Решение по адм. дело №1500/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по жалбата на А. Т. Т., с [ЕГН], от [населено място], подадена чрез адв. Б. – АК Бургас, срещу Заповед № РД-16-218/31.07.2025г. на областния управител на Област Бургас, с която на основание чл. 82а, ал. 1 и 2 от ЗДСл е прекратено временното преназначаване на жалбоподателя на длъжността „главен секретар“ в Областна администрация Бургас, считано от 01.08.2025г. и й е определена длъжност „старши експерт“ с I /първи/ младши ранг , ниво, степен и размер на основната месечна заплата.

С жалбата се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна, издадена при нарушение на процесуалните правила и при липса на посочените в нея материалноправни предпоставки. В жалбата се излагат възражения за липса на правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, липса на мотиви относно причината, поради която временното преназначаване е прекратено, при положение, че срокът "до четири години" не е изтекъл и служителят не е преназначен на предходната си длъжност. Претендират се разноски по делото.

Ответникът – Областен управител на Област Бургас, в писмено становище, чрез упълномощен представител адв. П. от АК Бургас, излага становище за недопустимост на жалбата с оглед последващото прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие, както и за неоснователност на жалбата с мотиви за липса на нарушенията, посочени в нея. В съдебно заседание претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, както и твърденията на страните, от фактическа страна намира за установено следното:

Със Заповед № РД-16-87/30.04.2024г. на основание чл. 15, ал. 1 от ЗДСл А. Т. е назначена на длъжност „старши експерт“ в отдел „Териториално устройство и държавна собственост“ в дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ в Областна администрация Бургас, считано от 01.05.2024г. до завръщане на титуляра на длъжността – З. С..

Със Заповед № РД-16-152/25.06.2024г. на основание чл. 82а, ал. 1 от ЗДСл по предложение на областния управител на Област Бургас и получено съгласие от държавния служител, А. Т. е назначена на длъжност „началник на отдел“ в отдел „Териториално устройство и държавна собственост“, дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ в Областна администрация Бургас, считано от 26.06.2024г., за срок не по-дълъг от 4 години.

Със Заповед № РД-16-227/14.10.2024г. на основание чл. 82а, ал. 1 от ЗДСл по предложение на областния управител на Област Бургас и получено съгласие от държавния служител, А. Т. е назначена на длъжност „Главен секретар“, считано от 15.10.2024г., за срок не по-дълъг от 4 години.

На 31.07.2025г. е издадена оспорената Заповед № РД-16-218 за прекратяване временното преназначаване на жалбоподателя със Заповед № РД-16-227/14.10.2024г., считано от 01.08.2025г. с мотиви, че е възникнала необходимост от организиране и подготовка на процедура за назначаване на длъжността „главен секретар“ по надлежния нормативно установен ред по смисъла на ЗДСл, с цел обезпечаване на длъжността за неопределено време. Във връзка със заповедта Т. е подала Заявление вх. № 80-00-416/15.08.2025г. да бъде освободена от заеманата от нея длъжност по взаимно съгласие, считано от 01.09.2025г. Органът по назначаване е изразил писмено съгласие с писмо с № 80-00-430/22.08.2025г. Въз основа на това е издадена Заповед № РД-16-254/27.08.2025г. за прекратяване на служебното правоотношение на А. Т. на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл.

По делото е представена Докладна с рег. № 80-00-235/05.05.2025г. от директора на дирекция „АКРРДС“, съдържаща предложение за промени в разписанието на длъжностите и състава на служителите в дирекцията, като незаетата щатна длъжност „началник отдел“ се трансформира в длъжност „старши експерт“ и предложение за обявяване на конкурс за заемане на длъжността. Във връзка с докладната и на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 24 и ал. 3 от Устройствения правилник на областните администрации е издадена Заповед № РД-10-117/07.05.2025г. за утвърждаване на ново длъжностно разписание в сила от 08.05.2025г., с която е трансформирана щатната бройка „началник отдел „ТУДС“ в длъжност „старши експерт“ в отдел „ТУДС“. Със Заповед № РД-10-137/28.05.2025г. е обявен конкурс за заемане на длъжността „старши експерт“ в отдел „ТУДС“, като във връзка с проведения конкурс, на посочената длъжност е назначена със Заповед № РД-16-217/31.07.2025г. Н. Б..

При така установените факти, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от надлежна страна - адресат на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 31.07.2025 г. Жалбата е подадена на 14.08.2025г. по електронен път, съответно е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Неоснователно е възражението на ответника по жалбата за липса на правен интерес, предвид последващо прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие от длъжността, на която е възстановен служителят след издаване на процесната заповед. Оспореният индивидуален административен акт засяга правната сфера на служителя и за него е налице правен интерес от оспорването. Последващата заповед подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност и не е предмет на настоящото съдебно производство.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 27 от Устройствения правилник на областните администрации областният управител осъществява правомощия на орган по назначаване на държавните служители по Закона за държавния служител и правомощия на работодател по трудовите правоотношения по Кодекса на труда. Заповедта е издадена в писмена форма, но при нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в нея не се съдържат фактически основания за издаването й, липсват мотиви, които обосновават необходимостта от преназначаването на жалбоподателя.

В оспорения административен акт е посочено, че се издава по повод необходимост от организиране и подготовка на процедура за назначаване на длъжността „главен секретар“ по надлежния нормативно установен ред по смисъла на ЗДСл, с цел обезпечаване на длъжността за неопределено време.

Оспореният в настоящото съдебно производство административен акт е издаден на основание чл. 82а от ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 82а, ал. 1 от ЗДСл, с писмено съгласие на държавния служител той може да бъде преназначен за срок не по – дълъг от 4 години на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на минималните и специфичните изисквания за нейното заемане, а съгласно ал. 2, след изтичане на срока по ал. 1 държавният служител заема предишната си длъжност. В случаите, когато тази длъжност е съкратена, му се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.

А. Т. е била назначена на длъжност „главен секретар“ със Заповед № РД-16-227/14.10.2024г. за срок не по-дълъг от 4 години. Срокът на преназначаването не е изтекъл към датата на прекратяването му и преназначаване на предишна заемана длъжност. В конкретния случай органът по назначаване действа при условията на оперативна самостоятелност при определянето на срока за временно преназначаване и неговото прекратяване, като законосъобразността на акта подлежи на преценка по чл. 169 от АПК. При наличие на оперативна самостоятелност съдът проверява дали при издаване на заповедта органът е действал в изпълнение на свои правомощия по оперативна самостоятелност и при спазване на целта на закона.

Основателни са оплакванията на жалбоподателя за липса на мотиви в оспорения административен акт. Неизяснен е останал въпросът кое мотивира областния управител да приеме, че конкретният служител е неспособен да организира и подготви процедурата по назначаване на главен секретар по надлежния нормативно установен ред. Подобни мотиви не се съдържат нито в оспорения акт, нито в друг съпътстващ документ, издаден преди процесния и свързан с неговото издаване. / В този смисъл ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС/.

В писмено становище по делото и в съдебно заседание процесуалният представител на ответника излага доводи, че към оспорената заповед е приложена мотивирана докладна записка от директор дирекция „АКРРДС“. Същата следва да бъде обсъдена като част от установените по делото факти, като в нея се съдържа предложение за промени в разписанието на длъжностите и състава на служителите в дирекцията, като незаетата щатна длъжност „началник отдел“ се трансформира в длъжност „старши експерт“ и предложение за обявяване на конкурс за заемане на длъжността. Мотивите за предложението са свързани с увеличения обем от работа по образувани в администрацията преписки, свързани с функциите на областния управител по ЗУТ и с цел осигуряване на необходим експертен ресурс. Видно от доказателствата по делото във връзка с тази докладна е била трансформирана незаетата щатна длъжност „началник отдел „ТУДС“ в длъжност „старши експерт“ в отдела, проведен е конкурс за заемането й, като длъжността е заета с назначаване на длъжностно лице по силата на Заповед № РД-16-217/31.07.2025г., предхождаща заповедта за прекратяване на преназначаването на жалбоподателя. Настоящата инстанция достига до извод, че към момента на издаване на оспорената заповед, посочените мотиви са неоснователни, тъй като необходимостта от назначаване на експерт е била задоволена. Още повече, че дейността по организиране и подготовка на процедурата за назначаване на длъжността „старши експерт“ в отдел „ТУДС“ е била осъществена на основание Заповед № РД-10-137/28.05.2025г. на Областния управител на област Бургас, контролът по изпълнение на която е бил възложен именно на жалбоподателя в качеството му на главен секретар на Областна администрация Бургас.

Във връзка с изложеното, настоящата инстанция приема от правна страна, че при издаване на оспорената заповед едностранната промяна в служебното правоотношение на жалбоподателя от страна на органа по назначаване е немотивирана. При упражняване на оперативната си самостоятелност, неспазвайки целта на закона, органът по назначаване е нарушил принципите на "съразмерност" по чл. 6 от АПК и "последователност и предвидимост" по чл. 13 от АПК. Налице е недобросъвестно упражнено правомощие на органът по назначаване, в условията на оперативна самостоятелност, при приложението на разпоредбата на чл. 82а от ЗДСл.

Доводите на жалбоподателя по отношение законосъобразността на трансформирането на длъжността „началник отдел ТУДС“ в длъжност „старши експерт“, довели до невъзможност за възстановяване на предишната заемана позиция са неотносими към настоящото производство, тъй като касаят законосъобразността на влязла в сила Заповед № РД-10-117/07.05.2025г. за утвърждаване на ново длъжностно разписание в сила от 08.05.2025г., с която е трансформирана щатната бройка „началник отдел „ТУДС“ в длъжност „старши експерт“ в отдел „ТУДС“, която не е предмет на оспорване.

По изложените мотиви, съдът приема оспорената Заповед № РД-16-218/31.07.2025г. на областния управител на Област Бургас, с която на основание чл. 82а, ал. 1 и 2 от ЗДСл е прекратено временното преназначаване на А. Т. на длъжността „главен секретар“ в Областна администрация Бургас, считано от 01.08.2025г. за незаконосъобразна, а подадената срещу нея жалба за основателна.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. От представения по делото договор за правна защита и съдействие от 06.08.2025г. е видно, че е договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1070 лева. Ответната страна не е направила възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Във връзка с изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. ал. 1 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № РД-16-218/31.07.2025г. на областния управител на Област Бургас, с която на основание чл. 82а, ал. 1 и 2 от ЗДСл е прекратено временното преназначаване на жалбоподателя на длъжността „главен секретар“ в Областна администрация Бургас, считано от 01.08.2025г. и й е определена длъжност „старши експерт“ с I /първи/ младши ранг , ниво, степен и размер на основната месечна заплата.

ОСЪЖДА Областна администрация на Област Бургас, да заплати на А. Т. Т., [ЕГН], разноски по делото, в размер на 1070 (хиляда и седемдесет ) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.