РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. Благоевград, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210102787 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Т. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б*, ул. „П*чрез адвокат Н. Р. Б., против Община Благоевград, ЕИК
*, административен адрес в гр. Б* пл. „Г* представлявана от Кмета на Общината.
Ищецът твърди, че е собственик на основание осъществявано от него давностно
владение на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
27231.19.7 /двадесет и седем хиляди двеста тридесет и едно точка, деветнадесет точка,
седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Е* Благоевград, одобрени със
Заповед № РД-18 1352/26.07.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Е*, общ. Благоевград, м. „С*” с площ на целия имот от 2 541, 00 кв.м., трайно
предназначение на територията- Земеделска, начин на трайно ползване - Пасище, категория
на земята - 9 /девета/, номер по предходен план 0019007, при граници /съседи/: 27231.19.52;
27231.19.53; 27231.19.45; 27231.19.31. Ищецът сочи, че тъй като нямал документ за
собственост на имота предприел действия по снабдяване с такъв документ и на 26.03.2024г.
подал до Oбщина Благоевград молба-декларация за извършване на обстоятелствена
проверка за този имот, като след получаване на процесната молба - декларация със заверка
от отдел „Общинска собственост ” при Община Благоевград установил, че община
Благоевград е общинска собственост, съгласно Протоколно решение № 3/25.07.2008г. на
комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и издала удостоверение, че имота вече е общинска
собственост, което възпрепятства процедурата по снабдяването на ищеца с нотариален акт
за собственост на основание давностно владение.
Ищецът твърди, че е във владение на този имот от 1995г. и винаги е осъществявал
фактическа власт върху имота без прекъсване, както и понастоящем и затова се легитимира
както собственик на този имот на основание давностно владение. Твърди се, че имота се
поддържа изцяло от него и се ползва като пасище. Сочи се, че издаденото Протоколно
решение № 3/25.07.2008г. на комисия по чл. 19, ал.2 от ЗСПЗЗ само констатира придобито по
някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост, но за да се ползва, като
1
официален удостоверителен документ, с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостовереното право на собственост, същият следва да съдържа не само описание
на имота и местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание, по
силата на което имотът е придобит от общината. В процесния протокол се сочи, че е
посочено че ответната община е придобила собствеността и се управлява от Кмета на
Община Благоевград на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Оспорва се Протоколно решение
№ 3/25.07.2008г. на наличията по чл. 19, ал.2 от ЗСПЗЗ като незаконосъобразен, както и
Заповед № РД - 10-121/ 28.07.2008г., като се твърди, че този имот никога не е бил общинска
собственост и общината никога не е била във владение на този имот. Твърди се, че имота е
ограден с колове и мрежа и не е изоставен, като имота се владее в същите граници, съгласно
действащата понастоящем кадастралната карта и кадастрални регистри от мен от 1995г.
Твърди се, че имота не е придобит в собственост от общината на някое от предвидените в
закона основания, поради което според ищеца Община Благоевград незаконосъобразно е
съставила Протоколно решение № 3/ 25.07.2008г. на наличията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и
Заповед № РД - 10-121/ 28.07.2008г. по отношение на собствения му недвижимия имот.
Алтернативно на това се твърди, че дори и имота да е бил общинска собственост, то
ответника е изгубил правото си на собственост върху процесният недвижим имот, поради
придобиването му по давност от ищеца и отпадналия мораториум за придобиване на имоти-
общинска собственост съгласно Решение № 3 от 24.02.2022г. по к.д.16/2021г. на
Конституционния съд на Република България. Твърди се, че тази собственост върху
описания по - горе недвижим имот на основание осъществявано от ищеца давностно
владение, продължило в предвидения от закона срок. Твърди се, че имотът е владяна и
ползван единствено и само от ищеца, като винаги е считал недвижимия имот за негова
собственост и по отношение на неговото владение не е било прекъсвано или отнемано.
С оглед на горното, се иска от съдът да признае за установено по отношение на
Община Благоевград, че ищецът е собственик на основание давностно владение по чл. 79,
ал. 1 от ЗС от 1995 година до предявяването на иска, както и понастоящем на процесния
недвижим имот, описан по по – горе. Претендират се и сторените по делото разноски.
В законоустанвения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който се
оспорва предявеният иск, като неоснователен. Оспорва се твърдението, че ищецът е
собственик на процесния поземлен имот с идентификатор 27231.19.7 по КККР на с.
Еленово, одобрени със Заповед № РД-18- 1352/26.07.2018 г. на ИД на АГКК. Твърди се, че
Община Благоевград е собственик на поземлен имот с идентификатор 27231.19.7 по КККР
на с. Е*, общ. Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската
собственост и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на
комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Алтернативно се твърди, че Община Благоевград е
собственик на поземлен имот идентификатор 27231.19.7 по КККР на с. Еленово, общ.
Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Сочи
се, че след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. На следващо
място, се сочи, че съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи
на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост, следователно
собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична. Излага се, че във фонда по
чл. 19 от ЗСПЗЗ се включват земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
но са останали незаявени в законните срокове. Сочи се, че провеждането на реституционната
процедура не е от компетентността на Общината, при което същата действа само и
единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган решение. Твърди се, че
за имотите в землището на гр. Благоевград това решение е Протоколно решение №
3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Излага се, че са напълно
несъстоятелни възраженията в исковата молба, че Община Благоевград незаконосъобразно е
съставила посоченото протоколно решение. Твърди се, че общината не е участник в
2
процедурата по определяне на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, която е от компетентността на
друг административен орган - комисия, назначена от директора на областна дирекция
„Земеделие“ и се извършва при изчерпателно уреден законов ред. Сочи се, че комисията е
назначена по предвидения в закона ред, в състава и са включени членове съобразно
изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и решението е взето с абсолютно мнозинство. Излага
се, че процесният имот е включен в обнародвания и влязъл в сила план за земеразделяне на
с. Еленово и в картата на подлежащата за възстановяване собственост по ЗСПЗЗ, не е заявен
за възстановяване по ЗСПЗЗ в предвидените в ЗСПЗЗ срокове, поради което решението на
комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ е взето от компетентен административен орган, в кръга
на правомощията му и въз основа на плана за земеразделяне и картата на възстановената
собственост на с. Е* и след влизане в сила на плана за земеразделяне, КВС и решението на
комисията, същите придобиват стабилитет и пораждат целените от закона правни
последици. Като влязъл в сила административен акт, издаден от компетентен орган,
съобразно законово установена процедура, се твърди, че посоченото протоколно решение е
напълно законосъобразно и се ползва с обвързваща доказателствена сила относно
отразените с него обстоятелства, а именно, че процесният имот е имал качеството на
земеделска земя, която е подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ, но за нея не са постъпили
реституционни претенции от бившите собственици. Твърди се, че част от посочения имот
19007 по КВС е заснет е идентификатор 27231.19.7 по КККР на с. Е*, общ. Благоевград,
одобрени със Заповед № РД-18- 1352/26.07.2018г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Е*
местност „С*“, с площ 2541 кв.м,. трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: пасище, категория на земята: 9, с номер по предходен план: 019007.
Твърди се, че придобиването на правото на собственост върху процесния имот от Общината
е станало по силата на закона. Оспорва се наведеното с исковата молба обстоятелство, че
общинският поземлен имот с идентификатор 27231.19.7 по КККР на с. Е*, общ. Благоевград
се владее от ищеца. На следващо място се твърди, че от така заявената претенция не става
ясно как е бил завладян претендираният имот от ищеца, на какво основание и съответно как
и по какъв начин е установена неговата категорична фактическа власт върху имота и по
какъв начин е демонстрирал намерение за своене на имота. Сочи се, че в исковата молба се
навеждат само твърдения, че имотът се поддържа от ищеца и се ползва като пасище, но не
става ясно как той се е сдобил с владението на имота, нито става ясно в какво се изразява
тази поддръжка. Посочва се, че от страна на ищеца не се навеждат никакви твърдения за
факта в какво се изразява владението на ищеца. Твърди се, че в случая за ищеца не са налице
признаците /както обективния така и субективния/, съставляващи владението. Излага се, че
от съществено значение за изхода на делото е въпросът върху чий имот е била установена
фактическата власт, като се сочи, че ако е завладян безстопанствен имот, който по силата на
чл. 6, предл. 2 от ЗС /ред. към ДВ бр. 19/1985 г., бр. 31/1990 г./ е станал държавна
собственост, това автоматично изключва приложното поле на придобивната давност поради
забраната на чл. 86 от ЗС /Изм., бр. 92/1951 г./ да се придобива по давност вещ, която е
социалистическа собственост, съответно - държавна или общинска собственост /ДВ, бр.
31/1990 г./, а с изменението на нормата съгласно публикацията в ДВ, бр. 33/1996 г. -
публична държавна или общинска собственост. Сочи се, че за периода до 1996 г. давност в
полза на ищеца не е могла да тече. Твърди се, че доколкото имот със статут на общинска
собственост не може да се придобива по давност след 01.06.1996 г., а с оглед нормата на §1
от Закона за допълнение на Закона за собствеността, давността за придобиване на общински
имоти спира да тече до 2022 г., поради което според ответника ищецът не може да се
легитимира като собственик на процесния имот на соченото от него оригинерно правно
основание. Отделно от горното се сочи, че съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, собствеността на
общините върху мерите и пасищата е публична, и поради публичния характер на
собствеността, е налице забраната за придобиване по давност, предвидена в чл. 86 от ЗС. За
пълнота се посочва, че възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи
3
по реда на ЗСПЗЗ настъпва след изпълнение на предвидената в този закон и правилника за
приложението му административна процедура, която приключва с постановяване на
решение на общинската служба по земеделие по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или решение по чл.
27 ППЗСПЗЗ, в зависимост от това дали възстановяването на собствеността е в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници или в нови граници с план за
земеразделяне, и със заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, когато се
възстановява собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Излага се, че тези административни актове имат конститутивно действие и легитимират
лицата, в полза на които са издадени, като собственици на конкретни недвижими имоти.
Навежда се, че за процесния имот с идентификатор 27231.19.7 по КККР на с. Е*, общ.
Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-1352/26.07.2018г. на ИД на АГКК, който е част
от имот № 019007 по КВС за землището на с. Е*, не се установява, а и не се излагат
твърдения от страна на ищеца, че за същия е възстановена собствеността, както и придобита
ли е по реда на §4а или §46 ПЗР ЗСПЗЗ. С оглед на горното, се твърди, че дори ищецът да е
владял процесния имот от 1995 г. до настоящия момент, то в негова полза не е могъл да
изтече давностния срок, тъй като през целия период са били налице законови пречки за това.
Предвид изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира сторените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г., Приложение № 1 към Протоколно
решение № 3 от 25.07.2008г., Заповед № РД10-121/28.07.2008 г., с която е одобрено
Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ относно
определените имоти по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ на територията на Община Благоевград,
процесният имот под № 110 е определен като имот по чл. 19, ал. 1 ЗСППЗ с начин на трайно
ползване: пасище, мера, начин на възстановяване: СРГ.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно – техническа експертиза,
изготвена от в.л. инж. Р. С., неоспорено от страните се установява, че поземлен имот с
идентификатор 27231.19.7 по КККР на с. Е* попада в територия с трайно предназначение
„земеделска“ и начин на трайно ползване: пасище. Няма налични данни от които да се
установи дали имотът е внасян в АПК, ТКЗС, ДЗС и други подобни организации. Имот №
019007 по КВС, описан под пореден номер 110 в Приложение № 1 към раздел I, т. 1 от
Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. е с начин на трайно ползване „пасище, мера“. Няма
регистрирана промяна в начина на трайно ползване. По неофициални данни, Картата на
възстановената собственост за землището на с. Еленово е изработена в периода 1995 – 1998
год. В одобрената КВС за землището на с. Е* община Благоевград към дата 2008г.,
присъства имот № 019007, с площ 6.657дка, с НТП - пасище, мера, и начин на
възстановяване - в съществуващи стари реални граници. В предоставената на вещото лице
информация от ОС „Земеделие“ - Благоевград, е приложена извадка от „РЕГИСТЪР НА
ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ, ГОРИ И ЗЕМИ в ГФ“ за землище ЕЛЕНОВО НА ИМОТ 19.7 към
08.05.2025г. със следните данни: „Пасище, площ 2.541, в местност Станчов рид, девета
категория, вид на територията по предназначение - земеделска територия, вид на
собствеността - общинска частна, възстановен“. Земеделските земи в землището на село
Еленово са възстановени чрез План за земеразделяне и в стари реални граници. Имот №
019007 по КВС е възстановен в стари реални граници. В предоставената ми извадка от ОС
„Земеделие“ - от „РЕГИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ, ГОРИ И ЗЕМИ в ГФ“ Е*, няма
данни за начина на възстановяване на имот 19.7. За имот № 019007 по КВС са налице влезли
в сила плановете, посочени в чл. 19 от ЗСПЗЗ от 1998г. Видно от Приложение № 2 към СТЕ,
има частична идентичност между границите на имот номер 019007 по КВС и поземлен имот
с идентификатор 27231.19.7 по КК. Историята на имот № 019007 е видна от същото
4
Приложение. В предоставената на вещото лице информация от ОС „Земеделие“ -
Благоевград няма данни за подадени заявления за възстановяване на собствеността касаещи
имот № 019007. За поземлен имот с идентификатор 27231.19.7 по КККР на с. Еленово общ.
Благоевград няма образувана преписка в ОС „Земеделие“ - Благоевград по заявление за
възстановяване правото на собственост върху него. От всички изображения, направени от
в.л е видно, че процесният имот е представлявал и е ползван за пасище. При извършения
оглед на място в присъствието на ищеца по делото, вещото лице е установило, че
процесният имот представлява съвкупност от пасище, дере и широколистна гора, от изток и
север имотът граничи със „селскостопански, горски път“; границите на имота не са
материализирани с ограда; в границите на имота няма изградени сгради, постройки или
други съоръжения; част от имота се ползва като пасище.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 20.05.2025г. вещото лице
допълва, че през 1998 г. с одобряване на КВС за първи път са отразени границите на имота -
в Приложение № 1. В КВС на базата на предходни съществуващи планове, на базата на
проведени анкети са отразени границите или са показани имоти с възстановими стари
реални граници, с неустановени граници и с план за земеразделяне, така че в КВС
присъстват и има поземлени имоти с неустановен собственик, които периодично или в
продължение на годините по определен по Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи ред се идентифицира и се възстановява собствеността, така че имотът, за
който говорим или процесният имот от когото е образуван попада в категорията на имотите
с неустановен собственик. Процесният имот при изработването на кадастралната карта и
кадастрални регистри за землището на село Е* е ползван като източник или със съвместени
данни от КВС и други планове, и карти, които отговарят на определени условия определени
със Закона за кадастъра и имотния регистър и Наредбата към него. При съвместяването на
тези източници се е наложила тази корекция в границите на имот 019007 по КВС, като в
района на експертизата са заснети и отразени съществуващи пътища, имоти по одобрен план
на новообразувани имоти за земи по Параграф 4 и частта, която е останала в КК е
идентифицирана с идентификатор 27231.19.7, който е към настоящия момент по КК, и площ
2 541 кв.м., като на приложенията площта на бившия имот е 6657 кв.м. След номера е
посочена и площта на имота. До този момент имот в настоящите му граници и площ не е
съществувал. При огледа на място в присъствие на ищеца, ищецът не е посочил къде е било
мястото, където е отглеждал конете конкретно, не и в границите на процесния имот. От
приложенията, които имал възможност да разгледа и направи извадки от тях през различните
години от ортофото изображението е изобразен имотът графично в сегашния му вид, така че
в източния край или покрай черният пътя, който се вижда до южния край е дерето. Между
дерето и от север и изток е ограничена 1/3 от цялата площ, която е годна или се ползва, като
пасище. В останалата западна част на имота, където се събират 2 дерета в границите на този
имот, западно от двете дерета изцяло теренът е зает от гора – широколистни дървета. От
2008 г. до настоящия момент на приложенията се вижда, че не е имало някакви провеждани
земеделски дейности, като облагородяване, като засаждане на овощни дървета, така че през
цялото време се е ползвал във като пасище.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетеля Х*, който сочи,
че ищецът и М* (трето за процеса лице) отглеждали коне заедно, св. Ш*си купувал от тях
коне, тъй като се занимава от 1987 година с това. Конете в землището на с. Е*– Марулевския
път ги отглеждали, близо до водоем, около 2-3 дка е имотът. За първи път св. Ш* видял М. в
този имот около 1990-1992 година, в годината 20 пъти да е ходил се случвало, всяка година
до преди година, година и 2-3 месеца и дотогава имало коне там, в имота няма постройка,
имало плет като ограда на имота - отгоре и отстрани, ходил пролетта, лятото и есента, а
зимата ако има нещо за покупка. Имало порта на имота от литровици и дъски скована до
преди година и половина, когато за последно бил там св. Шкодрев и купувал коне от М.. От
долна страна имало къпини – откъм падината. Оградата е от другите три страни.
5
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правните
изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е
придобил собствеността върху процесния поземлен имот, подробно посочен в исковата
молба на соченото в исковата молба основание в резултат на упражнявано давностно
владение с намерение за своене, което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за
посочения в исковата молба период от 1995г. до предявяване на иска.
Ответникът следва да докаже възраженията си, наведени в исковата молба, от които
черпи изгодни за себе си правни последици.
Владението има два елемента: обективен елемент /corpus/- упражняване на
фактическа власт и субективен елемент /animus/- намерение за своене на вещта. Тъй като
намерението за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва, чл. 69 от
ЗС е установил презумпцията, че се предполага, че владелецът дължи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. При преценката дали е установено владение,
следва да се вземат предвид характеристиките на владението, които са изрично посочени в
чл. 2 от Закона за давността /отм./: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца
съгласно чл. 81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е
установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а съгласно чл. 79, ал. 2 от
ЗС, когато владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Когато се твърди придобиване на
собственост на основание давностно владение, то се доказва със свидетелски показания,
писмени доказателства за факта на владението или нотариален акт по обстоятелствена
проверка.
От съотнасянето на горното към установената по делото фактическа обстановка
следва извод за неоснователност на предявения иск, доколкото ищецът не доказва
предпоставките за уважаването му – че е собственик на процесния имот на соченото в
исковата молба основание – придобиване по давност. Съгласно Тълкувателно решение № 4
по т.гр.д. № 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, позоваването на давността не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за
защита на материалноправните й последици, зачитани към момента на изтичане на
законовия срок. Приема се, че владелецът става собственик на имота от момента на изтичане
на предвидения в закона давностен срок, но при спор за собственост това негово вещно
право може да бъде зачетено, само ако той се е позовал на давността. Позоването на
давността може да стане или чрез снабдяването на нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка, или чрез предявяване на иск за собственост на основание
давностно владение, или чрез възражение за придобиване по давност по предявен срещу
владелеца собственически иск. В тази връзка следва да се отбележи, че придобивната
давност не се прилага служебно от съда, а позоваването на нея може да стане и
извънсъдебно – въз основа на снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, т.е.
тя не може да се разглежда само като процесуално средство за защита на
материалноправните последици от нейното изтичане. Позоваването на давността на
практика представлява част от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС,
тъй като не само когато владелецът изобщо не се е позовал на нея и поради това не е
придобил оригинерно собствеността на владяната от него вещ, но и когато това не е станало
своевременно към момента на изтичане на давностния срок, може да настъпи същия
резултат.
6
В настоящия случай се установява се, че за процесния имот няма подавани заявления
за възстановяване от страна на частни лица, с приложени документи за бивша собственост,
като земеделска земя, няма провеждани процедури по възстановяване, няма постановявани
предварителни решения за признаване правото на собственост или окончателни такива за
възстановяване правото на собственост. Към датата на въвеждане на цифровите данни на
изработената и приета КВС на с. Еленово, процесният имот е отразен в картата на
възстановената собственост 2008г. с площ 6. 657 дка, начин на трайно ползване пасище,
мера. До 1998г. ( изработването на КВС за с. Еленово) процесният имот не е съществувал.
При това съдът не немира за доказано твърдението на ищцеца, че от 1995г. владее процесния
имот. По настоящото дело не се доказа и ищецът да е владял имота в изискуемия от закона
срок след 1998г. Всички изложени в исковата молба твърдения не се доказват и се
опровергават от експертното заключение по делото. В исковата молба се твърди, че ищецът е
във владение на имота от 1995г., като същият е ограден с колове и мрежа, че не е изоставян
през посочения период, а го е ползвал да отглежда животни. Тези твърдения са опровергани
в хода на процеса. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа
експертиза се установява, че границите на имота не са материализирани с ограда, което е в
разрез както с твърденията на ищеца в исковата молба, така и със събраните по делото
гласни доказателства. Експертизата установява, че процесният имот представлява
съвкупност от пасище, дере и широколистна гора, т.е. ищецът няма как да е ползвал част от
имота за отглеждане на коне, доколкото тази част е дере и широколистна гора, а дори да е
използвал част от имота хипотетично в някакъв период за пасище на отглеждани от него
коне, това не води до извод за придобиване на имота по давност. Както сочи вещото лице
имотите с начин на трайно ползване „пасище“ могат да бъдат ползвани от всеки. Въпреки
това при огледа на място от вещото лице в присъствие на ищеца, ищецът не е посочил къде
е било мястото, където е отглеждал конете конкретно в границите на процесния имот.
Отделно от горното, съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за ветеринаромедицинската
дейност животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на
регистрация по реда на чл. 137. Съдът е задължил ищецът да представи доказателства за
идентификация на животните и регистрация на животновъден обект по искане на ответника,
като ищецът е заявил, че няма такава. Доколкото се твърди от него вкл. и чрез събраните по
делото гласни доказателства, че е отглеждал коне за търговия, съдът намира, че не е налице
основанието на чл. 1, ал. 2, т. 1, б. „г“ от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за
ветеринаромедицинските изисквания към животновъдните обекти (отглеждане за лични
нужди до три броя еднокопитни с приплодите). Експертизата установява, че в границите на
имота няма изградени сгради, постройки или други съоръжения.
Като краен извод, по делото не се установи непрекъснато, явно и необезпокоявано
владение на ищеца върху претендирания имот в продължение на повече от 10 години, т. е.
не може да се приеме, че същият е упражнявал фактическа власт с намерение за своене,
което да е било изразено по явен /несъмнен/ начин. В тежест на ищцовата страна беше при
условията на пълно и главно доказване да установи горепосочените елементи от
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, но по делото не беше проведено пълно и главно
доказване в тази насока. При това е ненужно да се обсъжда въпросът може ли земя по чл.
19, ал. 1 ЗСПЗЗ да се придобие по давност и предпоставките за това.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че ищецът не се
легитимира като титуляр на право на собственост върху спорния недвижим имот на
соченото придобивно основание - давностно владение. Поради това предявеният
установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната
страна сторените разноски в производството – 1 150 лв. за експертиза и 300, 00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
7
помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК от М. Т. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б*ул. „П* срещу Община Благоевград, адрес: гр. Б*, пл. „Г*, ЕИК *,
представлявана от Кмета на Община Благоевград – М* за признаване за установено по
отношение на Община Благоевград, че ищецът М. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Благоевград, ул. „П* е собственик на основание придобивна давност на поземлен имот
идентификатор 27231.19.7 /двадесет и седем хиляди двеста тридесет и едно точка,
деветнадесет точка, седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Е*,
Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18 1352/26.07.2018 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в с. Е*, общ. Благоевград, м. „С*” с площ на целия имот от 2
541, 00 кв.м., трайно предназначение на територията- земеделска, начин на трайно ползване -
пасище, категория на земята - 9 /девета/, номер по предходен план 0019007, при граници
/съседи/: 27231.19.52; 27231.19.53; 27231.19.45; 27231.19.31, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Благоевград, ул. „П*да заплати на Община Благоевград, ЕИК *, с адрес: гр. Благоевград,
2700, пл. „Г* представлявана от Кмета М* сумата от 1 450 лв. за сторени по делото
разноски, от които 1150 лева за възнаграждение за вещо лице и 300, 00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8