Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ІІІ-21 22.03.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети
въззивен граждански състав
на пети март две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ
: КАЛИНА ПЕНЕВА
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
секретар Ани Цветанова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1464 по описа за
2018 година ,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс.
С решение №
44 / 20.03.2018 год. по гр.д. № 903 /
2014 год. по описа на Несебърския районен съд, е изнесен на публична продан следния недвижим имот, който според
действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на град
Свети Влас, община Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-48 /
03.10.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК се индивидуализира като Поземлен
имот с идентификатор 11538.13.27 (единадесет хиляди петстотин тридесет и осем
точка тринадесет точка двадесет и седем), адрес на поземления имот: град Свети Влас, местност „Козлука”, с площ от 3 440 кв.м.;
трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:
за курортен хотел, почивен дом; при съседи: ПИ №№ 11538.13.929, 11538.13.21,
11538.13.274, 11538.13.168, 11538.13.928. Пазарната стойност на имота е 366 291
лв. (триста шестдесет и шест хиляди двеста деветдесет и един лева). Правата на
съделителите са както следва: за Е.Г.З. – 60/258 идеални части; за Т.В.М. –
40/258 идеални части; за Н.В.С. – 40/258 идеални части, за „ЗОРА ФЕНИКС” ЕООД –
40/258 идеални части, за М.Т.П. – 24/258 идеални части, за В.Т.Д. – 24/258
идеални части, за П. Н. Р. – 15/258 идеални части, и за Г.Х.Р. – 15/258 идеални
части.
Отхвърлен е иска на П.Н.Р. с ЕГН **********
и Г.Х.Р. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: град Н., улица Х. К. № *, за осъждане на „ЗОРА
ФЕНИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Несебър,
к.к. Слънчев бряг – запад, административен център „Сапфир”, етаж 3, адрес за
кореспонденция град Бургас, улица Константин Величков № 34, етаж 4,
представлявано от управителя Д.Г.Х., да им заплати сумата в размер на 10 000
лева, представляваща обезщетение за ползването на имота за 2014-а и 2015-а
година, от ползването на което е бил лишен Х. Г. Р. с ЕГН **********, починал
на **.0*.20**г., съобразно припадащата му се част
от имота, ведно със законната лихва, считано от предявяване на претенцията – 24.02.2016г., до окончателното изплащане на
сумата, както и мораторна лихва в размер на 857,11 лв. за
периода от 22.04.2015г. до 23.02.2016г., като неоснователна и недоказана.
Осъдена е Е.Г.З.
с ЕГН **********, от град
Н., улица О. П. № **, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка
на Несебърския районен съд сумата в размер на 3 407,36 лв. (три хиляди
четиристотин и седем лева и 36 ст.), представляваща дължима държавна такса.
Осъдена е Т.В.М.
с ЕГН **********, от град С., улица Д. № *, вход *,
етаж *, ал.**, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт
по сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на 2 271,56 лв. (две
хиляди двеста седемдесет и един лева и 56 ст.), представляваща дължима държавна
такса.
Осъдена е Н.В.С.
с ЕГН **********, от град С., ж.к. Л.,
блок ***, вход *, етаж **, ап.***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на 2
271,56 лв. (две хиляди двеста седемдесет и един лева и 56 ст.), представляваща
дължима държавна такса.
Осъдено е „ЗОРА ФЕНИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, административен център
„Сапфир”, етаж 3, адрес за кореспонденция: град Бургас, улица Константин
Величков № 34, етаж 4, представлявано от управителя Д.Г.Х., ДА ЗАПЛАТИ в полза
на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на 2 271,56 лв. (две хиляди
двеста седемдесет и един лева и 56 ст.),
представляваща дължима държавна такса.
Осъдена е М.Т.П. с ЕГН **********, от град П., улица С. № ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка
на Несебърския районен съд сумата в размер на 1 362,96 лв. (хиляда триста
шестдесет и два лева и 96 ст.), представляваща дължима държавна такса.
Осъдена е В.Т.Д. с ЕГН **********, от град П., улица С. № ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка
на Несебърския районен съд сумата в размер на 1 362,96 лв. (хиляда триста
шестдесет и два лева и 96 ст.), представляваща дължима държавна такса.
Осъдена е П.Н.Р. с ЕГН **********, от град Н., улица Х. К. № *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на
851,84 лв. (осемстотин петдесет и един лева и 84 ст.), представляваща дължима
държавна такса.
Осъден е Г.Х.Р. с ЕГН **********,от град Н., улица Х.К. № *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд
сумата в размер на 851,84 лв. (осемстотин петдесет и един лева и 84 ст.),
представляваща дължима държавна такса.
Постъпила е
въззивна жалба от П.Н.Р. с ЕГН **********
срещу решението в частите, с които делбата е извършена чрез изнасяне на
делбения имот на публична продан и в тежест на
жалбоподателката е определена дължима държавна такса. Във въззивната жалба се
твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като съдът е допуснал
неправилно приложение на материалния закон и процесуални нарушения, като
необосновано не е приложил разпоредбата на чл.353 от ГПК. Твърди се, че съдът е
следвало да допусне нова експертиза за изясняване на
поделяемостта на имота, като е следвало да изчака приключване на процедурата по
чл.201 от ЗУТ и да упражни контрол за законосъобразност по отношение на процеса
по одобряване от общината на проектите за разделяне на имота. Изтъква се като
нарушение на съда и това, че на съделителите не е била дадена
възможността да приключат процедурата по поделяемостта на делбения имот пред
общината. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част, за
допускане на повторна експертиза за изследване на поделяемостта на имота от
вещи лица геодезист и архитект, след което спорът да бъде решен по същество с извършване на делбата при условията на чл.353
от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от процесуалния
представител на ищците П.Н.Р. с ЕГН **********
и Г.Х.Р. с ЕГН ********** - адв. Петър Атанасов, срещу решението в
частта, с която е изнесен на публична продан процесния
имот. Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като
районният съд е направил необосновани правни изводи,
като е приел, че имотът е възстановил статута си на земеделска земя. Твърди се,
че съдът е бездействал при изясняване на възможността за поделяемост на имота и
не е дал задължителни указания по чл.201 от ЗУТ – за изменение на плана за регулация. Твърди се, че съдът е допуснал и
процесуално нарушение като не е предоставил възможност на страните за
евентуално потвърждаване на решението за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. Направено е
искане за отмяна на решението в обжалваната част и за решаване на въпроса по
същество с извършване на делбата по реда на чл.353 от ГПК. Направено е искане за назначаване
на комплексна СТЕ за изясняване на въпроса за поделяемостта на имота, по
въпроси, за които е посочено, че ще бъдат допълнително поставени, а в случай,
че се приеме, че имотът е възстановил статута си на зем.земя
е направено искане да бъде дадена възможност за осъществяване на процедурата по
пар.30,ал.1 от ПЗР към ЗИД на Закона
за посевния и посадъчен материал.
Постъпила е
въззивна жалба от Е.Г.З. с ЕГН **********,
чрез процесуален представител адв.
Иванова,
срещу частите от решението, с които делбата е извършена чрез изнасяне на делбения
имот на публична продан и е определена пазарната цена
на имота в размер на 366 291 лв., като в тежест на жалбоподателката е
определена дължима държавна такса. Твърди се, че решението в обжалваната част е
неправилно като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон.
Изложено е подробно становище по твърдения на жалбоподателката за погрешен
извод на съда относно това, че към момента на постановяване на решението имотът
е със статут на земеделска земя и е неподеляем.
Изложени са съображения и срещу определената пазарна стойност на процесния
имот, като се твърди, че тя е завишена. Твърди се, че районният съд
необосновано е отказал събирането на доказателства за проследяване на статута на имота, с което е
допуснал съществено процесуално нарушение рефлектиращо върху крайния съдебен
акт. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните
части и за извършване на делбата по вариант първи от заключението на вещо лице
Минков, чрез поставяне в дял на обособените части от делбения имот по този
вариант, за определяне на друга пазарна стойност на делбения имот – съответно –
друг размер на дължимата държавна такса. Направено е искане съдът да
задължи гл.архитект и кмета на Община – Несебър да
финализират започнатата процедура по чл.201 от ЗУТ, и за допускане на съдебно-техническа
експертиза за отговор на седем поставени въпроса относно изясняване на статута
на процесния имот.
Постъпила е
въззивна жалба от М.Т.П. с ЕГН **********,
срещу решението в частите, с които делбеният имот е изнесен на публична продан и е определена неговата пазарна стойност.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно,
тъй като не е съобразено с изразеното от страните
желание за извършване на делбата чрез поставяне на реални дялове на
съделителите и извършените от тях действия по делото в подкрепа на това искане.
Твърди се, че съдът не е предоставил възможност на съделителите да осъществят
докрай всички производства по обособяване на отделни дялове от делбения имот,
възразено е срещу изводите на съда относно статута на
процесния имот като земеделска земя. Твърди се, че не е изследвана възможността
по пар.30, ал.1 от ПЗР към ЗИД на Закона за посевния и посадъчен материал за
потвърждаване на решението за промяна на предназначението на земеделска земя за
неземеделски нужди . Направено е искане за отмяна на
решението в обжалваните части и постановяване на решение, с което процесният
имот да бъде реално поделен между съделителите.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили отговори по
въззивните жалби.
Въззивните
жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирани
лица и са допустими.
С решението
в обжалваните части Несебърският районен съд се е произнесъл по иск за
извършване на съдебна делба, във втора фаза на делбеното производство.
Предвид
задължението на съда служебно да изследва актуалния статут на делбения имот, пазарната
му стойност, както и възможността за неговата поделяемост, въззивният съд е
допуснал комбинирана съдебно-техническа и оценъчна експертиза от вещи лица
геодезист и техник – оценител.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилите
въззивни жалби, направените искания и възражения и събраните по делото
доказателства, намира следното :
С влязло сила
решение № 70 / 05.06.2015 год. по гр.д.№ 903/2014 год. по описа
на Несебърския районен съд е допусната съдебна
делба между Х. Г. Р., Т.В.М., Н.В.С., М.Т.П., В.Т.Д., Е.Г.З. и „ЗОРА ФЕНИКС”
ЕООД, по отношение на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
11538.13.27 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свети Влас,
община Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-48 / 03.10.2005г. на Изпълнителния
директор на АГКК, адрес на поземления имот: град Свети Влас, местност
„Козлука”, с площ от 3 440 кв.м.; трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: за курортен хотел, почивен дом; при
съседи: ПИ №№ 11538.13.929, 11538.13.21, 11538.13.274, 11538.13.168,
11538.13.928, при следните квоти от правото на собственост: 30/129 идеални
части за Е.Г.З., по 20/129 идеални части за всеки от Т.В.М., Н.В.С. и „ЗОРА
ФЕНИКС” ЕООД, 15/129 идеални части за Х. Г. Р., и по 12/129 идеални части за
всяка от М.Т.П. и В.Т. Д.. В хода на процеса, на **.0*.20** год., е починал съделителя Х. Г. Р. Като страни по делото са конституирани наследниците му по закон:
П.Н.Р. и Г.Х.Р.
Пред
първоинстанционния съд съделителите са изразили становищата и исканията си за
реално поставяне в дял в случай на поделяемост на процесния имот, ангажиали са
доказателства.
Съделителите, както
и районния съд са извършили съответни процесуални действия за изследване на
възможността за поделяемост на делбения имот.
Видно от
представена по делото заповед № 943/13.11.2006 год. за имот пл. №013027 в
землището на гр.Свети Влас, месността „Козлука“ с площ от 3441 кв.м., който съответства
на имота, за който е допусната делба е одобрен частичен ПУП /подробен
устройствен план/ – ПЗ /план за застрояване/.
Съгласно
заключението на вещо лице Димитров прето от районния съд процесният имот с
идентификатор 11538.13.27 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свети Влас, община
Несебър, с адрес на поземления имот: град Свети Влас,
местност „Козлука”, с площ от 3 440 кв.м.; трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за
курортен хотел, почивен дом, попада в район с големи хотели, магазини , паркинги и супермаркети.
Районът е с изградена инфраструктура – водопровод , ел.инсталации, а улиците са
с трайна пътна настилка. На изток и на север имота граничи с асфалтов път, на
запад – с паркинг на супермаркет , а на юг – с друг поземлен имот. Вещото лице
сочи, че от процесния имот могат да бъдат обособени седем нови поземлени имота
съобразно дяловете на съделителите, в какъвто смисъл е направено предложение по
приложена скица. Съгласно заключението на вещото лице средната пазарна стойност
на имота е 366 291 лв.
Съгласно
заключението на вещо лице Минков прието от районния съд след заключението на
вещо лице Д., са изготвени шест варианта за обособяване на отделни дялове и са
представени скици. Съгласно заключението на вещото лице Минков пазарна стойност
на имота е 330 417 лв. Районният съд е изпратил заключението на вещото лице
Минков по първи и втори вариант за становище по поделяемостта на Община -
Несебър. Община – Несебър е изпратила до съда решение на ОЕСУТ от 12.10.2016
год. след което съдът е указал на ищците да внесат за съгласуване и одобрение в
Община – Несебър проект за изменение на действащия план за регулация съобразно
предложения от вещото лице Минков вариант първи от заключението.
В съда е постъпило
становище от гл. архитект на Община – Несебър, в който е посочено, че
предложените от вещо лице Минков варианти са законосъобразни по отношение на
изискването на чл.19 от ЗУТ, но към момента за имота не е налице ПУП – ПР /план
за регулация/. Посочено е, че е внесен проект за ПУП – ПР за процесния имот.Копие
от проекта е представен по делото.
С писмо получено в
районния съд на 08.12.2017 год. главния архитект на Община – Несебър е уведомил
съда, че при условията на чл.201, ал.1 от ЗУТ общинската администрация може да
даде становище само за урегулирани поземлени имоти, с цел образуване на нови
урегулирани поземлени имоти. Изрично е посочено, че имотът предмет на делба не
е урегулиран поземлен имот, тъй като за него в допустимото от закона изключение
е одобрен и влязъл в сила единствено ПУП – план за застрояване, но не е одобрен
ПУП - план за регулация. Посочено е, че становище за поделяемост не може да се
даде без преди това да е одобрен план за регулация в хипотезата на чл.16 от ЗУТ
– първа регулация. Посочено е, че са налице множество пречки за одобряване на
внесеното във връзка с делбата предложение за ПУП-ПР за процесния имот, а
именно : невъзможност да бъде осигурен
достъп до улица, не е налице съгласие на всички съделители за одобряване на
внесения проект, с оглед промените на границите на имота при одобряване на ПУП
– ПР е необходимо сключването на сделки за прилагане на ПУП, каквито в случая
не са налице, като в този смисъл не е налице и отразяване от СГКК за
съгласуваност на представените проекти. Посочено е също, че срокът на правното
действие на решението за промяна на предназначението на имота е изтекъл, което
също е пречка за продължаване на процедурата по одобряване на ПУП-ПР.
От заключението на
приетата от въззивния съд комбинирана съдебно – техническа експертиза извършена
от вещи лица Г. и К. се установява, че за местността „Козлука“, землището на
гр.Свети Влас, Община – Созопол, където попада процесния имот не е одобрен общ план за регулация,
поради което територията не е урегулирана. В нея имотите са били земеделски и
са възстановени като земеделски земи, а собствениците самостоятелно са предприемали
действия за промяна на предназначението им. Съсобствениците на процесния имот
отразен към момента на възстановяването с №
13027 са възложили изготвяне на ПУП
с цел промяна на презназначението му и със заповед № 943/13.11.2006 год. на
кмета на Община – Несебър е одобрен частичен ПУП – План за застрояване за имот № 13027 по к.к. на гр.Свети Влас с
отреждане на „Ок Хотели“ и установяване на новопредвидена застройка с посочени
в заповедта устройствени показатели. С решение
№ 13 / 14.12.2006 год. на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗООЗ при МЗГ е
променено предназначението на същия имот, отразен в кадастралната карта като
имот 11538.13.27, от земеделки, за изграждане на обект „Хотелски сгради“ в
землището на гр.Свети Влас. Посочено е, че за Община – Несебър има изработен
ТУП /териториално устройствен план/ одобрен със заповед от 1997 год., в който
местоположението на отделните имоти не е отразено. До момента няма изработен и
одобрен ОУП /общ устройствен план/. По
ТУП процесният имот попада в зона, предвидена за разширяване на курортна зона,
но по смисъла на чл.7 от ЗУТ и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ не
попада в урбанизирана територия. Делбеният имот не попада в регулацията на
гр.Свети Влас и не е урегулиран, макар да отговоря на изискванията за УПИ по
площ и лице. Посочено е, че за имота няма последващи решения на комисията по
чл.17, ал.1, т.1 от ЗООЗ при МЗГ, поради което на осн. чл.24 , ал.5 от ЗООЗ
решението от 2006 год. за промяна на предназначението е загубило правна
стойност и към момента имота има статут
на земеделска земя. Имотът не е застроен и не е ограден. Вещите лица са
определили актуалната пазарна цена на
имота в размер на 237 100 лв.
Разпоредбата на чл.
24, ал.5 от ЗОЗЗ (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) сочи, че решението за промяна на
предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато: 1. в
тримесечен срок от съобщаването по реда на чл. 24а не е заплатена таксата по
чл. 30, или 2. в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на
предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта,
или 3. в 6-годишен срок от влизането в
сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е
започнало. § 27,
ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 39 от 2011
г.; изм., бр. 22 и 91 от 2012 г.) сочи, че когато към влизането в сила на този
закон решението за промяна предназначението на земеделска земя не е отменено по
чл. 35 с влязъл в сила административен акт или с акт на съда, то запазва
действието си в следните срокове: 1. до изтичане на тригодишен срок от
влизането му в сила - когато процедурата за отчуждаване на земята за държавни
или общински нужди не е започнала, или 2.
до изтичане на 6-годишен срок от влизането му в сила / на закона/ - когато
изграждането на обекта не е започнало.
Както е посочил и
районния съд, предвид разпоредбите на закона цитирани по-горе, промененият статут на поземления имот съгласно решение № 13 /
14.12.2006 год. на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗООЗ при МЗГ, не е запазил действието си, а считано от 24.05.2017 г. е възстановен статута на имота на земеделска
земя.
Възражението
направено с въззивните жалби, че е запазен статута на имота на урбанизирана
територия не може да бъде споделено, тъй като е в противоречие с цитираните
по-горе разпоредби на ЗОЗЗ, а също – за имота не е одобрен план за регулация.
Промяната в статута
на процесния имот е станала след постановяване на решението за допускане на
делбата. Тази промяна следва да бъде взета предвид от делбения съд, но тъй като
не води до създаване на нов обект на собственост, единствено възниква
необходимост да бъде отразена при описанието на имота към момента на извършване
на делбата.
Предвид горното
съдът намира, че преценката за поделяемост на имота следва да се извърши, като
се вземе предвид актуалния статут на имота към момента. Тъй като имотът няма
характера на урегулиран поземлен имот по смисъла на ЗУТ разпоредбата на чл.201,
ал.1 от ЗУТ е неприложима – т.е. при липсата на първоначален УПИ няма как да
бъде изследвана възможността за образуване на нови урегулирани поземлени имоти.
Невъзможността към момента да бъде извършено първоначално урегулиране на имота
произтича преди всичко от липсата на съгласие на всички съделители за
предприемане на необходимите по закон действия, които изискват такова съгласие,
за прокарване на първоначална регулация, както и от липсата на други
предпоставки подробно описани в последното становище на гл.архитект на общината
- описано по-горе.
С оглед актуалните
характеристики на имота се установява, че не могат да се обособят дялове в натура, които да отговарят на изискванията на чл.72 от ЗН,
във връзка с чл.7 от ЗСПЗЗ.
Процесният имот е
неподеляем, поради което делбата следва да бъде извършена по реда на чл.353 от ГПК. В този смисъл настоящият съд
споделя изцяло мотивите на районния съд и предпраща към тях на осн. чл.272 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.348 от ГПК когато имотът е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична
продан. Процесният имот е неподеляем и не може да бъде поставен в едни от
дяловете, поради което следва да бъде изнесен на публична подан.
При постановяване
на решение по чл.348 от ГПК, посочването на цената на имота не е задължителен
елемент от диспозитива на съдебното решение, но има значение за определяне на
дължимите държавни такси от съделителите.
При определяне на
дължимите държавни такси от съделителите на основание чл.8 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата от ГПК, настоящият съд взе предвид актуалната пазарна цена на делбения имот,
която съгласно приетото заключение е 237 100
лв.
Съобразно дяловете
си съделителите дължат следните държавни такси : П.Н.Р. – сумата в размер на 551,40 лева, Г.Х.Р. – сумата в размер на 551,40 лева, Е.Г.З. – сумата в размер на 2205,60 лева, Т.В.М. – сумата в размер на 1470,40 лева, Н.В.С. – сумата в размер на 1470,40 лева, „ЗОРА ФЕНИКС” ЕООД – сумата в размер на 1470,40 лева, М.Т.П. – сумата в размер на 882,23 лева, и В.Т.Д. – сумата в размер на 882,23 лева.
Горното сочи, че в
обжалваната част, с която спорът е решен по същество от районния съд чрез
изнасяне на процесния имот на публична продан, решението като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Поради промяната в актуалната
пазарна цена на имота се налага отмяна на решението в частите, с които е посочена пазарната
стойност на имота - 366 291 лв. и на базата на тази стойност са определени дължимите от
съделителите държавни такси. В тези части следва произнасяне по същество от
настоящия съд с посочване на актуалната пазарна цена на имота от 237 100
лв. и осъждане на всеки от съделителите да заплати дължавни такси по сметка на
Бургаския окръжен съд в размерите посочени по-горе.
За разноските
направени във въззивното производство освен особеностите на делбеното
производство следва да се вземат предвид и правила по чл.78 от ГПК. В случая
единствено искане за разноски е направила съделителката Е.Г.З., чиято жалба се
явява частично основателна – в частта относно пазарната цена на делбения имот и
размерите на държавните такси. В тези части благоприятните последици са за
всички съделители. Останалите жалбоподатели обаче, също са навели възражения
относно размерите на държавните такси, поради което и техните жалби са
основателни в тези части. Ето защо съделителите подали въззивни жалби не следва
да дължат разноски на Е.З.. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК
направените от З. разноски пред въззивния съд са в размер от общо 2803,68 лв.,
от които 1703,68 лв.- платена държавна такса, 1000 лв. – платено адвокатско
възнаграждение и 100 лв. платен депозит за СТЕ. Съдът съобрази изхода от делото
и обстоятелството, че жалбата на лицето е основателна само в частта за
актуалната пазарна цена на делбения имот, поради което намира, че останалите
съделители, които не са подали въззивни жалби дължат на тази съделителка
половината от сумата платена за адвокатско възнаграждение – т.е сумата от 500
лв., както и половината от платения депозит за извършване на СТЕ – т.е. общо
сумата от 550 лв., която следва да бъдат осъдени да и заплатят. В останалата
част относно платената държавна такса, разликата в платеното адвокатско
възнаграждение и в платения депозит за вещи лица, претенцията е неоснователна и
не следва да бъде уважена, тъй като няма основание тези разходи да бъдат възложени
в тежест на другите съделители.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 44 / 20.03.2018 год. по гр.д. № 903 / 2014 год.
по описа на Несебърския районен съд, В
ЧАСТИТЕ, с които :
Е посочена пазарната стойност на имота - 366 291 лв. (триста шестдесет и шест
хиляди двеста деветдесет и един лева)., като :
Е осъдена Е.Г.З. с ЕГН **********, от град Н., улица О.П. № **, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на 3
407,36 лв. (три хиляди четиристотин и седем лева и 36 ст.), представляваща
дължима държавна такса.
Е осъдена Т.В.М. с ЕГН **********, от град С., улица Д. № *, вход *,
етаж *, ал.**, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт
по сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на 2 271,56 лв. (две
хиляди двеста седемдесет и един лева и 56 ст.), представляваща дължима държавна
такса.
Е осъдена Н.В.С. с ЕГН **********, от град С., ж.к. Л., блок ***, вход *,
етаж **, ап.***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт
по сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на 2 271,56 лв. (две
хиляди двеста седемдесет и един лева и 56 ст.), представляваща дължима държавна
такса.
Е осъдено „ЗОРА ФЕНИКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Несебър, к.к. Слънчев бряг
– запад, административен център „Сапфир”, етаж 3, адрес за кореспонденция: град
Бургас, улица Константин Величков № 34, етаж 4, представлявано от управителя Д.Г.Х.,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд
сумата в размер на 2 271,56 лв. (две хиляди двеста седемдесет и един лева и 56 ст.), представляваща дължима държавна такса.
Е осъдена
М.Т.П. с ЕГН **********, от град
П., улица С. № ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на 1
362,96 лв. (хиляда триста шестдесет и два лева и 96 ст.), представляваща дължима
държавна такса.
Е
осъдена В.Т.Д. с ЕГН **********,
от град П.,
улица С. № ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на
Несебърския районен съд сумата в размер на 1 362,96 лв. (хиляда триста
шестдесет и два лева и 96 ст.), представляваща дължима държавна такса.
Е
осъдена П.Н.Р. с ЕГН **********,
от град Н., улица Х. К. № *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд
сумата в размер на 851,84 лв. (осемстотин петдесет и един лева и 84 ст.),
представляваща дължима държавна такса.
Е
осъден Г.Х.Р. с ЕГН **********,
от град Н., улица Х. К. № *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд
сумата в размер на 851,84 лв. (осемстотин петдесет и един лева и 84 ст.),
представляваща дължима държавна такса.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА :
Пазарната стойност
на имота е 237 100 лв. /двеста
тридесет и седем хиляди и сто лева/.
ОСЪЖДА Е.Г.З. с ЕГН **********, от град Н., улица О. П. № ** да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса върху
стойността на дяла, в размер на 2205,60
лв. /две хиляди двеста и пет лева и
шестдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Т.В.М. с ЕГН **********, от град С., улица Д. № *,
вход *, етаж *, ал.**, да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд държавна такса върху стойността на дяла, в размер на 1470,40 лв./хиляда четиристотин и
седемдесет лева и четиридесет стотинки /.
ОСЪЖДА Н.В.С. с ЕГН **********, от град С., ж.к. Л.,
блок ***, вход *, етаж **, ап.*** да заплати по сметка
на Бургаския окръжен съд държавна такса върху стойността на дяла, в размер на 1470,40 лв./хиляда четиристотин и
седемдесет лева и четиридесет стотинки /.
ОСЪЖДА „ЗОРА ФЕНИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, административен център
„Сапфир”, етаж 3, адрес за кореспонденция: град Бургас, улица Константин
Величков № 34, етаж 4, представлявано от управителя Д.Г.Х. да заплати по сметка
на Бургаския окръжен съд държавна такса върху стойността на дяла, в размер на 1470,40 лв./хиляда четиристотин и
седемдесет лева и четиридесет стотинки /.
ОСЪЖДА М.Т.П. с ЕГН **********, от град П., улица С. № *** да заплати по
сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса върху
стойността на дяла, в размер на 882,23
лв. /осемстотин осемдесет и два лева
и двадесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА В.Т.Д. с ЕГН **********, от град П.,
улица С. № ***, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса върху
стойността на дяла, в размер на 882,23
лв. /осемстотин осемдесет и два лева
и двадесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА П.Н.Р. с ЕГН **********, от град П., улица С. № ***, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса върху
стойността на дяла, в размер на 551,40
/ петстотин петдесет и един лева и четиридесет стотинки/.
ОСЪЖДА Г.Х.Р. с ЕГН **********, от град Н., улица Х. К. № *, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд
държавна такса върху стойността на дяла, в размер на 551,40 / петстотин петдесет и един лева и четиридесет стотинки/.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44 / 20.03.2018 год. по гр.д. № 903 / 2014 год. по описа на Несебърския районен
съд, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с
която :
Е изнесен на публична продан следния недвижим имот,
който според действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на град Свети
Влас, община Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-48 / 03.10.2005г. на
Изпълнителния директор на АГКК се индивидуализира като Поземлен имот с
идентификатор 11538.13.27 (единадесет хиляди петстотин тридесет и осем точка тринадесет
точка двадесет и седем), адрес на поземления имот: град Свети
Влас, местност „Козлука”, с площ от 3 440 кв.м.; трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за курортен хотел, почивен
дом; при съседи: ПИ №№ 11538.13.929, 11538.13.21, 11538.13.274,
11538.13.168, 11538.13.928, а съгласно
чл. 24, ал.5 от ЗОЗЗ (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.), вр. § 27, ал. 3 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 39 от 2011 г.; изм., бр.
22 и 91 от 2012 г.), с възстановен статут на
земеделска земя,
При правата на съделителите, както следва: за Е.Г.З.
– 60/258 идеални части; за Т.В.М. – 40/258 идеални части; за Н.В.С. – 40/258
идеални части, за „ЗОРА ФЕНИКС” ЕООД – 40/258 идеални части, за М.Т.П. – 24/258
идеални части, за В.Т.Д. – 24/258 идеални части, за П. Н. Р. – 15/258 идеални
части, и за Г.Х.Р. – 15/258 идеални части.
ОСЪЖДА Т.В.М. с ЕГН **********, от град С., улица Д. № *, вход *, етаж *,
ал.**, Н.В.С. с ЕГН **********, от град С., ж.к. Л., блок ***, вход *,
етаж **, ап.***, „ЗОРА ФЕНИКС” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад,
административен център „Сапфир”, етаж 3, адрес за кореспонденция: град Бургас,
улица Константин Величков № 34, етаж 4, представлявано от управителя Д.Г.Х. и В.Т.Д.
с ЕГН **********, от град П., улица С. № ***, да заплатят на Е.Г.З. с ЕГН **********, от град Н., улица О. П. № ** направени пред
въззивния съд разноски общо в размер на 550
лв./петстотин и петдесет лева/.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, с касационна жалба, в едномесечен
срок от връчване на препис от него на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.