Р Е Ш
Е Н И Е
София, 02.03.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 12237/2020 г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявени са
искове от К.П.Г., ЕГН ********** чрез адв. Я.С. *** против З. „Л.И.“ АД, ***, с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ за сумите, както следна: - 100 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
претендирано пряко от застрахователя и - 3 959,40 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществените вреди – разходи за лечение, прегледи и диагностика, ведно със законната
лихва, считано 25.04.2020 до окончателното изплащане и сторените разноски,
вкл. адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38 от ЗА, с ДДС.
В исковата молба се твърди, че на 01.01.2020 г.
около 06:00 ч. ищецът се е намирал на тротоара на ул. "И. Денкоглу" между номерата ****. В този момент по улица
„И. Денкоглу" с посока на придвижване от ул.
"Лавеле" към ул. "Княз Борис I"
се е придвижвал л.а. марка "Алфа Ромео", модел "159", Рег.№
СВ ****НТ, управляван от В.П.Г.. Когато автомобилът достигнал района на улица „И.
Денкоглу", номера ****, водачът загубил контрол
върху управляваното от него МПС, то се отклонило вляво, ударило метални паркинг
колчета, след което реализирало ПТП с намиращите се пред номер **** шест
пешеходци, един от които ищецът.
Вследствие на ПТП ищецът е транспортиран до болница
„Пирогов“, където са констатирани множество увреждания, като същият е претърпял
и оперативна интервенция на крака.
По повод ПТП е съставен Констативен протокол № К-3 и
образувано ДП № 11003/2020 г. по описа на РТП-ПР-СДВР и пр. пр.№ 74/2020 г. по
описа на СГП.
За увреждащото МПС марка "Алфа
Ромео",модел" 159" с рег.№ СВ ****НТ, към деня на ПТП ищецът
твърди да е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
полица № BG/22/119001669889.
В тази връзка е предявил настоящия иск срещу ответното
застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в размер исковата
сума, ведно със законните последици – законна лихва и сторените разноски, вкл. адвокатски хонорар.
Представил е писмени
доказателства, поискал е разпит на свидетел и назначаване на съдебномедицинска
и автотехническа експертизи.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявените
искове изцяло по основание и размер. Претендира разноски и юрк.възнаграждение.
На първо място заявява, че ищецът Г. няма правен интерес
от водене на исково производство, тъй като във връзка с претърпените вреди е
отправил доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от
настъпило застрахователно събитие на 01.01.2020 г. /щета №
0000-1000-63-20-7062/ като за определяне за изплащане на застрахователно
обезщетение, на пострадалия е указано да представи документи, което не е
сторено. В тази връзка оспорва твърдението, че е налице престъпление по
транспорта по смисъла на НК, при твърдения, че от представената Епикриза от
лечебното заведение е посочено, че причинените вреди са от побой.
Оспорва представения протокол за ПТП с пострадали лица в
частта относно „обстоятелства и причини за ПТП“, както и в частта относно
посочените за пострадали лица при пътнотранспортното произшествие, както и по
повод на посочените им нанесени вреди при настъпването му.
Оспорва вина за настъпилите увреждания от ПТП да има
единствено посоченият за водач на л.а. “Алфа Ромео 159“ с рег.№ СВ ****НТ, като
счита, че основна причина за настъпване на ПТП е сбиване, алтернативно твърди,
че ищецът е допринесъл във висока степен за ПТП, като е изскочил внезапно
нарочно пред автомобила при ограничена видимост.
Оспорва твърдението в исковата молба, че автомобилът е
нарушил правилата за движение и е блъснал движещите се пешеходци, тъй като няма
представени доказателства в тази насока. Счита, че в настоящия случай е налице
„случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК.
Оспорва причинно-следствена връзка с настъпилото събитие
и получените травматични увреждания в тяхната съвкупност като оспорва
твърдението, че по причина настъпилото събитие е увреден ищецът.
Оспорва твърденията за търпени от ищеца травматични
увреждания, твърденията за продължителност и интензитет на търпени болки, както
и твърдението за търпяно страдание, представляващо трайно
състояние-продължително психично отношение на пострадалия към осъщественото
събитие.
Оспорва твърдението, в резултат от осъществяване
механизма на ПТП от 01.01.2020 г., на ищеца Г. да са причинени описаните в
исковата молба, като вид и характер увреждания, като оспорва всички твърдения
относно медико - биологичния им характер, за продължителност на лечението,
както и заявените вреди да са настъпили по причина от травми настъпили от
описаното превозно средство.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца.
Оспорва исковата претенция и по размер, като прекомерно
завишена.
Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди, за
техния интензитет и проявление, както и твърденията по отношение на периода,
през който са търпени, като оспорва твърдението за настъпване на такива,
обосноваващи размера на исковата претенция.
Оспорва изцяло исковата претенция за имуществени вреди -
сторени разходи за лечение от ищеца в производството.
Оспорва причинно-следствената връзка между настъпилото
събитие и получените травматични увреждания, както и причинно-следствената
връзка на сторените разходи с настъпилото застрахователно събитие.
Оспорва всички твърдения в исковата молба, по основанието
на предявените претенции за имуществени вреди. Оспорва твърдението, че всички
предявени за обезщетяване имуществени вреди са относими
и необходими във връзка с лечението на пострадалия. Оспорва необходимостта от
претендираните разходи.
Във връзка с изложеното, оспорва всички твърдения на
ищеца за извършени разходи, като оспорва твърдението да са извършили плащане на
суми, съответстващи на претендираните в настоящото производство за имуществени
вреди. На самостоятелно основание, в случай, че се установи наличие на
съпричиняване от страна на ищеца, то същото, според него, е основание за
намаляване на размера на обезщетението за имуществени вреди на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
Оспорва изцяло претенцията за присъждане на лихва като
неоснователна, както и датата от която се дължи.
Поискал е ангажиране на писмени
доказателства, на гласни такива и на експертизи.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски по списък, вкл. ю.к. възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните не
се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че на 01.01.2020 г., около 6,10 ч. в София, на ул. „И. Денкооглу”
е станало ПТП, като В.П.Г., водач на л.а. „Алфа Ромео” модел 159, Рег. №
СВ ****НТ, в зоната на сграда № **** /Клуб „Тифани”/
изгубил контрол върху управлението му,
автомобилът се отклонил наляво, съборил 5 колчета против паркиране на
автомобили, качил се на левия тротоар и ударил намиращите се на тротоара пред
клуба 6 пешеходци, между които и ищецът К.П.Г., след което се блъснал в металната входна врата на клуба.
При станалото ПТП е пострадал ищецът, който се e намирал на платното на
разделителен остров, като пешеходец, получавайки телесни увреждания. След
станалото той е откаран по спешност в болница и е претърпял операция.
По делото не се
оспорва обстоятелството и съдът приема за доказано наличието на валидно
застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество по з.п. № BG/22/119001669889, валидна за времето, когато е станал
инцидентът, както и че по образуваната при него по искане на ищеца от
24.01.2020 г. преписка по щета, на 10.06.2020 г. застрахователят – ответник е
отказал да заплати обезщетение.
По искане и на
двете страни по делото беше назначена САТЕ, според която механизмът на
станалото ПТП е следният: На 01.01. 2020 г. около 6,10 ч., л. а. марка
„Алфа Ромео” модел 159, Рег. № СВ ****НТ, управляван от В.П.Г.,*** с посока на
движение от ул. „Лавеле” към ул. „Княз Борис I”. Скоростта на движение на
автомобила, определена по експертен път предвид деформациите по автомобила и
нанесените щети, е 50 км/ч. Мокра асфалтова настилка, еднопосочна улица, с
паркирани автомобили в дясната пътна половина. В зоната на сграда № **** /Клуб
„Тифани”/ водачът на автомобила губи контрол върху
управлението му авточобилът се отклонява наляво,
поваля 5 колчета против паркиране на автомобили, качва се на левия тротоар и
удря намиращите се на тротоара пред клуба 6 пешеходци между които и К.П.Г., след което се блъска в металната входна врата на
клуба.
Според вещото
лице причините за настъпване на произшествието са субективни и се дължат на
начина на управление, на водача /въздействие или липса на въздействие върху органите за управление/, довел до
загуба на контрол на управлението на автомобила и отклоняването му наляво, с
последващо качване и движение по левия тротоар.
Опасната зона за спиране на л.а.”Алфа
Ромео” за конкретните
пътни условия и скорост 50 км/ч е била 38 м.
Отстоянието на
автомобила от мястото на удара в момента, в който пешеходецът е бил видим за
водача, излизайки от невидимата зона вляво, не може да бъде определено
технически път, поради неизвестно поведение на пострадалия преди удара с него.
При
място на удара върху тротоара, пешеходецът е извън коридора на движение на
автомобила, извън платното за движение и не представлява опасност за водача. В
Протокола за оглед е отразено, че лекият
автомобил е изместен. Експертът заявява, че, порадаи наличието на многобройни деформации по лекия автомобил, не може
да бъде определено точно с коя част на лекия автомобил е настъпил ударът с
ищеца Г.. Тъй като не е известно положението на тялото преди
удара с автомобила, не може да се отговори със сигурност дали пешеходецът Г. е имал
възможност да забележи приближаващия автомобил „Алфа Ромео”. Ако пешеходецът се
е намирал на тротоара, а лекият автомобил се е движил нормално разположен в
лявата част на платното за движение, то, дори и да е забелязал автомобила, той
не е представлявал за него опасност. В момента, в който лекият автомобил се е
качил върху бордюра на левия за неговата посока тротоар, пешеходецът е попадал
в опасната зона за спиране.
Вещото
лице - СМЕ, установява, че, в резултат на претърпяното ПТП на 01.01.2020 г.,
ищецът е получил следните травматични увреждания: - Полифрагментно
счупване на външното и вътрешно тибиално плато с
депресия на тибиалното плато (тип Schatzker
V), което реализира медикобиологичния признак трайно
затруднение в движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни, -
Травматично изкълчване на лявата раменна става със счупване на голямото туберкулно възвишение на лявата раменна става), което
представлява трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за повече
от 30 дни, и – Гръдно - коремна контузия, която е довела до разстройство на
здравето неопасно за живота.
Според експерта, счупванията на тибиалното плато могат да се получат по индиректен и
директен механизъм. Индиректните счупвания се получават под действието на компресионни, абдукционни и аддукционни сили и комбинацията от тях /напр. падане от
високо/. Директните счупвания се получават под действието на сила, действаща
непосредствено на мястото на счупването, най - често при ПТП и обикновено са
раздробени и с мекотъканни увреди. Най-честият
механизъм за изкълчването на раменната става е при падане върху дланта на
ръката или върху лакътя при отведена мишница или при силно изместване назад на
отведената мишница. Направен е извод, че описаните травматични увреждания при К.П.Г.
добре отговарят по време и място, да са получени при инцидента на 01.01.2020 г.
След наместване на изкълчването
на раменната става, се носи ортеза, с която рамото се
обездвижва за срок от 30-45 дни, след което е уместно провеждането на
рехабилитация. Счупването на тибиалното плато е
наложило извършването на оперативна оперативна
интервенция с поставянето на метална остеосинтеза
/две заключващи плаки/ и изискват възстановителен период за около 6 месеца.
Понастоящем ищецът е в добро общо
състояние. Походката му е нормална.
Лявата раменна става е без хипотрофия на
мускулатурата. Движенията са леко ограничени в крайните степени. В лакътната
става движенията се извършват в пълен обем. Лявата ръка е с леко изразена хипотрофия на лявата предмишница
и дланта. Намалена е силата на захвата с лявата ръка.
Левият горен крайник е със Запазени пулсации на артериите. Левият долен крайник
е без отоци, без хипотрофия на мускулатурата. Налице
са оперативни белези, разположени странично в областта на коляното, като този
от вътрешната страна е с дължина 14 см, а този от външната страна - с дължина
11 см. Двата белега дават лек козметичен дефект. Спонтанните движения в лявата колянна става са леко редуцирани в крайната степен за
сгъване, но с външна помощ се извършват в пълен обем. Липсват кожни обриви по
левия крак. Клякането е затруднено, като е болезнено след 90 градуса.
Ищецът се оплаква от болки в
лявата подбедрица и в коляното при ходене и качване по стълби, клякането е затруднено.
Съобщава, че има намалена сила на захвата на лявата
ръка и психически не се чувства добре. Болките в областта на лявата колянна става и в бъдеще могат да се проявяват при
по-голямо натоварване, при промяна на времето и др. Възможно е и развитието на артроза в колянната става.
По – нататък в заключението си
експертизата заявява, че голяма
част от хората поне веднъж в живота си са имали случай на контактен дерматит. Това състояние представлява форма на кожна
реакция – непоносимост или алергична реакция спрямо конкретно химично вещество,
някакъв вид материал, части от растение и други. Дерматитът
не е заразен, а проявата на симптомите и в каква степен ще бъдат изразени
зависи от чувствителността на организма спрямо конкретното вещество.
Контактните
дерматити могат да бъдат разгледани най-общо като три
основни вида – на алергична основа, на базата на фоточувствителност и на базата
на дразнене. Не е посочено този при
ищеца вследствие на какво се е проявил.
Към настоящия момент ищецът няма
валидно ЕР на ТЕЛК.
При изкълчване на раменната става, увредите на нерви на брахиалия плексус не са
изключение, като най-често засегнат е аксиларният
нерв (n. axillaris).
По време на хоспитализацията в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”
ищецът К.П.Г. се е оплакал от изтръпване и слабост на
лявата ръка и по този повод на 07.01.20 г. е бил консултиран с невролог, който е
установил периферно - нервна увреда вляво с отслабена
мускулна сила на лявата предмишница и ръка, хипестезия с парестезия за С7 –
С8 и Тх1. Препоръчано е лечение с Милгама и Дексофен, както и провеждането на ЕМГ /електромиография/
в планов порядък.
Видно от Епикриза
на К.П.Г. от История на заболяването № 13973/14.12.20 г. – 19.12.20 г. на
Отделение по Нервни болести при МБАЛ „Света София”, окончателната диагноза на
ищеца е: Увреждане на шийните коренчета,
некласифицирани другаде и придружаващи заболявания: Увреждане на лакътния нерв;
Увреждане на лъчевия нерв. Извършеното ЕМГ изследване показва данни за тежка периферностволова увреда за н.улнарис вляво и преднокоренчева увреда за С6, С7, С8 и Тх1 двустранно.
По
искане на ищеца и за доказване на претърпените от него
неимуществени вреди, съдът допусна и разпита свидетелката П.В.Г., негова майка.
В показанията си тя заяви, че
на 01.01.2020 г. синът й К. е пострадал при катастрофа. За първи път го е
видяла след обяд след инцидента в „Пирогов“. Бил на легло – кракът му бил
счупен и вече опериран, а ръката му била на екстензия. Бил в съзнание, но
изпитвал много силни болки и не можел да спи. Свидетелката го посещавала всеки
ден. Престоял в болницата една седмица, после го изписали за домашно лечение,
бил в количка, защото не можел да ходи, тъй като кракът му бил счупен в
коляното, имал поставени пирони и не можел да го сгъва. За него се грижела тя и
приятелката му. Чак след една година започнал да стъпва, а през 2022 г. му
свалили пироните. Много силните болки продължили една година, а кракът го боли
и до днес. 6 месеца бил в количката, не можел да ходи и се влачел до
банята. Г.не е ходила с него на
контролни прегледи и не знае дали той е ходил сам. Заяви, че към датата на
инцидента той бил започнал работа в едно заведение, но после го освободили от
работа и понастоящем е безработен. Според казаното от нея, лявата му ръка е
изсъхнала, няма движение, няма усещане и това продължава и до ден днешен Може
да я движи но не може да я огъва и не може да стисне нищо, на практика не може
да си служи с нея, свива пръстите, но няма сила на захвата.
Сега вече се движи, но след травмата походката му се е променила, а кракът
продължава да го боли – когато се разваля времето има болки, но болките са най
– силни сутрин и вечер, когато трябва да го раздвижи. Ръката го боли вечер.
Сега не пие обезболяващи. Ищецът има ТЕЛК.
По искане на ответника във
връзка с възражението му за съпричиняване, бяха допуснати и разпитани двама свидетели.
Свидетелката В.К.И. е присъствала на инцидента. Тя заяви, че на 01.01.2020 г. празнувала Нова година с
приятели в бар. Тифани на ул. Денкоглу
в София. Между 5 и 6 часа сутринта в бара станал бой и били изкарани пред
заведението. Братът на ищеца В.отишъл да вземе колата, за да се махнат от
случващото се и да избегнат побоя, но от силния стрес и адреналина загубил
управление – на пътя точно пред бар Тифани. Колата му
била марка Алфа ромео. Според свидетелката ищецът по
това време се намирал до стената до бара отвън, а няколко души продължавали да
го удрят. Върху платното нямало нито сняг, нито лед, било тъмно, пред
заведението има осветление, но не е много светло. Колата била с включени
светлини. От другата страна на платното – противоположната на бар Тифани, имало паркирани коли. Всичко станало много бързо,
колата ударила няколко колчета на тротоара и след това спряла. Свидетелката не
си спомня колата да е удряла ищеца, нито да е удряла някой друг. Свидетелката
заяви също, че, когато колата спряла, К.Г. бил легнал до вратата на бар. Тифани, не може да определи на какво разстояние от
автомобила, до вратата, но не е видяла как е станало. Не е видяла някое от
колчетата да го е затиснало. Не е видяла също как го бият, как някой скача на
краката му, как го удрят, не знае вътре в заведението дали е имало бой.
Свидетелят И.А.Д. е бил на работа в бар Тифани на 01.01.2020 г. Работи като охранител. В заведението станал бой, изкарали компанията на
ищеца и брат му Валери, а отвън те се сбили с друга компания. Бой отвън
свидетелят не е видял. Когато погледнал навън, видял В.да дава с колата на
заден ход, след като бил разбил с предницата си входа на бара. Тръгнал да бяга.
След удара на автомобила, се чули удари и свидетелят излязъл да види какво е
станало. Видял, че ударът бил във входната врата. Самият К. бил на земята в
ъгъла, по него имало следи от удар, лежал или бил седнал на земята и пъшкал, не
помни дали имало кръв. Освен него, двама или трима колеги на свидетеля също
били ударени и пищяли на земята. Свидетелят не е видял самия удар, като
излязъл, видял смазан автомобил, който дава назад, като част от него била на
тротоара, на около два метра назад от входа. Колчетата пред централния вход на
бара били счупени – повалени до долу, но не видял някое от тях да е затиснало
някой пострадал. Според него сняг не е имало, било тъмно, но имало улично
осветление.
По
делото е прието аз безспорно установено наличието на
застрахователно правоотношение по отношение на автомобила, чиито водач е
причинил катастрофата към момента на станалото ПТП.
Изложеното
се доказва от събраните по делото и неоспорени от страните писмени, гласни
доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя З. „Л.И.“ АД обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищцата от станалото на 01.01.2020
г. ПТП, изразяващи се в болки и страдания в размер 100 000 лв. и за сумата 3 959,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществените
вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва върху двете суми, считано
от 25.04.2017 г. до деня на заплащането им от ответника – застраховател, ведно
със законните последици – лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия
текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост.
Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в
съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по безспорен начин се
установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - от съда по справедливост,
като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните
болки и страдания на ищеца вследствие получените от катастрофата травми.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случаи, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на ищеца са причинени много сериозни както физически, така и душевни болки
и страдания – обстоятелство, което се установява от събраните и неоспорени писмени,
гласни доказателства и медицинска експертиза.
Според приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Доказано бе, че ищецът –
млад човек, понастоящем на 33 години, е претърпял травмите от инцидента, всяка
от които е довела до трайно затруднение в движенията на снагата за повече от 30
дни, а възстановителният процес е продължил при интензивни болки и страдания,
като към момента на изготвяне на заключението не медицинската експертиза се установява,
че последиците от тях все още не са напълно отшумели. Доказан бе и фактът, че тези
травми са му причинили и описаните от експертизата болки и дискомфорт от
психологическа гледна точка.
Като взе пред вид описаните по-горе и доказани болки и
страдания на ищеца, техния вид, интензитет и продължителност, съдът,
съобразявайки принципа за справедливост и икономическите условия в страната
през 2020 г. и към настоящия момент, намира, че обезщетение в размер 100 000 лв.
– така, както е предявена претенциятата, би било
адекватна обезвреда за претърпените от ищеца и доказани в производството
неимуществени вреди,
Съдът дължи произнасяне по възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца на
вредоносния резултат.
В хода на
производството това възражение не бе доказано, още повече с оглед на приетата и
неоспорена САТЕ, според която причините за настъпване на произшествието са
субективни и се дължат на начина на управление, на водача на автомобила, довел
до загуба на контрол на управлението му и отклоняването му наляво, с последващо
качване и движение по левия тротоар и направеният извод, че, ако пешеходецът се
е намирал на тротоара, а лекият автомобил се е движил нормално разположен в
лявата част на платното за движение, то, дори и да е забелязал автомобила, той не
е представлявал за него опасност.
По тези съображения съдът съдът
приема за недоказано направеното от ответника възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия на вредоносния резултат.
Върху присъдената сума като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от
датата на събитието – 25.04.2020 г., до окончателното издължаване.
Съдът намира за неоснователна претенцията за заплащане на
сумата 3 959,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществените
вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2020 г.
до деня на окончателното изплащане, пред вид факта, че в хода на производството
не бе доказано, че представените от ищеца документи за извършени разходи са
именно за разходи във връзка с лечението на получените от него травми в
резултат на катастрофата.
С оглед на това тази
претенция следва да бъде отхвърлена, като недоказана.
Предвид изхода на
делото на адвоката на ищеца следва да се изплати от ответника адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 3 530 лв.
На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената
част от иска, по делото, както следва: за депозити за свидетел и в.л. и д.т. за
издаване на съдебно удостоверение в размер 15,80 лв. и ю.к. възнаграждение в
размер 120 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ***, да
заплати на К.П.Г., ЕГН ********** чрез адв.
Я.С. ***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 100 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва, считано от датата на събитието – 25.04.2020 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за сумата 3 959,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществените
вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2020 г. до деня на
окончателното изплащане, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати на адв. Я.С.,*** адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 3 530 лв.
ОСЪЖДА К.П.Г. да заплати на З. „Л.И.“ АД разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, по делото – депозити за свидетел и в.л. и д.т. за
издаване на съдебно удостоверение в размер 15,80 лв. и ю.к. възнаграждение в
размер 120 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: