№ 3405
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.ОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110203340 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. К. Н., ЕГН **********, депозирана чрез
адв.Г. – САК, срещу Eлектронен фиш, Серия К, № ХХХХХ, издаден от СДВР,
с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ й е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 400,00 (четиристотин) лева за извършено нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да
бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен с доводи, че същият е
издаден в нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, ППЗДвП
и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Конкретно се поддържа, че в случая е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неясно изписване на
нарушената норма, доколкото чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП са две
взаимоизключващи се правни норми и няма как да образуват конструкцията
на едно нарушение. На следващо място се навежда, че съгласно разпоредбата
на чл. 188, ал. 2 ЗДвП лицето Б. К. Н. следва да носи
1
административнонаказателна отговорност в качеството й на законен
представител, а не на собственик, както е посочено в оспорвания електронен
фиш, което обстоятелство се приема за съществено нарушение на един от
задължителните реквизити на електронния фиш, а именно – посочване
собственика на МПС. Отделно от това се излагат аргументи, че посочената в
електронния фиш за нарушена разпоредба по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал.
1 ЗДвП не е в съответствие с изложената фактическа обстановка, тъй като
едновременно в словесното описание на електронния фиш се твърди, че
нарушението е осъществено в гр. София при ограничение на скоростта 80
км/ч, както и че това нарушение е осъществено извън населено място, като
ограничението е въведено с пътен знак В-26. Оспорва се техническата годност
на използваното автоматизирано техническо средство, като се сочи, че ако
извършеното нарушение е установено и заснето чрез използването на
мобилно техническо средство констатирането му трябва да се извърши по
реда и условията на ЗАНН – чрез съставянето на акт за установяване на
административно нарушение с описание на извършеното нарушение и
издаване на наказателно постановление за налагане на съответното
административно наказание. Сочи се също така и допълнително основание за
отмяна на атакувания електронен фиш, а именно – липса на посочване в
съдържанието му на разпоредбата на чл. 189, ал. 6 ЗДвП, регламентираща
възможността за подаване на писмено възражение срещу фиша пред
директора на съответната структура на МВР, който в предвидените хипотези
може да анулира фиша, както и липса на каквото и да е отразяване на
субективната съставомерност на нарушението.
По изложените съображения се иска атакуваният електронен фиш да бъде
отменен изцяло.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител. В депозирана по делото молба от въззивника, чрез
адв.Г. – с доказателства за надлежно учредена представителна власт,
иницииралата производството жалба се поддържа изцяло по изложените в
същата съображения. Претендират се сторените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
2
процесуален представител. В депозирани по делото писмени бележки от
процесуален представител, с доказателства за надлежно учредена
представителна власт, се изразява становище за неоснователност на жалбата,
като се моли атакуваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение
и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за
разноски на насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 08.05.2023 г. в 18:28 ч. в гр. София, по Околовръстен път до номер
360, с посока на движение от ул.“Патриарх Герман“ към ул.“Стар лозенски
път“, с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол „CORDON
М2“ с № МD1195, била засечена скорост на движение на МПС –
ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ от 122 км./ч., при разрешена такава – 80
км./ч. за извън населено място, въведена с пътен знак В26, т.е. превишение на
скоростта от 42 км./ч.
Регистриран собственик на лекия автомобил било дружество „ХХХХХ,
чийто законен представител е Б. К. Н..
Въз основа на така констатираната скорост на движение, заснета с
мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON М2“ с № МD1195, бил
издаден електронен фиш Серия К № ХХХХХ, с който на законния
представител на дружество „ХХХХХ, а именно - Б. К. Н. било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 400,00 лева за извършено
административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.
Фишът бил връчен на нарушителя на 09.02.2024 г., който в
законоустановения срок депозирал срещу същия жалба, инициирала
настоящото производство.
От приложения към делото снимков материал - снимка № ХХХХХ към
ЕФ, Серия К № ХХХХХ (заснета с мобилната система за видеоконтрол
„CORDON М2“ с № МD1195), който е веществено доказателствено средство,
изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата
– 08.05.2023 г., в 18:28:34 ч., в район с локация на Околовръстен път до номер
3
360, с GPS координати N42.623243,Е 23.442688, е измерена скорост на
движение от 126 км/ч, като са записани датата, часът (включително и
секундите), посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман
регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този,
собственост на дружество „ХХХХХ, чийто законен представител е
въззивникът, поради което и доводите на последния, че не може да се направи
заключение къде е измерено и засечено движението на процесното МПС, не
могат да бъдат споделени.
От приложения към делото снимков материал се установява, че на
посочения пътен участък бил поставен пътен знак "В26" за въвеждане на
максимална скорост на движение - 80 км/ч. за извън населено място.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 08.05.2023 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП –
СДВР, както и сертификат за успешно завършен курс на обучение за работа с
мобилната система за видеоконтрол „CORDON М2“, поради което и съдът
приема, че техническото средство - мобилна система за видеоконтрол
„CORDON М2“ с № МD1195 е била поставена и експлоатирана съобразно
изискванията за това.
Техническото средство – мобилна система за видеоконтрол „CORDON
М2“ с № МD1195 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г.
със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Периодичността на
последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната
система за видеоконтрол „CORDON М2“ с № МD1195 е преминала
последваща периодична проверка на 14.03.2023 г. От приложения по делото
протокол № 020-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по
метеорология е видно, че мобилната система за видеоконтрол „CORDON М2“
с № МD1195 отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви
условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100
км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
4
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното
нарушение; протокол за използване на АТСС от 08.05.2023 г., Протокол №
020-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по метеорология,
удостоверение на вписан тип средство за измерване, касаещо мобилна
система за видеоконтрол тип „CORDON М2“ с № МD1195, решение за
одобрение на типа на уреда за измерване, копие на Заповед № 8121-з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване
на образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш, справка
за собствеността на автомобила, ежедневна форма от отчет, сертификат за
завършен курс на обучение за работа с мобилната система „CORDON М2“,
справка картон на водача.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на
това основание, поради което и всички възражения на въззивника, наведени в
жалбата, инициирала настоящото производство, са неоснователни.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
5
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал.4, изр.2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се
съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС, посочени са
нарушените разпоредби, поради което и доводите на въззивника в
противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата за липса на
посочване в съдържанието на атакувания електронен фиш на разпоредбата на
чл. 189, ал. 6 ЗДвП, както и липса на отразяване в същия на субективната
съставомерност на нарушението като такива, които да представляват
съществени процесуални нарушения. В тази връзка е необходимо отново да
бъде посочено, че задължителните реквизити на съдържанието на ЕФ са
изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, като
сочените от жалбоподателя основания не фигурират сред тях. Също така, не
почиват на обективен прочит на материалите по делото и наведените от
въззивника твърдения, че в случая липсват данни за собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, доколкото видно от съдържанието на
самия електронен фиш е, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана в
качеството й на законен представител на юридическо лице, на което е
регистрирано процесното МПС.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. Следователно електронният фиш по силата на закона представлява
6
не изявление на определен административен орган, а електронно такова,
записано върху съответния носител от определено лице, но на база
административно-информационна система, поради което за формалната му
законосъобразност е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния
ред автоматизирани технически средства или системи, за което обстоятелство
в случая не се формира спор.
Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т. 65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
релевира извод, че към датата на извършване на нарушението - 08.05.2023 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и
санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
7
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган – освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
„CORDON М2“ с № МD1195, представляваща одобрен тип средство за
измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията
се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение, респективно и възраженията
на въззивника в този аспект са изцяло неоснователни.
Видно от приложената към материалите на делото снимка № ХХХХХ
към ЕФ, Серия К № ХХХХХ (заснета с мобилната система за видеоконтрол
„CORDON М2“ с № МD1195), измерената скорост на движение на автомобила
на жалбоподателя е била 126 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от
122 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е
превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира,
че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. „толеранс”, като
инкриминираната скорост е намалена на 122 км./ч., т.е. отчетено е превишение
от 42 км./ч., което обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това
превишение същият е бил санкциониран.
В настоящия казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата-
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
8
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото
протокол Протокол № 020-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по
метеорология, удостоверение (преглед) за вписан тип средство за измерване,
решение за одобрение на типа на уреда за измерване, касаещо мобилна
система за видеоконтрол тип „CORDON М2“.
От приложената по делото справка от ОПП-СДВР и снимков материал
към нея се установява, че към момента на констатиране на нарушението –
08.05.2023 г., са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи, като е изготвен протокол за
използване на автоматизираното техническо средство, както и снимков
материал на разположението му, с който е документирано използването му.
От протокола за използване на АТСС, ведно със снимка, е видно, че
същото се е намирало на пътното платно, че се е извършвал контрол на
Околовръстен път до № 360, с посока на движение от ул.“Патриарх Герман“
към ул.“Стар лозенски път“, че режимът на измерване е бил стационарен, а
посоката на задействане – приближаващи автомобили, като точните GPS
координати на мястото са посочени в приложената по делото дигитална
снимка.
В допълнение следва да бъде посочено, че действително, в района на
заснемане на нарушението не е имало поставен пътен знак "Е24", който да
указва, че пътното платно се регулира с поставено АТСС. Следва обаче да се
посочи, че с ДВ, бр. 54 от 2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8
ЗДвП, съгласно която службите за контрол от МВР следва да обозначават чрез
поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване
или на интернет страницата на МВР участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи (АТСС). С оглед на това,
към датата на извършване на процесното административно нарушение не е
съществувало задължение за поставяне на пътен знак "Е24" в участъка от
9
пътя, който е бил контролиран с процесното АТСС.
На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че в
описания пътен участък е действало ограничение на скоростта от 80 км./ч. за
извън населено място, въведено с пътен знак „В26“.
С оглед изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение на
08.05.2023 г. в 18:28 ч. е правилно експлоатирано, поради което и
производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност
на нарушителя чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване
на установените процесуални правила.
Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени обстоятелствата,
при които е било извършено. Правилно е посочена и нарушената законова
разпоредба. В тази връзка следва да се конкретизира, че в случая
ограничението на скоростта е било въведено с п.з. В26, поради което и
наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК, доколкото при квалификация само по ал. 2 няма да е изпълнено
изискването скоростта да е различна от посочената в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а при
квалифициране само по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП няма да е ясно, че в конкретния
случай ограничението е въведено с пътен знак, а не въз основа на общото
правило, предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Именно поради това съдът
намира, че не е допуснато нито съществено нарушение на процесуалните
правила, нито неправилно приложение на материалния закон с квалифициране
на нарушението по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, респективно липсва неяснота
на административнонаказателното обвинение и в този смисъл не е ограничено
и правото на защита на жалбоподателя. Нарушителят е бил запознат с всички
съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу
административнонаказателното обвинение, което право в действителност е и
осъществил.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Б. К. Н., доколкото видно от приложената към
преписката и неоспорена справка от КАТ, процесният лек автомобил
ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ към датата на нарушението е с регистриран
собственик "ХХХХХХХХ. Дружеството е с вписан законен представител -
жалбоподателя Б. К. Н., която в случая се явява и
10
административнонаказателно отговорното лице, съгласно разпоредбата на чл.
188, ал. 2 от ЗДвП ("Когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото
по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство"). Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 6
от ЗДвП, в 7-дневен срок от получаването на електронния фиш може да се
направи писмено възражение пред директора на съответната структура на
Министерството на вътрешните работи, като съответно се посочи лицето,
което е управлявало въпросното МПС на процесната дата и час. Видно от
неоспорената справка от СДВР, атакуваният ЕФ е връчен на 09.02.2024 г. –
обстоятелство, което не се оспорва, предвид и спазения срок на обжалване по
чл. 59, ал. 1 от ЗАНН. Такова възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП от страна
на законния представител след датата на връчване на атакувания ЕФ не е
направено, нито е налице писмена или устна декларация относно конкретен
друг водач.
На следващо място и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП, административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата
преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и
географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от
ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези
обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят Б. К. Н. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят Б. Н., като правоспособен водач, е следвало
да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 80 км/ч. за извън населено място, като по този начин е
подценила настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
11
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява МПС с избраната от нея скорост, независимо от наличното
ограничение за извън населено място, въведено със съответен пътен знак.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя в
санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева. Размерът на
санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не следва да обсъжда
въпроса за евентуалното му ревизиране. Според становището на съда това
наказание е явно справедливо и ще допринесе за постигане целите по чл. 12
от ЗАНН.
В заключение, макар и да липсва искане в очертаната насока, съдът
намира, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г.
по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност" на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Приложното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време,
място, обстановка, механизъм и т. н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление
/административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност/ в сравнение
с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от
съответния вид". В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други
смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена
вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид, отчитайки
12
потенциалната опасност за увреждане на трети лица с превозно средство,
поради лекомислено превишаване на разрешената скорост за движение. В този
смисъл следва да се съобрази и императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП.
С оглед изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на
атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания
за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият следва да бъде
потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе служебно по
извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото, съобразявайки
своевременно релевираното искане от процесуален представител на
въззиваемата страна, оказаната защита на наказващия орган в настоящото
производство, неголямата фактическа и правна сложност на делото, съдът
намира, че на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 80,00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр.
с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Eлектронен фиш, Серия К, № ХХХХХ, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено на Б. К. Н. административно
наказание "глоба" в размер на 400,00 (четиристотин) лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 ЗАНН, жалбоподателя Б.
К. Н., ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи, с адрес в гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80,00 (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемата страна в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
13
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14