Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 2. и сл. от ГПК. С решение от 23.02.2015 година, постановено по гр. дело № 2867 по описа на В. районен съд за 2014 година, спрямо И. М. Г. е прието за установено, че дължи на "Е.П. П."-, гр. В., сумата от 492,61 лв. цена за доставена електроенергия за обект с номер * в гр. Д., ул. "П. Е. Т." № 42, ап. № 5 по фактура от 30.11.2011 година и по фактура от 21.12.2011 година, сумата от 110,15 лв., мораторна лихва върху вземанията по фактурите от падежа им до дата 06.03.2014 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2014 година до окончателното й заплащане. За разликата от присъдените суми до пълния претендиран размер съответно от 849,95 лв. за главница и 218,10 лв. за мораторна лихва, исковете са отхвърлени като неоснователни, поради изтекла погасителна давност. В тежест на ответника е възложено заплащането на направените от ищцовото дружество разноски. Решението е обжалвано от И. М. Г. в частта, с която исковете са уважени. Претендира отмяна и постановяване на ново решение с което претенциите в посочената част да бъдат отхвърлени като неоснователни с присъждане на разноски. Позовава се на неправилност на решението, следствие на погрешно прилагане на материалния закон, и неправилен анализ на доказателствата - двете фактури от 30.11.2011 година и от 21.12.2011 година. Ответникът по жалбата - "Е.П. П."-, гр. В. - излага доводи за безпорочност на решението в обжалваната част. Претендира разноски за второинстанционното производство. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: По реда на чл. 422 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл. 98а от Закона за енергетиката. Ищцовата страна - "Е.П. П."-, гр. В. - излага в исковата си молба, че отвенникът е клиент за доставка на електричество за имот с номер * в гр. Д., ул. "П. Е.Т." № .., ап. № .... За времето от 18.10.2011 година до 15.12.2011 година консумирал електричество, което не заплатил. По реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено, че дължи сумата от 492,61 лв. цена за доставена електроенергия за обект с номер * в гр. Д., ул. "П. Е. Т." № 42, ап. № 5 по фактура от 30.11.2011 година и по фактура от 21.12.2011 година, сумата от 110,15 лв., мораторна лихва върху вземанията по фактурите от падежа им до дата 06.03.2014 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2014 година до окончателното й заплащане Ответната страна - И. М. Г. - оспорва исковете с твърдение да не ги дължи, а самите вземания да са покрити с искова давност, текла от падежа на всяка фактура до датата на предявяване на исковете. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема: Не се спори, че страните са били в договорно отношение по доставка на електричество за процесния обект, а впоследствие партидата на ответника е прехвърлена на трето лице. Липсват доказателства за реално доставена електрическа енергия - за установяване на това си твърдение ищецът е представил едностранно съставени от негови служители фактури и извлечения. При липсата на доказателства да са връчени на ответника, последният да ги е подписал без възражения, те съставляват едностранни писмени твърдения на страна, подлежащи на доказване на общо основание - чл. 154 от ГПК. Приложените с молбата на ищеца от 22.01.2015 година карнети с отчети на електромера за процесния обект, освен че са представени несвоевременно по смисъла на чл. 131, ал. 3 и чл. 147 от ГПК, се отнасят до друг титуляр на партидата и са хартиен носител на електронно записани данни. Те не носят подписи реквизитите по Закона за електронния документ и електронния подпис, щото да бъдат третирани като електронен документ. Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна налага извод за недоказаност на предявения иск. Според закона чл. 98а от ЗЕ, право да получи плащане доставчикът на електроенергия има само в хипотезата на реално изпълнение. Доколкото то не е доказано по делото, искът не може да бъде уважен. Доводите на ищеца са неоснователни. На това основание не могат да бъдат взети предвид при решаване на спора. Методиката, заложена в ЗЕ и в Общите му условия за отчитане и режим на заплащане на електричеството, се отнася за хипотези в които липсва правен спор. Веднъж възникнал и пренесен в съда правилата на доказването се подчиняват на чл.153 и сл. от ГПК. Да се приеме за обратното би означавало не само да се елиминира цялата система и философия на доказателствения процес в исковото производство, но и да се позволи на едностранно съставена документация да се ангажира нечия отговорност. Нещо непознато както за отношенията в материалното право, така и в процесуалните правоотношения. Без правна стойност е обстоятелството, че ответникът се позовава на погасителна давност. Възражението за искова давност всякога е евентуално - ако и доколкото фактическият състав и съдържание на спорното право бъде доказан по делото. Решаващото в позицията на ответника е, че той отрича задължението си, а не че е прибегнал до института на погасителната давност. Дори защитата му да се изчерпва само с отвода за изтекла давност, това не освобождава ищеца да докаже доставката на електричество, количеството и стойността му. Разпоредба, която да дава подобно разрешение, процесуалният закон не съдържа. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответникът има право на разноски, по делото доказани като сума от 400 лв., възнаграждение за процедурен представител. Следва да се присъдят с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 23.02.2015 година, постановено по гр. дело № 2867 по описа на В. районен съд за 2014 година, в частта с която спрямо И. М. Г. е прието за установено, че дължи на "Е.П. П."-, гр. В., сумата от 492,61 лв. цена за доставена електроенергия за обект с номер * в гр. Д., ул. "П. Е. Т." № 42, ап. № 5 по фактура от 30.11.2011 година и по фактура от 21.12.2011 година, сумата от 110,15 лв., мораторна лихва върху вземанията по фактурите от падежа им до дата 06.03.2014 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2014 година до окончателното й заплащане, както и в частта за присъдените в полза на дружеството-ищец разноски, вместо което постановява: Отхвърля предявеният от Е.П. П."-, гр. В., против И. М. Г., ЕГН: * от гр. Д., ул. "П. М." № 21, вход "б", иск, с който по реда на чл. 422 от ГПК и на основание чл. 98а от Закона за енергетиката претендира да се приеме за установено спрямо ответника, че дължи на дружеството-ищец сумата от 492,61 лв. цена за доставена електроенергия за обект с номер * в гр. Д., ул. "П. Е. Т." № 42, ап. № 5 по фактура от 30.11.2011 година и по фактура от 21.12.2011 година, сумата от 110,15 лв., мораторна лихва върху вземанията по фактурите от падежа им до дата 06.03.2014 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2014 година до окончателното й заплащане и да му се заплатят разноските по делото, като недоказан. Осъжда "Е.П. П."-, гр. В. да заплати на И. М. Г. ЕГН: * от гр. Д., ул. "П. М." № 21, вход "б", сумата от 400/четиристотин/ лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |