РЕШЕНИЕ № 260225
гр. Пловдив, 22.01.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 1031 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от “Техмаш”
ООД против “Електроразпределение ЮГ” ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.
59 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 447, 15 лв. (след прието с определение
от 27.10.2020 г. изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 ГПК чрез
намаляване на неговия размер), представляваща стойността на обогатяването на
“Електроразпределение ЮГ” ЕАД за сметка на “Техмаш” ООД от ползването без
правно основание за целите на преобразуване и преноса на електрическа енергия
за периода от 01.02.2015 г. до 31.12.2019 г. на собствения на ищеца трафопост с
площ от 15 кв.м. в сграда Ч. с идентификатор № *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на и. д.
на АГКК, находяща се в гр. К., Западна промишлена зона, ведно със законна лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.01.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че е собственик на трафопост,
съвкупност от сграда и енергийно съоръжение по смисъла на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ,
с площ от 15 кв.м. в сграда Ч., представляваща едноетажна тухлена сграда със
застроена площ от 255 кв.м. и с идентификатор №*** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на и. д.
на АГКК, находяща се в гр. К., Западна промишлена зона. Сочи, че така описаното
електрическо съоръжение е използвано от ответното дружество за захранване с
електрическа енергия на сграда “***”, стопанисвана от ЕТ “***”, по силата на
сключен между ответното дружество и ЕТ “***” Договор за присъединяване на
обекти на потребителя към електроразпределителната мрежа от 12.05.2009 г.
Сградата е присъединена като обект с кл. № *** и ИТН ***, като за измерване на
консумираната електрическа енергия на този потребител на процесния трафопост е
монтиран трифазен двойнотарифен електромер*** . Сочи, че съоръжението на ищеца
се ползва от ответника за захранване с електроенергия и на обекта на
потребителя С. Т. с кл. № *** и ИТН ***, за който е монтиран трифазен
двойнотарифен електромер ***. Твърди, че независимо, че ответното дружество е
ползвало енергийните съоръжения на ищеца за целите на преобразуване и пренос на
електрическа енергия до други клиенти, до края на 2019 г. не сключил с ищеца
договор за заплащане на цена за това ползване, каквото задължение е предвидено
в разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ. Поддържа, че на 16.10.2019 г. отправил
покана за започване на преговори за сключване на договор за заплащане на цена
за ползване на обекта на ищеца, както и определяне на обезщетение за ползването
на обекта за минал период. С писмо с изх. № 8457721-1-78/21.10.2019 г.
ответникът изразил съгласие за започване на преговори единствено за сключване
на договор, но не и за заплащане на обезщетение за ползване, като ответникът
посочил, че счита, че цената за предоставен достъп е дължима от момента на
сключване на договор. Сочи, че за ползване на енергийните съоръжения и на
основание чл. 117, ал. 8 ЗЕ следва да е налице сключен договор между
собственика и енергийното предприятие, което следва да заплаща цена, определена
по методика, одобрена от КЕВР. Счита, че когато обаче сградата се ползва без
наличие на такъв договор е налице неоснователно обогатяване, като съобразно
трайната практика на ВКС обезщетението, което се дължи следва да бъде
определено по Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на
преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им
уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на
природен газ, приета от ДКЕВР. Поддържа, че размерът на обезщетението, изчислен
по правилата на т. 10 от посочената Методика е в размер на сумата от 5 015 лв.,
чието заплащане претендира. по така изложените съображения се моли за уважаване
на предявения иск, ведно със законните последици.
Ответникът “Електроразпределение ЮГ” ЕАД, е
депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на
исковата молба. В отговорът се поддържа, че така предявеният иск не се оспорва
по основание, а единствено по размер. Не оспорва, че ползва посочения в
исковата молба енергиен обект за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия до други потребители. Сочи, че при липса на договор или
друго основание за ползване на енергийните уредби или съоръжения енергийното
дружество следва да заплати обезщетение на собственика, което следва да бъде
определено на база приетата от КЕВР Методиката за определяне на цените за
предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители
през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ. За да бъде заплатено това обезщетение
обаче ищецът следвало да представи пред ответника документи, доказващи правото
му на собственост върху съоръженията, данни за разходите за обслужване на
съоръженията, доказателства за стойността на дълготрайните материални активи,
като данни за разходите за обслужване на съоръженията и доказателства за
стойността на дълготрайните материални активи, не били представени и с исковата
молба. Посочените данни били необходими за определяне на стойността на
обезщетението, поради което счита, че при липсата им, претендираното
обезщетение е неясно и прекомерно.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран
с осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Възникване на спорното
материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни
предпоставки (юридически факти): 1. ответникът да е ползвал през релевантния
период без правно основание процесния обект; 2. ищецът да е бил собственик на
енергийното съоръжение, като е бил лишен от възможността да получава граждански
плодове от него (например наемно възнаграждение); 3. ответникът да се е
обогатил; 4. ищецът да е обеднял, тъй като е бил лишен от възможността да
получава граждански плодове от него (например наемно възнаграждение); 5. връзка
между обедняването и обогатяването и 6. за ищеца да липсва друг ред за защита
на твърдените права.
С доклада по делото съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните следните обстоятелства: 1. че ищецът е собственик
на трафопост, съвкупност от сграда и енергийно съоръжение, с площ от 15 кв.м. в
сграда Ч., представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 255
кв.м. и с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на и. д. на АГКК, находяща се в
гр. К., Западна промишлена зона; 2. че за периода от 01.02.2015 г. до
31.12.2019 г. ответното дружество е ползвало посочения енергиен обект за
преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители - сграда “***”,
стопанисвана от ЕТ “***”, присъединена като обект с кл. № *** и ИТН ***, с
монтиран трифазен двойнотарифен електромер ***, ф. № *** и до обект на
потребителя С. Т. с кл. № *** и ИТН ***, за който е монтиран трифазен
двойнотарифен електромер ADDAX NP 73E, ф. № *********.
Обстоятелството, че ищецът е
собственик на трафопост, съвкупност от сграда и енергийно съоръжение, с площ от
15 кв.м. в сграда Ч., представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена
площ от 255 кв.м. и с идентификатор № *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на и. д.
на АГКК, находяща се в гр. К., Западна промишлена зона, се установява от
представения по делото нотариален акт за констатиране право на собственост
върху недвижим имот *** , ***, поправен с *** ****. Представено е и Решение №
504/04.10.2017 г. по гр.д. № 2010/2016 г. на Районен съд – Казанлък, с което по
повод възникнал спор за собственост и на основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът е
признат за собственик на процесния трафопост по отношение на „Таис 91“ АД.
В производството по делото се
установи и обстоятелството, че за процесния период ответното
електроразпределително дружество е ползвало собствения на ищеца трафопост, през
който е преминавала електроенергия, доставена до ЕТ “***”, присъединен като
обект с кл. № ***, с монтиран трифазен двойнотарифен електромер ADDAX NP 73E,
ф. № ********* по силата на Договор от ***. за присъединяване обекти на
потребители към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределние“ АД и до обект на потребителя С. Т. с кл. № *** и ИТН ***,
за който е монтиран трифазен двойнотарифен електромер ADDAX NP 73E, ф. №
*********. Тези обстоятелства не се оспорват от ответното дружество.
С оглед статута си на енергиен
обект и част от електроразпределителната мрежа на страната по смисъла на т. 23
и т. 22 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, процесното
съоръжение - трафопост, представлява специфичен обект и по отношение на него е
приложима правната регламентация, съдържаща се в Закона за енергетиката.
Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 8 от Закона за енергетиката собствениците на електрически уредби и
съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването
им на оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора на
електроразпределителна мрежа, за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия до други клиенти. Ползването се предоставя след сключване
на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията. При
непостигане на съгласие комисията разпорежда предоставянето на ползването и
заплащането на цена, определена от комисията по методиката.
Следователно за собствениците - потребителите
на електрически уредби и съоръжения съществува задължение да предоставят достъп
на преносното, съответно на разпределителното предприятие през собствените си
уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа
енергия до други потребители. При тълкуване на разпоредбата на чл. 117, ал. 8
ЗЕ се достига до извод, че предоставянето на този достъп не е безплатно.
Основание за този извод се намира в разпоредбата на чл. 117, ал. 8, изр. трето
ЗЕ, която регламентира заплащане на цена за предоставения достъп в размер,
определен по методиката, одобрена от комисията.
Съгласно константната практика на
Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 179/18.05.2011 г. по т.
д. № 13/2010 г., т. к., II т. о. на ВКС, при ползуване на енергийни обекти и съоръжения
в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е
сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 7 ЗЕ и без наличието
на друго основание, енергийното
дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и
съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което
обезщетение следва да се определи на база приетата от ДКЕР Методиката за
определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително
предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на
преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.
Следователно при отсъствието на
сключен договор между енергийното дружество и собствениците за достъп до
притежаваните от тях електрически уредби и съоръжения, спорът за заплащане на
ползването им се разглежда на правилата на неоснователното обогатяване.
Ползването на такъв достъп без наличието на постигнато между страните взаимно
съгласие се явява без правно основание, поради което се дължи съответно
обезщетение от страна на ползвателя. Недопустимостта на неоснователното
обогатяване е не само източник на облигационни задължения, но и принцип на
гражданското право. Обезщетението се дължи за периода от време, през който
ищецът е бил собственик на процесните четири трафопоста и съоръженията в тях и
през което ответникът е ползвал уредбите и съоръженията за преобразуване и
пренос на електрическа енергия до други потребители, различни от ищеца.
Обезщетението представлява
сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане
на цената за достъп, ако беше сключен договор по чл. 117, ал. 8 ЗЕ, и с която
собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради неполучаване
на цената за достъп, ако страните бяха сключили договор по посочения законов
текст.
Практиката на касационната
инстанция е установила, че като база за определяне на конкретния размер на
обезщетението следва да се ползува приетата от ДКЕР Методика за определяне на
цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на
топлинна енергия и на преноса на природен газ. В този смисъл е Решение №
37/30.03.2010 г. по т. д. № 709/2009 г., т. к., I т. о. на ВКС и
Решение № 179/18.05.2011 г. по т. д. № 13/2010 г., т. к., II т. о. на ВКС.
При съобразяване на така
постановената съдебна практика, съдът не възприема доводите на ответното
дружество, изложени в исковата молба, че за определяне на размера на дължимото
обезщетение за ползване на процесния енергиен обект ищецът следва да заяви и
представи доказателства за стойността на дълготрайните материални активи,
каквито не са приложени в производството по делото. Това е така, тъй като в
съдебното производство и за определяне на размера на дължимото обезщетение
съобразно Методиката, съдът е използвал съдействието на т. с. – вещо лице,
което е работило с представените от ищцовото дружество данни.
От изслушаната по делото и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че за
процесния период от 01.02.2015 г. до 31.12.2019 г. общият размер на цената за
достъп до процесното съоръжение е в размер на сумата от 2 447, 15 лв.,
определена по формулата по Методиката, при съобразяване на действащите цени на
ДЕКВР, съотв. КЕВР в процесния период по години.
Съдът цени съдебно-техническата
експертиза като безпристрастно и компетентно дадена, като възприема
фактическите (доказателствени изводи), до които вещото лице е достигнало.
Предвид така изложеното съдът
намира, че в производството по делото се установиха всички кумулативно
изискуеми предпоставки за възникване в полза на ищеца на правото да получи
обезщетение за неоснователното разместване на имуществени блага, като между
вредата, равняваща се на цената за достъп до енергийното съоръжение,
собственост на потребителя, и използването на последното от страна на
енергийното дружество за снабдяване на потребители с електрическа енергия, е
налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.
Следователно в полза на ищеца се
следва обезщетение, в установения от вещото лице по съдебно-техническата
експертиза размер, за сумата от 2 447, 15 лв., поради което предявената
искова претенция следва да бъде уважена в пълния й предявен размер.
При този изход на правния спор
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски в общ размер от 1 000, 60 лв., от които 200, 60 лв. за
заплатена държавна такса, 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 200
лв. – депозит за вещо лице.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
на
основание чл. 59 ЗЗД “Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, да
заплати на “Техмаш” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. К., Западма индустриална зона, сумата от 2 447,
15 лв. (след прието с определение от 27.10.2020 г. изменение на иска на
основание чл. 214, ал. 1 ГПК чрез намаляване на неговия размер), представляваща
стойността на обогатяването на “Електроразпределение ЮГ” ЕАД за сметка на
“Техмаш” ООД от ползването без правно основание за целите на преобразуване и
преноса на електрическа енергия за периода от 01.02.2015 г. до 31.12.2019 г. на
собствения на ищеца трафопост с площ от 15 кв.м. в сграда Ч. с идентификатор № ***.
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-88/26.11.2015 г. на и. д. на АГКК, находяща се в гр. К., Западна
промишлена зона, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 23.01.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА “Електроразпределение ЮГ” ЕАД да заплати на “Техмаш” ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 000, 60 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 1031/2020
г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ