№ 4849
гр. София, 29.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110154450 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „.“ ЕООД против „.“ ЕООД и Р. К. П.,
с която са предявени пасивно субективно съединени искове за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца при условията на солидарност сумата в размер на 13 419,87 лева,
представляваща непогасена част от главница по фактура № . г.
Ответниците в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не депозират отговор на исковата молба.
По доказателствените искания:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия спор, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
Следва да бъде отложено произнасянето по доказателственото искане на ищеца за
допускане на двама свидетели при режим на довеждане, за първото по делото открито
съдебно заседание, след изслушване от съда на становището на страните във връзка с
проекта за доклад.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане до разпит на двама
свидетели за първото по делото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 11.03.2025 г. от
9.30 часа за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
1
определение.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 101 ЗЗД от „.“ ЕООД против „.“ ЕООД и Р. К. П. за
сумата в размер на 13 419,87 лева, представляваща непогасена част от главница по фактура
№ . г., издадена във връзка с извършени и приети . по договор за . от 03.06.2023 г., за които
задължение ответникът Р. К. П. е встъпил в дълг по силата на тристранно споразумение от
28.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.09.2024г до окончателното заплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 03.05.2023 г. между ищеца и
ответника е сключен Договор за монтаж на растерни окачени тавани и конструкции от
гипсокаптон на обект „.., пл. С.“. Сочи, че строително-монтажните работи били извършени
качествено и без забележка и приети от възложителя. Поддържа, че във връзка с изпълнение
на задълженията си по договор дружеството е издало два броя фактури, а именно фактура №
.3 г. на стойност 22 800 лева с вкл. ДДС и фактура № . г. на стойност 20 419,87 лева с вкл.
ДДС. Сочи, че по силата на тристранно споразумение от 22.06.2023 година, сключено между
„.“ ЕООД, „.“ ЕООД и Р. К. П., последният се задължил да погаси задълженията на
възложителя „.“ ЕООД към изпълнителя „.“ ЕООД по фактура № .3 г., като поддържа, че
задължението било изплатено. Сочи, че тристранно споразумение е сключено между
страните и на 28.07.2023 г., по което Р. К. П. се е задължил да погаси задълженията на
възложителя „.“ ЕООД към изпълнителя „.“ ЕООД по фактура № . г., по което споразумение
било извършено частично плащане за сумата от 7 000 лева. Поддържа, че до настоящия
момент сумата в размер на 13 419,87 лева, представляваща незаплатен остатък по фактура
№. г., не е изплатена от страните, поради което претендира същата от ответниците в
условията на солидарност, която солидарност обосновава със сключените между страните
тристранни споразумения. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ответниците не депозират отговор на исковата молба.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 266 ЗЗД е да
установи по делото наличието на валидно правоотношение с ответника „.“ ЕООД по
Договор за монтаж на растерни окачени тавани и конструкции от гипсокартон на обект „..,
пл. С.“, че ищецът е осъществил точно и качествено по възлагане на „.“ ЕООД уговорените
дейности, които са прието от възложителя -„.“ ЕООД, размерът на дължимото
възнаграждение и настъпилата изискуемост на вземането.
По иска с правно основание чл. 101 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да
установи по делото валидно и действително задължение за заплащане на възнаграждение по
договор за монтаж на растерни окачени тавана и конструкции, размера на задължението,
валидна правоотношение по тристранно споразумение, по силата на което Р. К. П. встъпва
като съдлъжник в задължението, както и настъпила изискуемост на вземането.
2
При установяване на горните факти, в доказателствена тежест на ответниците е да
установят погасяване на задължението в срок, за което не сочат доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3