№ 32607
гр. С., 18.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20211110162426 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление в гр. С., бул. „П.Д.“ № 25, Л., ет. 2, офис 4, представлявано от
Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез пълномощника юрисконсулт М. П. Г.. Заявителят
моли да бъде издадена заповед за изпълнение против ИВ. ЕФТ. ЕФТ., ЕГН **********, с
адрес в гр. С., ж. к. „О., бл. 115, вх. А, ет. 2, ап. 3, за сумата от 3 348,81 лв. (три хиляди
триста четиридесет и осем лева и осемдесет и една стотинка), от която а) 1 915,92 лв.
(хиляда деветстотин и петнадесет лева и деветдесет и две стотинки) – главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.11.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, б) 397,08 лв. (триста деветдесет и седем лева и осем стотинки) –
възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.01.2019 г. и в) 1 035, 81 лв. (хиляда
тридесет и пет лева и осемдесет и една стотинки) – обезщетение за забава за периода от
17.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението – 01.11.2021 г., както и за сумата от
116,98 лв. (сто и шестнадесет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща
направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за
потребителски кредит № ..... сключен на 10.07.2017 г. между „К.“ ЕАД и И.Е.. С договор за
поръчителство, сключен между „А.Т.“ ЕООД и И.Е., поръчителят „А.Т.“ ЕООД се е
задължил да отговаря за задълженията на кредитополучателя по договора за потребителски
кредит и поради неизпълнение на същите от И.Е., поръчителят е заплатил задължението на
кредитодателя и е встъпил в неговите права. С договор за цесия, сключен на 17.12.2020 г.
„А.Т.“ ЕООД е прехвърлило вземането си към ИВ. ЕФТ. ЕФТ. на дружеството – заявител, за
което длъжникът е надлежно уведомен.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. М.Г., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
1
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на „А.С.В.“ ЕАД – С. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1
от ГПК. Заявлението е депозирано и пред местно компетентния съд, съобразно подсъдността
по чл. 411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на
потребител, според справка за постоянен и настоящ адрес е в гр. С., т.е. на територията на
съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. Г., от която изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване
на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „А.С.В.“ ЕАД
– С. против ИВ. ЕФТ. ЕФТ.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски
за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „П.Д.“ № 25, Л., ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния
директор Ю.Х.Ю., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против ИВ.
ЕФТ. ЕФТ., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж. к. „О., бл. 115, вх. А, ет. 2, ап. 3, за сумата
от 3 348,81 лв. (три хиляди триста четиридесет и осем лева и осемдесет и една стотинка), дължима
въз основа на договор за потребителски кредит № ..... сключен на 10.07.2017 г. между „К.“
ЕАД и И.Е., договор за поръчителство, сключен между „А.Т.“ ЕООД и И.Е. и договор за
цесия от 17.12.2020 г., от която а) 1 915,92 лв. (хиляда деветстотин и петнадесет лева и
деветдесет и две стотинки) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 01.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 397,08 лв. (триста
деветдесет и седем лева и осем стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017
г. до 20.01.2019 г. и в) 1 035,81 лв. (хиляда тридесет и пет лева и осемдесет и една стотинки)
– обезщетение за забава за периода от 17.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението –
2
01.11.2021 г., както и за сумата от 116,98 лв. (сто и шестнадесет лева и деветдесет и осем
стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3