№ 5169
ГРАД, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110142042 по описа за 2021 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно
основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ.
Ищецът ЗД Е. АД извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС”, сключен за лек автомобил с рег. № ********, заплатил парична сума в
размер на 6 935,51 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени на процесния
автомобил от настъпило ПТП на 18.07.2019 г., в ГРАД, по вина на водач на л. а. с рег. №
******* гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Поискано е
ответникът да изпълни задължението си като плати на ищеца сума в размер на
застрахователното обезщетение от 6 935,51 лв., но ответното дружество заплатило сумата в
размер на 6534,89 лв., поради което останала дължима сума в размер на 415,62 лв., с вкл.
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. При тези твърдения иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца посочената сума в размер на 415,62 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното й заплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.10.2020 г. по
ч.гр.д. № 41654/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Симеонова, е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че изплатената от
ответника в полза на ищеца сума от 6534,89 лв. била определена по нормативно
установения ред и съответствала на всички претърпени от увреденото лице имуществени
вреди, поради което твърди, че не дължи други суми. Във връзка с изложеното посочва, че
неудовлетворената от ответника част от претендираното по извънсъдебен ред обезщетение
от страна на ищеца съставлявала изплатеното от ЗД „Е.“ АД обезщетение за наем за
заместващ автомобил, чиято дължимост оспорва. Поддържа, че наемът за заместващ
автомобил не съставлявал покрит риск по представената по делото имуществена застраховка
„Каско на МПС“. От представения по делото договор било видно, че същият осигурявал
застрахователно покритие за клауза „А“ – Пълно Каско, в която не фигурирала клаузата за
1
заместващ автомобил. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско на
МПС”, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е
обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на
договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване
на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и
причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен между делинквента и ответното дружество.
От представената по делото застрахователна полица № 00500100314251, се установява,
че към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС,
възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско на МПС”, по силата на
който ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования МПС,
както и че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие – на
18.07.2019 г. в ГРАД водачът на застрахования при ответника л.а. „П.“, с рег. № *********,
преминава на червен светофар и удря движещия се в кръстовището застрахован при ищеца
л.а. „М В., с рег. № ********, за което застрахователят-ищец е изплатил обезщетение за
причинените на застрахованото имущество щети в общ размер на 6 935,51 лв., в това число
сумата от 415,62 лв., представляваща сторени от застрахователя разходи за наем на
заместващ автомобил за периода 14.08.2019 г. – 12.09.2019 г., поради което е встъпил в
правата на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има
такива права.
Вината на водача на л.а. „П.“, с рег. № ********* се предполага по силата на оборима
законова презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), която поради липсата на проведено обратно
доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да бъде приложена.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: 1/ факта на заплащане от ищеца на сума в размер на 6
935,51 лв. в полза на сервиза, извършил ремонта и предоставил заместващия автомобил; 2/
факта на сключен към момента на настъпване на ПТП между ответника и водача на л.а. с
рег. № ********* договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; 3/ факта
на извършено от „Д.З. АД в полза на ЗД Е. АД плащане на сума в размер на 6534,89 лв.
Спорен по делото е въпросът дали в обхвата на застраховка „Гражданска отговорност“
попадат извършени от застраховател по застраховка „Каско“ разходи (изплатено
застрахователно обезщетение) за заместващ автомобил.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
2
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС. В конкретния случай действителните вреди са тези, които
увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар по
средни пазарни цени, възлизащи в размер на заплатените от ответното дружество 6534,89
лв., което е безспорно по делото.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента. Застрахователят по имущественото застраховане може с оглед
основните принципи в облигационното право – свободата на договаряне и автономията на
волята (арг. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД), да се задължи да покрива в по-висок размер причинените на
застрахования имуществени вреди, както и да заплаща разходи за наем на заместващ
автомобил. В този смисъл страните по договора за имуществено застраховане могат да
уговорят, че увреденият автомобил, предмет на застрахователното покритие, ще бъде
отремонтиран при най-високите възнаграждения за извършване на този вид работа – както в
Република България, така и извън нейните териториални предели, вкл. и в сервизи на
застрахованото лице – по цени, които той самият определи, в това число и за наем на
заместващ автомобил, вкл. и при гарантираната му висока печалба, но тези уговорки не
могат по никакъв начин да обвържат делинквента, който носи извъндоговорна отговорност
(арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД, който предписва, че договорът поражда действие само между
страните по него, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи), респ.
застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, който е обезпечил
неговата деликтна отговорност и поради това обстоятелство обезпечително-гаранционната
отговорност е функционално обусловена от пределите на деликтната отговорност (в този
смисъл е решение от 25.08.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1352/2014 г. по описа на СГС,
ГО, II „А” въззивен състав). В този смисъл застрахователят по имуществено застраховане
може да се задължи да заплати разходи за наем на заместващ автомобил, но тази уговорка по
никакъв начин не обвързва делинквента, който носи извъндоговорна отговорност. Също
така, съгласно материалноправната разпоредба на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите
на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Настоящият съдебен
състав намира, че разходите за заместващ автомобил нямат характер на имуществени вреди,
които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Следователно с извършеното плащане в размер на 4011,60 лв. ответникът е покрил
изцяло дължимото застрахователно обезщетение по регресната претенция на ищеца, поради
което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът, който е сторил
3
разходи за САТЕ в размер на 150 лв., като претендира и юрисконсултско възнаграждение,
което на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът
определя в размер на 100 лв., т.е. общо 250 лв., които следва да бъдат присъдени на
ответното дружество.
Така мотивиран, СРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от ЗД „Е.“ АД ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: ГРАД, АДРЕС, срещу „Д.З. АД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: ГРАД, АДРЕС, положителен установителен иск с правно
основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ за признаване за установено, че „Д.З. АД дължи на ЗД
„Е.“ АД сумата от 415,62 лв., представляваща незаплатен остатък от обезщетение по
имуществена застраховка за вредите, причинени на лек автомобил с рег. № ******** от
настъпило ПТП на 18.07.2019 г., в ГРАД по вина на водач на лек автомобил с рег. №
******* гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното й заплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.10.2020 г. по
ч.гр.д. № 41654/2020 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ГРАД,
АДРЕС, да заплати на „Д.З. АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление –
ГРАД, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 250 лв., представляваща разноски
за производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4