№ 22858
гр. **, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110140535 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу А. С. Г., с която са
предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от
ответницата топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответницата била потребител на топлинна
енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за нея били приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „** **“ ** на
потребители в гр. **, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел
ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на месечните
дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на периода, за който
се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на ищцовото дружество. Ответницата ползвала доставената от ищеца
топлинна енергия до следния свой собствен топлоснабден имот – находящия се в гр.
**, ж. к. „***“, ** **, абонатен № ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но
не заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на
етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „**” ООД. През отоплителния сезон ищцовото
1
дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени
изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот
били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което
било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 на 23.11.2023 г. по ч. гр. д. № 60621 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд,
Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Заповедта за изпълнение била връчена на
длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което наложило предявяването на
настоящите искове от ищеца. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата А. С. Г. на
25.04.2025 г. /вж. л. 54 и л. 65 от делото/, но отговор в срока по чл. 131 ГПК не е
подаден. Страната не се е явила в първото по делото открито съдебно заседание,
проведено на 09.12.2025 г., за което е била редовно призована /вж. л. 93 от делото/, не
е представила становище по делото и не е направи искане за разглеждането му в нейно
отсъствие.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
прецени събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните,
намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, за
постановяване на неприсъствено решение по следните съображения:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1
ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, или вероятно неоснователен, с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В случая всички законови предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника са налице – А. С. Г. не е подала отговор на исковата молба,
не се е явила, нито е изпратила свой представител в насроченото по делото открито
съдебно заседание и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
2
отсъствие. Всички съдебни книжа са редовно връчени на ответната страна чрез
работодател, тъй като същата не е била открита на регистрирания си в НБДН
постоянен и настоящ адрес, съвпадащ с адреса на процесния по делото имот.
Процесуалният представител на ищеца е поискал постановяването на неприсъствено
решение в проведеното по делото открито съдебно заседание, като такова искане е
направено и с исковата молба, а на ответницата е указана възможността за
постановяване на такова спрямо нея с разпореждането на съда по чл. 131 ГПК от
16.09.2024 г. От своя страна, предявените искови претенции са вероятно основателни, с
оглед представените от ищцовото дружество писмени доказателства. Съдът съобрази
още, че в хода на заповедното производство ответницата не е подала възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, доколкото заповедта е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени
изцяло чрез постановяването на неприсъствено решение по чл. 238 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото
следва да бъдат присъдени в тежест на ответника. Те възлизат на сумата от 201,24 лева
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по исковото производство, и на
сумата от 123,30 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, Софийски районен съд, Първо
гражданско отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. С. Г., ЕГН: **********, в качеството си на
потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. **, „***“, ** **,
абонатен № ***, дължи на „** **“ **, ЕИК: **, сумата от 3085,68 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 02.11.2023 г. до окончателното
изплащане, сумата от 545,03 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 20.10.2023 г.,
сумата от 27,76 лева, представляваща главница за услугата „дялово разпределение“ за
периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 02.11.2023 г.
до окончателното изплащане, и сумата от 6,53 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за услугата „дялово разпределение“, начислена за периода от
15.11.2020 г. до 20.10.2023 г., за които на 23.11.2023 г. по ч. гр. д. № 60621/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, І-во г. о., 47-ми състав, е издадена заповед за
3
изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА А. С. Г., ЕГН: **********, да заплати на „** **“ **, ЕИК: **, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 201,24 лева, представляваща сторени от ищеца
разноски в хода на първоинстанционното производство, и сумата от 123,30 лева,
представляваща сторени от ищеца разноски в хода на заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „**” ООД, ЕИК: *********, като
трето лице-помагач на страната на „** **“ **.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4