Р Е
Ш Е Н
И Е260146/24.3.2021г.
гр. ЯМБОЛ.24.03.2021..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........25.02.2021г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................Й.П.….....................................……...........и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА……………….....…...гр.дело N .378...
по описа
за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................................
Производството по делото е образувано по молба на Г. Ф.против
Х.Д.Д., с която молят на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса
за застраховането (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от КЗ да бъде осъден ответника, да
заплати на Г. ф. исковата сума от 1425,00 лв., представляваща изплатеното от Г.
ф. по щета №***г. обезщетение, ведно със законната лихва считано от дата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените
по делото разноски по посочена банкова сметка.
Ищецът
твърди, че на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а", от Кодекса за
застраховане(отм.), сега 557, ал.1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за
застраховане е изплатил по щета №***г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1425,00 лв. за увреден при ПТП,
настъпило на 02.02.2015г., по път ***, km 254+800, л.а. „*** " ДКН ***,
собственост на К. С. Д.
Виновен за катастрофата бил ответникът Х.Д.Д.,
който управлявайки собствения си л.а. „***" с ДКН ***, преминавайки по път
***,km 254+800, губи контрол над управлението на автомобила, навлиза в лентата
за насрещно движение и удря правомерно движещия се л.а. „*** " ДКН ***
като така причинява щети на л.а. „***“ в процесното ПТП.
В
нарушение на чл. 249 във вр . с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл.
483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност".
Ищецът
твърди още, че е поканил с РП №*** ответника да възстанови изплатеното от Г. ф.,
но и до днес лицето не е погасило задължението си.
В хода на
съдебното дирене исковата претенция се поддържа.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника, същият не се явява в съдебно заседание . От него е
постъпила молба вх.№ ***г. , в която прави възражение , че претенцията на ищеца
е погасена по давност.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът
прие за установено следното от фактическа страна.
В подкрепа на иска си ищецът е
представил зав.
копия от: протокол за ПТП № *** г. на МВР, Наказателно постановление № *** г.
на МВР, Наказателно постановление № *** г. на МВР, справка от базата данни на Информационен
център към Г. ф. , на база на подадени данни от
застраховотелните компании за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите от 21.03.2015 г.
уведомление за имуществени вреди от 04.02.2015 г. на „ГФ” – С., доклад по щета
за имуществени вреди № *** г. на „ГФ”,
заключителна техническа експертиза по щета № *** г., заключителна техническа експертиза щета № *** г. на „ГФ” техническа експертиза
по щета № *** г., техническа експертиза
по щета № *** г., 9 листа със снимки на л.а. рег. № ***, свидетелство за
регистрация Част І № ***от 17.12.2012 г. на МВР, преводно нареждане от
12.05.2015 г. за сумата от 1425.00 лв., покана за плащане изх. № *** ПДП и товарителница № *** г.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Т.к. по същество ответникът не
оспорва иска, съдът намира, че фактите изложени в него са доказани, както и
искът по основание и по размер. Относно направеното възражение за давност:
По въпросите за погасителната давност спрямо регресните
суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд съществува
задължителна практика, обективирана в т.14 от ППВС №7/77г. Тези въпроси се
разрешават непротиворечиво и в постановени по чл.290 ГПК решения на
ВКС - решение №*** от 21.10.2009г. по т.д. №***г., II т.о., решение №173 от
30.10.2009 г. по т.д. №455/2009г., II т.о., решение №53 от 16.07.2009г. по т.д.
№356/2008 г., I т.о., решение №2 от 02.02.2011г. по т.д. №206/2010г., II т.о.,
решение №15 от 04.02.2011г. по т.д. №326/2010г., II т.о. и др. ВКС приема, че
регресните суброгационни искове на застрахователя и Г. ф. се погасяват с
изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, която
започва да тече от момента, в който застрахователят, съотв. Г. ф.изплати
обезщетенията на правоимащите лица.
В случая, видно от представеното
преводно нареждане се установява, че ищецът е изплатил обезщетение по
процесната щета на К. С. Д. в размер на 1425лв. на 12.05.2015г. Исковата молба е постъпила в съда на 10.02.2020г., към
която дата не е изтекла общата петгодишна погасителна давност, поради което
направеното възражение съдът намира за неоснователно.
В съответствие с
гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца и направените в настоящото производство разноски, които са в
размер на 57.00лв. – платена държавна такса и 300лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено на осн.чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от гореизложеното , Я Р С
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Х.Д.Д.,
ЕГН ********** *** на осн. чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД да
заплати на Г. Ф, гр.С., ул.***, представляван заедно от *** Б. М. и С. С.
сумата от 1425.00лв., представляваща изплатено обезщетение от Г. ф. по щета № ***г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата
молба – 10.02.2020г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Х.Д.Д. на осн.чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на Г. Ф. направените по делото
разноски в размер на 57.00лв. – платена държавна такса и 300лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: