Решение по дело №330/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 986
Дата: 8 юли 2019 г. (в сила от 2 август 2019 г.)
Съдия: Майа Иванова Попова
Дело: 20195220100330
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

08.07.2019 година, град Пазарджик

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД ПАЗАРДЖИК, ІХ-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 12.06.2019 година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА

 

при секретаря: Иванка Панчева

като разгледа докладваното от съдия Попова гражданско дело № 330/019 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединение искове иск с правно основание чл.422,чл. 415, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.

Производството по  делото е образувано по предявен от: „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, улХ.Г.Д.37, чрез юрисконсулт К.А., с адрес *** иск против М.М.Б., ЕГН: ********** с адрес ***.

В Исковата молба се твърди, че на 05.11.2018г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Пазарджик за вземанията си към М.М.Б.. По входираните документи било образувано ЧГД № 4523/2018г. По посоченото дело била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищцовото дружество подава настоящата искова молба на основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Твърди се, че „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството.

Твърди се с ИМ, че по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обекти на ответника с ИТН 3108467, находящ се в гр. Пазарджик, ул. Рила 38, ет. 8, ап. 29.

За М.М.Б. е открит клиентски номер **********.

Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. 

В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД доставило на обекта на М.М.Б. за периода 02.11.2017г. - 01.02.2018г. електроенергия на обща стойност 467,01 лв., която до този момент не била заплатена.

Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължал законна лихва в общ размер от 37,64 лв. за периода 21.12.2017г. - 04.11.2018г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.

 Оформен е петутим, съдът с решение да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към М.М.Б., както следва:

-        467,01 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 02.11.2017г. - 01,02.2018г.

-        37,64 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 21.12.2017г. - 04.11.2018Г.

-        законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 05.11.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се сторените по исковото и заповедното производство разноски.

Представени са писмени доказателства: Препис - извлечение от клиентската сметка на ответника. Фактури. Пълномощно. Копие от платежно нареждане за внесена държавна такса.

  В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на Искова молба от адвокат П.М.,***, назначена от съда като особен представител на М.М.Б., ЕГН ********** *** № 330/2019г. на PC Пазарджик.

Твърди се в отговора, че  предявените искове били допустими.

Сочи се, че с оглед изложените обстоятелства в исковата молба и предявените претенции от страна на ищеца в тях, исковете били вероятно основателни.

Не възразява да се приемат приложените към исковата молба писмени доказателства като относими към спора, както и да бъде приложено като доказателство по настоящето дело частно гражданско дело № 4523 от 2018г. по описа на Районен съд Пазарджик.

Съдът,като взе в предвид писмените доказателства по делото, прие за установено следното:

       Изискано е и приложено № 4523 от 2018г. по описа на Районен съд Пазарджик за  2018 година.

  Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

   Установено по делото и неоспорено от страните е обстоятелството, че  „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството. Освен това по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество, поело задължение да снабдява с електрическа енергия обекти на ответника с ИТН 3108467, находящ се в гр. Пазарджик, ул. Рила 38, ет. 8, ап. 29.

За М.М.Б. е открит клиентски номер **********.

Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. 

В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД доставило на обекта на М.М.Б. за периода 02.11.2017г. - 01.02.2018г. електроенергия на обща стойност 467,01 лв., която до този момент не е заплатена.

Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължал законна лихва в общ размер от 37,64 лв. за периода 21.12.2017г. - 04.11.2018г. Законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата.

Приложени са писмени доказателства.

  В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на Искова молба от адвокат П.М.,***, назначена от съда като особен представител на М.М.Б., ЕГН ********** *** № 330/2019г. на PC Пазарджик.

Твърди се в отговора, че  предявените искове са допустими и вероятно основателни с оглед изложените обстоятелства в исковата молба.

Не се  възразява да се приемат приложените към исковата молба писмени доказателства като относими към спора, както и да бъде приложено като доказателство по настоящето дело частно гражданско дело № 4523 от 2018г. по описа на Районен съд Пазарджик.

            Относно основателността:

            При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред е бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.

Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.410 ГПК е предявил е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 4523 по описа на Районен съд Пазарджик за 2018 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 ГПК.

           Целта на предявяването на иск е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл.410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск.

Искът е основателен.

При предявяване иска с правно основание чл.422 ГПК не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение. Не е достатъчно само твърдението на длъжника в заповедното производство, по силата на което е започнала предвидената процедура по установяване на вземането по исков ред – в тежест на ответника бе да установи по безспорен и категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим при наличието на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и при условията и в срока по чл. 415, ал. 1 ,т.2 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.

            Преценката на обстоятелствената част и петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, за да установи със сила на присъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Установителният характер на иска произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 4523 по описа на Районен съд Пазарджик за 2018 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл. 415, ал. 1 ,т.2 от ГПК, а като такъв е основателен.

В настоящият случай е на лице неизпълнение от страна на ответника съгласно действащите общи условия през процесния период на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г.

Освен това на лице е надлежно настъпила предсрочна изискуемост на задължението на М.М.Б., за който е открит клиентски номер **********.

Съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, ответника се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. 

Следва да се вземе в предвид разпоредбата на чл. чл. 84 от ЗЗД съгласно, която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи  обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

При това разбиране съдът счита, че предявения установителен иск, касаещ момента на депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение – № 2502/07.2018г. година е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода на делото, длъжникът следва да бъде осъден да заплати сторените  заповедно производство №4523/018г. по описа на РС Пазарджик разноски в размер на 75.00лв.

В случая се следва присъждане и на направените в настоящото исково производство разноски по гр.д. №330/018г., които са за довнесената дължима държавна такса за образуване на дело в размер на 25.00лв., 400.00лв. възнаграждение за особен представител по исковото производство и юрисконсултско възнаграждение в размер  на  300.00лв.

Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Пазарджик ДТ в размер на 150лв. по трите обективно съединени иска.

         Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.М.Б., ЕГН: ********** с адрес ***, че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, улХ.Г.Д.37, чрез юрисконсулт К.А., с адрес ***,  сумата от 467,01 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 02.11.2017г. - 01,02.2018г.; 37,64 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 21.12.2017г. - 04.11.2018г.; Законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 05.11.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.

           ОСЪЖДА М.М.Б., ЕГН: ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, улХ.Г.Д.37, чрез юрисконсулт К.А. разноски сторени в заповедно производство №4523/018г. по описа на РС Пазарджик, разноски в размер на 75.00лв., както и направените в настоящото исково производство разноски по гр.д. №330/019г., които са за довнесената дължима държавна такса за образуване на дело в размер на 25.00лв., 400.00лв. възнаграждение за особен представител по исковото производство, и юрисконсултско възнаграждение в размер  на  300.00лв.

            ОСЪЖДА М.М.Б., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати по сметка на РС Пазарджик ДТ в размер на 150лв. по трите обективно съединени иска.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                         СЪДИЯ: