№ 260140 / 14.5.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 14.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря…Пепа Илиева…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 1612 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0996-000073/30.01.2020г. на Началник РУ – Монтана при ОДМВР - Монтана е наложено на Г.Н.Г. с посочен адрес xxx административно наказание - глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП. Спрямо водача Г. с НП са отнети и 8 /шест/ контролни точки на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя Г. лично и чрез адв. Н. Б. от МАК, моли да бъде отменено, считайки, че не е извършил нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Въззиваемата страна РУ – Монтана при ОДМВР - Монтана не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 23.01.2020г. в 12:30 часа в гр.Монтана в района на кръстовището на бул.Александър Стамболийски и бул.Христо Ботев, св.В.М.А. и св.Б.П.Б. xxx, извършвали пътен контрол. В този ден и час се движил жалбоподателя Г. с посока на движение от стадиона към ж.п. Гарата в гр.Монтана по бул.Христо Ботев, управлявайки л.а. ФОЛКСВАГЕН ШАРАН с рег. № М 99 39 ВН. Св.А. и св.Б. твърдят, че преминавайки кръстовището на бул.Александър Стамболийски и бул.Христо Ботев с посока на движение бул.Христо Ботев, водача Г. преминал при наличието на светофарна уредба работеща в нормален режим на червен забраняващ сигнал. Заради което водача Г. бил спрян с цел извършване на полицейска проверка.
За нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП св.А. в присъствието на св.Б. съставил спрямо жалбоподателя АУАН Серия АA № 73/ бл.№ 405969/23.01.2020г. При връчване на препис от АУАН, Г. отразил писмени възражения в следния смисъл – „беше жълт светофар”.
По повод на изготвения АУАН, Началник РУ - Монтана при ОД МВР - Монтана като наказващ орган оправомощен със Заповед № 8121з-515/2018г. на МВР издал обжалваното НП прилагайки санкционната норма на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
В рамките на съдебното следствие св.В.М.А. и св.Б.П.Б. поддържат изложеното в АУАН, с уточнението от св.А., че не е имал видимост към светофара, чиито светлини е следвало да спазва жалбоподателя. Св.Б. поддържа изложеното в АУАН с допълнението, че е сигурен за това, че светофара важащ за посока на движение Автогара – Монтана – Стадиона е светел зелено, което означава според св.Б., че светофара в посоката на движение на жалбоподателя е светел червено.
Жалбоподателят Г. поддържа жалбата си, в която оспорва нарушението със следните доводи:
Действително на 23.01.2020г. управлявах лек автомобил Фолксваген Шаран с рег. № М 99 39 ВН. Заедно с мен в автомобила беше Иван Тодоров Маринов в гр.Монтана. Движех се по ул.Христо Ботев, с посока на движение от стадиона към гарата. Когато навлязох в кръстовището на бул.Александър Стамболийски с бул.Христо Ботев светеше зелен светофар, но на излизане от кръстовището светна жълт светофар. Продължих да се движа по бул.Христо Ботев. На булеварда при номер 42 се намираше патрулния автомобил и бях спрян за проверка. Не съм преминал през кръстовището на червен забраняващ светофар и моите възражения отразих при съставяне на АУАН.
Св.Иван Тодоров Маринов потвърждава посоченото от жалбоподателя Г..
От писмо № 11 – 02 – 221/29.03.2021г. на Община Монтана, с приложени към него проект част „транспортно – техническа” за светофарна уредба на кръстовище бул.Александър Стамболийски – бул.Христо Ботев в гр.Монтана, и съответните циклограми за продължителност на светлините сигнали, се извежда извода, че процесното нарушение не е доказано да е извършено. Светофарната секция, която е следвало да спазва жалбоподателя е № А8 за пешеходци и № А9 за автомобили, а светофарната секция, която са наблюдавали св.А. и св.Б. е с № А21. От циклограмата е видно, че продължителността на зеления светлинен сигнал на секции №№ А8, А9 и А17 е 17 секунди, след това светва жълт сигнал 4 секунди и едва след това светва червен сигнал, като в този период от време светлинния сигнал на секция № А21 е червен. От циклограмата се установява, че 24 секунди след светване на червен сигнал на № А9, светва зелен сигнал на № А21.
Настоящият съд след като обсъди непосредствено събраните доказателства по делото намира, че наказващия орган не правилно е приложил закона, като е приел, че е налице доказано нарушение по смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП, респ. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП. Съдът не кредитира показанията на св.В.М.А. и св.Б.П.Б., поради това, че не са достатъчно обективни и последователни. Възраженията на жалбоподателя са обосновани и доказани. Възраженията на Г., не се подкрепят от показанията, които съдът не кредитира, а именно тези на св.А. и св.Б., които не са категорични, че водачът Г. е преминал на червен сигнал. Двамата свидетели извеждат този извод без да са имали пряка видимост спрямо светофара от към посоката на движение на жалбоподателя като водач на мпс, приемайки, че след като от към тяхната страна светофарът е светел зелено, значи този, който е следвало да спазва жалбоподателят е светел в червено.
Настоящият съд споделя възраженията на жалбоподателя и неговия пълномощник адв. Н. Б. от МАК, като намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, нарушението не е доказано по несъмнен начин.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, респ. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, макар АУАН и НП да са съставени и изготвени при съобразяване изискванията на чл.40, ал.1 и сл., чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението не е доказано по несъмнен начин. При разбора на доказателствата – писмени и гласни, спазвайки правилата за доказателствена тежест, настоящия съд намира, че нарушението не е доказано от АНО, както от обективна, така и от субективна страна. Не е доказано по делото Г. да е продължил движението си през кръстовището, навлизайки в него на червен сигнал. Показанията на св.А. и св.Б. не са убедителни. Г. оспорва, че от мястото където са били позиционирани, нито св.А., нито св.Б. са могли да видят какъв по вид сигнал на светофара е светел за водача Гаранов. Св.А. заявява, че – „нямахме видимост към светофара на жалбоподателя. Забравил съм точно как е била ситуацията”, а св.Б. заключва – „със сигурност казвам, че секцията, която беше на „Александър Стамболийски” посока „Христо Ботев”, автогарата към стадиона светеше зелено, когато той премина. Това казвам аз и за това съм сигурен”. Съдът уточнява, че посоката на движение на управлявания л.а. от жалбоподателя е от Стадиона към ж.п. Гарата в гр.Монтана по бул.Христо Ботев – така е посочено в АУАН.
Доказателствената сила на съставения спрямо Г. АУАН не бе потвърдена по несъмнен и безспорен начин и настоящия съд намира нарушението за недоказано. Последица от посоченото е отмяна на НП.
Приетата по делото справка картон на водача на Г. – л.21 – л.25 от делото, удостоверява констатирани и други нарушения по ЗДвП, извън процесното, което по мнение на настоящия съд не може да бъде единственото основание за санкциониране на Г.. Тези данни биха имали правно значение, ако нарушението е доказано по несъмнен начин, относно вида и размера на административното наказание. В случая обаче показанията на св.А. и св.Б. не са убедителни и нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП не е доказано. Настоящият съд не намира причина, поради която да не кредитира обясненията на Г. и показанията на св.Иван Тодоров Маринов, които навеждат хипотезата на чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП, която е изключвала съставяне на АУАН и издаване на НП. С оглед на обективност, следва да се отбележи, че макар и да е допускал и други административни нарушения, видно е от справката/картон за водача Г., че нарушенията не се отличават с висока тежест имайки предвид и размера на наложените глоби, а административните наказания – глоби, в преобладаваща си част са били заплатени от Г..
Според настоящия съд не са налице обстоятелства, които да обосновават приложението на чл.28 от ЗАНН, заради значимостта на защитените обществени отношения и по – конкретно заради конкретната тежест на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, отличаващо се с висока тежест. Неспазването на светофарните сигнали и последиците от това, които засягат здравето и живота на водачите на мпс, на пътуващите с тях и другите участници в движението, характеризират нарушението като такова с висока тежест. Сериозните последици от неспазване на задължението по чл.6, т.1 свързано със спазване на светлинните сигнали на светофарите, правят правно невъзможно нарушението да се квалифицира като маловажен случай.
Преценявайки доказателствата по делото, които са в контекста на гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че наказващия орган не е приложил правилно закона, като неправилно е приел, че е налице доказано нарушение по смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП, респ. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП с автор жалбоподателя Г.. Съдът не кредитира показанията на св.А. и св.Б., а посоченото от Г. в жалбата и в съдебно заседание, е обосновано и доказано.
В частта на НП, с което спрямо водача Г. са отнети 8 /осем/ контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.12 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, поради изложеното по – горе, също следва да бъде отменено.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0996-000073/30.01.2020г. на Началник РУ - Монтана към ОД МВР - Монтана, с което на Г.Н.Г. с посочен адрес xxx е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП и са ОТНЕТИ - 8 /осем/ контролни точки на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП вр. с чл.6, ал.1, т.12 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 / четиринадесет / дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: