РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Ямбол, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330100190 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128 т.2, чл.245,
ал.2 и чл.86 ЗЗД за заплащане на следните суми: за сумата от 21621, 12 лв.,
представляващи незаплатено трудово възнаграждение за 2021 г., 2022 г. и за периода от
януари 2023 г. до месец юли 2023 г. Ищецът претендира и законната лихва върху всички
дължими възнаграждения по КТ от датата на исковата молба.
Също така претендира и заплащане на сумата от 3100 лв. лихва за забава върху всяка
просрочена сума до подаването на исковата молба, както и общо сумата 1755 лв.,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2021 г., 2022 г. и 2023
г., както и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение,
прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, като твърди да не са му изплатени
дължимите трудови възнаграждения, за неизползван платен годишен отпуск за три години и
лихва за забава.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, като не спори относно
съществуването и прекратяването на правоотношението. Твърди да е изплатил всичките
трудовите възнаграждения и не дължи посочените по горе суми. С оглед на това, че ищеца
заплатил на ответника сумата за едно месечно брутно трудово възнаграждение за
неподадено предизвестие за прекратяване на трудовия договор и се иска прихващане. При
тези твърдения моли за отхвърляне на исковете по отношение възнагражденията, които
твърди да е платил, като претендира разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на
ищеца.
Ответното дружество оспорва исковете чрез процесуален представител и моли за
отхвърлянето им.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
1
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че са били в трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е полагал труд при ответника „Леди М“ЕООД, което ТПО е било прекратено с
приложената заповед №*** год. на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ. В посочената заповед
работодателят е вписал, че служителя дължи обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на 1
месечно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Представени са още
длъжностна характеристика на длъжността „***“, допълнителни споразумения към трудов
договор № *** г., уведомления за размера на платения годишен отпуск за 2022 г., молба за
ползване на платен годишен отпуск от М. С. М. и заповед за разрешаването му,
удостоверение за наличие или липса на задължения с изх. № *** г., трудови договори на Е.
М. № *** г. и № *** г., договор за счетоводно обслужване с „Милтония“ ЕООД от 01.01.2021
г., справка за задълженията на осигурител за периода 01/2021 г. – 5/2024 г., издадена от НАП,
рекапитулация, извадена от лицензиран софтуер на счетоводната къща, обобщаваща всички
начислени и заплатени от „Леди-М“ ЕООД задължения за служителите М. М. и Е. М. за
периода от 01/2021 г. – 12/2023 г., както и изпратената с придружително писмо вх. № *** г.
от ЯРП прокурорска преписка № *** г. по описа на РП – Ямбол, полицейска преписка рег. №
*** г. по описа на РУ – Ямбол, за послужване , разчетно-платежна ведомост на „Леди-М“
ЕООД за месец април 2022 г. и фиш за заплати на „Леди – М“ ЕООД за май 2022 г., касаеща
М. С. М., счетоводен годишен баланс, тодишна данъчна декларация, съобщение за получени
в ГДД на НАП, актуално състояние на данните с декларация № , на „Леди- М“ ЕООД от
носно М. за 2021-2023 г., справка от НАП за осигурител по Д6 от 2021 г. до 2023 г.- 1 бр. за
годишен баланс, рекапитулация за М. М., Рекапитулация за Е. М., справка от НОИ за
болнични на М. М..
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си св. Д. Ж. П. – живееща на семейни начала с ищеца посочва, че
съпруга й от 2019 г. работи в ответното дружество, на длъжност „***“. В началото
отношенията им били много добри и всичко било нормално, като имало обекти които
правил сам ищеца и такива които правили заедно с И.. Облицовките на сградите ги правил
той сам. Тя не знаела ищеца да бил получавал заплата, никога не бил носил в къщи фиш и не
бил казвал, че се подписвал под ведомост. На му били превеждани пари и по банкова сметка,
като на ръка не бил получавал заплата. На моменти работата на ищеца му идвала в повече,
влизал в болница, като работодателя му обещавал, че ще му изплати всичко, като свършили
обекта, даже повече отколкото трябвало. В един момент ищеца заявил, че ще напуска, като
ги поканили и ходили на почивка за сметка на работодателя и когато свършили последния
обект и ищеца казал, че ще напуска го уволнили дисциплинарно, като той работил още един
месец, за което имало свидетели и след като довършил обекта не му било платено. Заплата
не бил вземал откакто работил във фирмата, не му били платени командировките, отпуските
за три години и болничните където лежал в болница два пъти. Преди две години ищеца
теглил кредит, като не знаела дали това било причината да не иска заплатата му да се плаща
по банков път. Не си спомняла да бил получавал заплата още в началото, като тя не работила
от 2019 г., като в тази година продали имот,ь майка и също продала имот, имали
спестявания и от тях се издържали. Тя специално била чувала когато ищеца поставял
въпроса за заплащане на заплата, но уговорката им била, че като свършат обекта тогава. Не
била чувала пред нея двамата да си говорят за тези неща, тя също не била говорила с
работодателя за заплатата му, като кредита бил изтеглен някъде юли месец 2022 г.
В показанията си св. Е. Л. М. – съпруга на управителя на ответното дружество
посочва, че работи във фирмата като технически секретар. Колегата й Е. М. бил работил във
фирмата преди 2020 г. до 2023 г. края. Заплатите се изплащали след като дойдели
документите, управителя ходил до счетоводната къща да ги вземел до 25- то число на
месеца, подписвали ги и заплатата се изплащала. Това била ведомост която се изготвяла от
2
счетоводителя и те просто се подписвали. М. по принцип бил съвестен работник, но
последно вземал болнични и не си изпълнявал задълженията. Не може да се сети дали
същия бил излизал в болнични, като никога не бил поставял въпроса пред управителя на
фирмата, че не му била изплащана заплата. Същите се изплащали всеки месец, като шефът
ги плащал, като на нея заплатата я изплащали по банков път, на него на ръка и не знаела
защо. Съпругата на М. никога не била поставяла въпроса, че не се изплащали заплати.
Много пъти били на почивка с тях, но тя не била й казвала такова нещо. Били просто
приятели, като не била присъствала на разговор между М. и управителя на фирмата, че не
му се изплащали заплатите, както и по въпроса защо на ръка му се изплащала заплатата.
Знаела, че г-н М. и жената с която живеели на семейни начала имали кредити, като не знаела
първия дали е получавал документ от фирмата какви доходи получавал. Не можела да се
сети за фирмата, но седалището била в гр. Елхово откъдето се вземали счетоводните
документи. Не знаела каква заплата получавал г-н М., като били работили тримата заедно,
като нейното работно място било в цеха където оформила документи. Винаги работили
заедно, те работили винаги с нейния мъж, като ходил бил на различни обекти. Била
присъствала лично на получаване на заплатата от г-н М., почти всеки месец когато трябвало
да си получи заплатата, тя присъствала. Това ставало в цеха, където бил офиса и подписвали
ведомости. Други работници на трудови правоотношения във фирмата нямало назначени и
не можела да се сети за всеки път когато са били в командировка. Не се сещала да се било
случвало да са в командировка и дали било 25-то число на месеца. Не знаела дали са били
плащани командировачни, не знаела работното време да било започвало в 6 часа сутринта и
да продължавало до 10-11 ч. вечерта, като било абсурд да имало такъв работен ден М. ходил
в командировка с бус, който бил на фирмата и не се сещала да бил ходил с личния си
автомобил.
В показанията си св. М. С. П.- М. – без родство със страните, посочва че, познава
управителя на фирмата, като работника не го познавала. Тя била управител на счетоводната
фирма и имали сключен договор с фирмата работодател. Счетоводните задължения се
изразявали във оформяне и обработка на счетоводни документи, оформяне и обработка на
възнаграждения, оформяне на декларации за НОИ, за статистика, изготвяне на финансови
отчети и годишни данъчни декларации на дружеството по законодателството на Р. България.
В НОИ и в НАП имали достъп с електронен подпис, съгласно системата на НАП подаването
на документите ставало само по електронен път. Това били декларация 1 и 2, които били
свързани с деклариране на осигурителните вноски, като се подавали с техен подпис. След
като изтечел месеца, управителя на фирмата давал информация за присъствието на
служителите, съгласно оформяне на ведомостта по данните които управителя давал се
оформяли съответно болнични, отпуска и други липси за месеца. След като ведомостите
били изработени, данните които оставали, чрез програмата „Микроинвест ТРЗ“ се
обработвали автоматично и се изпращали готовите данни като ведомост и рекапитулация за
осигурителните вноски и съответния фиш в електронен вариант. Свидетелката не можела да
посочи колко служители имали ищцовото дружество, като не била направила предварително
такава справка. Болничните и отпуските също се обработвали, след подадена от управителя
информация. Болничния лист се изпращал към тях, те го подавали през електронната
програма на НАП и НОИ за отчитане на болничния и отпуските, съгласно копие на молбата
на платен или неплатен отпуск. Във връзка с изплащането на заплатите имали контакт с
работодателя веднъж или два пъти месечно, като следели за изрядността и пълнотата на
документите, защото глобите били сериозни. Ведомостите, които се изпращали по
електронен път, след като изтечел месеца, управителя бил длъжен да събере подписите от
служителите, ако плащането било в брой и съответно на тях той удостоверявал с копие или
по имейл, дали това било извършено, с оглед на това, че в края на годината изплащането на
заплатите било важно, във връзка с регулирането на данъка. Ако той не бил изплатил
възнаграждението, те трябвало да увеличат данъчната му основа. Оригиналните документи,
3
свързани със заплатите винаги се съхранявали от собствениците, като били доста важни
документи. Рекапитулацията излизала автоматично при изготвянето на всички данни за
заплати през месеца, тя била автоматизирана система, попълвали се съответно отработените
дни, заплати, отпуски, класове и т.н., като системата обработвала автоматично ведомостта за
месеца, вкл. и рекапитулация и фишове. В тяхната система излизало автоматично, а не в
НАП, т.е. програмата с която се изработвали заплатите, се прехвърляли данните в
счетоводната програма и се изготвяли справки Д1 и Д6, които били свързани с отчитане вече
в НАП за задължения на дружеството. Рекапитулацията не можела да направи
разграничение между начислени и заплатени задължения на конкретни служители, като
имало отбелязвания за начисленията. Ако задълженията не били заплатени, щяло да излезе
задължение в удостоверението за наличие или липса на задължение. От двата документа-
рекапитулация и удостоверение за наличие или липса на задължение, можело да се направи
извод, че били начислени и заплатени. От 2019 г. социалната система директно изплащала на
този, който бил ползвал болничния, като първите три дни се изплащали от работодателя и
след това директно от системата на този който бил ползвал болничния. Тези удръжки които
се дължали от дружеството, фирмата, респ. от работника били заплащани. Нямало как да
излезе удостоверение, че не били внесени ако нещо не било платено от фирмата.
Декларацията се подавала за начислени възнаграждения, като информацията в
удостоверението за наличие или липса на задължение включвало само задълженията към
НАП. В данъчната годишна декларация на дружеството се декларирали неплатените
възнаграждения по трудови договори за текущата година. От управителя на фирмата
получавала информацията, като тя лично не била изплащала трудови възнаграждения и
обезщетения. Трябвало да се спазва законодателството, като до 25-то число трябвало да се
изплащат трудовите възнаграждения, като нямала информация за авансово плащане на
заплати. На всички дружества ведомостите се съхранявали при собственика. Нямали
информация, че не се плащат трудови възнаграждения, като по данните които имали при тях,
не били правили рекапитулация на декларацията. За периода от последните три години
ответното дружество имало смесено плащане, като имали по банков път и в брой, като за
изплащанията в брой били получавали ордери. Изплащанията на заплатите били единствено
и само съгласно подписаните ведомости и фишове, ордер за заплати не. Нямало задължение
заплатите да се изплащат само по банков път, като по закона за касови разплащания за
трудовите договори имало ограничения.
В производството е назначена и изслушано заключението на комплексна съдебно-
почеркова и техническа експертиза, което заключение съдът кредитира като обективно и
безпристрастно изготвено, оспорено от ищеца. В.лице е посочило, че подписите за „получил
сумата“ в Разчетно- платежни ведомости на „Леди М“ ЕООД за месец април и месец май
2022 г. и подписите, положени от името на М. С. М. във фишовете за заплати на „Леди М“
ЕООД за месец април и месец май 2022 г. били положени от лицето М. С. М. с ЕГН-
**********.
Подписите за „Получил сумата“ в Разчетно- платежни ведомости на „Леди М“ ЕООД
за месец април и месец май 2022 г. и подписите, положени от името на М. С. М. във фишове
за заплати на „Леди М“ ЕООД за месец април и месец май 2022 г. били положени с пишещо
средство, което имало син цвят на химикална паста, не били технически подправени, не
били имитирани и не били пренесени от друг документ, изпълнени били без намесата на
други технически способи.
В с.з. в. лице поддържа представеното заключение, като същото било изготвено на
база сравнителен материал от свободни образци от подписа на лицето М. С. М., съдържащи
се в документи, подадени и съхранявани в ОДМВР- Ямбол- документи в сектор „ПП“и
документи в сектор „Български документи за самоличност“. В. лице е категорично, че
подписите за получил сумата в разчетно- платежни ведомости и фишове за заплати за м.
април и май били положени от М. С. М.. Същите подписи в. лице било категорично, че не
4
били технически подправени, не били индигирани, не били пренесени от други документи и
били изпълнени без намесата на други технически способи. Разчетно- платежните ведомости
и фишовете за заплати били представени в оригинал и като такива били изследвани, като не
били изследвани копия.
Експертизата е оспорена от пълномощника на ищеца, като се счита, че заключението
на в.лице било необективно и необосновано. Счита се, че в същата никъде не било записано,
че сравнителното изследване било направено върху оригинали. Също така в. лице не било
използвало свободни образци от подписите на ищеца, като използваните са оспорени. Също
така се оспорва, че в. лице не отговорило дали било различие в химикалната паста, което
било видно с просто око, че и двата положени подписа в разчетно- платежните ведомости
били положени в различно време, което обстоятелство въвеждало съмнение дали двата
документа, не са съставени за целите на настоящото производство. Също така след като в.
лице твърдяло, че било използвало всички сравнителни образци които били описано в
експертизата, следвало това да бъде онагледено с тези с по-близка дата към полагането на
подписите, а не единствено с идентичност на признаците с фотокопие № 9 и № 1, подписани
в периоди много преди полагането на подписите от ищеца в оспорените документи, като
първото било от 2018 г., а второто от 2020 г. Не ставало ясно кои признаци следвало да са
идентични с тези които са изследвани със сравнителния материал и как в. лице приело, че
тези документи са му достатъчни за изследването на документите и как било приело, че
били достоверни, което пък от своя страна създавало съмнение за обективност в страната,
като се иска назначаване на тройна експертиза.
Експертизата е приета от съда, но с оглед възникналите съмнения за нейната
правилност е назначена тройна комплексна съдебно- почеркова и техническа експертиза.
В производството е изслушано заключението на тройна съдебно- почеркова
експертиза, което заключение съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвено.
В. лица са посочили, че подписите за получил сумата в Разчетно- платежни ведомости на
„Леди М“ ЕООД, за месец април и месец май 2022 г. са положени от М. С. М.. Подписите от
името на М. С. М. за заплати на „Леди М“ ЕООД за месец април и месец май 2022 г. са
положени от М. С. М.. Подписите за М. С. М. за получил сумата в разчетно- платежни
ведомости на „Леди М“ ЕООД за месец април и май 2022 г. и подписите във фишовете за
заплати за месец април и май 2022 г., били изпълнени на ръка със синя на цвят химикална
паста, с пишещо средства- химикалка с пишещ връх- капсуловано топче. Нямало следи за
поправки и/или имитации и/или пренасяне на подписите от името на М. С. М. за „получил
сумата“ в Разченво- платежни ведомости на „Леди М“ ЕООД, за месец април и месец май
2022 г., както и при подписите във фишовете за заплати за месец април и месец май 2022 г.
В с.з. в. лица поддържат представеното заключение, като не били установили
признаци за пренасяне на подписите. Въпросните обекти на експертизата били изпълнени на
ръка с пишещо средство, обикновен химикал с гликолова основа. Не били изписали една и
съща или идентична химикална паста които били серийно производство и нямали разлика
във физико- оптичните свойства и нямали база на какво да стъпят, за да кажат дали по едно
и също време били положени подписите.
Заключението на в. лица е оспорено от пълномощника на ищеца.
В производството е назначена и изслушано заключението на ССЕ, което заключение
съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвено, неоспорено от страните.
Вещото лице е посочило, какъв е размера за исковия период на дължимото брутно и нетно
ТВ на ищеца, размера на лихвата за забава върху бруто и нетно ТВ, както и размера на
обезщетението по чл. 224 КТ. Посочило е още, че експертизата не може да отговори на
въпроса дали начислените трудови възнаграждения са изплатени на М. С. М.. Не били
налице основания за изплащане на обезщетение по чл.224 КТ, но ако се приемело, че
ищецът не бил ползвал начисления платен годишен отпуск, изчислило размера на
5
евентуалните обезщетения по чл.224 КТ, за 52 работни дни бруто и нето.
В с.з. в. лице поддържа представеното заключение, като същото било изготвено на
база справка в счетоводството на ответника. От там и предоставили разпечатки на самите
ведомости, в които били налице начисленията, които били извършени, но на разпечатките не
се съдържали подписи. Тези разпечатки били от програмен продукт, в който се начислявали
всички трудови възнаграждения и обезщетенията за неползван платен годишен отпуск. На в.
лице не са били представени писмени доказателства за изплащане на възнагражденията и
обезщетенията. От самите начисления се виждали, че посочените месеци имало начислено
възнаграждение за ползването на платен годишен отпуск. Оставали два дни за 2023 г. които
според в. лице не били използвани и следвало да бъдат заплатени. Не били и представени
доказателства за изплащането на този платен годишен отпуск, като същото следвало да се
докаже с подпис на работника/служителя във ведомостта и фиша, заедно с изплащането на
трудовото възнаграждение за съответния месец. На в. лице не били предоставени молби и
заповеди за ползването на този начислен платен годишен отпуск. В. лице правило проверка
единствено на начислените на ищеца заплати в програмата, като не била правила справка в
счетоводната програма. Разликата между брутно и нетно трудово възнаграждение била
формирана след приспадане на личните осигуровки, които се дължали за всеки служител,
както и данък в размер на 10 %. Самото внасяне от работодателя на тези осигуровки, нямало
как да бъде проверено в НАП, конкретно за човек. Можело да се види дали дружеството има
или няма задължения и то към момента на проверката. За задна дата или конкретен служител
не можело. В тази насока единствено Декларация обр.1 с която за всеки отделен работник се
подавало информация и какво било начислено за съответния месец, но дали били внесени
сумите от НАП нямало да отговорят за конкретно лице, а за фирмата. Също така самото
счетоводство можело да предостави такава информация, но същите щели да са общо за
всички служители. Ако се установяло, че тези възнаграждения били начислени и
дружеството било платило дължимите данъци и осигуровки, вкл. и тези дължими от
работника, тогава можело да се говори за нетно трудово възнаграждение. В таблица № 1 в
експертизата в. лице посочило,че на ищеца имало изплатени болнични от работодателя му,
като всичките данни били взети от ведомостта, която и била предоставена от счетоводствата
на ответника, представляваща разпечатка от самата програма, която не съдържала подписи.
В. Лице проверявало за изплащане на трудово възнаграждение, но нямало ведомости.
Изплащането на трудовото възнаграждение и обезщетението за ползван платен годишен
отпуск било във ведомостта и във фиша на работника, който трябвало да бил подписан от
работника, че си бил получил сумата за месеца. Във фиша за един календарен месец се
съдържала цялата тази информация за заплатата, брой отработени дни, болнични дни, ако
бил използван болничен, като самото плащане се установявало само и единствено с подписа
на работника във ведомостта.
В производството е назначена и изслушано заключението на ССЕ, което заключение
съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвено, неоспорено от страните. В.
лице е посочило, че от анализът на събраните по делото материали показвал, че начислените
осигурителни вноски и данъци върху трудовото възнаграждение на М. С. М. за периода
01.01.2021 г. до 31.07.2023 г. били декларирани пред НАП, като били подавани Декларации
Образец 1 и Образец 6.
По данни от Удостоверение за наличието или липсата на задължения изх. № *** г.,
издадено от НАП било видно, че „Леди- М“ ЕООД нямало неплатени задължения за
процесния перод от 01.01.2021 г. до 31.07.2023 г., от което следвало, че дължимите
осигурителни вноски и данъци за работниците, вкл. и за ищеца били платени.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединен искове с правно основание чл. 128 КТ, вр. чл. 245,
ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
6
По иска за неизплатено трудово възнаграждение:
Нормата на чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ вменява задължения на работодателя в установените
срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
Съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ, положения труд по трудов договор е
възмезден, като работодателят е длъжен да заплаща своевременно уговореното в договора
трудово възнаграждение, след като работника или служителя е изпълнявал добросъвестно
задълженията си и възложените с договора трудови функции.
В процесния случай безспорно се установи, че ищеца е бил в трудови правоотношения с
ответното дружество в процесния период. В приложение на установената от чл.8, ал.2 КТ
презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за
същия период работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения,
включително задължението си да престира работна сила.
Следователно за същия период за работодателя са възникнали задълженията по
чл.128,т.1 и 2 КТ да начислява и заплаща уговореното възнаграждение за извършената
работа. Тежестта да докаже изпълнението на задължението си за заплащане на дължимото
трудово възнаграждение носи работодателят, като се твърди възнагражденията да са
изплатени. По делото не са представени ведомостите за заплати за месеците януари 2021 г.-
м. декември 2021 г., месец януари 2022 г.- м. декември 2022 г. ( с изкл. на м. април и м. май
2022 г.), и м. януари 2023 г. – м. юли 2023 г., като се твърди, че същите са откраднати от
автомобила му в гр. Я., за което са представени писмени доказателства за извършена
проверка от органите на полицията, че по подаден на 16.02.2024 г. от И. М. М. за установена
липса на папка с документи от автомобила в двора на „***“- Я., като посочените по- горе
разчетно- платежни ведомости на „Леди М“ ЕООД за м. април и м. май 2022 г. и фишове за
заплати са представени от ответното дружество, като изпаднали в автомобила при
установената липса на папката с документите.
В тази насока следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ,
предвижда,че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на
негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда по негова платежна сметка. В случай че платежната сметка е
извън страната, таксите за паричния превод са за сметка на работника или служителя.
Страните не спорят, че са избрали трудовото възнаграждение да се изплаща лично на
работника по ведомост. В тази насока следва да се има предвид, че когато изпълнението на
задължението за изплащане на дължимото трудово възнаграждение е удостоверено чрез
подпис във ведомостта, не възникват никакви съмнения за основанието, на което работникът
е получил плащането. С оглед твърденията на работодателя, че ведомостите са откраднати
от автомобила му на 16.02. 2024 г., се касае за изгубен или унищожен документ, не по вина
на страната, която има тежестта да докаже обстоятелствата, че е начислявал и заплащал
уговореното възнаграждение за извършената работа. В тази насока съдът следва да
отбележи, че е допустимо плащането да се установи и с други доказателства, вкл. и със
свидетелски показания, когато са налице изключенията по чл.164, ал.2 и чл.165, ал.1 ГПК.
В разглеждания случай са налице основанията на чл.165, ал.1 ГПК, като е преодоляна
забраната за събиране на гласни доказателства.
Въпреки това в показанията на свидетелката М. С. П.- М., която води счетоводството
на ответната фирма не се съдържа информация дали трудовите възнаграждения за исковия
период са изплащани на ищеца- работник. В тази връзка следва да се отбележи, че
управителя на фирмата давал информация за присъствието на служителите и след като
изтичал месеца се оформила ведомостта, като задължение на управителя било да събере
7
подписите на работниците, ако плащането било в брой, какъвто е настоящия случай.
Отделно от това оригиналните ведомости се съхранявали от собственика на фирмата, като
били важни документи, както и обстоятелството, че за събиране на подписите ги уведомявал
с копие или по е- мейл. Посоченото по –горе от свидетелката по никакъв начин не
удостоверява,че на работника е извършено плащане в брой и същия се е подписал на
ведомостта.
По отношение на свидетелските показания на Д. Ж. П. и Е. Л. М. съдът не ги
кредитира, същите са взаимно изключващи с оглед на това, че едната твърди, че са
изплащани заплатите и ищеца е получавал същата си в брой, като се е подписвал на
ведомост, като другата твърди, че в исковия период суми за заплати не са изплащани, като
отделно от това посочените свидетели са и заинтересовани от изхода на спора.
По делото са представени писмени доказателства, уведомително писмо от РУ- Я., от
което се установява, че управителя на ответното дружество е заявил, че на 16.02.2024 г. от
автомобила му била установено липса на папка с документи, но не може да се направи
категоричен начин, че именно в тази папка с документи са се съдържали и ведомостите за
заплати касаещи исковия период и същите са подписани от ищеца. Не може да послужи и
като доказателство и самото удостоверение от НАП което е издадено на ответната фирма, че
липсват задължения, като в същото не се съдържа информация, че трудовите
възнаграждения са изплащани на ищеца за съответния исков период. Не може да бъде
споделен и доводът на ответното дружество, че било житейски нелогично ищецът в
продължение на посочения исков период да бил престирал труд, без да претендира, че не бил
получил трудовото си възнаграждение. В тази насока от страна на ответното дружество не
бяха представени никакви доказателства, че за преходната 2020 г. която е извън исковия
период са изплащани заплати на работника и че са водени редовно ведомостите, като
посоченото обстоятелство остана недоказано.
В тази насока доколкото обсъдените гласни доказателства и представените писмени
такива съдът приема, че по-голямата част от процесните задължения за исковия период не са
били погасени от ответното дружество, поради което и претенцията по чл.128, т.2 КТ се
явява частично основателна. В тази насока и съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ответника не доказа да е изплатил изцяло трудовите
възнаграждения, които се дължат на ищеца. Претенция се явява основателна за сумата от
15631,68 лв. за посочения исков период, без месеците април и май 2022 г. за които са
представени доказателства, че работника получил сумите. Посочената сума следва да се
уважи в нетен размер, като съгласно заключението на в.лице по приетата и неоспорена от
страните ССЕ дължимите осигурителни вноски и данъци за работниците, включително и за
ищеца били платени.
По иска с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работника/служителя има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като
посоченото обезщетение не е обвързано с основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, нито с причините поради които отпуска е останал неизползван през
времетраенето на същото. Претенцията на ищцата касае обезщетение за платен годишен
отпуск от общо 52 дни и е в размер на 1755,00 лв.
В процесния случай съдът намира, че от съвкупната преценка на доказателствата по
делото безспорно се установява, че ищеца има право на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск. Работодателят, с оглед на изложеното по-горе в настоящите мотиви, не е
ангажирал годни доказателства сумата да е била платена. В този смисъл и иска следва да
бъде уважен в посочения размер от 1755,00 лв. в нетен размер, като съгласно заключението
на в.лице по приетата и неоспорена от страните ССЕ дължимите осигурителни вноски и
8
данъци за работниците, включително и за ищеца били платени.
При уважаване частично иска за трудово възнаграждение в размер на 15631,68 лв.,
основателна се явява и заявената с ИМ претенция за заплащане на лихва за забава по чл.86
ЗЗД, като същата е в размер на 2952, 39 лв., като до този размер иска е основателен, като до
предявения размер от 3100 лв. следва да се отхвърли.
Горепосочените суми следва да бъдат присъдени в едно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното им изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски за настоящата инстанция в размер на 1536,41 лв. – адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковете.
На осн. чл. 78,ал.3 ответното дружество има право на разноски , съобразно
отхвърлената част от иска. В тази насока са представени доказателства, че на процесуалния
представител на ответника са изплатени сумата от 3500 лв. по банков път, съгласно
платежно нареждане от 24.02.2024 г., по отношение на което е направено възражение за
прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК от страна на ищеца. В случая ответника се е
защитавал по три иска, като съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, заплатеното адвокатско възнаграждение се явява под
миниума и възражението е неоснователно.
Отделно от това съдът намира за неоснователно искането на пълномощника на
ответното дружество за присъждане на сумата от 500 лв. за явяване по делото и на
основание чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Посочената разпоредба предвижда, че при защита на дело с повече от две
съдебни заседания за всяко следващо се заплаща допълнително по 250 лв., като в тази
насока не са представени доказателства, че посочената сума е изплатена на пълномощника
на ответното дружество, като на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 973,
54 лв.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
държавна такса съобразно ТДТССГПК върху уважения размер от исковете – 840, 57 лв.,
както и разноски за вещи лица в общ размер на 697, 84 лева.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128,ал. 1 КТ „ Леди- М“ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Ямбол, ЕИК *** да заплати на М. С. М., ЕГН ********** , сумата от
15631,68 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода м.
януари 2021 г. – м. декември 2021 год., включително, м. януари 2022 г.- м. март 2022 г.,
включително, м. юни 2022 г.- м. декември 2022 г., м. януари 2023 г.- м. юли 2023 г.
включително, както и сумата от 2952, 39 лв. лихва за забава за периода от 26.02.2021 г.-
26.08.2023 г., в едно със законната лихва от 23.01.2024 год. до окончателното изплащане,
като иска за разликата над сумата 15 631, 68 лв. до пълния предявен размер от 21 621, 12 лв.
и за разликата над 2952, 39 лв. до пълния предявен размер от 3100 лв., като неоснователни
–ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл. 224,ал.1 КТ„ Леди- М“ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Ямбол, ЕИК *** да заплати на М. С. М., ЕГН ********** , сумата от 1755,00
лв., представляваща нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
20 дни за 2021 год., в размер на 20 дни за 2022 г. и в размер на 12 дни за 2023 г. в едно със
9
законната лихва от 23.01.2024 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 ГПК, „ Леди- М“ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Ямбол, ЕИК *** да заплати на М. С. М., ЕГН ********** , сумата от
1536,41 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3 ГПК, М. С. М., ЕГН ********** да заплати на „
Леди- М“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ЕИК ***, сумата от 973, 54
лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „ Леди- М“ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Ямбол, ЕИК *** да заплати по сметка на РС – Ямбол сумата от общо 1538,
41 лв. - ДТ върху уважения размер на исковете и сторени от бюджета на съда разноски за
вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10