Решение по дело №2315/2019 на Районен съд - Бургас

                               Р Е Ш Е Н И Е

 

№1358                                            06.11.2019 г.                           град бУРГАС

 

                       В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,       наказателно отделение, XII-ти състав

На единадесети октомври                                                  година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

                             Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                             Съдебни заседатели:

 

Секретар: Камелия Славейкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 2315 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.Я.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** против наказателно постановление № 22-0000105/17.05.2019 г., издадено от Началник ОО „АА”, гр.****, с което на основание чл. 93, ал. 1, т.1 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв, за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 4 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТС и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 9, ал. 5 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ.

С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото наказателно постановление. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно.

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

В съдебно заседание пред настоящия съд, жалбата и изложените в нея доводи се поддържат от адвокатски пълномощник на жалбоподателя, който пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

За ответната страна – ДАИ гр. ****, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Представят преписката по случая. Не изразяват становище. Не ангажират доказателства.

****кият районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 26.04.2019 г, около 10:35ч. в гр. **** на АГ-ЮГ, на автобус „Сетра”, с per. № А****НК, собственост на „****Бус” ООД с Лиценз №**** за международен автомобилен превоз на пътници на Фирма „**** Бус” ЕООД, с водач К.Д., проверяващите установили, че жалбоподателят е без пътен лист за деня, издаден от превозвача „**** Бус” ЕООД и същият е без график на дежурствата, при маршрут бУРГАС - Поморие.

Актосъставителят квалифицирал гореописаното като нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 4 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТС и чл. 9, ал. 5 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал, без да направи възражения.

АНО извършил проверка по преписката, но преценил, че не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното понастоящем НП, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв, за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 4 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТС и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 9, ал. 5 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От разпита на актосъставителя в съдебно заседание се установява, че същият е извършил проверка на горепосочения автобус, в посоченото в АУАН време и място, като при поискване от страна на контролните органи за проверка на основните документите, които се изискват при извършване на транспорта и документите на водача, проверяващите установили, че жалбоподателят е без пътен лист за деня, издаден от превозвача „**** Бус” ЕООД и е без график на дежурствата, при маршрут Бургас - Поморие.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото съдебно производство, съдът следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, тоест дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че Акта за установяване на административно нарушение и Наказателното постановление са издадени от компетентни за това административни органи.

Съгласно санкционната норма, въз основа на която административно-наказващият орган е ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози: „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 4 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТС гласи, че „По време на работа, водачът е длъжен да представи при поискване на контролните органи следните документи: …..4. попълнен пътен лист по образец (приложение № 5).

Видно от представените по делото доказателства, водачът е разполагал с въпросния пътен лист, като в обстоятелствената част на НП, неправилно е написано, че нарушителят изобщо не е разполагал с такъв.

От изяснената по делото фактическа обстановка не може да се изведе извод, че жалбоподателят е допуснал нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. В административно наказателното производство, тежестта на доказване е на АНО. Именно АНО, следва да докаже, че въпросното нарушение е извършено именно от жалбоподателя, като описанието му, следва да съответства на съдържанието на административно наказателната норма, която АНО е посочил като нарушена, от страна на жалбоподателя.

В настоящия случай е налице несъответствие между формата на изпълнителното деяние, описано в обстоятелствената част на НП – „водачът не притежава” и ИД, описано в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 4 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТС, „водачът не представя при поискване”. Очевидно е, че нарушението по чл. 40, ал. 1, т. 4 от Наредбата, което урежда задължението за представяне на съответни документи при поискване, е съвсем различно от хипотезата на чл. 93, ал. 1 от ЗАвтПр, която има предвид липсата на изискващи се документи и в този смисъл е налице несъответствие между посоченото нарушение и правната норма, по която е наложено административното наказание. В разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтПр е уреден точно случаят, при който водачът не представя в момента на проверката изискващите се документи, но в него санкцията е глоба от 500 лева, а не 2000 лева, както е в разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона.

Посоченото по-горе, обосновава порочност на обжалваното НП в тази му част, тъй като не е направена адекватна квалификация на нарушението, ако такова е било извършено и на правното основание за административното санкциониране на нарушителя, каквото задължение по закон има административно-наказващият орган.

По отношение разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ: „Водачите носят заверено извлечение от графика за работа, който се представя на контролните органи” и предвид представения по делото график, гореизложеното важи с пълна сила. По отношение на това нарушение, отново е налице несъответствие между посоченото нарушение и правната норма, по която е наложено административното наказание. Имайки предвид обстоятелството, че нарушителят е разполагал с въпросния документ, но не го е представил към момента на проверката е следвало да бъде санкциониран по реда на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтПр.

Касае се за противоречие между текстовото описание на констатираното нарушение и дадената правна квалификация на същото, което представлява процесуално нарушение и е основание за отмяна на наказателното постановление.

Предвид изложеното дотук и доколкото посочените по-горе нарушения, при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и на обжалваното наказателно постановление са съществени и не могат да бъдат санирани в съдебната фаза на производството, издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, предл. 2 от ЗАНН, ****кият районен съд

 

                                     Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0000105/17.05.2019 г., издадено от Началник ОО „АА”, гр.**** против К.Я.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, с което на основание чл. 93, ал. 1, т.1 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв, за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 4 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТС и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 9, ал. 5 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О.:К.С.