№ 21036
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110106826 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от К. К. К., с която
е предявил срещу *********** отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 3681.60 лв., представляваща
непогасена главница, сумата от 177.47 лв. лихва и 14730.84 лв. непогасени
вземания за лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист от 26.06.2014 г.
по гр.д. № 457/2014 г. по описа на РС-Харманли, поради погасяването им по
давност.
Ищецът поддържа, че срещу него е издаден изп. лист по гр.д. №
457/2014г. по описа на РС-Харманли, с който солидарно с Г.С.Б. били осъдени
да заплатят на ответника сума в размер на 68709.72 лв., за събирането на която
било образувано изп. д. № 1078 по описа на ЧСИ С.П. Поддържа се, че след
извършване на изпълнителни действия през 2014 г. и 2015 г., с Постановление
от 04.05.2023г. ЧСИ прекратил изп. производство поради перемпция, като по
молба на ответника на 05.05.2023г. било образувано процесното изп. дело
**************. В исковата молба се поддържа, че за периода 18.03.2015г.,
датата на влизане на в сила на постановление за възлагане на продадения на
публична продан имот, до 19.09.2023г., когато е наложен запор на трудови
възнаграждения, не са били предприемани действия на принудително
изпълнение. Сочи, че е изтекла 5-годишната давност. Моли съда да уважи
иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Сочи, че след образуваното на новото
1
изп. дело през 2023 г. е започнала да тече нова погасителна давност.
Поддържа, че с отправянето на искане по чл. 18 ЗЧСИ за предприемане на
изпълнително действие, при осъществяване на последното, давността се
прекъсва от момента на поискването, т.е. със задна дата, а не с извършването
на самото действие, освен ако забавянето за извършване на последното не е по
вина на взискателя. Предвид това счита, че давността не е изтекла. Моли съда
да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа отговора на исковата молба, претендира
разноски, като в условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че срещу ***********, К. К. К. и Г.С.Б. е издаден
изпълнителен лист от 26.06.2014 г. въз основа на заповед за изпълнение по гр.
д. № 457/2014 г. по описа на РС-Харманли; по издадения изпълнителен лист
срещу ищеца е образувано изп. д. № 20148740401078 и изп. д. №
************** по описа на ЧСИ С.П. че изп. дело № 1078/2014г. по описа на
ЧСИ С.П.е прекратено с постановление от 04.05.2023 г., като последното
изпълнително действие по него е извършено на 18.03.2015 г., а именно
влизане в сила на постановлението за възлагане.
По делото е представен препис от изп. д. № ************** по описа на
ЧСИ С.П. от което се установява, че същото е било образувано с молба
подадена от *********** на 05.05.2023 г., като с молбата на съдебният
изпълнител му е възложено да предприеме конкретни действия срещу
длъжника. Към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от
26.06.2014 г. по гр.д. № 457/2014 г. по описа на РС-Харманли.
Със запорно съобщение от 19.09.2023 г. изпратено до ************* е
наложен запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на
К. К. К.. От представените доказателства се установява, че запорното
съобщение е било получено на 21.09.2023 г.
На 19.09.2023 г. е изпратено един брой запорно съобщения до търговска
банка, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника К. К. К.
открити в банката. От представените доказателства се установява, че на
21.09.2023 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в
банката.
На 29.08.2023 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до
21.09.2023 в качеството му на длъжник по изпълнителното дело.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
2
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл
давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право
на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на
сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на
принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
какъвто е и настоящият случай, изпълняемото право е облечено в
изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава
изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416
ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков
ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен
спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и
намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата
давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на
вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в
действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 100 от 20.06.2011 г.
на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
3
изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, считано от датата влизането в сила на процесната заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 457/2014 г. по описа на РС-Харманли е започнала да
тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента на
предприемането от страна на кредитора на действия за принудително
изпълнение на вземанията по изпълнително дело № 20148740401078 по описа
на ЧСИ С.П. като последното изпълнително действие по това дело е
извършено на 18.03.2015 г., а именно влизане в сила на постановлението за
възлагане, като други действия годни да прекъснат давността по това
изпълнително дело не са били извършени. Следващите действия годни да
прекъснат давността по отношение на К. К. К. са били извършени по изп. д. №
************** по описа на ЧСИ С.П. чрез молба за образуване, съдържаща
надлежно овластяване на съдебния изпълнител от 05.05.2023 г., запор от
21.09.2023 г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху всички
сметки на длъжника в една банка, както и запор от 21.09.2023 г. /датата на
получаване на запорното съобщение/ върху трудовото възнаграждение на
длъжника.
Настоящият състав намира, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като
се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните
актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да
настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми,
или в обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото
тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона.
В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се
изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема
различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
4
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало
същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо,
освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба
за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях
факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето
на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт /придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния
процес/, погасителната давност е спряла. Такова разрешение се даде и с
тълкувателно решение № 3от 28.03.2023 г. постановено по тълк. д. № 3/2020 г.
съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са
приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“ и то по силата
на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в
този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е
относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за
вземането в тези случаи /според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие/. Ако е налице осъществен състав
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата
погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от
датата на изтичане на горния релевантен /двугодишен/ срок, като при съдебно
установено вземане срокът е всякога пет години /чл. 117, ал. 2 ГПК/ в този
смисъл решение № 252 от 17.02.2020 г. постановено по гр. д. № 1609/2019 г.
по описа ма ВКС.
В случая по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че последното изпълнително действие годно да прекъсна
давността на процесните вземания по изп. д. № 20148740401078 е било
извършено на 18.03.2015 г., поради което с оглед на гореизложеното по
отношение на вземанията предмет на изпълнителното дело нова петгодишна
давност е започнала да тече от 26.06.2015 г. Доколкото от 26.06.2015 г. до
следващото годно да прекъсне давността действие извършено по изп. д. №
************** на 05.05.2023 г. е изминал период повече от пет години,
включително и при съобразяване на спирането на давностните срокове за
период от 2 месеца и 7 дни за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., то
вземанията на ответника се явяват погасени по давност, което води до
основателност на исковата претенция.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право
5
на разноски, като страната претендира сумата от 883.60 лв. заплатена
държавна такса, като настоящият състав намира, че действителния размер на
дължимата държавната такса е 786.49 лв., доколкото производството по делото
е било частично прекратено с определение от 13.09.2024 г., от който размер
следва да се определят дължимите разноски, както и сумата от 2380 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на основание чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК в производство, поради което същото
следва да бъде оставено без уважение. С оглед изход на спора на ответника не
се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. К. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес ***************, чрез адв. В. К. срещу
***********, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление:
**************, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че К. К. К. не дължи на
*********** сумата от 3681.60 лв., представляваща непогасена главница,
сумата от 177.47 лв. лихва и 14730.84 лв. непогасени вземания за лихва, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 26.06.2014 г. по гр.д. № 457/2014 г.
по описа на РС-Харманли, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ***********, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление: **************, да заплати на К. К. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***************, чрез адв. В. К., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 3166.49 лв., представляваща разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6