№ 267
гр. Плевен, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря В. Н. П.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20234400500334 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 412 от 27.03.2023г по гр. дело № 5791/2022г по описа
на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание 45 вр. чл.52 от
ЗЗД Н. Б. Ж., ЕГН **********, гр. П., ул.„Б.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, съдебен
адрес : гр.П., ул.К.П. №*, ет.*, офис*, ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Д. - М., адрес :
гр. П., бул. „Х.Б.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН **********, пълномощник адвокат
Д. Д. от ПлАК сумата от 3500лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, след публикация на
***год. на видеоклип във фейсбук групите „с.***“ и „Заедно градим с.***“,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
***год. до окончателното изплащане. Съдът се е произнесъл и по въпроса за
разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Н. Б. Ж., в
която се възразява, че същото е неправилно, немотивирано и необосновано.
Възразява се, че в исковата молба се е говорило за снимки, а по – късно е
представена флаш – памет с видеоклип. Възразява се, че това писмено
доказателство е представено и прието в нарушение на закона доколкото е в
1
размер с разпоредбата на чл. 127 ал.2 от ГПК. Това доказателство не е било
посочено с исковата молба. Според въззивника , за да бъде основателен
деликтният иск следваше да се установи, че е налице осъществено
противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Причинната връзка би следвало да се докаже във всеки конкретен
случай като тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Вината се
предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки -
противоправно деяние и вреда, подлежат на главно доказване от ищеца.
Според въззивника, доколкото се твърди, че неверните обстоятелства в този
клип са разпространени във фейсбук-група, следва да бъдат преценявани в
съответствие с правото на свободно изразяване на мнения и разпространяване
на информация, както и самата информация в клипа дали отговаря на
действителността. В чл. 39-41 от Конституцията на Република България и в
чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е
прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси,
получава и разпространява информация. В обсега на това право се включва
свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и
предава мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване.
Това е едно от основните права на личността. Това право обаче не е
абсолютно. Самите норми, които го прокламират, въвеждат някои
ограничения, като не позволяват то да бъде използвано за накърняване и
засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички
права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и
упражняването им, ако се накърняват права или законни интереси на друг.
Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на
свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва
присъщите на личността чест, достойнство, добро име ( каквито се твърдят от
ищцата). Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата и
клеветата като съзнателното разгласяване на неистински позорни
обстоятелства за дадено лице. Поради това гражданската отговорност за
обида и клевета като средство за защита на честта, личното достойнство и
доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода на
изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията. Според
въззивника не може да се приеме за клеветническо твърдение, което се
основава на истински факти, и съответно изразяването му не е противоправно.
Като клевета, съответно като противоправно поведение следва да се
квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни
обстоятелства за дадено лице. Фактическите твърдения, за които се твърди,
че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност като доказателствената
тежест е на ответника. Ако те са верни, не са клевета, дори да позорят
адресата, и не са основание за ангажиране на гражданската отговорност на
издателя. В случай, че са неверни - издателят носи отговорност доколкото
засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е проявил
дължимата грижа да провери достоверността на информацията.
Според въззивника, ищцата не отрича, че си е изхвърлила боклука
извън коша за боклук. По правната си същност това изявление на ищцата
представлява съдебно признание на неизгодни за ищеца факти, което е едно
от най-сигурните доказателствени средства в гражданския процес, което
преценено съобразно останалите събрани по делото доказателства води до
изясняване на действителното фактически и правно положение между
2
страните - арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК. А отговор на въпроса дали това
деяние на ищцата е укоримо е даден в Наредба за управление на дейностите
по отпадъците на територията на Община – Д.М.. Според въззивника от
разпоредбите на наредбата е видно, че всякакъв вид боклук следва да се
изхвърля на определените за това места и съдове за отпадъци. Дори и съдът
да приеме, че този отпадък е от биомаса - листа, клони, земя и борови
иглички и т.н. то това не променя факта, че това е боклук който е бил
изхвърлен от ищеца в нарушение на Наредбата и това не представлява
лъжлива информация. По делото е установено, според въззивника, че
мястото където е бил изхвърлен този боклук не е на края на селото, а в
самият център на селото в затревена част, обособена като градинка. Във
всички случай действията на ищцата са укорими, а това, че е известна
личност още повече натежава фактора на виновно поведение. В жалбата се
възразява, че твърдението, че в снимките има неприлични пози, е
несъстоятелно и измислено твърдение. В исковата си молба пък и в доклада
на съда липсват такива твърдения, но дори и да имаха те са отнасят за
снимки, а не за предоставеният клип. Основният свидетел на ищцата, които
твърди, че е видял публикация на този клип е нейният син който изрично в
протокол от съдено заседание заявява „нямаше снимки , а само клип„.
Другият свидетел на ищцата също е потвърдил , че е видял само клип, но не
е забелязал нищо необичайно в облеклото и позите на ищцата. Още повече от
предоставените снимки и публикации във Фейсбук липсват някакви
коментари свързани с облеклото, позата и гърдите на ищцата, а по скоро
всичките са насочили вниманието си към действията на ищцата по
изхвърлянето на своя боклук, което безспорно е било укоримо и предмет на
обсъждания.
Употребените в клипа изрази „погледнете г-жа Д. къде си изхвърля
боклука „ и „ Доцента е превърнала центъра на село *** в сметище“ реално
отразява истината за нейните действия. Дори и цитираните реплики на л. 6 от
съда също касаят действията на ищцата по изхвърляне на боклука , а не за
други обстоятелства свързани с позите и облеклото й.
Възразява се, че оценъчните твърдения от предоставените снимки с
исковата молба, представляват оценка на изказалия ги към определени
факти, лица или събития и в този смисъл те не подлежат на преценка от
страна на съда за верността им. Единствената преценка, която следва да се
направи е дали тези оценъчни твърдения представляват обида или клевета.
Според въззивника вредите не са доказани по вид и размер, както и
връзката между тях и действия на другата страна. Възразява се, че не следва
да се възприема приетата по делото експертиза, която се основава само на
представената флаш памет, което доказателрство е прието в нарушение на
законовите разпоредби. Възразява се, че ВЛ е заявило, че не знае дали
публикацията е направена от въззивника, а във Фейсбук пространството има
11 бр. профила с това име. Според въззивника неправилно съдът е приел, че
ответникът пред първата инстанция следва да доказва отрицателни факти.
Възразява се, че по делото няма доказателства, че Н. Ж. стои зад
публикацията в интернет пространството. Възразява се и срещу размера на
присъденото обезщетение като се изтъкват доводи по отношение на неговото
определяне по справедливост. Претендира се отмяна на атакуваното решение
и отхвърляне на предявения иск, алтернативно се претендира намаляване на
размера на обезщетението на 500 лв при приемане на основание за
3
осъществяване на отговорността на въззивника.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Претендира се потвърждаване на
атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на основание за
реализиране на отговорността на ответника пред първата инстанция и
въззивник пред настоящия съд, определянето на размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
ПлРС е приел за доказано по несъмнен начин, че процесната
публикация на ***год. във фейсбук групите „с.***“ и „Заедно градим с.***“ е
извършена от профила на ответника в социалната мрежа, респективно доказва
се, че той е направил процесният видеоклип, представен по делото, изследван
от вещото лице и възпроизведен в о.с.з., със съдържание, обективирано в
съдебния протокол. От приетото заключение на ВЛ К.Тончева –л.70 и сл. от
делото, се установява, според РС, че след преглед на предоствената флаш
памет марка „Maxell”, предоставена на РС - Плевен с придружително писмо
от М. П. Д.-М. с вх. №*** г. е установено, че същата съдържа следната
информация: два броя видео файла във формат.mp4 с различна
продължителност:
305803765_591033942763497_8918520785586772003_n.mp4 video-51c745c1-
d460-4ee4-8209-451429ee2401-**********.mp4 Същите представляват: Видео
файл с наименование
4
305803765_591033942763497_8918520785586772003_n.mp4“-с
продължителност: 2:32 мин, разолюция: 720/1280 пиксела, Скорост на
кадрите: 30 кадъра/сек. създаден чрез заснемащо устройство;Видео файл с
наименование video-51c745c1-d460-4ee4-8209-451429ee2401-*********.mp4 с
продължителност: 2:55 мин, разолюция: 256/576 пиксела, Скорост на кадрите:
30 кадъра/сек., създаден чрез мобилно приложение за запис на екран.
Съдържание на файла: снимане на видео, запаметено в мобилно устройство,
еднакво с передходния файл, но предствлява публикация на потребител „***”
в група на социална мрежа Фейсбук, „Село ***“. Вещото лице е дало
заключение, че изследваните записи не са манипулирани. От заключението
се установява, че видео файл с наименование
305803765_591033942763497_8918520785586772003_n.mp4“- е бил поместен
на *** год. в група на социална мрежа Фейсбук, „Село ***“ от профил с
потребителско име „***”. Публикацията е „публична“ и може да се вижда от
всички потребители на социална мрежа Фейсбук. Ответната страна не е
доказала по надлежния ред това потребителско име - „***” да не принадлежи
именно на ответника в процеса, респ. за нуждите на експертизата не е
предоставян телефонният апарат на ответната страна. От изслушването на
заключението на ВЛ в о.с.з. и дадените допълнителни отговори се установява,
че записът от процесната флашка, записът на видеофайла в приложения по
делото диск са едни и същи, автентични са, не са манипулирани, както и че са
идентични по съдържание с поместеното в социалната мрежа Фейсбук, за
което ищцата е приложила разпечатка – снимки от страниците във фейсбук
групите - л.8 и сл. от делото, ведно с коментари по тези снимки. РС е приел,
че показанията на свидетелите В.Д. и Х.Ц. не са от значение за предмета на
делото, независимо от наличието на противоречие между техните показания и
обясненията на ищцовата страна. Последната е твърдяла, че когато
процесният запис е направен, ответникът бил сам в буса си и започнал,
въпреки противопоставянето й, да я снима. Заявява, че това се случило
вечерта, когато вече започнало да се смрачава. Свидетелите заявяват, че
ищцата била излязла само един път, когато те били с ответника на мястото на
случилото се в с.*** Било около 19,30-20,00часа, и видели ищцата да излиза
само един път от къщата си. Съдът е приел, че ответникът е заснел
процесният видеоклип, когато е бил сам, т.е. в отсъствието на свидетелите,
посочени по-горе. От друга страна, според РС, дори и свидетелите да са били
5
там, това по никакъв начин не влияе на извода, направен от съда по-горе, а
имено, че предявеният иск е основателен и доказан, т.к. е извършено
противоправно деяние от страна на ответника, осъществяващо фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД. От приложените и приети по делото като
доказателства снимки на ищцата като част от записа, направен и публикуван
от ответника, се вижда, че същата /ищцата / е снимана как изнася две кофи,
пълни с растителна маса - листа и клечки, как ги изхвърля на място, което е
извън двора на къщата й; че е в домашно облекло - впит панталон и пуловер с
голямо, изрязано деколте; че е снимана в момент, в който се навежда да
изхвърли съдържанието на кофите и бюстът й е на показ. Във Фейсбук по
повод на процесната публикация се съдържат следните коментари в
посочените групи : „Първите седем години.“ , „ Точно!“, „Тази жена срам
няма, ако на мен ми направят такъв клип аз ще се срамувам от себе си.“,“Тази
няма срам“,“Тя е в критическата затуй“, „Това не е заяждане…хубаво, че е
показал жена в центъра на селото прави сметище…а иначе с претенции за
образование и интелигентност“,“Най-вече културата , която има госпожа
М.!“, „Доцентка“, „Много е учена личи“,“Това да го прави точно до магазина
и там хора минават секи и гледа мизерия“,“Жалка постъпка“,“Как може така“,
„Много е учена доцент личи ,че е учила в Карлуково изгорялата гимназия“,“И
няма срам що за човек е това“,“Дайте кадрите на кметицата“,“На какво е
доцент на боклука ли“.От изслушването на записа на диск в о.с.з. се
установява, според РС – Плевен, че мъжкият глас, който се чува /на
записващият/ звучи ехидно, подигравателно, без да отчита
противопоставянето на заснеманото лице да бъде снимано. Т.е., без съмнение
е, че записът се прави против волята на записваното лице /ищцата/, която
изрично казва на записващия, че няма право да я снима. Записващият
съобщава за нуждите на записа, че ищцата е направила сметище и я записва,
за да го покаже. Следва реплики на записващия, вкл. че ищцата „няма срам и
трябва да се грижи за хората “, а тя на свой ред го нарича „лъжец, крадец,
мошеник, неграмотник“. Ответната страна, след изслушването на диска в
о.с.з. и приемането на заключението на ВЛ, не е оспорвал гласът от записа на
записващото лице да не е на ответника. Твърденията на ищцата за това, че
записът е станал достояние на много хора – познати на нея и непознати
такива, се доказва както от коментарите под направеното публикация в двете
социални групи, така и от показанията на свидетелите, вкл. свидетеля Х.Ц.,
6
посочен от ответната страна. Твърденията на ищцата за това, че голяма част
от тези коментари са злостни и уронващи доброто й име, достойнство,чест и
авторитет, също се доказват от коментарите и от показанията на св.П.М..
Съдът е кредитирал показанията му изцяло, независимо, че същият следва да
се третира като заинтересован от изхода на делото. Обстоятелството обаче, че
е син на ищцата само по себе си, според РС, не прави невъзможно нито
изслушването му в това качество, нито прави показанията му недостоверни.
Напротив, същите не се опровергават от други доказателства по делото и на
същия е разяснена наказателната отговорност за лъжествидетелстване, поради
което са приети от съда за правдиви. С цел изясняване на относимите по
делото факти и обстоятелствата, в хода на делото е изслушана ищцата.
Ответникът не се е явявал в о.с.з., поради което не е изслушан непосредствено
от съда. Ищцата заявява, че е достатъчно известна в обществото – както в
с.***, така и в съседните села и в гр.П., т.к. е лекар, доцент, Началник на
Неврологична клиника и на Катедра по Неврология и неврохирургия в
УМБАЛ“Проф. Г.Странски“ - Плевен. Известни са в селото и родителите й.
Ищцата е твърдяла , че между нея и ответника са налице дългогодишни
обтегнати отношения, основани на съдебни спорове, приключили в нейна
полза, респ. в полза на семейството й. Заявила е , че не само не поддържа
контакти, но и целенасочено избягва такива с ответника; че принципно в
конкретния спор желае да намесва възможно най-малък брой лица. Твърдяла
е , че тази публикация оказала негативно влияние върху психиката й,
авторитета й, достойнството й като жена, като личност, като професионалист.
Заявява, че въпреки изричното си нежелание, съобщено на ответникът, той не
само я заснел на видеоклип, но впоследствие го публикувал в социалната
мрежа, в която тя била център на злобни и обидни коментари, сравнения и
квалификации. От показанията на св.П.М. /син на ищцата/ се установява, че
след като видеоклипът бил публикуван във Фейсбук, получил обаждания от
свои познати, които го уведомили за това,Установява се, според РС, че
ищцата, след като изгледала клипа и прочела коментарите, била видимо
разстроена, силно притеснена, ядосана и унижена. Тази ситуация оказала
влияние върху нея и семейството й като цяло в продължение на около 1-2
месеца. Свидетелят М. твърди пред РС, че винаги е възприемал майка си като
един достоен човек и успял професионалист, а с тази публикация името й и
личността й били очернени и то пред голям кръг лица. Свидетелят заявил, че
7
клипът съдържа заснемане на ищцата в момент, в който навеждайки се, за да
изхвърли растителните отпадъци, се виждат гърдите й на показ, което е
неприемливо и обидно не само за него, но и за самата нея. От показанията на
св.М. се установява,според РС, че същият категорично разпознава гласа на
записващият видеоклипа, като сочи, че това е гласът на ответника. От
показанията на св.П.С. /колега на ищцата/ се установява, че след
публикацията тя отишла на работа видимо разстроена, показала записа и било
очевидно, че се чувства засегната, унижена, т.к.е познато име на широк кръг
от лица.
На следващо място РС е обърнал внимание, като е посочил, че това
не е същината на спора и не влияе пряко върху основателността на исковата
претенция, на твърденията на двете страни, противоречиви едно на друго, за
това какво точно е изхвърляла ищцата през въпросната вечер и къде точно :
ищцата твърди, че изхвърлил две кофи с растителна маса - борови иглички в
обособено за това място, извън двора на къщата си в селото. Твърди също
така, че имало изрична забрана растителни отпадъци да се изхвърлят в
контейнерите за боклук. Ответната страна не излага конкретни лични
твърдения в тази връзка, т.к. се оспорва авторството на записа и факта за е
бил публикуван от ответника в социалната мрежа. На свой ред, разпитаните
свидетели, посочени от ответната страна, твърдят, че видели ищцата да
изхвърля боклуци - като визират найлонови торби и бутилки. Твърдят, че
докато били в компанията на Н.Ж. той не е правил никакъв запис, като св. Ц.
конкретно отговаря „Не съм видял“. Същевременно и двамата свидетели,
посочени от ответната страна, заявяват, че ищцата казала при пререканието
си с ответника, да не се занимава с нея - реплика, която реално записът
съдържа. Видно е било, според РС, че публикуваният запис цели да покаже
на обществеността извършването на действие от страна на ищцата, което
записващият счита за нередно, като посочва, че същата е превърнала центъра
на селото в сметище, като тонът е подигравателен и назидателен.
Същевременно, след като записът е бил изгледан в о.с.з. се установява, че
ищцата не изхвърля нито найлонови пликове, нито каквито и да било
бутилки. На записа се вижда как изхвърля две кофи /с обикновена големина/,
пълни с пръст и клечки. Според РС – Плевен няма нито твърдения, нито
доказателства, в действителност ищцата да е санкционирана по
административен или друг ред за извършено от нейна страна нарушение на
8
***год. Направеният запис не е предоставен на компетентен държавен орган,
придружен със съответен сигнал или жалба, а е публикуван същата вечер в
посочените две социални групи във Фейсбук, впоследствие изтрит. Съгласно
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. В доказателствена тежест на ищцата е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, претърпените от нея
неимуществени вреди, противоправното поведение на ответника, причинната
връзка между вредите и противоправното поведение. Вината се предполага до
доказване на противното, така че в доказателствена тежест на ответника е да
обори презумпцията. Ищцата претендира неимуществено обезщетение за
вреди, причинени от ответника, вследствие на публикация в интернет
пространството, в социалната мрежа „Фейсбук“ чрез групите „с.***“ и
„Заедно градим с.Крушовица“. Самата публикация на процесния видеоклип е
основание за претендиране обезщетение за причинени вреди, както и отделно
написаните и станали също публично достояние негативни коментари по
отношение личността на ищцата. Според РС в чл. 39 - 41 от Конституцията
на Република България и в чл.10 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и
разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В
обсега на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето
мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация
независимо от начина на изразяване. Това е едно от основните права на
личността. То е в основата на демократичните процеси, представлява един от
най-важните принципи, върху които се гради всяко демократично общество,
като същевременно е условие за напредъка на обществото и за развитието на
всеки отделен индивид. Това право обаче не е абсолютно. Самите норми,
които го прокламират, въвеждат някои ограничения, като не позволяват то да
бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и
интереси, а също и в общия за всички права чл. 57 ал. 2 КРБ, който не допуска
злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако се накърняват права или
законни интереси на друг. Такова ограничително основание се съдържа и в
текста на чл.10 т.2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на
изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения
или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно
демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Сред
9
ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода
на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на
личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство
при нанасяне на обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено
лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или
приписване на престъпление другиму). РС е приел, че гражданската
отговорност за обида и клевета като средство за защита на честта, личното
достойнство и доброто име представлява такова ограничение на правото на
свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията, и от
Конвенцията. Не може да се приеме за клеветническо твърдение, което се
основава на истински факти, и съответно изразяването му не е противоправно.
Като клевета, съответно като противоправно поведение следва да се
квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни
обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление, в случая – на
нарушения. Не е противоправно поведението при изказани мнения с
негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името
му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с
неговия пост, дейност или занятие (срв. решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№
1438/ 2009 г., постановено по чл.290 ГПК). Свободата на изразяване на
мнение е изключена в случаите, визирани в чл.39 ал.2 КРБ, но във всеки друг
случай гражданите могат да разпространяват правомерно свои оценъчни
съждения. Публичното изказване на оценъчни съждения, които не
осъществяват състава на обидата или състава на клеветата, не е
противоправно, поради което и не е налице основание за ангажиране
отговорността на автора им. Не така стои въпросът при изнесени фактически
твърдения, които се квалифицират като обида или като клевета. Без съмнение
, според РС – Плевен, същите са противоправни, причиняват вреди на
адресата и са основание за ангажиране на гражданската отговорност на
издателя за репариране на тези вреди. Съгласно чл.32 ал.2 от Конституцията
на РБ никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или
подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото
изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Основен елемент
от фактическия състав за търсената деликтна отговорност е вредата, която по
дефиниция е неблагоприятната последица от противоправното поведение на
10
деликвента. Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.2 ЗЗД, във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
По делото липсват доказателства, според РС, да са налице такива конкретни
фактически обстоятелства, които да изключват вината на ответника във вр. с
направения от него и публикуван от него видеоклип във Фейсбук групите.
Доказана е причинната връзка между непарвомерното поведение на ответника
и претърпените вреди от ищцата. По отношение на претендирания размер
обезщетение : съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
константната съдебна практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл.
52 не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4/23.12.1968
г./ Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде
определен от съда онзи точен еквивалент на всички понесени от конкретното
увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и
психически сътресения, които намират отражение не само върху психиката и
здравословното му състояние, но му създават и социален дискомфорт. В
случая следва да се отчете обстоятелството, че ищцата е известна личност в
обществото по повод упражнявана професия; с утвърдена през годините
кариера, авторитет и достойнство. Ето защо, според РС – Плевен,
претенцията в размер 3500лв е адекватна да обезщети претърпените от нея
болки и страдания, резултат от неправомерното поведение на ответника,
което обосновава уважаването на предявения иск.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно
РС е изложил мотиви, които се споделят от въззивната инстанция и
не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени. Мотивите на РС
са много подробни и пространни и са отговорили на всички възражения на
ответника пред първдата инстанция.
Не са основателни възраженията на въззивника с въззивната жалба
относно наличието на редица профили в социалната мрежа с името на Н. Ж..
Такива възражения с отговора на исковата молба не са правени и са
преклудирани. В този смисъл и доказателства в тази насока не са събирани и
11
експертиза не е назначавана.
Неоснователни са възраженията относно вида и характера на
появилия се в социалната мрежа снимков или видеоматериал. По делото
ответната страна пред първата инстанция не е оспорила проекто доклада , не е
оспорила назначаването на техническа експертиза относно предоставения
видеоматериал, не се е противопоставил на самото представяне на
доказателството. Действително в исковата молба се говори за снимки, а по –
късно се установява, че се касае за видеоматериал. Въззивният съд приема, че
става въпрос за лична интерпретация на материала, който се е появил в
социалната мрежа, а фактическите твърдения на ищцата пред съда са
достатъчно ясни – появилият се материал в социалната мрежа й е причинил
неимуществени вреди, за което се представят и доказателства. Ответникът
пред първата инстанция не е оспорил приетата по делото експертиза, не е
направил и искания за първоначални или допълнителни задачи на вещото
лице.
Неоснователни са и възраженията относно размера на присъденото
обезщетение като въззивният съд приема, че РС – Плевен е съобразил
обстоятелствата по делото, вкл. и личността на засегнатата страна, нейната
известност и обществено положение и е постановил правилен размер по
справедливост. Предизвиканите коментари под публикувания материал не са
на ответника пред първата инстанция, но същите са в причинна връзка с
публикацията и са предизвикани от нея.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното
решение. При този изход на делото следва да се осъди въззивникът да заплати
и разноски на другата страна в размер на 600 лв адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 412 от 27.03.2023г по гр. дело №
5791/2022г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Н. Б. Ж., ЕГН **********, гр. П., ул.„Б.“ №*, вх.*, ет.*,
ап.*, съдебен адрес : гр.П., ул.К.П. №*, ет.*, офис*, ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Д.
12
- М., адрес : гр. П., бул. „Х.Б.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН ********** деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лв адвокатско
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13