№ 848
гр. Бургас, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120202604 по описа за 2025 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на М. Г. Я. с ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление № 25-4058-000794/19.06.2025г., издадено от Началник сектор
към ОДМВР-Бургас, Сектор „Специализирани полицейски сили“, с което за нарушение на
чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.6, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като
моли за отмяна на постановлението.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките срока за обжалване, доколкото по
делото липсват данни, кога точно актът е бил връчен на жалбоподателя. В тежест на АНО е
да докаже кога актът е бил връчен на жалбоподателя, като в противен случай следва да се
приеме, че жалбата е подадена в срок, т.е. неяснотата относно това обстоятелство се тълкува
в полза на наказаното лице. В такъв смисъл е и Определение № 1162/30.6.2020г. по КНАХД
№ 1194/2020 г. Административен съд – Бургас. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 19.05.2025 г. около 15:45 часа свидетелят А. Б. изпълнявал служебните си
задължения в качеството си на служител в сектор „СПС“ на територията на гр. Бургас.
Свидетелят спрял за проверка мотоциклет марка „ХОНДА НЦ 700 Д“ с рег. № *, който се
движел в посока от ул. „Крайезерна“ към бул. „Яким Якимов“. Като водач и собственика на
мотоциклета бил установен жалбоподателят. При извършената визуална проверка
свидетелят Б. констатирал, че липсва тапата за намаляване на шума на мотоциклета.
1
За констатираното на място св. Б. съставил АУАН № 3756317, като записал, че
шумозаглушителното устройство е неизправно, тъй като системата за намаляване на шума е
очевидно изменена, квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 139, ал.1, т.1 от
ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал, като впоследствие депозирал
писмени възражения.
Въз основа на акта, на 19.06.2025 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН. Административнонаказващият
орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с
поведението си Я. е осъществил състава на нарушението по чл. 139, ал.1, т. 1 ЗДвП, поради
което му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, като също било
записано, че шумозаглушителното устройство е неизправно, тъй като системата за
намаляване на шума е очевидно изменена.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя
и свидетеля *, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН също е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съдът обаче намира, че постановлението не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт не е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, тъй
като вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
И в двата акта е записано, че шумозаглушителното устройство е неизправно, тъй като
системата за намаляване на шума е очевидно изменена. Следва да се отбележи, че тази
формулировка на практика представлява извод, оценка на актосъставителя и АНО. Не е
посочено обаче в какво се изразява това изменение, при което жалбоподателят всъщност е
лишен от възможността да се защити по какъвто и да е начин, тъй като не е наясно какво
точно се приема, че е изменено. Безспорно това накърнява правото на защита в съществена
степен, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното постановление. Едва в
съдебно заседание актосъставителят заяви, че липсвала т.нар. тапа за намаляване на шума.
Посочването едва на този етап от производството на конкретната неизправност обаче не е в
състояние да санира непълнотата на АУАН и НП.
2
На следващо място, съдът намира, че не се установява извършване на административно
нарушение от страна на жалбоподателя.
Както бе посочено, в обжалвания акт е записано, че системата за намаляване на шума е
очевидно изменена, което по смисъла на т.8.1.1. б. „б“ от приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от
Наредба Н-32 (неправилно в НП е посочен номер Н-31) от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за техническа изправност на ППС представлявало значителна техническа
неизправност. Съгласно посочените законови разпоредби е налице неизправност, когато част
от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва
или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото
на шума. От тълкуването на разпоредбата следва изводът, че за да е налице неизправност не
е достатъчно просто да е налице изменение на системата, а е необходимо това изменение да
е направено по такъв начин, че би оказало неблагоприятно въздействие върху нивото на
шума.
На първо място, видно е, че в АУАН и НП изобщо не е записано, че е налице
изменение, което би оказало неблагоприятно въздействие върху нивото на шума, т.е.
описаните действия на жалбоподателя всъщност не покриват признаците на каквото и да е
административно нарушение, поради което и не следва да се ангажира отговорността му.
На второ място, евентуалното оказване на неблагоприятно въздействие върху нивото
на шум е допълнителен факт от предмета на доказване, за който обаче не са ангажирани
никакви доказателства. Нещо повече, актосъставителят заяви, че мотоциклетът не е спрян от
движение, поради това, че е шумен, като не са измервани децибели. В този смисъл не се
доказва изменението да оказва неблагоприятно въздействие върху нивото на шума, а даже
обратното- може да се приеме, че всъщност такова въздействие не е налице, след като такава
преценка не е направена от актосъставителя.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че не законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на извършване на вмененото
нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4058-000794/19.06.2025г., издадено от
Началник сектор към ОДМВР-Бургас, Сектор „Специализирани полицейски сили“, с което
за нарушение на чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.6, т. 2 ЗДвП на М. Г. Я. с
ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3