.170, ал.1 от НК е за влизане без право в
жилището на лицето по един от посочените начини, без съгласието му, а именно-
като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или
специални технически средства, като последното е без съгласието от страна на лицето,
което го обитава, а също и деецът да е останал в жилището, въпреки изричното
несъгласие на държателя му. В случая, обвинението е повдигнато за такова деяние,
извършено нощем- по чл.170, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
От субективна страна, престъплението по чл.170, ал.2 вр. с чл.170, ал.1 от НК може
да се осъществи с пряк умисъл, т.е., деецът следва да съзнава, че извършва действия ,
нарушаващи неприкосновеността на жилището.
При съвкупната преценка на доказателствата, описани по- горе, съдът намира, че не
се установи А. К. да е влезнал в жилището, обитавано от В. К., като е употребил за
това сила , т.е., по един от начините, посочени в чл.170, ал.1 от НК, както е внесен
обвинителния акт срещу него.
Липсват категорични доказателства, безспорни, от които несъмнено да се доказва, че
А. К. е осъществил действия-употребил сила, за да счупи металната странична планка
на вратата на апартамента, за да влезе. Събраха се доказателства, че той бил извикан от
св.В. К.. Дори самата тя при разпита й пред съда казва, че двамата с А. се бутали,
единият отварял, другият затварял вратата, карали се, които са в синхрон и с
обясненията на А. К.. Видно е също и че В. К. се прибрала в гр.М., като не сочи да е
била поправена вратата, а след като твърди, че била счупена, не става ясно пък как е
заключила вратата, за да напусне апартамента.
Няма доказателства за това, че вратата е повредена и че била употребена сила от А.
К., за да влезе в жилището. Видно и от заключението по назначената видео- техническа
експертиза не се установяват обстоятелства, допринасящи за категоричния извод, че А.
К. счупил планката на вратата, за да влезе в жилището. Не се установява как точно е
паднала страничната метална пластина, имайки предвид, че и двамата В. и А. бутали
вратата, упражняван бил физически натиск и от двете страни.
Следва да се посочи и че показанията на свидетелката К. не са достатъчни да
обосноват категоричен извод за извършено деяние, за което е повдигнато обвинение
срещу А. К., имайки предвид влошените й отношения с него.
7

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК Присъдата не може да почива на
предположения.
Според ал.2 на чл.303 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин.
След като в хода на производството не се събраха достатъчно и убедителни
доказателства за осъществен от страна на А. К. състав на престъпление по чл.170, ал.2
във вр. с ал.1 от НК, за което срещу него е повдигнато обвинението с Обвинителния
акт и съдът не може да формира по категоричен начин вътрешно убеждение, че същият
е виновен в извършването на такова деяние, за което да са налице доказателства, а не
предположения, то постанови Присъдата си, като ПРИЗНА А. Р. К., ЕГН**********,
ЗА НЕВИНОВЕН ЗА ТОВА ЧЕ:
На 17.06.2023г., около 04: 00 часа, в гр.С. влязъл в чуждо жилище - апартамент,
находящ се на ул. „***, собственост на Я. С. К. от гр.М., обл.С. и обитаван от В. Я. К.
от гр.М., обл.С., като употребил за това сила - удрял входната врата и деянието е
извършено нощем - престъпление по чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като на
основание чл.304 от НПК ОПРАВДА А. Р. К., ЕГН**********, по повдигнатото
срещу него обвинение за престъпление по чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Не е налице и субективния елемент на престъплението по чл.170, ал.2 във вр. с ал.1
от НК, а именно че А. К.е съзнавал, че влиза в чуждо жилище, въпреки несъгласието на
В. К.. Напротив, налице са данни по делото, че тя е извикала А..
Както се посочи по- горе на основание чл.287, ал.5 от НПК съдът прие и разгледа и
заявеното искане от прокурора в проведеното съдебно заседание на 12.06.2024г. по
делото за извършено от А. К. деяние по чл.170, ал.4 от НК, а именно да бъде признат
за виновен за противозаконно оставане в чуждо жилище, въпреки изричната покана да
го напусне.
По време на съдебното следствие се събраха и провериха доказателства, за пълното и
обективно изясняване на истината, като с оглед установените факти, съдът може да се
произнесе по искането на прокурора. В случая не се касае за основания за съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението и няма пречка посредством
предвидената процесуална възможност в чл.287, ал.5 от НПК съдът да се произнесе по
искането на прокурора и за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия
или в случая- за деяние по чл.170, ал.4 от НК, признаците на което се установиха по
делото.
Събраните доказателства, така, както са обсъдени по- горе сочат на извършено
деяние по чл.170, ал.4 от НК и затова съдът на основание чл.287, ал.5 от НПК ПРИЗНА
А. Р. К., ЕГН**********, ***, за ВИНОВЕН В ТОВА ЧЕ:
На 17.06.2023г., за времето от около 04:00 часа до 08:30ч. противозаконно останал в
чуждо жилище - апартамент, находящ се на ул.„***, в гр.С., собственост на Я. С. К. от
гр.М., обл.С. и обитаван от В. Я. К. от гр.М., обл.С., въпреки изричната покана от
ползвателя В. Я. К. да го напусне- престъпление по чл.170, ал.4 от НК.
Съдът прие, че са налице условията на чл.78а, ал.1 от НК , като освободи А. Р. К.,
ЕГН**********, ***, ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното деянието
по чл.170, ал.4 от НК и му НАЛОЖИ административно наказание ГЛОБА в размер на
1000,00 лева /хиляда лева/.
За деянието по чл.170, ал.4 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до
една година. А. К. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, от
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.
При определяне на наказанието съдът отчете, че обществената опасност на деянието
8

е ниска. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид, че А. К. съдейства
за разкриване на обективната истина, добрите му характеристични данни за личността
му съобразно представената характеристична справка, както и че същият не е осъждан.
Съдът не намери отегчаващи вината обстоятелства.
Предвид горното съдът определи административното наказание в минималния му
предвиден размер.
Постанови веществените доказателства- оптичен носител /диск/, съдържащ
видеозаписи, направени с мобилен телефон да се върне на В. Я. К..
На основание чл.189, ал.4 от НПК съдът не възложи съдебни разноски на А. К.,
предвид постановената оправдателна Присъда по обвинението по обвинителния акт за
деяние по чл.170, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
По изложените мотиви съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	9
Дата:	12 юни 2024 г. (в сила от 28 юни 2024 г.)
Съдия:	Райна Русева

Дело:	20245440200004
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 януари 2024 г.

Присъда по дело №4/2024 на Районен съд - Смолян

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите