№ 17
гр. Бургас, 08.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател:А. В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от А. В. ВЪЛКОВ Административно наказателно
дело № 20252120203945 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. С. М., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 25-0769-003215/14.10.2025 г., издадено от началник на група към
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Бургас, в ЧАСТТА с която за нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на
жалбоподателя са наложени административни наказания - "глоба" в размер на 50 лв. и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. А. А. от
БАК, който поддържа жалбата и моли за частична отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк.
Р. Ж...., която моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.05.2025 г., в гр. Бургас, по ул. Е......, жалбоподателят П. М. управлявал
специален автомобил М..... с рег. № А ....., като при движение на заден ход и при
преминаване покрай паркиран лек автомобил Ф.... с рег. № А ....., го удря и му
причинява имуществени вреди. Жалбоподателят спрял МПС - то, установил щетите,
оставил бележка с телефон и номера на автомобила, и след това си тръгнал.
На следващия ден му бил съставен акт за нарушения с правна квалификация по
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, а на 14.10.2025 г. било
1
издадено и атакуваното НП с правна квалификация на нарушенията по чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “а“ от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на
събраните по делото доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че АУАН страда от
съществен порок, тъй като в него не била описана в пълнота нарушената разпоредба.
И това е така, защото макар и да не е посочена буква „а“ от чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП,
до нея има изписано словесно какво е било нарушението, а именно „не оказва
съдействие за установяване на вредите от ПТП“. Така описано нарушението, което се
явява и в пълно съотвествие с фактическата обстановка, не накърнява правото на
защита на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какви факти и право
да се защитава. Нещо повече, АНО в своето постановление е дал пълно числово
описание на състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, което е в
съостветсие с приетата и от него фактическа обстановка.
Въпреки това наказателното постановление в обжалваната част, следва да бъде
отменено поради липсата на нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3
от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, участник в ПТП, има задължение да
окаже съдействие за установяване на имуществени вреди, единствено настъпили от
произшествието. Или казано с други думи, това означава той да има такова поведение
(действие и бездействие), което да е в помощ на органите на реда, гражданите и
обществените организации, за да се установят щетите. В конкретния случай се
установи по един безспорен начин, както от писмените документи, така и от
показанията на актосъставителя, че жалбоподателят е проявил едно добросъвестно и
житейски оправдано поведение, изразяващо се в това, че е спрял МПС за да види
какви са щетите, оставил е бележка с телефонен номер, посочил е регистрационния
номер на МПС, участващо в ПТП, след което си е тръгнал, а още на следващия ден,
след като са се свързали с него от полицията, е дал писмени сведения, в които е
посочил механизма на ПТП и е признал за случилото се, съставен му е АУАН, който е
2
подписал, получил е препис от него, подписал е и протокола за ПТП, а след това е
упражнил и правото си на защита, подавайки по съответния ред възражение и жалба, в
които вече е заел защитна позиция. В описаната последователност от събития
настоящият съдебен състав не открива противоправно поведение на жалбоподателя,
което да се подведе под състава на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. Това е така,
защото жалбоподателят е изпълнил задълженията си по ЗДвП, проявил е нужната
добросъвестност и съдействие, и то е от такова естество, че при необходимост да се
установи кой е деликвента (както и е станало), от страна на пострадалия/ощетено
юридическо лице/трето лице (за реализиране на евентуална гражданска отговорност)
или от държавните органи (за реализиране на наказателно или
админстративнонаказателно правоотношение). Именно и в този смисъл е и идеята на
законодателя - да се види кое физическо лице е причинило щетите и в какво се
изразяват те. Укоримото отношение на АНО към поведението на жалбоподателя - че е
напуснал ПТП, не може да се приеме от съда като такова, а напротив, то е
законосъобразно и житейски оправдано. Това е така, защото поведението му не е в
онзи смисъл на бягство от ПТП, да цели да остане неразкрит, тъй като той е оставил
бележка, достатъчно индивидуализараща нарушителя, и както се вижда тя е изпълнила
своята цел - да се свържат заинтересованите лица с него при проявена необходимост.
А след това той си е тръгнал и това е било нормално поведение, тъй като не е
съществувало задължение за него да остава на място, да се обажда на МВР или да
издирва собственика на автомобила.
В този смисъл наказателното постановление в обжалваната част следва да се
отмени.
При този изход на делото разноски принципно се дължат в полза на
жалбоподателя, но доколкото не е направено искане за присъждането им, то и съдът не
дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0769-003215/14.10.2025 г., издадено
от началник на група към Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Бургас, в
ЧАСТТА с която за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя П. С. М., ЕГН **********, са наложени
административни наказания - "глоба" в размер на 50 лв. и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 1 месец.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4