О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
Габрово, 21.01.2019
г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д
А
Габровският окръжен съд в закрито съдебно
заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
като
разгледа докладваното от съдия Миланези в. ч. гр. д. № 16 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано
е по подадена частна жалба от "Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу
разпореждане постановено по ч. гр. д. № 1343/2018 г. по описа на Районен съд -
Габрово, в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение срещу С.М.К., за сумите както следва: 56, 25
лв. договорна лихва, 31, 25 лв. такса за
оценка досие, 141, 19 лв. такса услуга "Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, 328, 92
лв. такса услуга "Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на кредитополучателя, 132, 51 лв. обезщетение за забава, както
и 25 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В
жалбата се излага, че съдебният акт, в обжалваната част, е неправилен и
необоснован, постановен при нарушение на материалния закон. Неправилно
районният съд е приел, че не са изпълнени указанията за внасяне на ДТ. Такава
била внесена в размер на сумата 25 лв. и не се дължала допълнителна държавна
такса в указания от съда размер от 125 лв., определена както по исковите
производства за всяка от претенциите за суми. Неправилно било прието, че
клаузата от договора за размера на ГПР противоречи на закона и добрите нрави.
Излагат се доводи, че процесния договор е сключен след изменението на ЗПК, в
сила от 25.07.2014 г. и размера на ГПР бил съобразен с разпоредбите на закона.
Липсват мотиви на съда в частта, в която приел, че клаузата за ГПР е нищожна и
влече нищожност на целия договор. Неоснователно било определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 25 лв., а не на 50 лв., който бил минималния
съгласно чл. 26 от Наредбата за правната помощ.
Моли
да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде Заповед за
изпълнение и за сумите, претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК,
за които е налице отказ.
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 413, ал. 2 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
От
приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч. гр.
д. № 1343/2018 г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по постъпило
заявление по чл. 410 ГПК
от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД- София, срещу длъжника С.М.К.
за парични вземания по договор за потребителски кредит, цедирани на заявителя.
С
Разпореждане № 3494/04.07.2018 г. РС- Габрово е указал на заявителя, че в
тридневен срок следва да отстрани
нередовности : да посочи обстоятелствата, на които основава вземането си
за договорна лихва - размера на ГПР и
ГЛП по договора за кредит и да внесе още 125 лева ДТ- по 25 лева за всеки
претендиран интерес.
С
молба от 07.08.2018 г. заявителя е посочил размера на ГПР 48 % и на
ГЛП 31,82 % и че е внесъл дължимата за производството държавна такса, тъй като
в заповедното производство таксата не се начислява за всяка сума поотделно и не
е в посочения от ГРС размер, а е в размера, внесен със заявлението - 25 лв.
Районният
съд е разпоредил със заповедта по чл. 410 ГПК
длъжникът да заплати на заявителя сумата 691, 70 лв. главница, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението и 50 лева разноски- 25 лева ДТ и 25 лева
юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлил претенцията за сумите: 56, 25
лв. договорна лихва, 31, 25 лв. такса за оценка досие, 141, 19 лв. такса услуга
"Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя, 328, 92 лв. такса услуга "Кредит у дома" за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, 132, 51
лв. обезщетение за забава, както и 25 лв. юрисконсултско възнаграждение, поради
неизправяне нередовностите на заявлението в тези части - невнасяне на
необходимата ДТ върху тези отделни интереси и поради противоречие със закона и
добрите нрави на клаузата за ГПР от 49 % по договора за потребителски кредит,
която е нищожна и влече нищожност на целия договор, при което потребителя връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи съгласно чл. 23 ЗПК.
Разпореждането
в обжалваната отхвърлителна част е неправилно и следва да бъде отменено по
следните съображения:
Подаденото
по ч. гр. д. № 1343/2018 г. по описа на Габровски районен съд заявление по чл. 410 ГПК отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК .
От
приложения към заявлението платежен документ е видно, че е внесена за
заповедното производство държавна такса от 25 лв. Размерът на внесената от
заявителя държавната такса е съобразен с разпоредбата на чл. 12, ал. 1
от ТДТГПК, съгласно която по заявлението за издаване на заповед се
събира държавна такса в размер на 2 % върху интереса, но не по-малко от 25 лв.
В случая заявеният интерес, формиран от сбора на отделните вземания, обуславя
като дължим минималния размер на държавната такса по чл. 12, ал. 1 от Тарифата.
Неправилно
районният съд е приел, че дължимата такса по заявлението следва да се изчисли
като по исково производство, по правилата на чл. 72, ал. 1 ГПК, върху всеки
претендиран интерес и е указал на заявителя да довнесе ДТ в размер на 125 лв. (по
25 лв. върху всеки интерес и при вече
внесена държавна такса от 25 лв., с подаване на заявлението).
По
въпроса за таксите в заповедното производство ВКС е дал категоричен и
непротиворечив отговор, напр. определение № 379/11.05.2010 г. по ч. т. д. №215/2010
г. І ТО ТК, ВКС, в следния смисъл: когато с едно заявление по чл. 410 ГПК
се иска издаване на заповед за изпълнение за заплащане на повече от едно
вземане за парични суми, държавната такса се определя в размер на 2 % върху
интереса, а не върху цената на всяка претенция. Интересът се формира като сбор
от размера на всички заявени вземания - напр. главница плюс лихви.
Предвид
изложеното по ч. гр. д. № 1343/2018 г. на ГРС заявителят не дължи довнасяне на
указаната от заповедния съд допълнителна държавна такса от 125 лв. и неправилно
обжалваното разпореждане по чл. 413, ал. 2 ГПК на ГРС е обосновано с
невнасянето на такава такса.
Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал. 2
от ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията посочени в чл. 127, ал. 1
от ГПК – да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основава искането. В производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно
представени такива – в този смисъл т. 2б от ТР №4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013
г. на ВКС. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена
до проверка на твърденията изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа
надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.
В
случая в подаденото заявление по чл. 410 ГПК в т. 9 е посочен вида и размера на
всяко от претендираните парични вземания като главница, договорна лихва, неустойка,
такса разходи за събиране на и такса разход за дейност на служител по договора
за потребителски кредит, а изложените в т. 12 обстоятелства обосновават
възникнали правоотношения по договор за кредит и за цесия, на основание на
които се претендират посочените в заявлението вземания. Изложените в т. 9 и т. 12
от заявлението твърдения съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер
на всяко от претендираните вземания и дават основание да се приеме, че същите
са индивидуализирани и не следва да се изисква от заявителя посочването на
допълнителни данни. От външна страна е налице формална редовност на
заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за заявените вземания.
При
посочените в заявлението обстоятелства, на които заявителя основава вземането
си за главница, такси и лихви, необосновано районният съд е приел, че
претенцията за сумите от 56, 25 лв. договорна лихва, 31, 25 лв. такса за оценка досие, 141, 19 лв.
такса услуга "Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя, 328, 92 лв. такса услуга "Кредит у
дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя, 132, 51 лв. обезщетение за забава, следва да се отхвърли
поради противоречие със закона и добрите нрави на клаузата за ГПР по договора
за заем, която е нищожна и влече нищожност на целия договор, при което
потребителя връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други
разходи- чл. 23 ЗПК.
При
данните, посочени от заявителя и съгласно правомощията на съда по чл. 410 ГПК
при дадените указания в т. 2б от ТР №4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, предвид фазата, на която се намира производството – развиващо се
като формално и едностранно на този етап, без събиране на доказателства и
предоставена на страните възможност за становище, не може да се обоснове
извода, че посочените от заявителя обстоятелства относно претенциите за
договорна и мораторна лихва, с оглед техните размер, заявения период, за който
се претендират и размера на непогасената главница, сочат на противоречие със
закона и добрите нрави на договорните клаузи, на основание на които се
претендират. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити
интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в исково
производство вече съдът ще разполага с договорите и ще може да преценява точно
и подробно клаузите от същите.
На
основание гореизложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени и на
заявителя да се издаде заповед за изпълнение и за процесните суми, за които е
отказано издаване.
Неправилно
районният съд е определил юрисконсултско възнаграждение в полза на заявителя в
размер под минимума. Същото е присъдено в размер на 25 лева, поради което
следва да се присъдят още 25 лева, за да е в размер на минимума съгласно чл. 26
от Наредбата за правната помощ.
На
жалбоподателя са дължими и разноските за въззивното производство в размер на 15
лв. внесена държавна такса.
Водим
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане от 08.08.2018г., обективирано в Заповед № 4146/08.08.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
по ч. гр. д. № 1343/2018г. на РС Габрово, с което е отхвърлено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД- София за издаване на заповед за изпълнение С.М.К., за
сумите както следва: 56, 25 лв. договорна лихва, 31, 25 лв. такса за оценка досие, 141, 19 лв.
такса услуга "Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя, 328, 92 лв. такса услуга "Кредит у
дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя, 132, 51 лв. обезщетение за забава, както и 25 лв.
юрисконсултско възнаграждение, вместо което ПОСТАНОВИ:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД- София,
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр. С, Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С.М.К., с ЕГН **********,*** за сумите: 56, 25
лв. договорна лихва, 31, 25 лв. такса за
оценка досие, 141, 19 лв. такса услуга "Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, 328, 92
лв. такса услуга "Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на кредитополучателя, 132, 51 лв. обезщетение за забава, задължения
по договор за потребителски кредит № *********/11.08.2015 г. и договор за цесия
и приложение към него 01.11.2017 г., както
и за сумата от 25 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (разликата над присъдения размер от 25 лв. до 50 лв.) по ч. гр. д. № 1343/2018г. на ГРС и за сумата от
15 лв. направени от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД разноски във въззивното производство за платена държавна такса
по частната жалба.
ВРЪЩА
делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповедта за изпълнение
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :