Решение по КНАХД №1506/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на „Хотел Заря“ ЕООД със седалище и адрес на управление к. к. „Чайка“, [населено място], представлявано от управителя П. Л. Ф., подадена чрез адв. Р. Б., срещу решение № 594/20.05.2025г. по АНД. № 3322/24г. на Районен съд – Варна.

Твърди се необоснованост на атакувания съдебен акт, тъй като решаващият съд е кредитирал показанията на свидетелите на наказващия орган, без да даде вяра на свидетелските показания на С. Г.. Заявява се също допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1 ,т. 1 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН . Липсват елементи на трудово правоотношение. Пояснява се , че лицето се е намирало на обекта, защото е гостувало на племенника на управителя на дружеството, при условие да „се обслужват сами“. Отправеното към съда искане е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез проц. представител поддържа жалбата и се претендира присъждане на съдебно -деловодни разноски.

Ответникът по касация – директор на ДИТ- Варна , не се явява , но депозира писмени бележки , в които се обективира позиция за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение .

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за правилност на обжалваното решение на ВРС.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и пред родово компетентния съдебен орган. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:

Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е било наказателно постановление /НП/ № 03 - 2400263/ 09.08.2024г. на и.д. директор на дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на „Хотел Заря“ ЕООД на основание чл. 414, ал.3 във вр.с чл. 62, ал.1 от КТ е наложена “имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева. С атакувания съдебен акт размерът на санкцията е бил намален на 1 500 лв.

От фактическа страна решаващият съд е приел, че на 05.06.2024г. около 12.15 ч. служители на ДИТ-Варна са извършили проверка на хотел „Тинтява“ , находящ се в к. к. „Златни пясъци“, [населено място], стопанисван от „Хотел Заря“ ЕООД. Проверяващите установили , че С. Д. Г. почиства бара, приготвя кафе и мие чаши. В писмена декларация Г. посочил, че работи в хотел „Тинтява“, на длъжност „барман“, с работно време за деня – 08.00 ч. до 20.00 ч., с уговорена почивка в работния ден – 2 часа, почивни дни – по график 2 на 2, уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лв., което към момента на проверката все още не бил получил.

На 25.06.2024г. е бил съставен АУАН за това, че Г. е бил допуснат до работа преди да му бъде връчено уведомлението за регистриран трудов договор. Последвало е прекратяване на това административнонаказателно производство с резолюция. На 17.07.2024г. бил съставен нов АУАН срещу работодателя „Хотел Заря“ ЕООД заради неспазване на чл.62 ал.1 от КТ- липса на сключен трудор договор между С. Д. Г. и дружеството- жалбоподател. В законоустановения срок са били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, които са обсъдени от АНО и са приети за неоснователни видно от мотивите на издаденото НП на 09.08.2024г.

На 05.06.2024г. около 14.00 ч. т.е след проверката на контролните органи , е бил сключен писмен трудов договор между нарушителя и С. Г. за длъжността „сервитьор“ с работно място - хотел „Тинтява“.

От правна страна районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, същите съдържат реквизитите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Според решаващия съд процесното административнонаказатено производство е самостоятелно, започнало е със съставяне на АУАН №03-2400263/17.07.2024 г., в който единствено е посочена правилната правна квалификация по преценка на АНО. Счел е за доказано повдигнатото на дружеството- жалбоподател административнонаказателно обвинение , базирайки се на събраните писмени доказателства. РС-Варна е кредитирал свидетелските показания на служителите на ДИТ, но не и показанията на останалите свидетели , понеже същите противоречат на житейската логика. Изложил е аргументи за противоречие в показанията на Г. и Д. и на Г., в частта им относно това дали Г. е указвала какви обстоятелства да се попълнят в декларацията. Посочил е, че доколкото вписаните в декларацията обстоятелства са конкретни, няма как да са били известни на проверяващата. Позовавайки се на събраните доказателства за договорени дневно възнаграждение, работно време и междудневна почивка, РС-Варна е приел за доказано , че между С. Г. и „Хотел Заря“ ЕООД е възникнало трудово правоотношение. Предвид правилото на чл.415в, ал.2 от КТ решаващият съд е счел случая за немаловажен. За да намали размера на санкцията , районният съд е счел, че в НП липсват мотиви за налагането на санкция в определения от наказващия орган размер. Изложени са мотиви, че липсват доказателства за допуснати от дружеството други нарушения на трудовото законодателство.

Касационната инстанция счита атакуваното съдебно решение на РС-Варна за валидно, допустимо, правилно. Необосноваността не е сред касационните основания по чл. 348 от НПК, приложим по арг. на чл. 63в от ЗАНН и в тази връзка съдът не дължи проверка на това оплакване. При изследването за основателност на възражението за допуснато нарушение на закона настоящият съдебен състав прецени като обоснована правната теза на решаващия съд за възникнало трудово правоотношение между касатора и С. Г.. Идентичността на установени факти по престиране на труд на 05.06.2024г. от С. Г. в полза на касатора по събраните различни по вид доказателствени средства - писмената декларация на работника С. Г. при проверката на 05.06.2024г. , показанията на разпитаните свидетели Б. Д. и Т. Г. и най-вече приложеният към преписката писмен трудов договор , сключен между „Хотел Заря“ ЕООД и С. Г. само два часа след проверка на ДИТ-Варна и то за същата длъжност и за същото работно място , както описаните в НП , убеждават в истинността на посочените факти в процесното постановление. Логически неиздържана е защитна теза на касационния жалбоподател за липсата на трудово провоотношение между него и С. Г. , защото само два часа след проверката на контролните органи на ДИТ-Варна същите лица са сключили писмен трудов договор.

Според чл. 36, ал.1 ЗАНН административнонаказателното производство се образува със съставянето на АУАН . Обжалваното по съдебен ред НП финализира производство , което е образувано по съставен АУАН № 03-2400263/17.07.2024г. и предвид цитираната правна норма пороците по прекратеното производство по предходен АУАН №03-2400203/25.06.2024г., не рефлектират върху по-късно образуваното административнонаказателно производство , още повече че при съставяне на акта от 17.07.2024г. са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В обобщение при проведения инстанционен съдебен контрол се установи неоснователността на постъпилата касационна жалба от „Хотел Заря „ ЕООД , поради което същата следва да се остави без уважение.

При този изход на делото на основание чл. 63в, ал. 3 ЗАНН следва да се уважи искането на касационния ответник , като му се присъди юриск възнаграждение от 130 лв. на основание чл. 27е от НЗПП.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 594/20.05.2025г., постановено по АНД № 3322/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Хотел Заря“ ЕООД със седалище и адрес на управление к. к. „Чайка“, [населено място], [ЕИК] да заплати на дирекция „Инспекция по труда“- Варна сумата от 130 / сто и тридесет / лева, представляваща дължимо юриск. възнаграждение.

Решението е окончателно.