№ 1744
гр. Плевен, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ЯНА Д. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20254430102326 по описа за 2025 година
Постъпола е ИМ от Г. В. Й. против „***“ООД, в която се твърди, че
ищцата е сключила с ответното дружество Договор за паричен заем кредирект
№ 413375 от 16.04.2020 година. Съгласно чл. 3 от договора параметрите на
заема са следните: главница - 300 лева; размер на погасителната вноска - 1 х
315,02; Фиксиран годишен лихвен процент - 40.05 %; Годишен процент на
разходите на заема - 48.63 %; Дата на падеж - 31.05.2020г.; обща сума за
плащане - 315,02 лв; Такса за експресно разгледане - 160,98 лв; Вноска с такса
за експресно разглеждане - 476 лв. Твърди се, че ищцата е погасила заема
изцяло, като е заплатила сумата от 446 лева на 29.05.2020година, видно от
приложената към настоящата искова молба разписка.
Счита Договор за паричен заем кредирект № 413375 от 16.04.2020
година за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, като съображенията за това са следните:
Ответникът "***” ООД, с ЕИК ********* представлява финансова
институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Видно от предмета на дейност на
ответното дружество в ТР при АВ е, че дружеството извършва дейност като
финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства,
1
които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от
Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3 а от ЗКИ. В
случая сключеният Договор за паричен заем кредирект № 413375 от
16.04.2020 година по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за
формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК,
както и ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
ЗПК - потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор
за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Конктетно в
случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с
невключването на таксата за експресно разглеждане при изчисляването на
ГПР на процесния договор.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
2
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните
стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. В процесния договор е посочен размер на ГПР от 48,63 %,
като този допълнителен разход за такса за експресно разглеждане не е ясно как
се отразява на общия размер на ГПР. Ако към посочения в договора разход за
договорна лихва се прибавят и скритите разходи - допълнителната сума за
такса за експресно разглеждане, то общият размер на ГПР на договора
значително ще надхвърли максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от
ЗПК - пет пъти размер на законната лихва. Това е недобросъвестна търговска
практика, която накърнява добрите нрави. Грешното посочване на ГПР се
приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води
до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Договорите са
сключени при предварително определени от ответника клаузи и потребителят
е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им.
Несъответното в случая е, че заемната сума по договора за кредит възлиза на
300 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя за краткия
срок на кредита е драстично по-голяма - 476 лева.
Така уговорената клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем противоречи и на нормата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по
договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да
са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в
съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за
едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в
договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Клаузата за
заплащане на еднократна такса за бързо разглеждане на заявка за одобрение на
паричен заем вменяват в тежест на заемополучателя да заплати на заемодателя
едновременно с дължимата договорна (възнаградителна) лихва за ползване на
предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуги, които по
естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита
3
по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Клаузата също така е формулирана неясно
и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК,
съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. От съдържанието на договора за паричен заем не става
ясно как тези допълнителни услуги са остойностени, по каква методика е
формирана цената за ползването им и какви конкретни действия от страна на
заемодателя се включват във всяка от тези услуги. Услугата е пряко свързана с
договора за паричен заем, доколкото касае оценката на риска за заемодателя и
свързаната с нея преценка за кредитоспособността на заемополучателя.
Известна е на кредитора към момента на сключване на договора за паричен
заем, тъй като се съдържат в искането за отпускане на заем и е уговорена в
договора за паричен заем. Следователно дължимото за нея възнаграждение
представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера
на ГПР. Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни
разходи, недопустими по действащото законодателство, чиято стойност не е
включена в определения в договора за кредит ГПР. По този начин се нарушава
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвиждаща като част от
задължителното съдържание на договора за потребителски кредит
посочването на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. В случая посоченият в договора размер на ГПР от
48,63 % е неточен и заблуждава потребителя, тъй като не отразява
действителния размер на разходите по кредита. Същевременно заплащането
на тези допълнителни разходи по кредита води до значително, дори драстично
увеличение на тежестта на задължението на потребителя. Така се стига до
заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява ГПР да
бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.
В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално
запитване, досежно българското законодателство, е постановено Решение от
21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22, с което е прието, че член 10, параграф
2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
4
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,63 %, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както
вече бе коментирано, таксата за "експресно разглеждане" следва да бъде
включена при формирането на ГПР, но това не е спазено. При изчисляване на
ГПР с включена такса за експресно разглеждане, чрез онлайн калкулатор -
https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html (разпечатката е приложена към
исковата молба), се получава ГПР от 4128,26 %, което многократно надвишава
законоустановения максимум в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В този случай макар и да е
посочен размер на ГПР, то същият не отговаря на действителния такъв.
С оглед всичко изложено сключеният между страните договор за кредит
се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид недействителността на договора, то на основание чл. 23 ЗПК
ищецът е следвало да върне само главницата по договора за кредит, като
всички други платени суми по договора за кредит, се явяват платени без
основание. При това положение общо заплатената сума от доверителката ми
по Договор за паричен заем кредирект № 413375 от 16.04.2020 година е 446
лв, при главница 300 лв. Заплатената сумата от 146 лв. на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане, като недължимо платена по недействително
правоотношение.
Моли съда да постанови решение,с което:
1. Да прогласи на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
недействителен сключения между Г. В. Й., с ЕГН ********** и „***"" ООД, с
ЕИК *********, Договор за паричен заем кредирект № 413375 от 16.04.2020
година, поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите
не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са
посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по договора.
1.1. При условие на евентуалност на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК да
прогласи за нищожна клаузата на чл. 3.10 от Договор за паричен заем
кредирект № 413375 от 16.04.2020 година, предвиждаща заплащане на такса
за експресно разглеждане.
5
2. Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. „***“ ООД, с ЕИК
*********. със седалище и адрес на управление: ***, ***, представлявано от
управителя Н.П.П. да заплати на Г. В. Й.. с ЕГН **********. сумата 146 лева
/сто четиридесет и шест лева/. представляваща недължимо платени суми по
Договор за паричен заем кредирект № 413375 от 16.04.2020 година, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окочателното заплащане на сумата.
Претендира разноски и на снование чл. 38. ал. 2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и да осъдите
отвеника да го заплати.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „***“ ООД,
ЕИК*********, изразява становище за неоснователност на предявените
искове.
Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание
представените по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
По делото, видно от съдържанието по процесния Договор за паричен
заем №413375/16.04.2020г. се установява, че същият е сключен за сумата от
300лв, за срок от 1 месец, при ГПЛ от 40,05 % и ГПР от 49,63%. И обща сума
за плащане 315лв., отделно епредвидено такса за експресно разглеждане
160,98лв. или следва да се върен 476лв, а след направена отстъпка 446лв.Не е
спорно, че погасена сумата на 29.05.2020г.Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т.1 и
чл.19 от ЗПК.
По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът
потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като
небанкова финансова институция - търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
6
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените
средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се
подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 - чл.147б от ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът
следи и се произнася служебно.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка
страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото
доказателства се установява, че императивно определеното съдържание на
договора е налице.
Ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Процесният договор отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради
което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими
са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23
ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други
разходи.
7
Настоящият съдебен състав приема, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според
която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за "Общ
разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№ 1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за потребителски кредит е
допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в
размер на 48,63 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.
Предвидената в договор за паричен заем Кредирект , сума в размер на 160,98
8
лв. за такса за експресно разглеждане, следва да се включи в ГПР, съгласно
нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до
съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е
равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /48,63 %/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин чл. 10, ал. 1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което не е
позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК.
Невключването в ГПР на сума в размер на за такса за експресно
разглеждане, оскъпява кредита, още повече, че тази сума е включена в
погасителния план с подписването на същия.
В чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Очевидно е, че посочения в договора за кредит ГПР от 48,63 %, а и
действителния размер на ГПР, определен след включване на сумата за такса за
експресно разглеждане многократно надвишава петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения, което от своя страна е
заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Гореизложеното обосновава извод не само за неравноправен характер на
клаузата касаеща договарянето на такса за експресно разглеждане, но и за
противоречие на договора с императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото в уговорения ГПР не са отразени всички
действителни разходи по кредита. Така потребителят като икономически по-
слабата страна е бил лишен от възможността да извърши информиран избор
за крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може
да съпоставя отделните кредитни продукти, с което се нарушава принципът на
добросъвестността. Като не е посочил коректно неговата стойност и не е
включил стойността на таксата за експресно разглеждане, кредиторът е
9
нарушил изискванията на закона, което води до недействителност на цялата
сделка, с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК. В тази хипотеза потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. На
основание изложеното, предявеният иск чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е
изцяло основателен, по изложените съображения и констатирани
противоречия и заобикаляне на нормите на ЗПК и следва да бъде уважен.
При този изход на спора по предявения главен иск, съдът не дължи
произнасяне по предявения евентуален иск.
Според задължителната практика в т. 1 от ППВС № 1/1979 г.,
фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД предполага преминаване на имуществени блага от една правна сфера в
друга и начална липса на основание за разместване на благата. В тежест на
ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже
разместването на благата - напр. даване на вещ или плащане на определена
сума пари, довело до намаляване на патримониума му, т.е. наличието на
обедняване, а съществуването на основание за разместването подлежи на
доказване от ответника. Ответникът е противопоставил възражение, че сумата
от 146 лв. е получена на правно основание - договор за паричен заем.
Доколкото ищецът дължи на основание чл.23 ЗПК само чистата сума по
кредита, която е в размер на 300 лв., то разликата от 146 лева се явява
получена от ответника по първоначалния иск без правно основание, поради
което искът следва да бъде уважен в предявения си размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер
на 86,40 лева.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се определи
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ по Наредба
№1/2004г.
По направеното възражение от ответника за липса на предпоставките за
предоставяне на безплатна правна помощ на ищцата и са ангажирани
доказателства за това. По този въпрос е налице противоречива съдебна
практика, като е образувано тълкувателно дело, по което все още няма
постановено решение. Съдът споделя съдебната практика, приемаща, че
принципно не е необходимо да се провежда нарочно доказване на
10
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ, но ако
противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга
са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по
други съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следва да
представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение, като опровергае
наличието на поддържаното основание (Определение № 163 от 13.06.2016 г.
по ч.гр.д. № 2266 / 2016 на ВКС, I г.о.).
Поради изложеното, съдът приема, че се дължи сумата общо 400лв.
адвокатско възнагражедение, предвид фактическата и правна сложност на
делото, броя на претенциите и техния размер.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22, вр. чл.11,
ал. 1. т. 10 ЗПК по иска, предявен от Г. В. Й., ЕГН**********, *** против ***
ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: *** Договор за
паричен заем кредирект № 413375 от 16.04.2020г. поради противоречие с
нормите на ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, ***
ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: *** ДА ПЛАТИ на
Г. В. Й., ЕГН**********, *** сумата от 146лева, представляваща недължимо
платена сума.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *** ООД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление: *** ДА ПЛАТИ на Г. В. Й., ЕГН**********,
*** сумата от 86,40 лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА *** ООД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление: *** ДА ПЛАТИ на адвокат С. С. Т., личен №
**********, като процесуален представител на Г. В. Й., сумата от 400,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството
безплатна правна помощ като се заплати по сметка на адв.С. С.
Т.:IBAN:************ – „Алианц Банк България“АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12