Присъда по дело №512/2022 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 116 от 29.11.2022 година, постановена по НОХД №
512/2022 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против
подсъдимият М.Х. /М.Н./ гражданин на Сирийска Арабска Република, по обвинение в
престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 25.09.2022 година, в района на гранична
пирамида № 160, находяща се в землището на село Странджа, община Болярово, област
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин,
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат
наложени наказания в предвидения в закона минимален размер, а именно три месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание глоба в размер на 100.00
лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание, но производството по
делото пред съда е протекло в отсъствието на подсъдимия и с участието на неговият
служебен защитник – адв. А.П. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в
отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по
делото.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. А.П. заявява, че от
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че М.Х. е извършил
действия по влизане през границата на страната ни от Република Турция в Република
България без разрешение на надлежните органи на властта и с това е осъществил от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 279, ал.1 от НК. Желае подсъдимият да
бъде признат за виновен по обвинението като му бъде наложено наказание в предвиденият
от закона минималния размер.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият М.Х. е роден на 01.01.1988 година в гр.Хасака, Сирийска Арабска
Република и е гражданин на тази страна.
Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне и отишъл в Република
Турция. След това той решил да се установи в страна от Европа, където да живее и работи.
Тъй като не разполагал с надлежно разрешение да влезе през границата на страната ни,
решил да премине по незаконен път турско - българската граница. В изпълнение на
намерението си, на 25.09.2022 година подсъдимият заедно с други свои сънародници, с
помощта на неустановени лица, които се съгласили да им помогнат, влезли през границата
на страната ни от Република Турция в Република България в района на гранична пирамида
№ 160, находяща се в землището на село Странджа, община Болярово, област Ямбол, през
отвор във възпрепятстващото съоръжение на границата. Няколко дни по-късно, на
28.09.2022г. се качили в ремаркето на товарен автомобил, който същата вечер по-късно бил
спрян от полицейски служители за проверка на път І-7 в близост до с. Окоп, обл. Ямболска.
В хода на проверката полицейските служители, между които и св. Е., установили
подсъдимият и други около 60 лица в ремаркето на автомобила. Последните били
задържани от служители на ГПУ Елхово, които пристигнали впоследствие на мястото на
проверката.
От показанията на св.И.П. – служител на ГПУ Елхово към РДГП Елхово е видно, че
на 29.09.2022г. той е бил на работа и в началото на смяната му в 08.30 часа му било
1

разпоредено във връзка със задържани на 28.09.22г. вечерта на път І-7 до с. Окоп, обл.
Ямбол, в товарен автомобил лица, отговарящи на рисковия профил за нелегално преминали
държавната ни граница, да извърши проверка и да установи мястото, където е била
нарушена държавната ни граница. При извършената от св. П. проверка били установени в
района на гранична пирамида № 160, находяща се в землището на село Странджа, община
Болярово, обл. Ямбол, голям отвор във възпрепятстващото съоръжение и множество следи
там, които били с посока от Република Турция към Република България и продължавали към
вътрешността на страната ни.
При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е М.Х.
/М.Н./, гражданин на Сирийска Арабска Република.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че М.Х. не е осъждан
на територията на Република България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите А.Е. и И.П., дадени в хода
на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в
съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите Е. и П. са правдиви,
логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като
достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето,
мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията
на свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият М.Х. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 25.09.2022 година, в района на гранична
пирамида № 160, находяща се в землището на село Странджа, община Болярово, област
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения
текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване
през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелят П., а и в обясненията на
подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е
нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без
разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В
настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в
Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е
довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от
обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата /по арг. за
обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и Решение №
340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о., докладчик съдията П.Т./.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
2

предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република
България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно
преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията
на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасните последици,
които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да
реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия М.Х. за виновен в извършването на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимия съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори
и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между РТурция
и РБългария, за да достигне територията на България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да
се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от
убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито
впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и,
че цялостното поведение на подсъдимия свидетелства, че преминаването му през границата
ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни, след което да продължи при
свои близки във Франция, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат
основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. М.Х. съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид
динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на
обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е
осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в
хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид
причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на
извършването му. При тези фактически констатации и при превес на смекчаващите вината
обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично
отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, съдът
наложи на М.Х. при условията на чл.54 от НК наказание в предвиденият в Закона минимум,
а именно ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото наказание
ГЛОБА в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на М.Х., тъй като към момента на деянието той не е
осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на това наложено наказание на подс. М.Х. за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно разпоредбата
3

на чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не следва да се
присъждат.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.Х. да заплати в
приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Елхово направените в
хода на съдебното производство разноски за явяването свидетел в размер на 11.38 лева,
както и да заплати 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист,
вносими по сметка на Районен съд- Елхово.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/
4

Номер на акта:	116
Дата:	29 ноември 2022 г. (в сила от 15 декември 2022 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20222310200512
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 октомври 2022 г.

Присъда по дело №512/2022 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите