№ 21014
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110142548 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Ищецът *** твърди, че Р. Х. С. , като собственик на топлоснабден имот - находящ се
на адрес: ***, е клиент по неформален договор за продажба на ТЕ и не е заплатил сумата от
1238,65 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 20.04.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 135,25 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 04.04.2023
г., сумата от 63,45 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 20.04.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 11,79 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 04.04.2023 г., за които суми по ч. гр. д. №
20670/2023 г. на СРС, 125-ти състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В
исковата молба се твърди, че ищецът издава текущи фактури за клиентския номер, по
прогнозни сметки, както и че след изтичане на отоплителния сезон, ФДР „Бруната
България“ ООД е изготвяла дялово разпределение, въз основа на което са издавани общи
фактури, незаплатени от ответника. Поддържа се, че съгласно приложимите за процесния
период Общи условия ответникът е следвало да заплаща месечните суми в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, но не сторил това, поради което изпаднал в
забава и дължал и обезщетение за забава. Предвид изложеното се моли да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми и се претендират разноски.
Ответникът Р. Х. С. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Поддържа, че не е в облигационни отношения с ищеца,
оспорва да е собственик или ползвател на процесния имот. Счита, че не дължи заплащане на
услугата за дялово разпределение, тъй като същата е била предоставена от трето лице и не е
доказан размерът й и падежът й. Оспорва претенцията за лихва за забава с твърдения, че не е
поставян в забава по уговорения в общите условия ред. Прави възражение за давност, като
подробно аргументира, че давностният срок е започвал да тече с изтичането на срока за
заплащане на ежемесечните фактури, а не на този за плащане на общата изравнителна
1
фактура.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на
топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е
установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота –
право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по
сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при
съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г.
на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна
енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на
партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.
Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот /л. 15-16 от делото/, от
който се установява, че на 17.11.2015 г. *** и ***а са дарили на ответника Р. Х. С.
процесния имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. София, ул. Самоков №
24, бл. 40, вх. Б, ет. 4., като са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване
върху същия.
От представените на л.75-76 от делото преписи-извлечения от актове за смърт се
установява, че ***а е починала на 21.03.2019 г., а *** на 29.03.2016 г.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че през процесния период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. между страните е съществувало облигационно отношение за
доставка на топлинна енергия и ответникът е имал качеството на потребител на такава. Като
собственик на имота, при липса на данни за лице, подало молба-декларация до ищеца за
откриване на партида, именно той е страна по правоотношението по продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Недоказани са възраженията, направени от името на ответната
страна, че през процесния период е липсвала облигационна връзка между страните.
Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от
дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна
инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Т.е. продължава да бъде потребител този,
който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като
2
няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните
разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007
г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение
и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно
приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за
отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.
По делото не е формиран спор, че до процесния имот за процесния период е
доставена топлинна енергия в претендираните размери. Представена е обща фактура от
31.07.2021 г. с допълнителна информация към нея, от която се установява, че реално
консумираната топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е в размер на
528,43 лв., от които ответникът е платил 4,03 лв. и дължи остатък в размер на 524,40 лв. От
представената обща фактура от 31.07.2022 г. и допълнителна информация към нея се
доказва, че за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. е консумирана ТЕ на стойност 722,80 лв.,
която не е заплатена от ответника. Следователноу общо дължимата сума за реално
потребена топлинна енергия в процесния имот за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. е в
размер на 1247,20 лв., но предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес на ищеца следва да бъде присъдена претендираната сума за ТЕ от 1238,65 лв. Следва
да се посочи, че ответникът не е ангажирал други доказателства, установяващи нещо
различно.
По исковете за обезщетение за забава.
Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ, приложими към
правоотношението – в случая тези, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г.
Разпоредбата на чл. 33 ОУ, приложими след 2016 г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
3
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й – правото на ищеца да иска вземането
да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й. Следователно, ответникът дължи обезщетение за забава. Съгласно
чл. 33 ОУ, обезщетение за забава се дължи от изтичане на 45-дневен срок от датата на
издаване на фактурата, но общата фактура, която съдържа реално ползваното количество
ТЕ. За отоплителния сезон м.05.2020 г. – м.04.2021 г. общата фактура е издадена на
31.07.2021 г., като дължимата сума по нея е в размер на 524,40 лв., а лихвата за забава върху
същата за периода 15.09.2021 г. – 04.04.2023 г. е 84,54 лв., определена от съда по реда на чл.
162 ГПК. За отоплителния сезон м.05.2021 г. – м.04.2022 г. общата фактура е издадена на
31.07.2022 г., като дължимата сума по нея е в размер на 722,80 лв., а лихвата за забава върху
същата за периода 15.09.2022 г. – 04.04.2023 г. е 43,23 лв., определена от съда по реда на чл.
162 ГПК. Или, за периода 15.09.2021 г.-04.04.2023 г. дължимата лихва за забава върху
сумите за доставена и потребена топлинна енергия е в общ размер от 127,77 лв.
Следователно, искът за мораторна лихва върху главницата за ТЕ следва да бъде уважен до
сумата от 127,77 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 135,25 лв. следва да се
отхвърли.
По възражението за погасителна давност.
Давността за вземането за главница е тригодишна, съгласно приетото в ТР №
3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с предявяване на иска, на основание чл.116, б. „б“ ЗЗД,
давността се прекъсва.
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016 г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената сума по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички
случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната
сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски. Изравнителният резултат води до
възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия
клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от изтичане на 45-дневен срок от датата на
4
издаване на фактурата, за фактурите, издадени след м.7.2016 г., от когато са приложими
процесните ОУ.
Поради изложеното по - горе, погасителната давност за вземанията за топлинна
енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., започва да тече за всяка отделна фактура,
от изтичането на 45 – дневен срок от датата на издаването й, защото от този срок,
кредиторът – ищец може да иска изпълнение на задължението по нея. Относимо към делото,
към датата на предявяване на иска в съда (20.04.2023 г., когато е депозирано заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – чл. 422, ал. 1 ГПК) не са били налице погасени по
давност вземания. Най-старото претендирано вземане е това за м.05.2020 г., като същото е
станало изискуемо на 15.07.2020 г. и към дата на депозирана на заявлението по чл. 410 ГПК
давността за него не е била изтекла.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
Въпреки представения договор, сключен между ищеца, третото лице и ЕС, и
протокол, с който е взето решение да се премине към дялово разпределение, не е доказано
основанието ищецът да претендира сумата, нито неговия размер - цената на услугата е
изцяло недоказана, с оглед на което, искът следва да се отхвърли – за главница и лихва за
забава, като акцесорна претенция, а, доколкото исковете се отхвърлят, съдът не разглежда
възражението за погасителна давност на вземанията по тези искове.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски: за заповедното производство - в общ размер 78,98 лева,
от които 28,98 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер; за исковото производство – в общ размер 276,02 лева, от които 171,02 лева
държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 5 лв. такса за съдебно
удостоверение. От сторените от ищеца разноски, ответникът, съразмерно с основателната
част на исковете, дължи, съответно: за заповедното производство – 74,47 лв.; за исковото
производство – 260,26 лв.
Ответникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, при условията на
чл.38, ал. 2 ЗАдв. По исковото и заповедното производство са представени договори за
правна защита и съдействие, сключени между ответната страна и адвокат С. К. К. при
условията на чл.38,ал.1, т. 2 ЗАдв., с оглед на което на адвоката следва да се определи
адвокатско възнаграждение за всяко от двете производства, което ищецът да бъде осъден да
заплати.
Въз основа цената на исковете, която е в общ размер от 1449,14 лева, на основание
чл.38,ал.2 ЗАдв, вр. с чл.7,ал.2, т. 2 и чл. 7, ал. 7 от НМРАВ, съдът определя адвокатско
възнаграждение за исковото производство в размер на 444,91 лв. и такова за заповедното
производство в размер на 222,45 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на
процесуалния представител на ищеца – адв. С. К. се дължи, съответно: за заповедното
производство – 12,70 лв.; за исковото производство – 25,40 лв.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Р. Х. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. „Самоков“
№ 24, бл. 40, вх. Б, ет. 4, ап. 12 дължи на *** с ЕИК: *** и адрес: *** сумите: 1238,65 лева
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ***, за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 20.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия в размер 127,77 лв. за период от 15.09.2021 г. до
04.04.2023 г., за които суми по ч. гр.д.№ 20670/2023 г. на СРС, 125 състав е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕИК: *** и адрес: *** против Р. Х. С. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, ул. „Самоков“ № 24, бл. 40, вх. Б, ет. 4, ап. 12, искове за
установяване на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч. гр.д.№ 20670/2023 г. на СРС, 125 състав за: горницата над уважената
претенция за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия над уважения
размер от 127,77 лв., до пълния предявен размер от 135,25 лева; за 63,45 лева главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г. и сумата 11,79 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
период от 16.07.2020 г. до 04.04.2023 г.
ОСЪЖДА Р. Х. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. „Самоков“ № 24, бл. 40,
вх. Б, ет. 4, ап. 12 да заплати на *** с ЕИК: *** и адрес: *** сторените разноски съразмерно
уважената част от исковете: сумата 74,47 лв. по ч. гр.д.№ 20670/2023 г. на СРС, 125 състав
и сумата 260,26 лв. по гр.д.№ 42548/2023 г. на СРС, 125 състав.
ОСЪЖДА *** с ЕИК: *** и адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, да заплати на
адвокат С. К. К. – САК, служебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете: сумата от 12,70 лева за осъществено безплатно процесуално
представителство на Р. Х. С. по ч. гр.д.№ 20670/2023 г. на СРС, 125 състав и сумата от 25,40
лв. за осъществено безплатно процесуално представителство на Р. Х. С. по гр.д.№
42548/2023 г. на СРС, 125 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца „Бруната България“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СУМАТА е платима от ответника на ищеца по банков път по банкова сметка:
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6