№ 22354
гр. София, 26.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110157864 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. М. А., чрез адв.
Ив., срещу „фирма“ АД, представлявано от Ф.Д.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че
сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който й била
предоставена в заем сума в размер на 1500 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,54
% и годишен процент на разходите – 49,00 %. В договора било предвидено, че заемът
следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ датата на сключването му, с
банкова гаранция или поръчителство от поне две физически лица, които следвало да
отговарят на определени условия. Неизпълнението на посочените изисквания от страна
на ищцата, в качеството й на кредиполучател, обусловило начисляването в нейна
тежест на неустойка в размер на 1620,60 лева. Предвидено било изплащането на
неустойката да се добави към погасителните вноски по кредита, което довело до
скритото му оскъпяване, имащо за цел неоснователно обогатяване в полза на
кредитодателя за сметка на потребителя. Навежда доводи относно нищожността на
уговорената неустойка като противоречаща на добрите нрави. Счита, че същата е
договорена в нарушение на принципите на добросъвестност, като поставените от
кредитодателя условия за осигуряване на обезпечение били неизпълними и насочени
към получаване на допълнителна печалба в противоречие с ограниченията по чл. 19,
ал. 4 ЗЗП. В тази връзка, моли съда да прогласи нищожността на клаузата от договора,
която предвижда заплащането на неустойка, като противоречаща на добрите нрави и
заобикаляща законоустановените изисквания по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съответно
1
нарушаваща разпоредбата на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК. Претендира осъждането на
ответника за сумата от 50 лева, представляваща частичен иск от платена без основание
неустойка по договора, за периода 30.04.2020 г. до 15.02.2022 г., ведно със законната
лихва от 26.10.2022 г. до окончателното погасяване на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. У., подава отговор на исковата
молба. Оспорва предявените искове като неоснователни и необосновани. Възразява
срещу изложените от ищцата твърдения относно нищожността на клаузата за
неустойка. Твърди, че основание за начисляване на същата било неизпълнение на
договорните задължения от страна на кредитополучателя. Посочва, че между страните
било уговорено, че неустойка се дължала само за периода, в който не е осигурено
обезпечение, от което следвало че при изпълнение на посоченото договорно изискване
за обезпечение неустойката спира да се начислва. Навежда доводи относно
законосъобразността на процесната клауза от договора. Твърди, че неустойката е
индивидуално договорена между страните, поради което има характерна на
равноправна клауза по смисъла на ЗЗП. Възразява срещу твърденията на ищцата
относно нарушаване на предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК. Счита, че размерът
на лихвения процент по кредита и годишният процент на разходите са изрично и ясно
посочени в договора, съответно същите са съобразени със законовите ограничения.
Възразява срещу твърдението на ищцата относно заплащането на сумата от 50 лева.
Моли съда да отхвърли претенциите на ищцата като неоснователни. Обективира
искане за присъждане на разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК,
евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и иск по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване наличието на
облигационно правоотношение между страните по силата на сключен договор за
потребителски кредит № 352761/30.12.2019 г.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно обстоятелствата, обуславящи нищожността на предвидената в договора
неустойка.
По отношение на предявения частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, следва да докаже наличието на неоснователно разместване на
имуществени блага, съответно обедняването й в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че уговорената неустойка е законосъобразна и индивидуално
договорена по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да
докаже погасяването на дълга.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушването на съдебно – счетоводна експертиза, по която вещото
лице следва да даде заключение по поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 350 лева, платими от ищцата в
2
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. В., която да се призове след внасяне на
определения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи процесния договор за потребителски кредит,
доколкото същият е представен с отговора на исковата молба.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищцата, която може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото
съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.10.2023
г. от 10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3