№ 224
гр. Видин, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20221320201231 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Д. Р. Д.,
ЕГН: ********** с адрес: С. Ябълково, общ. Кюстендил, ул. „Димитър
Каляшки“ №3 против Наказателно постановление № BG002100 /10.08.2022 г.
на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ
управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание
чл. 179, ал.3а от Закон за движение по пътищата “глоба“ в размер на 1800.00
лв.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,
представлява се от процесуален представител. Моли за отмяна на
обжалвания акт като незаконосъобразен и необоснован.. Релевират се
съображения относно неизпълнение на задължението на АНО за изясняване
самоличността на нарушителя. Изтъква, че жалбоподателят не е управлявал
обективираното в статично изображение във вид на снимков материал пътно
превозно средство.
Представител на ответната страна се явява в съдебно заседание. По
същество моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление
като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 15.02.2022г. на път 8. ГКПП Калотина, изход км 0-50, е пристигнало
пътно превозно средство вид: товарен автомобил, марка и модел „ВОЛВО
ФХ“, с регистрационен № СВ 7960 РН и с обща техническа допустима
максимална маса - над 12 тона, управлявано от водача Д. Д.. След извършена
проверка от страна контролните органи било установено, че на 08.02.2022 г.,
1
в 12: 16 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) попада в
категорията на ППС, за което е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата (ЗП) и която не била заплатена. Визираното ППС е било засечено
на 08.02.2022 г., 12: 16 часа, по път I – 1 ,км 7+ 594, в посока на движение –
намаляващ километър, който път е включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса,
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Като място на нарушението
е посочен път I – 1, км 7+ 594, тол сегмент – 1:12/01 -14/01 -1 , за който се
събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т.
1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние - тол такса. За извършеното административно
нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство - част от системата. Съгласно законовите изисквания
ТОЛ ТАКСИТЕ се дължат за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3, 5 тона и се диференцират в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя
на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен
път или пътен участък, като заплащането на дължимата тол такса се извършва
чрез Електронна система за събиране на ТОЛ такси и дава право на пътното
превозно средство, за което е заплатена да измине определено разстояние
между две точки.
В хода на проверката било установено, че процесното ППС е с обща
технически допустима максимална маса над 12 тона и съответно - при
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа за него е
дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Горепосоченото обстоятелство се
потвърждава от приложения към настоящата преписка доклад от
Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който установява, че пътно
превозно средство с peг. № СВ 7960 РН е с обща технически допустима
максимална маса над 12 тона и брой оси 5. Този факт бил потвърден и от
извършена справка в Националния регистър на превозните средства и техните
собственици, воден от Министерство на вътрешните работи, чрез средата за
междурегистров обмен (RegiX), в резултат на която е установено, че ППС с
peг. № СВ 7960 РН е с обща техническа допустима максимална маса 12 тона.
За констатираното нарушение актосъставителят И. Д., инспектор в
сектор „Контрол и правоприлагане“ - София, съставил АУАН №
BG002100/08.02.2022г на нарушителя Д. Д. в присъствието на свидетеля
Роберт Лачев, за това, че на 08.02.2022 г. в 12: 16 часа бил засечен на път I –
1, км 7+ 594 /включен в обхвата на платената пътна мрежа/ да управлява
2
ППС товарен автомобил Влекач, марка "ВОЛВО ФХ" с регистрационен №
СВ7960 РН и с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона,
като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), което квалифицирал като
нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДВП. АУАН бил подписан от жалбоподателя,
без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, писмени възражения не са
постъпили.
Въз основа на АУАН е издадено НП № BG 002100/10.08.2022 г. на
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление
(НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което като е прието, че
жалбоподателя Д. е нарушил чл. 179, ал. 3а ЗДВП, му е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1800 лв.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 09.04.2023г.
свидетел – И. Д. – актосъставител. Писмените доказателствени източници по
тяхното съдържание не се оспориха от страните и съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. Показанията на свидетеля Д. са безпротиворечиви, логични и при
липса на индиции за предубеденост на свидетеля, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.
чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът намира жалбата подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
разгледана по същество, същата е процесуално допустима и неоснователна по
следните съображения:
На първо място съдът счита, че Актът за установяване на
административно нарушение и НП са съставени от компетентни органи в
кръга на правомощията им по ЗДвП, видно от приложените с АНП заверени
ксерокопия от Заповед №РД-11167/08.02.2021 г. на Председателя на
Управителния съвет на АПИ, Заповед ЧР-СП - 622/11.08.2022 г., Заповед №
РД -11-486/20.04.2021г
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на настоящото изложение
следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че
преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с
3
оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде
възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП (в редакцията на нормите, важаща към
датата на издаване на АУАН, респ. издаване на НП). Самото нарушение е
описано точно и ясно. Съдържанието на АУАН и НП при описание на
процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по
начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост
признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Т. е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на акта и
издаване на обжалваното НП.
При издаването на акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Жалбоподателят не ангажира доказателства, че е заплатил наложената
му глоба, поради което производството не подлежи на прекратяване поради
влизане в сила на НП в резултат на плащане на санкцията.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, съдът стигна до извода,
че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се
явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
На второ място, правилна е и дадената от АНО материалноправна
квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на
конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият
извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе
пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
С измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, брой 105/2018 година) е предвиден
нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа,
при който се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
ППС с такси на база време (винетна такса) и на база изминато разстояние.
Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. В чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП е предвидено, че всички ППС с обща технически допустима
максимална маса над 3. 5 тона заплащат такса за изминато разстояние по
платената пътна мрежа като заплащането дава право на ППС, за което е
4
заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
Посочената като нарушена разпоредба – чл. 179, ал. 3а от ЗДвП гласи:
"Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б,
ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800
лв". Безспорно установено е и че жалбоподателя е имал качеството водач на
МПС, по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, както и че е извършил действия
по привеждане на МПС в движение и реално е управлявал такова на
посочената дата и място – процесното пътно превозно средство, което е в
достатъчна степен индивидуализирано в атакуваните актове. В този смисъл
съдът не възприема наведените в жалбата съображения, че пътното превозно
средство не е било управлявано от вписания в АУАН и НП като водач Д. Д.,
поради което и същият не е следвало да бъде субект на
административнонаказателна отговорност.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се
ползва с презумптивна доказателствена сила, тоест удостоверените от
контролните органи факти се считат за установени до доказване на
противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да
опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията
на свидетеля се подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то
последният също служи като основа на направените от съда фактически
изводи, нещо повече съгласно чл. 189е ал. 8 от ЗДвП "Контролните органи
могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се
считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или
наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси.
Законодателят е възложил задълженията за установяване на изминатото
разстояние и за закупуване на маршрутна карта на водача напълно логично,
защото именно водачът взема решение къде, по какъв път да управлява МПС.
Преценката извършва водача, а не собственика на МПС.
Осъщественото от жалбоподателя деяние във форма на бездействие е
съставомерно и по субективен признак, извършено е виновно, доколкото
жалбоподателят като водач на МПС с технически допустима маса над 3. 5 т,
който го управлява по пътища, попадащи в обхвата на платената пътна мрежа
е бил длъжен и е следвало да знае изискването и задължението за заплащане
на такса за изминато разстояние, респ. за закупуване на маршрутна карта,
съответно да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това
5
изискване, като общественоопасните последици от извършеното, той е
съзнавал и могъл да предвиди тяхното настъпване, но не е положил
необходимата грижа преди предприемането на управлението на процесното
МПС. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП има императивен характер и за
конкретното деяние, не е предвидено в закона освобождаване от
административнонаказателна отговорност, когато деянието е извършено при
условията на непредпазливост.
Относно приложението на чл. 28 от ЗАНН съдът приема, че процесното
деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай. И това е така поради неговия формален характер – за
съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на
вредоносен резултат, т. е. в случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като за довършването му не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. От друга страна
извършеното деяние засяга обществените отношения, свързани с
поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. Във всички случаи
се нарушава установения ред на държавно управление. Задължението за
заплащане на такса при използване на платената пътна мрежа важи еднакво
спрямо всички водачи на МПС, движещи се по републиканските пътища и е
императивно, поради което неспазването му не може да бъде подведено под
хипотезата на маловажен случай. Да се приеме противното, би означавало да
се толерират водачите/собствениците, които управляват МПС без да заплащат
дължимата такса, което е недопустимо за този вид обществени отношения.
Основен принцип на правото е който плаща зле, плаща два пъти. Отделно от
това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага чл.
28 от ЗАНН. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на
посоченото нарушение като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от
ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за
съответстваща на закона.
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗДвП,
като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
По категоричен начин е установен факта, че на посочените дата и място
в НП процесното ППС се е управлявало от жалбоподателя.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, предвижда
административно наказание "Глоба" в размер на 1 800 лв. за водач, който
управлява ППС с технически допустима маса над 3. 5 тона, по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС не са изпълнени
задълженията за установяване на изминатото разстояние за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС,
6
което води до незаплащане на дължимата такса за изминато разстояние.
Наказанието е точно фиксирано от законодателя като размер.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не
съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк
аргумент от закона липсва основание за определянето му под този минимум.
Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, съдът
намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание.
По делото безспорно са установени авторството и вината на
нарушителя, както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка, за
което е наложена санкция в допустим от закона размер, като наказанието е
съобразено със степента на обществената опасност на нарушението и
нарушителя, поради което НП следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № BG002100 /10.08.2022 г. на Началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление (НТУ) към
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на Д. Р. Д., ЕГН:
********** с адрес: С. Ябълково, общ. Кюстендил, ул. Димитър Каляшки №3
е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал.3а от Закон
за движение по пътищата “глоба“ в размер на 1800.00 лв.
На основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН Съдът осъжда жалб. Д. Р. Д. да
заплати на Национално ТОЛ управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), гр. София сумата от 120лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
7