АНД № 1240/2019
г.
МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на внесено
постановление на прокурор от РП- Пазарджик с предложение обв. Я.Й.Д. *** да бъде освободен от наказателна
отговорност за това, че
на 15.07.2017 г., в. Пазарджик, е управлявал МПС- л.а. „***” с ДК№ *** без
съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от
наказването му по административен ред с влязло в сила на 29.03.2017 г.
наказателно постановление № 16-1818-000025/29.12.2016 г. на началник сектор
„ПП“ при ОД на МВР - Пазарджик за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление- престъпление по чл.343в ал.2 от НК, като му бъде наложено административно наказание
„глоба“ на основание 78а ал.1 НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се
явява лично и с упълномощения си защитник. Признава се за виновен по
предявеното му обвинение и не оспорва констатациите на РП- Пазарджик изложени в
постановлението. Обвиняемият и защитникът му молят съда да бъде наложена глоба
в минималния размер.
Представителят
на Районна
прокуратура- гр. Пазарджик поддържа
становище за доказаност на обвинението и определяне на глобата в минимален
размер, с оглед наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Обв. Я.Д. към инкриминираната дата бил неправоспособен
водач и не притежавал свидетелство за управление на МПС. До този момент обв. Д. бил наказван
по административен ред за нарушение на правилата за движение само веднъж, а
именно с Наказателно постановление № 16-1818-000025/ 29.12.2016 г., издадено от
Началника Сектор в РУ- Пазарджик към ОДМВР- Пазарджик, а именно за извършено
нарушение на чл.150 от ЗДвП, за това че на 19.12.2016 г. в гр. Пазарджик е
управлявал моторно превозно средство без свидетелство за правоуправление. С
посоченото НП на обвиняемия била наложена глоба в размер на 200 лева. НП било
връчено лично на обв. Д. на 21.03.2017 г., който не го обжалвал в
законоустановения срок и НП влязло в сила на 29.03.2017 г.
Независимо
от липсата на правоспособност, както и че бил вече наказван за управление на
МПС без нужната правоспособност по административен ред, обв. Д. отново решил да
управлява МПС. На 15.07.2017 г., през нощта той се качил зад волана на лек
автомобил „***“ с ДК№ ***, привел го в движение и започнал да шофира из улиците
в гр. Пазарджик. По същото време св. И.К.и колегата му Д.Г.- мл. автоконтрольори
в Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик били на работа като дежурен автопатрул.
Около 03,40 ч. на 15.07.2017 г. на ул. „Вит І“ на кръстовището с ул. „Преспа“ в
гр. Пазарджик св. К.спрял за проверка управлявания от обв. Д. автомобил. След
установяване на самоличността на водача, св. К.констатирал че Д. не притежавал
издадено СУМПС. След извършена справка в информационните масиви на МВР било
установено също, че обв. Д. вече бил наказван за управление на МПС като
неправоспособен водач. Св. К.съставил против обв. Д. АУАН за
извършеното от него нарушение на чл.150 от ЗДвП, който той подписал без
възражения.
По този повод било отпочнато настоящото наказателно
производство.
От приложената по делото и приобщена като писмено
доказателство по реда на чл.283 от НПК, Справка за нарушител/водач се установява, че обв. Д. не притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство.
Видно от приложеното по делото заверено копие на НП № 16- 1818-000025/29.12.2016г.,
издадено от Началника Сектор в РУ- Пазарджик към ОДМВР- Пазарджик, е че същото не е обжалвано и е влязло в сила на 29.03.2017
г. С него обвиняемият е бил наказан, за това че е управлявал МПС на 19.12.2016
г. без да притежава валидно СУМПС. НП
е било издадено въз основа на съставен АУАН бл. № 947880/19.12.2016 г.,
заверено копие от който е приложено по делото. Посочените НП и АУАН са
инкорпорирани като писмени доказателства по делото по реда на чл.283 от НПК.
Установява се от приетата като
доказателство справка за съдимост на обв. Д., че същият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 от НК.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на самопризнанията на обвиняемия в хода на съдебното следствие, както и
от показанията на свидетеля И.Кунчев, дадени в досъдебната фаза на процеса,
които бяха преценени като правно валидни по реда на чл.378 ал.2 от НПК, а също
и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по
делото по реда на чл.283 от НПК.
Безспорно е по
делото, че към инкриминираната дата обвиняемият е бил неправоспособен водач и
не имал издадено СУМПС. При това положение не е имал право да управлява МПС и
по-конкретно процесният лек автомобил по аргумент на разпоредбата на чл.150 от ЗДвП.
При така възприетата фактическа обстановка и въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
безспорно установено, че обв. Я.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на престъпния състав на чл.343в ал.2 от НК, като на 15.07.2017г. в
гр. Пазарджик е управлявал МПС- л.а. „***“ с ДК№ *** без съответното
свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен
ред с влязло в сила на 29.03.2017г. наказателно постановление № 16-1818-000025/29.12.2016г.
на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пазарджик за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК, тъй като обвиняемият е съзнавал обстоятелствата, че е
неправоспособен водач на моторно превозно средство, както и че вече има
наложено административно наказание- глоба за това, че е управлявал МПС, без
свидетелство за правоуправление, а също и че от влязлото в сила НП не е изминал
срок от една година, но въпреки това, като е знаел, че няма въобще право да
управлява автомобила, без СУМПС, е сторил това.
При определяне размера на наказанието, което следва да
бъде наложено на обвиняемия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК-
относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК- относно
индивидуализацията на същото.
Самият обвиняем е личност с ниска степен на обществена
опасност. Не е осъждан и до момента не е санкциониран за други нарушения на
ЗДвП, извън това, което обуславя настоящето му деяние. Характеристичните данни
за нето са позитивни, не е извършител на противообществени и криминални прояви.
В конкретния случай обществената опасност на деянието
е завишена предвид на обстоятелството, че автомобилът е управляван по улици от
републиканската пътна мрежа, в населено място и през нощта.
При това положение съдът намира, че понастоящем са
налице предпоставките за приложението на чл.78а ал.1 от НК.
За умишленото престъпление по чл.343в ал.2 от НК, към
инкриминираната дата се предвижда като най-тежко наказание лишаване от свобода
от една до три години, а както вече се посочи обвиняемият е пълнолетен, не е
осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV
глава VIII от общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени
вреди, както и не са налице отрицателните предпоставки на чл.78а ал.7 от НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се
отчетоха направеното самопризнание и съжаление за стореното, оказаното
съдействие на полицейските и разследващи органи, добрите характеристични данни,
сравнително добрият му статус като водач, както и тежкото му семейно и
материално положение и имотно състояние. Чистото съдебно минало не се отчете
като смекчаващо обстоятелство, т.к. то е материалноправна предпоставка за
приложението на диференцираната процедура по Глава ХХVІІІ от НПК. Отегчаващо
обстоятелство не се отчете.
Предвид това и като отчете наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, според относителната им тежест, както и
материално положение и имотно състояние на извършителя, съдът на основание
чл.78а ал.1 от НК счете, че на обв. Д., след като бъде освободен от наказателна
отговорност, следва да бъде наложено административно наказание глоба в минималния
предвиден в закона размер, а именно 1000 лева, което е съответно на извършеното
и с което ще се постигнат целите на наказанието.
По изложените съображения Районен съд- Пазарджик
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: