№ 77
гр. Средец, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА ИВАНОВА
Гражданско дело № 20212170100223 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба на "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София -1766,
район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, действащо чрез упълномощения си процесуален
представител адв. З.Ц., уточнена с молба вх. № 658/28.06.2021г., против Д. ХР. Ш., ЕГН
**********, с адрес гр.Средец, ***.
Ищецът твърди, че между "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД и ответника са сключени
следните договори :
1. Договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 24.11.2016 г.,
съгласно който на ответника са предоставени мобилен телефонен номер ***256 и мобилен
телефонен апарат LENOVO В Black. Предоставянето на устройството е уредено от страните
в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 107.37 лв. с
вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална лизингова вноска в размер
на 22.50 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и
три месечни лизингови вноски в размер на 3.69 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да
се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги чрез номера. Съгласно допълнително споразумение № ********* от 05.11.2018 г. към
договор за мобилни услуги от 24.11.2016г. за мобилен номер ***256 влиза в сила нов
абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 24,99 лв. с вкл. ДДС или 20.82
лв. без вкл. ДДС.
2.Договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 19.12.2016 г. Съгласно
договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ***327 и
1
мобилен телефонен апарат TELENOR Smart 4G White. Предоставянето на устройството е
уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 151.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора
за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 6.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. С
допълнително споразумение № ********* /05.11.2018г. към договор за мобилни услуги от
19.12.2016г. и Договор за лизинг от 05.11.2018 г. за мобилен номер ***327 влиза в сила нов
абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 36.99 лв. с вкл. ДДС или 30.82 лв.
без вкл. ДДС), а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат XIAOMI Redmi Note5 32GB
Dual Black. Предоставянето на устройството е уговорено от страните в отделен договор за лизинг,
съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 266.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на
основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 11.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
Твърди се, че длъжникът не изпълнил паричните си задължения по горепосочените
договори, начислени му със следните фактури:
Фактура № **********/05.01.2019 г. за отчетния период 05.12.2018- 04.01.2019 г.,
включваща за мобилен номер ***327 месечна абонаментна такса 30.82 лв. без ДДС - 36.98
лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат XIAOMI Redmi Note5 32GB
Dual Black - 11.59 лв. c вкл. ДДС, за мобилен номер ***256 месечна абонаментна такса 20.82
лв. и ползвани допълнителни услуги 1.52 лв. (Кратки текстови съобщения (SMS)), които са в
общ размер на 22.34 лв. без ДДС - 26.81 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата, е 75.38 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от
предходен отчетен период в размер на 10.41 лв., претендираната сума по фактурата е 64.97
лв.
-Фактура № **********/05.02.2019 г. , издадена за отчетния период 05.01.2019-
04.02.2019 г. и включваща следните задължения на ответника за посочения период: за
мобилен номер ***327 месечна абонаментна такса 30.82 лв., такса за спиране на номер 0.75
лв., временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв., които са в общ размер на 32.81
лв. без ДДС - 39.37 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат XIAOMI
Redmi Note5 32GB Dual Black - 11.59 лв. c вкл. ДДС, за мобилен номер ***256 месечна
абонаментна такса 20.82 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., временно възстановяване на
изходящия трафик 1.24 лв., както и ползвани допълнителни услуги 1.18 лв. (Разговори към
„Грижа за клиента" 0.04 лв. и Кратки текстови съобщения (SMS) 1.14 лв.), които са в общ
размер на 23.99 лв. без ДДС - 28.79 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е
79.75 лв.
-Фактура № **********/05.03.2019 г. , издадена за отчетния период 05.02.2019-
04.03.2019 г. и включваща следните задължения на ответника за посочения период: за
мобилен номер ***327 месечна абонаментна такса 30.82 лв. без ДДС - 36.98 лв. с вкл. ДДС,
лизингова вноска за мобилен телефонен апарат XIAOMI Redmi Note5 32GB Dual Black -
11.59 лв. c вкл. ДДС, за мобилен номер ***256 месечна абонаментна такса 20.82 лв. без ДДС
- 24.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 73.56 лв.
Твърди се, че след предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги,
сключени между „Теленор България" ЕАД и Д. ХР. Ш., при условията на които са ползвани
процесните номера ***327 и ***256, по вина на потребителя поради изпадането му в забава,
операторът е издал фактура№ **********/05.05.2019 г., включваща задължение за
заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 378.73 лв., както
и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг
мобилно устройство XIAOMI Redmi Note5 32GB Dual Black в общ размер на 220.21 лв. с
вкл. ДДС.
Предвид неизпълнение на задълженията на ответника е инициирано производство по
2
чл.410 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2/2021г. по описа на РС-
Средец.
Поради връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК за ищеца е
възникнал интерес да подаде настоящата искова молба, с която се иска приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
143.05 лв. (сто четиридесет и три лева и пет стотинки), дължими за мобилен номер
***256, предоставен с Договор за мобилни услуги № ********* от 24.11.2016 г., изм. с
допълнително споразумение № ********* от 05.11.2018 г. към договор за мобилни услуги и
включващи задължение за незаплатени мобилни услуги в размер на 80.59 лв. и задължение
за неустойка за предсрочното прекратяване на договора в размер на 62.46 лв.;
419.19 лв. (четиристотин и деветнадесет лева и деветнадесет стотинки), дължими за
мобилен номер ***327, предоставен с Договор за мобилни услуги № ********* от
19.12.2016 г., изм. с Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни
услуги от 05.11.2018 г. и включващи задължение за незаплатени мобилни услуги в размер на
102.92 лв. и задължение за неустойка за предсрочното прекратяване на договора в размер на
316.27 лв.;
3) 254.98 лв. (двеста петдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки), дължими по
Договор за лизинг от 05.11.2018 г., с който е предоставено мобилно устройство XIAOMI
Redmi Note5 32GB Dual Black, и включващи задължение за незаплатени текущи лизингови
вноски в размер на 34.77 лв. и задължение за предсрочно изискуем остатък от лизинговите
вноски в размер на 220.21 лв., както и законната лихва за забава върху вземането от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение № 260003 от 05.01.2021 г. на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д.
№ 2/2021 г. по описа на РС –Средец. Ищецът претендира присъждане на разноските по
делото, както и направените в хода на заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява. Подадена е
молба, с която се моли делото да бъде гледано в негово отсъствие, излага се искане съдът да
уважи исковите претенции и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски. Искането
за постановяване на неприсъствено решение е оставено без уважение от съда с нарочно
определение. По отношение на искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза ,
предвид изложеното в депозираната молба в съдебно заседание, съдът е преценил , че не е
налице доказателствено искане, доколкото същото е направено само в случай, че ответникът
се яви и не признае иска или направи искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,
тъй като не са налице сочените хипотези.
В съдебно заседание ответникът , редовно призован , не се явява.
Съдът, като съобрази твърденията в исковата молба и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
По делото са приложени договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг
от 24.11.2016 г., съгласно който на ответника е предоставен мобилен номер ***256 и
мобилно устройство на изплащане, което не е предмет на настоящото производство.
Съгласно допълнително споразумение № ********* от 05.11.2018 г. към договор за мобилни
услуги от 24.11.2016г. за мобилен номер ***256 влиза в сила нов абонаментен план, със
стандартна месечна абонаментна такса 24,99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС.
3
Приложен е и договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 19.12.2016 г. ,
съгласно който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер ***327 и мобилен
телефонен апарат TELENOR Smart 4G White на изплащане, като договорът за лизинг на това
устройство не е предмет на настоящото производство. С допълнително споразумение №
********* /05.11.2018г. към договор за мобилни услуги от 19.12.2016г. и договор за лизинг от
05.11.2018 г. за мобилен номер ***327 влиза в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна
абонаментна такса 36.99 лв. с вкл. ДДС или 30.82 лв. без вкл. ДДС), а на клиента е предоставен
мобилен телефонен апарат XIAOMI Redmi Note5 32GB Dual Black на изплащане.
Лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер
на 11.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера, като същият може да придобие
собствеността върху лизинговата вещ при посочените в договора условия и допълнително
заплащане на сума от 11.59лв. С оглед качеството абонат на дружеството, на ответника е
предоставено за ползване описаното по-горе мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена,
съгласно т.7 от договора за мобилни услуги, както следва: стандартната цена на мобилното
устройство /в брой, без абонамент/ е 609,90лв., а цена в брой или общата лизингова цена с
избраната от абоната програма е 278,16лв., като отстъпката от стандартната цена, която
ответникът е получил възлиза на сума в размер на 331,74лв.
Видно от съдържанието на цитираните договори , същите са подписани от страните по
настоящето дело – "Теленор България" ЕАД и ответника Д.Ш. и това обстоятелство не се
оспорва, поради което съдът приема,че между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения.
Ответникът не оспорва, а това се установява и от текста на чл. 4 от договора за лизинг
от 05.11.2018 г., че е получил мобилното устройство XIAOMI Redmi Note5 32GB Dual Black ,
поради което и съдът приема, че ищецът е изправна страна по този договор, тъй като е
изпълнил задължението си да предостави мобилното устройство на лизингополучателя. От
този момент за ответника е възникнало задължението да заплаща дължимите лизингови
вноски за времето на действие на договора.
Приети като доказателства по делото са фактури № **********/05.01.2019 г. , фактура
№ **********/05.02.2019 г. , фактура № **********/05.03.2019 г. и фактура№
**********/05.05.2019 г., като от съдържанието им е видно, че първите три са за дължими
от ответника абонаментни такси и лизингови вноски по горепосочените договори, а
последната включва начислени предсрочно изискуеми лизингови вноски, процесната
неустойка съгласно допълните споразумения към двата договора за мобилни услуги,
включваща и разликата между цената на мобилното устройство без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена, сумите по които няма данни да са платени от
страна на ответника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
4
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 от ГПК вр. чл.79,
чл.86 и чл. 92 ЗЗД.
По допустимостта на предявените искове:
Искът е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане,
съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че
установителният иск е допустим.
По основателността на исковете:
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидни двустранни
облигационни правоотношения, във връзка със сключване на индивидуален договор от
24.11.2016 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги и допълнително
споразумение към него от 05.11.2018г, както и по договор от 19.12.2016г. и допълнително
споразумение към него от 05.11.2018г. и договор за лизинг от същата дата. По силата на
същите, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител,
услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да
заплаща цената на тези услуги, съответно ищецът се е задължил да предостави на ответника
за временно и възмездно ползване процесното мобилно устройство срещу заплащане на
определена лизингова цена.
Съгласно Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната, като очевидно ответникът не
оспорва потребените услуги и тяхната реална стойност .
Съдът приема, че издадените данъчни фактури с № **********/05.01.2019 г. ,
фактура № **********/05.02.2019 г. , фактура № **********/05.03.2019 г. , макар и
едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените му
услуги и претендираните за тях цени. Ответникът не е представил доказателства за
заплащането на исковата претенция за ползваните от него мобилни услуги и дължимите
начислени лизингови вноски (негова е доказателствената тежест), поради което съдът
намира за установено съществуването на вземането на ищеца в размер в размер на 80.59 лв.
представляващи задължение за незаплатени мобилни услуги за мобилен номер ***256,
предоставен с Договор за мобилни услуги № ********* от 24.11.2016 г., изм. с
Допълнително споразумение № ********* от 05.11.2018 г., 102,92 лв.- представляващи
незаплатени мобилни услуги за мобилен номер ***327, предоставен с Договор за мобилни
услуги № ********* от 19.12.2016 г., изм. с допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни услуги от 05.11.2018 г. и 34,77 лв. -начислени лизингови вноски, всички
за периода 05.12.2018г.-04.03.2019г.
В допълнителното споразумение от 05.11.2018г. към договора за мобилни услуги от
24.11.2016 г. , на стр.2, е предвидено, че в случай на прекратяването му преди изтичане на
5
уговорения срок по вина или по инициатива на потребителя или при нарушаване на
задълженията му, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношения на която е налице
прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В допълнение към неустойката по предходното изречение потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) а в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят ще дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента
на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в
брой или обща лизингова цена), съответстваща на оставащия срок на договора. Идентична
разпоредба е налична и в допълнителното споразумение от 05.11.2018г. към договора за
мобилни услуги от 19.12.2016г. В раздел IV , т.3.
Видно от изложеното посочените договорни клаузи предвиждат виновно неизпълнение
от страна на длъжника, като предвид правилата на чл. 20 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД може да се
направи извод, че действителната воля на страните е била да уговорят неустойка за
разваляне на договора. Неустойката за разваляне има за цел да обезщети вредите, които
кредиторът търпи от неизпълнението на един двустранен договор, чието действие е
отпаднало поради развалянето му с обратна сила или занапред. Следователно задължението
за заплащане на този вид неустойка възниква с осъществяването на уговорения между
страните правопораждащ юридически факт, а в процесния случай това е развалянето на
договора, настъпило преди изтичането на уговорения 24-месечен срок от сключването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за развален, като
предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена
форма. Така законът предвижда, че за да породи своето конститутивно правно действие,
волеизявлението на кредитора за разваляне на един писмен договор следва да бъде
обективирано в писмена форма (за действителност, а не за доказване) и да достигне до своя
адресат – длъжника.
Действително разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна, поради което намира
приложение само доколкото в особената част на ЗЗД или в друг специален закон не са
предвидени императивни правила за разваляне на конкретния вид договор или страните не
са уговорили други условия и начин за разваляне на сключения между тях договор.
В конкретния случай клаузата на т. 19б, б. "в" от приложимите Общи условия само
прогласява потестативното право на кредитора да развали договора при незаплащане на
дължими суми след изтичане сроковете за плащане, но не урежда ред за упражняването му,
различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. По делото не се твърди и не
се установява, че преди подаване на исковата молба ищецът е упражнил надлежно
6
потестативното си право да развали договора чрез отправяне на писмено уведомление,
получено от длъжника.
Тоест, в настоящия случай е налице сключен между ищеца и ответника договор, в
който е предвидена дължима от абоната неустойка, в случай на прекратяване на договора по
вина на потребителя, по делото, обаче, не са налице никакви доказателства, че процесният
договор е бил прекратен от страна на „Теленор България“ ЕАД. Не са налице доказателства,
обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца, поради което не са налице
предпоставките за възникване на задължение на абоната за плащане на претендираната
неустойка. Самият доставчик, в приетите от него общи условия прави разграничение между
ограничаване на предоставените услуги и прекратяване на договора, видно от разпоредбите
на чл. 54 и 55 от Общите условия.
Според трайната съдебна практика двустранен договор може да се развали чрез
връчването на исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на
договора, като съдът е длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на
договора на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния случай обаче препис от исковата
молба с приложенията е връчена на ответника -длъжник на 07.07.2021г., към който момент
вече е бил изтекъл двугодишният срок на допълнителното споразумение към договор за
мобилни услуги от 24.11.2016г. , съответно и на допълнителното споразумение към
договора за мобилни услуги от 19.12.2016г., поради което не е налице предвидената в
неустоечната клауза хипотеза на разваляне на договора преди изтичане на срока, за който е
сключен, съответно не е налице и предвидената неустоечна клауза по отношение на
предоставеното мобилно устройство XIAOMI Redmi Note5 32GB Dual Black.
Предвид гореизложеното, депозираната претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на дължимите по договора за лизинг
лизингови вноски в общ размер на 220,21лв/ 19 вноски по 11.59лв с вкл.ДДС/ , съдът
намира, че искът е основателен, предвид обстоятелството, че към момента на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК- 29.12.2020г. срокът на договора за лизинг е изтекъл,
съответно е настъпил падежът на всички лизингови вноски и по делото не са налице
доказателства същите да са платени или процесното мобилно устройство да е върнато на
мобилния оператор-ищец.
За разноските:
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени, както в настоящото
производство, така и по отношение на тези в заповедното производство, като разпредели
отговорността за същите съобразно изхода на спора.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Теленор
България” ЕАД гр. София направените разноски по настоящото исково производство в
7
размер на 261,90 лв. и по заповедното производство в размер на 207,90 лева, съразмерно с
уважената част от исковете.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил
доказателства за извършването на такива, поради което не следва да му се присъждат.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. ХР. Ш., ЕГН **********, с
адрес гр.Средец, *** и "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София -1766, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, че съществува вземане
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД от Д. ХР. Ш. в общ размер на 438,49лв. (четиристотин
тридесет и осем лева и четиридесет и девет ст.), от които 80.59 лв. - незаплатени в срок
предоставени и таксувани мобилни услуги за мобилен номер ***256, предоставен с Договор
за мобилни услуги № ********* от 24.11.2016 г., изм. с допълнително споразумение №
********* от 05.11.2018 г за периода от 05.12.2018г. до 04.03.2019г., 102,92лв.- незаплатени
в срок предоставени и таксувани мобилни услуги за мобилен номер ***327, предоставен с
договор за мобилни услуги № ********* от 19.12.2016 г., изм. с допълнително споразумение
№ ********* от 05.11.2018 г. за периода от 05.12.2018г. до 04.03.2019г. , 34.77лв. -
незаплатени в срок и таксувани лизингови вноски за периода 05.12.2018г.- 04.03.2019г. по
договор за лизинг от 05.11.2018г., сключен между страните, 220,21лв – дължими лизингови
вноски по договор за лизинг от 05.11.2018г.., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 29.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение № 260003 от 05.01.2021 г. на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 2/2021 г. по описа на РС –Средец.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София против Д. ХР.
Ш., ЕГН **********, с адрес гр.Средец, *** иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
за сума в общ размер на 378,73 лв. (триста седемдесет и осем лева и седемдесет и три ст.),
от които 316,27лв. - неустойка при прекратяване на договора за мобилни услуги от
8
19.12.2016 г и допълнително споразумение към него от 05.11.2018г., сключен между
страните, и 62.46лв. -неустойка за прекратяване на договор за мобилни услуги от
24.11.2016г. и допълнително споразумение към него от 05.11.2018г., поради неплащане от
ответника на дължими суми, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д. ХР. Ш., ЕГН **********, с адрес гр.Средец, ***, да заплати на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. №
2/2021 г. на РС-Средец и по гр.д. № 223/2021г. по описа на РС –Средец, съразмерно с
уважената част от исковете в общ размер на 469,80 лв. (четиристотин шестдесет и девет лева
и осемдесет ст.).
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок пред Бургаски
окръжен съд, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на
страната.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
9