РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. ****, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря М. Т. С.
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20243130101589 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен
иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК от В. В. В. с ЕГН
**********, адрес ****, общ. **** срещу Б. Ж. Н. с ЕГН **********, М. Н. Н.
с ЕГН ********** и Ж. Н. Н. с ЕГН ********** за приемане за установено, че
ответниците не са собственици на недвижим имот, находящ се в **********,
представляващ дворно място с площ 1620 кв.м., включено в УПИ № ** в кв.
66 по плана на селото, при граници: УПИ **, УПИ **, УПИ **, УПИ **, УПИ
**
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения са следните:
В исковата молба и уточняващите я се твърди, че ищецът е наследник на
К. Г. Г., бивш жител на ****, с ЕГН **********, починал на 05.02.1996 г.
Приживе К. притежавал дворно място в **** с площ 1720 кв.м., пл. № ****, за
което бил отреден парцел V-**** в кв. 66 по плана на селото, съгласно
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност *** районен съд.
През 1991 г. К. прехвърлил 5/8 ид.ч. от недвижимия имот на своята дъщеря Д.
К. К. срещу поето задължение за издръжка и гледане, за което бил съставен
нотариален акт № *** районен съд. Ищецът твърди, че предвид напредналата
възраст на К. и Д., той поел грижите за имота чрез стопанисването му. След
смъртта на майка си Д., продължил да го обработва изцяло, на което другите
роднини, останали след смъртта на баба му и дядо му, собственици по
наследяване на 2/8 ид.ч., не се противопоставяли, с което ищецът придобил по
давност дела им. Посочва, че през последните години няма възможност лично
да полага грижи за имота и по молба на съседи М. Г. и С. Г. им го предоставил,
1
за да сеят царевица и люцерна. Имотът бил ограден с телена ограда и
естествена растителност. Излага, че не е имало моменти, в които имотът да е
бил изоставян и че повече от 50 години принадлежи на семейството му. Не е
виждал ответниците в имота. Освен неговата грижа лично и чрез съседите М.
Г. и С. Г., друг не е поддържал имота. Посочва, че живее в **** и почти
ежедневно минава покрай двора и не е забелязал промяна.
Твърди, че е собственик на 6/8 ид.ч. от имота по наследство от
родителите си, които са придобили в режим на СИО 5/8 ид.ч. от него поради
прехвърлянето му срещу издръжка и гледане, а 1/8 ид.ч. били собственост на
майка му по наследство и 2/8 ид.ч. ищецът твърди да е придобил по давност за
периода 1995 г. – 2023 г.
Подал възражение срещу отпочнатото производство от ответницата Б.
Ж. Н. за снабдяване с нотариален акт за собственост на имота, но въпреки
това такъв бил издаден – нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност, вписан в Служба по вписванията-**** под акт ****, том
I, дв.вх.рег. № ****/17.01.2023 г. Подал и жалба до районна прокуратура с
искане за извършване на проверка за извършено престъпление.
С действията си ответницата Б. Ж. Н. оспорвала правата му, от което
извлича правния си интерес от търсената защита.
Излага, че към момента на съставяне на нотариалния акт в полза на
ответницата тя е била в граждански брак с Н. Н. Н., починал на 16.11.2023 г. С
оглед настъпило правоприемство, предявява иска си и срещу наследниците му
М. Н. Н. и Ж. Н. Б..
Моли да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици
на имота.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор по делото от
ответниците.
Считат иска за допустим, но неоснователен. Не оспорват
обстоятелството, че ищецът е наследник на К. Г. Г.. Оспорват твърдението, че
ищецът е поел от дядо си и майка си грижите за процесния имот и го е
стопанисвал лично и чрез другиго. Твърдят, че той никога не е стопанисвал
имота.
Посочват, че Ж. Д. Ж., баща на ответницата Б. Ж. Н. и дядо на другите
двама ответници, е владял процесния имот от 1995 г. до смъртта си през 2018
г. без прекъсване, като собствен, необезпокояван от никого и по никакъв
начин. През целия период нито ищеца, нито друг е проявявал какъвто и да е
интерес от имота и никой по никакъв начин не е смущавал и прекъсвал
владението му. Към 1995 г. имотът бил изоставен. Ж. Д. го почистил,
възстановил оградата, създал овощна градина, засял култури за храна за
животните си. След смъртта му, владението на имота било продължено от
дъщеря му Б. Ж. Н., също като собствен, непрекъснато и необезпокоявано. Тя
ежегодно го почиствала и поддържала, отглеждала люцерна и фуражни
култури. Премахнала окончателно овощните дървета през 2023 г., защото
били изсъхнали. В имота били разположени и притежаваните от нея и
семейството селскостопански машини и прикачен инвентар. Имотът
2
граничел със собствен на бащата на ответницата имот, поради което между
тях нямало ограда и той ги ползвал едновременно. Към настоящия момент и
ответницата ползвала едновременно и двата имота като свои.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител – адвокат,
моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.
Ответницата Б. Ж. Н., лично, моли за отхвърляне на иска и сочи, че
майка и баща са владели имота, както и тя лично от 2023 г.
Ответниците М. Н. Н. и Ж. Н. Н. чрез процесуален представител –
адвокат, молят за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски, сочат, че
ответниците са придобили правото на собственост на основание давностно
владение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, като съобрази становището на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт № **, том I, н.д. № *** г. на *** К. Г. Г. е признат за
собственик на основание давностно владение на недвижим имот,
представляващ имот пл. № **от 1720 кв.м. – празно дворно място, включено в
парцела V-**, кв. 66 по плана на ****, **, при граници: улица, П. Г. Г., Т.и С. Т.
С нотариален акт № **, том II, н.д. № * г. на ** К. Г. Г. прехвърля на
дъщеря си Д. К. К. 5/8 ид.ч. от дворно място в ****, В. от 1720 кв.м., при
граници П. Г. Г. и Т. Т., за което е отреден парцел V-**** в кв. 66 срещу
задължението да поеме цялостната му издръжка и гледане.
С нотариален акт № *, том I, рег. № *, дело № */2023 г., вписан в Служба
по вписванията – **** под акт ****, том I, дв.вх.рег. № ****/17.01.2023 г. Б. Ж.
Н. е призната за собственик по давност на дворно място с площ 1620 кв.м.,
находящо се в **********, включено в УПИ V-**** в кв. 66 по плана на
селото, при граници: улица, УПИ *; УПИ *; УПИ * УПИ *; УПИ*.
От удостоверение за наследници изх. № */30.004.2024 г. се установява,
че К. Г. Г. е починал на 05.02.1996 г., за което е съставен Акт за смърт №
0002/05.02.1996 г. в **** и е оставил наследници от първи ред – Р. П. М., Д. К.
К., Й. К. С. – дъщери.
От удостоверение за наследници №*1/22.01.2025 г. се установява, че Н.
Н. Н. е починал на 16.11.2023 г., за което е съставен Акт за смърт №
2144/16.11.2023 г. и е оставил наследници ответниците Б. Ж. Н. – съпруга и Ж.
Н. Н. и М. Н. Н. – синове.
От писмо изх. № 7/14.05.2025 г. от нотариус **** НК и представена
преписка по нотариално дело № 10/17.01.2023 г. се установява, че по молба на
ответницата Б. Ж. Н. и въз основа показанията на свидетелите Н. З. М., С. Н.
Л. и Д. А. Д., е издаден нотариален акт № 12, том I, рег. № 138, дело №
10/2023 г., вписан в Служба по вписванията – **** под акт ****, том I,
дв.вх.рег. № ****/17.01.2023 г.
От представените с писмо № 4486/23/02.07.2025 г. от ****, ТО-****
преписи на ДП № 285/2023 г. се установява, че е образувано по жалба на М. Д.
Г. и В. В. В. за извършено престъпление по чл. 290 от НК при разпит на
3
свидетели по н.д. № 10/2023 г. на нотариус **** НК.
По искане на ищеца е разпитан свидетелят Ц. Д. Г., която заявява, че
живее в **** от 53 години. Сочи, че ищецът В. притежава имота в селото с
площ около 1,6 декара, над който се намира имот, който е нейна собственост и
който посещава два-три пъти месечно. Заявява, че процесният имот V-****
бил собственост на К., а имот III-113 – на брат му Г.. Свидетелката заявява, че
е известна историята на имота, защото живее постоянно в селото и е
разговаряла с бившите собственици, като сочи, че К. прехвърлил имота на
дъщеря си Д.. Брат му Г. притежавал имот, съседен на V-**** и за да е по-
удобно да го обработва, двамата братя си разменили имотите и така,
разменени, ги използвали. Вместо да обработва своя имот III-113, Г.
обработвал имот V-****, освен него го обработвали – баба П., след смъртта
дъщеря Н. а след нейната смърт през 2013 г. – синът ****. ****
обработвал имот V-**** до смъртта си през 2024 г. Свидетелката заявява, че
от 2013 г. единствено **** се е грижил за имота, сял е люцерна и е отглеждал
овце. През 2022 г. ответницата Б., съпругът и децата започнали да чистят
лозини и ябълкови дървета и да се разполагат в имота след подаване на
документите за давност. Сочи, че те са собственици на съседен имот – IV-114.
Настанили се в долния края на имот V-**** и поставили техниката си. Тогава
**** казал на свидетелката, че геодезисти забиват колчета около имота. Св. Г.
сочи, че в момента имотът е ограден с електропастир, поставен от
ответницата, и в него Б. отглежда овце.
В показанията си свидетелят К. Б. А., разпитана по искане на ищеца,
заявява, че е съсед на ищеца и го познава, откакто се помни. Сочи, че имот V-
**** и имот III-113 са били на двама братя – имот III-113 на Г. (дядо на ****) и
имот V-**** на К. (дядо на ищеца В.). По устна уговорка си ги разменили, за
да ги обработват. Затова имот V-**** се обработвал от семейството на ****,
въпреки че по документи тяхна собственост бил имот III-113 – първоначално
от баба му П., след това от майка му Н. след смъртта им – от ****.
Свидетелката сочи, че година преди **** да почине, ответницата Б. взела
имота. Заявява, че редовно минава покрай имота и не е виждала досега Б. или
баща да се грижат за него, а имат собствен в съседство. През 2023 г. Б.
изчистила старите дървета, настанила селскостопанска техника в двора и
завладяла имота. Свидетелката заявява, че **** всеки ден минавал през
магазина, в който тя работила, и казал, че ответниците са взели двора, който
работил от баба си, и че са забили колчета.
По искане на ищеца е разпитан и свидетелят М. Д. Г.. Заявява, че
процесният имот V-**** граничи с нейната къща (имот V-125). Двата имота
били обработвани от нейното семейство като един цял. Имот V-**** бил
заварен от баба П.. След смъртта през 2012 г., майката на свидетелката
живеела там, след това – брат ****. До смъртта си през 2024 г. единствено
**** обработвал мястото, сял люцерна и отглеждал животни. Свидетелката
сочи, че откакто майка и баба починали, тя посещавала имота два-три
пъти годишно и брат я уведомявал за всичко, което се случвало с двора. От
друга страна заявява, че имот III-113 е собственост на семейството , но се
обработва от ищеца В., защото навремето бабите и дядовците им си
4
разменили имот V-**** и имот III-113, за да им е съседен и по-лесно да го
обработват. Съседни на тях имоти – IV-114 и IX-114а са собственост на
ответницата Б.. Свидетелката заявява, че за първи път видяла Б. в имота през
2023 г., когато брат **** се обадил и казал, че е видял забити колчета
около имота.
По искане на ответниците е разпитан свидетелят Н. З. М.. Тя заявява, че
познава ответниците и че е известно, че притежават имот в ****. В него
живеели майката и бащата на ищцата, след тях – Б. със семейството си. Сочи,
че до 2013 г. посещавала имота всеки месец на гости и си беряла коприва от
дъното на имота им. След това е ходила в имота рядко и не може да опише
колко е голям. В дъното имотът граничел с изоставено място, което преди
няколко години е почистено от Б.. Сочи, че Б. я потърсила да свидетелства за
този имот, понеже много години семейството се е грижило за него. Заявява,
че Б. решила да го почисти, когато се снабдила с нотариален акт. Не е виждала
животни в имота. Не е известно ищецът В. да притежава имот в близост, не
е известно дали имотът, в който живеел ****, граничи с процесния, нито
дали е ограден.
Свидетелят С. Н. Л., разпитана по искане на ответниците, сочи, че
процесният имот е в дъното, зад имота, собственост на Б. от майка и баща
. Свидетелката започнала да посещава **** през 2004-2005 г. Тогава майката
и бащата на Б. сеели люцерна в процесния имот. Допреди година и половина
посещавала селото почти всеки месец и заявява, че не е виждала да се
отглеждат животни в имота. Сочи, че не познава ищецът В. и че не е виждала
друг в имота, освен Б. и семейството .
По искане на ответниците в разпитан и свидетелят Д. А. Д.. Той заявява,
че живее в **** повече от двадесет години. Сочи, че станал свидетел за място,
което е в близост до имот, собственост на семейството на Б. – в дъното му.
Заявява, че Б. е проверила, че няма наследници, няма плащани данъци, и го
питала дали ще стане свидетел. Свидетелят заявява, че помагал на баща
да почиства лозини, но баща не обработвал цялото място, само някаква част
от него. Когато му помагал, свидетелят бил в имота към къщата му, те са един
до друг. Видял какво представлява имотът, след като го извикали в полицията
и му показали снимка. Сочи, че зад драките, до които семейството на Б. е
почиствало, има едно място, което не са обработвали. Преди две-три години
разбрал, че ****, братът на Мария и пряк съсед на процесния имот, сеел в това
място и живеел в съседната къща. Заявява, че си спомня човекът, който е
обработвал преди това имота и че той е минавал през имота на Б., за да стигне
до него. Сочи, че познава ищецът В., но не го е виждал в процесния имот, а в
съседния. Заявява, че когато ходил да помага на бащата на Б., имотът не
граничел с улица, а сега е почистен целият. Засятата люцерна преди време
била от страната на къщата на ****, а бащата на Б. сеел люцерна откъм
неговата част.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид
доводите на страните, въз основа на приложимия закон и по вътрешно
убеждение, съдът счита следното от правна страна:
5
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. В тежест на ищеца е да докаже
правнорелевантните факти, от които произтича правният му интерес – че
притежава самостоятелно право върху имота на посоченото от него
придобивно основание, което се оспорва от ответниците. От приобщените по
делото доказателства се установява, а и ответниците не оспорват факта, че
ищецът е наследник на К. Г. Г. и на Д. К. К.. Установява се още, че приживе К.
Г. Г. е придобил правото на собственост върху процесния имот, за което е
съставен нотариален акт № 199, том I, н.д. № 419/1978 г., че се е разпоредил с
5/8 ид.ч. от имота в полза на дъщеря си Д. К. К., както и че през 2023 г.
ответницата Б. Ж. Н. се е сдобила с констативен нотариален акт за имота.
Поради това, съдът счита, че ищецът има правен интерес от търсената защита,
с оглед наличието на право върху спорния имот, за собствеността върху който
ответниците претендират.
В тежест на ответниците е да установят фактите, от които произтичат
правата им – твърденията, че се легитимират като собственици на имота на
основание твърдяното от тях давностно владение. За да е годно владението да
породи последиците на придобивната давност е необходимо то да е постоянно
(през определен период от време само владелецът, но не и трети лица да са
извършвали фактическо въздействие върху имота), непрекъснато
(фактическата власт да не е изгубвана за необходимия период), несъмнено (да
е установено без правно основание или ако е установено на правно основание
да е демонстрирана промяна в намерението), спокойно (да не е установено с
насилие) и явно (да не е установено по скрит начин и фактическата власт да се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за нея). Въз основа
на събраните по делото доказателства съдът счита, че ответниците не успяха
да проведат успешно доказване на тези обстоятелства. Описаните действия,
извършвани от семейството на ответницата Б. и родителите не сочат за
упражнявана фактическа власт върху имота, а са свързани с ползването на
намиращ се в съседство имот, до който са имали достъп и трети лица.
Показанията на свидетеля Н. З. М. се отнасят за съседен имот,
собственост на Б., а не за процесния. Свидетелката заявява, че когато е
посещавала Б. и семейството , е брала коприва от дъното на имота им. В
дъното имотът граничел с изоставено място, което едва преди няколко години
е почистено от Б., когато се снабдила с нотариален акт. Показанията на
свидетеля Д. А. Д. също не подкрепят тезата на ответниците. Свидетелят
разказва, че живее от двадесет години в селото и е помагал на бащата на Б. в
поддържането на имота, но е бил само в двора, прилежащ към къщата им.
Категоричен е, че по това време имотът не е граничел с улица, а с друг двор,
който не е бил поддържан от ответниците и до който те не са имали достъп,
като са сяли люцерна откъм къщата си. Дворното място на ответниците е
разширено и достигнало да граничи с улица едва наскоро, като свидетелят
заявява и че спорният имот е бил стопанисван от друго лице – ****, който
живее в съседство. В тази им част показанията на свидетелите М. и Д. се
подкрепят от гласните доказателства, ангажирани от ищеца. От показанията на
свидетелите, разпитани по негово искане, които съдът също кредитира като
6
откровени, взаимодопълващи се и съответни, се установява, че процесният
имот е обработван от трето за спора лице – ****, а не от ответниците, и че те
са предприели действия по ограждането му едва през 2023 г. Преди това
имотът е бил поддържан от **** и семейството му.
Твърденията на ответниците, че са осъществявали необезпокоявано и
спокойно владение върху спорния имот в изискуемия от закона десетгодишен
срок, след изтичането на който биха придобили правото на собственост върху
него по давност, останаха недоказани.
Предвид гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск
за собственост е основателен и следва да бъде уважен.
Нотариалният акт, с който ответницата е призната за собственик на
процесната реална част, следва да бъде отменен, на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Ищецът е направил искане за присъждане на сторените в
производството разноски, за които са представени доказателства за реалното
им извършване. Съдът счита, че реално извършените са – 600,00 лева
адвокатско възнаграждение и ****,00 лева сторени разноски за такси, копия и
снабдяване с преписи. Ответниците не са направила възражение за
прекомерност. С оглед изхода на спора, направеното искане и представените
доказателства, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски в общ размер на 715,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. В. В. с ЕГН
**********, адрес ****, общ. **** срещу Б. Ж. Н. с ЕГН **********, М. Н. Н.
с ЕГН ********** и Ж. Н. Н. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, че ответниците не са собственици на недвижим имот,
находящ се в **********, представляващ дворно място с площ 1620 кв.м.,
включено в УПИ № V-**** в кв. 66 по плана на селото, при граници: УПИ *,
УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ *.
ОТМЕНЯ нотариален акт № *, том I, рег. № *, дело № 10/2023 г. по
описа на нотариус **** НК, вписан в Служба по вписванията – **** под акт
****, том I, дв.вх.рег. № ****/17.01.2023 г., на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. Ж. Н. с ЕГН **********, М. Н. Н. с ЕГН ********** и Ж.
Н. Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на В. В. В. с ЕГН ********** сумата
от 715,00 лева, представляваща сторени в производството разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7
8