Р Е Ш Е Н И Е
№ 262609
08.12.2021 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в
публично заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 19680 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с правна квалификация чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.).
Предявен е осъдителен иск от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на
управление: ****, против А.Н.Ч..
В исковата молба е посочено, че на 28.07.2015 г. ****, ответникът
управлявайки л.а. ***, не спазва необходимата дистанция, застига и
удря отзад движещия се пред него л.а. ***. Ответникът управлявал
автомобила без застраховка ГО, поради което ищецът заплатил обезщетение в
размер на 4005.59 лева за нанесените щети. Моли за осъждане на ответника да
заплати сума, ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен
представител, с който се оспорва представения протокол за ПТП. Оспорва се и
размерът на обезщетението, поради неправилното му определяне, както и самото
плащане на сумата. Възразява, че ответникът не е надлежно поканен да плати
обезщетението.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От протокол за ПТП от 28.07.2015г. се установява, че на посочената
дата в ****, между управлявания от ответника
А.Ч. лек автомобил **** и управлявания от П.Н. лек автомобил „****“ било
реализирано ПТП, при което ответникът не оставил достатъчно
разстояние от спиращия пред него автомобил и го блъска отзад. Протоколът не се
ползва с обвързваща доказателствена сила относно посочения в него механизъм на
ПТП, тъй като произшествието не се е осъществило пред длъжностното лице.
Последният се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства
чрез разпита на П.Н., които следва да бъдат кредитирани, като се потвърждава и
от съвкупния анализ на останалите доказателства, в това число от констатациите
на приетата по делото САТЕ, протокола за ПТП и констатираните от длъжностното
лице увреждания по автомобилите. Вещото лице дава заключение, че между
механизма на ПТП и вредите по автомобила „***“ има причинна връзка. Заключението
е изготвено компетентно, обосновано е и следа да бъде кредитирано.
От посочения механизъм на ПТП се установява, че вина за инцидента има ответникът,
тъй като не е спазил разпоредбата на 23, ал. 1 ЗДвП, като не се е движел на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко.
Вследствие на инцидента на лекия автомобил „****“ собственост на П.Н.,
са причинени щети, описани в приложената към исковата молба техническа
експертиза за щета и намиращи се в причинна връзка с ПТП, съгласно приетата
САТЕ. За тях САТЕ определя пазарна стойност на ремонта необходим за
възстановяване в размер на 5702.75 лева.
От представената справка, както и от протокола за ПТП, се установява, че
ответникът е управлявал автомобила „****“ без сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, която е била задължителна.
В случая са налице предпоставките на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), тъй
като след изплащане на обезщетението (лист 15), ищецът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. Обемът на
регресното вземане се определя от по-малката от двете суми– на извършеното
плащане и размера на действителните вреди. От заключението на САТЕ се
установява, че размерът на вреди възлиза на 5702.75 лева, а ищецът е заплатил
сумата от 4005.59 лева.
Предвид изложеното, претенцията се явява доказана по основание и
размер и следва да бъде уважена изцяло, като ответникът се осъди да заплати на
ищеца търсената сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване
на исковата молба до погасяване на вземането.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от него разноски в
производството в размер на 820.22 лева за ДТ, САТЕ и особен представител.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.Н.Ч., ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд, с
административен адрес *****, сумата
от 4005.59 лева- главница, представляваща регресно вземане за изплатено от
Гаранционен фонд по щета № **** от ************.
обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „*****”
с рег. № *****, причинени вследствие на ПТП, настъпило на
28.07.2015г. в гр. Пловдив на кръстовището на *****, от А.Н.Ч.
управлявал лек автомобил „****“ с рег. № ****,
без сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 03.12.2019
г. до окончателното й погасяване, както и
деловодни разноски в размер на общо 820.22
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната
банкова сметка, ***- IBAN: ***- Уникредит
Булбанк АД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.