РЕШЕНИЕ

 

Номер  261644                          Година  2021                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На 07.06                                                                                        Година 2021

 

В публично заседание на 12.05.2021 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  12967 по описа за   2020         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно осн. чл.422  във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът *** - гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 854, 49 лева - главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. ***, за периода 01.10.2018  г. - 30.04.2019 г.; сумата 112, 36 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.12.2018 г. - 26.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2020 г., до пълното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2456/29.05.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 5638/2020 г. по описа на  ПРС - ХІІ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира направените по делото и в заповедното производство разноски - включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът В.А.Щ. *** оспорва иска по основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2456/29.05.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 5638/2020 г. по описа на  ПРС - ХІІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 903, 49 лева - главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. ***, за периода 01.10.2018  г. - 30.04.2019 г.; сумата 112, 36 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.12.2018 г. - 26.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2020 г., до пълното й изплащане, както и сумата 75 лева, представляваща деловодни разноски, включващи платена държавна такса в размер на 25 лева и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е подал Възражение против Заповедта, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, общите размери на сумите по Заповедта съответстват на задълженията на ответника към ищеца за всеки един от месеците на процесните периоди по Преписа-извлечение от сметка, а от заключението от 10.02.2021 г. на вещото лице по СТЕ В.Ш., се установява, че през процесния период в имота на ответника е била доставяна топлинна енергия за отопление и БГВ, като начинът на разпределение и начисляване на потребената топлинна енергия съответства на специалната методика от нормативни актове, с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за нередовност на исковата молба и за недължимост на сумите по Заповедта поради неизправност на уредите за отчитане, некоректно отчитане на потребената топлоенергия и нарушение на нормативната уредба и на Директива 2006/32 ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключението от 20.04.2021 г. на вещото лице по ССЕ К.И., общо за периода ответникът дължи на ищеца за доставената топлинна енергия 903, 49 лева с ДДС (от които след издаването на Заповедта – на 20.09.2020 г., ответникът е заплатил на ищеца сумата 49 лева и към настоящия момент продължава да дължи на ищцовото дружество 854, 49 лева), а обезщетението за забава върху главницата за посочения в Заповедта период е в размер общо на 112, 36 лева – като с оглед намалянето на цената на природния газ ищецът е направил намаление по партидата на ответника, но то касае друг период (01.07.2019 г. – 31.10.2020 г.) и тази цена не касае задълженията на ответника за периода по настоящето дело.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по основание по размер (доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените от СТЕ и ССЕ действително дължими след извършеното частично плащане на главницата), поради което следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода от спора, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството – включително и в заповедното производство, в размер общо на 450 лева – платени ДТ и депозити за СТЕ и ССЕ, както и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение за двете дела (50 лева за частното гражданско дело и 100 лева за настоящето дело).

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.А.Щ., ЕГН **********,***, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “***” **, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 854, 49 лева - главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. ***, за периода 01.10.2018  г. - 30.04.2019 г.; сумата 112, 36 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.12.2018 г. - 26.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2020 г., до пълното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2456/29.05.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 5638/2020 г. по описа на  ПРС - ХІІ гр. състав.

ОСЪЖДА В.А.Щ., с посочените ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, с посочените ЕИК и седалище и адрес на управление, направените разноски за производството по делото – ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО частно гр. дело № 5638/2020 г. по описа на ПРС – ХІІ гр. състав, В РАЗМЕР НА 450 лева И 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХІІ гр. състав частно гр. дело № 5638/2020 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

                                                                        

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

 

                        Вярно с оригинала!

                        Н.К.